Решение № 4513 от 15.11.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 4513 гр. Пловдив, 15.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Павел Т. Павлов при участието на секретаря Даниела Й. Тошева като разгледа докладваното от Павел Т. Павлов Гражданско дело № 20235330114044 по описа за 2023 година

Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.79, ал.1 във връзка с чл.240 и чл.86 от ЗЗД във връзка с чл.415, ал.3 и ал.1, т.3 от ГПК.

Ищецът “АПС Бета България” ЕООД - гр. София моли съдът да постанови решение, с което да осъди ответника да му заплати сумата 1 100 лева – главница; сумата 175, 69 лева – договорна възнаградителна лихва върху главницата за периода 26.10.2017 г. - 30.11.2018 г.; сумата 625, 45 лева – законна лихва за забава върху главницата за периода 26.10.2017 г. - 30.11.2018 г; сумата 755, 94 лева – възнаграждение по Договор за предоставяне на поръчителство; сумата 467, 28 лева – законна лихва за забава по Договор за предоставяне на поръчителство, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на Заявлението в съда до окончателното изплащане на вземането, дължими по Договор за потребителски кредит № **************/***************г., Договор за предоставяне на поръчителство от *******************г., Договор за поръчителство от ********************г., Договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от ****************г. и Приложение № ** към него, по изложените в исковата молба съображения. Претендира разноски и юрисконсултско възнаграждение – включително и тези, направени по частно 1 гр. дело № 10994/2023 г. по описа на Районен съд – Пловдив – ІV гр. състав.

Ответникът М. Д. Я. от гр. П. оспорва обективно съединените исковете и моли съдът да ги отхвърли като неоснователни и недоказани, по изложените в представени писмени становища по делото съображения. Претендира разноски и адвокатско възнаграждение за пълномощника му при условията на чл.38 от ЗАдв.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства заедно и поотделно, и с оглед на наведените от страните доводи, намира за установено следното:

Не се спори между страните, а и от представените в тази насока писмени доказателства се установява, че от „Кредисимо“ АД и „Ай Тръст“ ЕООД са били съставени за потребителски кредит

№

************/***************г. – с който „Кредисимо“ АД е отпуснало на ответника кредит в размер на 1 100 лева със срок на погасяване 13 месеца, на 13 месечни вноски, всяка от които в размер на 98, 13 лева; Договор за предоставяне на поръчителство от *************г., с който „Ай Тръст“ ЕООД се е задължило, в качеството му на ***********, да отговаря за изпълнение на задълженията на ответника по Договора за потребителски кредит, и Договор за поръчителство от *************г., с който „Ай Тръст“ ЕООД се е задължило да отговаря солидарно с ответника пред „Кредисимо“ АД за задълженията на ответника по Договора за потребителски кредит – като с Договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от *************г. и Приложение № ** към него „Кредисимо“ ЕАД и „Ай Тръст“ ЕООД са прехвърлили вземанията си против ответника по Договора за потребителски кредит, Договора за предоставяне на поръчителство и Договора за поръчителство на ищеца по настоящето дело. документ, наименовани Договор

Със Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК ищецът е поискал да му бъде издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК – като с Разпореждане № **************/***************г., постановено по частно гр. дело № 10994/2023 г. по описа на Районен съд - Пловдив - ІV гр. състав Заявлението е било отхвърлено изцяло и до ищеца са били изпратени Указания по чл.415, ал.3 във връзка с ал.1, т.3 от ГПК – и в срока по чл.415, ал.4 от ГПК ищецът е подал искова молба за осъждане на ответника да му заплати сумите, по отхвърленото Заявление.

От събраните по делото писмени доказателства не се установява сключването на посочените Договори, доколкото (включително и от разстояние по реда на ЗПФУР) доколкото не е налице каквото и да е изявление (включително и електронно под някаква форма) на ответника за встъпване в договорни правоотношения с посочените параметри с него „Кредисимо“ ЕАД и „Ай 2

Тръст“ ЕООД, като горепосочените Договори не са подписани от ответника нито с ръчен мастилен подпис, нито с електронен подпис, поради което съдът намира, че самото възникване на твърдените облигационни правоотношения не се установява от ищеца.

Освен това, дори да се приеме, че между ответника и „Кредисимо“ ЕАД и „Ай Тръст“ ЕООД действително са били сключени посочените Договори, Договорът за потребителски кредит се явява недействителе с оглед разпоредбата на чл.22 от ЗПК, поради нарушение на изискванията на чл.11, ал.1, т.10 и т.11 от ЗПК, тъй като ГПР и общата сума на плащанията не съответстват на действителните, доколкото разходите за заплащането на търсеното възнаграждение за поръчителство не са включени при техните изчисления по Договора за кредит, а съобразно императивните разпоредби на чл.19, ал.1 от ЗПК и §1, т.1 ДР от ЗПК, е следвало да бъдат включени при изчисляване на ГПР. При сключването на договора за потребителски кредит, чрез предвиждане на обезпечение под формата на поръчителство, което е свързано с допълнителни разходи за потребителя за заплащането му, е направен опит за заобикаляне на императивната разпоредба на чл.19, ал.4 от ЗПК, ограничаваща максималния размер на ГПР по кредита като уговореното възнаграждение за поръчителя представлява допълнително възнаграждение за предоставянето на сумата (така наречената скрита възнаградителна лихва), уговорено в противоречие с принципите на справедливостта в гражданските и търговските отношения.

Поради това, доколкото Договорите, вземанията по които са били прехвърлени на ищеца с Договора за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) не се установява да са били действително сключени с ищеца, респективно – са недействителни, съдът намира, че твърденията на ищеца, че ответникът му дължи суми по посочените Договори, се явяват недоказани, а оттук – че неоснователни и недоказани се явяват и обективно съединените искове, поради което и същите ще следва да се отхвърлят.

С оглед на изхода от спора ищецът следва да заплати на пълномощника на ответницата адвокатско възнаграждение при условията на чл.38, ал.1, т.2 във връзка с ал.2 от ЗАдв. за производството по настоящето дело в размер общо на 400 лева.

Мотивиран от горното, съдът

РЕШИ:

3

ОТХВЪРЛЯ предявените от „АПС Бета България” ЕООД, ЕИК 203374133, седалище и адрес на управление: гр. София, бул. “България” № 81В, ап.3, представлявано от ***************** П. В. и Х. М. М., против М. Д. Я., ЕГН:

**********, от гр. П., ул. „*********“ № **, ет.**, ап.***, със съдебен адрес: гр.

П., ул. “**************” № ** - ********, адв. С. Н., обективно съединени искове с правно основание чл.79, ал.1 във връзка с чл.240 и чл.86 от ЗЗД във връзка с чл.415, ал.3 и ал.1, т.3 от ГПК – за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата 1 100 лева – главница; сумата 175, 69 лева – договорна възнаградителна лихва върху главницата за периода 26.10.2017 г. - 30.11.2018 г.; сумата 625, 45 лева – законна лихва за забава върху главницата за периода 26.10.2017 г. - 30.11.2018 г; сумата 755, 94 лева – възнаграждение по Договор за предоставяне на поръчителство; сумата 467, 28 лева – законна лихва за забава по Договор за предоставяне на поръчителство, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на Заявлението в съда до окончателното изплащане на в з е м а н е т о , дължими по Договор за потребителски кредит №

****************/**************г.,

Договор за предоставяне на поръчителство от ************г., Договор за поръчителство от ****************г., Договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от *******************г. и Приложение № **към него, като НЕОСНОВАТЕЛНИ И НЕДОКАЗАНИ.

ОСЪЖДА „АПС Бета България“ ЕООД, с посочените ЕИК, седалище и адрес на управление и Законни представители, ДА ЗАПЛАТИ НА Адвокат С. К. Н., със служебен адрес: гр. П., ул. “****************” № ***- ***********, адвокатско възнаграждение при условията на чл.38, ал.1, т.2 във връзка с ал.2 от ЗАдв. В РАЗМЕР ОБЩО НА 400 лева.

Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Окръжен съд - Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.

СЛЕД ВЛИЗАНЕ В СИЛА на решението ДА СЕ ВЪРНЕ на Районен съд - Пловдив – ІV гр. състав частно гр. дело № 10994/2023 г., ЗАЕДНО СЪС ЗАВЕРЕН ПРЕПИС от настоящето съдебно решение.

Съдия при Районен съд – Пловдив: ____________/п/___________ 4