Решение № 1042 от 16.10.2024, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1042 гр. Варна, 16.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ ТО, в публично заседание на седемнадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Мария К. Терзийска

Членове:

Ралица Ц. Райкова мл.с. Христо Р. Митев при участието на секретаря Мая Т. Иванова като разгледа докладваното от мл.с. Христо Р. Митев Въззивно гражданско дело № 20243100501116 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК

Образувано е по:

1/ въззивна жалба с № 5417/22.01.2024 г. от А. А. Г., ЕГН **********, с адрес: ****, и Ю. И. З., ЕГН ********** с адрес: *****, против Решение № 87 от 8.1.2024г. по гр.д.№15472/2022г. на ВРС, в следните части:

-в ЧАСТТА, в която е отхвърлен искът на А. А. Г., ЕГН ********** срещу "Спиди" АД, ЕИК 131371780, седалище и адрес на управление гр.

София, 1138, район „Младост“, ул. Абагар № 2, „София сити лоджистик парк“, Административна сграда, ет.5, за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 3300.00 лева, получени от неизпълнение на договорни задължения от страна на ответника "Спиди" АД, ЕИК 131371780 по договор за куриерски услуги от 29.08.2022 г., настъпили в периода 29.08.2022 г. - 30.09.2022 г., на осн.чл.82 ЗЗД;

- в ЧАСТТА, в която е отхвърлен искът на А. А. Г., ЕГН ********** срещу „Спиди“ АД, ЕИК 131371780, седалище и адрес на управление гр.

София, 1138, район „Младост“, ул.Абагар № 2, „София сити лоджистик парк“, Административна сграда, ет.5, за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 3300.00 лева, получени от виновно 1 неизпълнение на договорни задължения от страна на ответника "Спиди" АД, ЕИК 131371780 по договор за куриерски услуги от 29.08.2022 г., настъпили в периода 29.08.2022 г. - 30.09.2022 г., на осн.чл.45 ЗЗД;

- в ЧАСТТА, в която е отхвърлен искът на Ю. И. З., ЕГН ********** срещу "Спиди" АД, ЕИК 131371780, седалище и адрес на управление гр.София, 1138, район „Младост“, ул. Абагар № 2, „София сити лоджистик парк“, Административна сграда, ет.5 за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 3300.00 лева, получени от неизпълнение на договорни задължения от страна на ответника "Спиди" АД, ЕИК 131371780 по договор за куриерски услуги от 29.08.2022 г., настъпили в периода 29.08.2022 г. - 30.09.2022 г., на осн.чл.82 ЗЗД;

- в ЧАСТТА в която е отхвърлен иска на на Ю. И. З., ЕГН ********** срещу "Спиди" АД, ЕИК 131371780, седалище и адрес на управление гр.София, 1138, район „Младост“, ул.Абагар № 2, „София сити лоджистик парк“, Административна сграда, ет.5 за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 3300.00 лева, получени от виновно неизпълнение на договорни задължения от страна на ответника "Спиди" АД, ЕИК 131371780 по договор за куриерски услуги от 29.08.2022 г., настъпили в периода 29.08.2022 г. - 30.09.2022 г., на осн.чл.45 ЗЗД;

2/ частна жалба вх. № 32686/19.04.2024 г., подадена от А. А. Г. и Ю. И.

З., срещу определение № 4209/09.04.2024г., постановено по гр. дело № 15472/23 г. по описа на Районен съд-Варна, с което на основание чл. 248 от ГПК е допълнено Решение № 87/08.01.2024 г. по гр.д. № 15472/2022 г. по описа на Районен съд Варна в частта за разноските, в която А. А. Г. и Ю. И. З. са осъдени всяка от тях да заплати по 576 лева разноски за адв. възнаграждение на „СПИДИ“ АД.

Във въззивната жалба се сочи, че решението е неправилно и постановено в противоречие с материалния и процесуалния закон, поради следните съображения:

Съдът в противоречие с чл. 236, ал. 2 от ГПК, не е изразил мотиви по част от твърденията им, липсват фактически констатации относно събраните гласни доказателства и писмените – „проследяване на международна товарителница“ и електронна кореспонденция на ищците с ответника и съконтрагента му във Франция, съобщение за смърт. Отсъстват и правни изводи. Посочват, че първоинстанционното решение съдържа невярно изложение на фактическите твърдения, както и липсват мотиви относно предмета на делото – претърпените неимуществени вреди. Липсва и произнасяне по иска на деликтно основание.

На следващо място излагат, че неправилно е приложен материалният закон. Неправилно е приложена Всемирната пощенска конвенция, която е била отменена, считано от 1.07.2022 г., а договорът между страните е сключен на 29.08.2022 г. Считат, че не следва да се прилага и последващата Всемирна пощенска конвенция, тъй като тя е ратифицирана през 20.06.2023г. и към 2 момента на сключване на договора не е била в действие. Приложимо било вътрешното право, което не е било разгледано. Дори и да е била приложима конвенцията, то тя предвиждала обезщетение в чл. 22, т. 1.1.2, когато не е посочена причината за недоставяне. Изтъкват, че в конвенцията репатрирането на неимуществените вреди не се урежда, в нея се казва, че не се вземат предвид, но не и че са изключени. Посочват, че Всемирната пощенска конвенция се отнася до универсални пощенски услуги, а в случая става въпрос за неуниверсална пощенска услуга, за което е нямало спор. Изтъкват, че не е коментирано становището им по вътрешното право, което са изразили с исковата молба. Оспорват твърдението на ответника, че обезщетението за вредите е ограничено от чл. 85, ал.4 във вр. с ал.1 ЗПУ чрез препращане към чл. 72 от Общите условия на оператора, само до имуществените вреди.

Твърдят, че след като законодателят не е въвел никакво ограничение на вредите, то не може ответникът да въведе такова в общите условия. Сочат, че не са обвързани с общите условия на договора с потребител на неуниверсални пощенски услуги. Те не са сведени до знанието им и не са се съгласили с тях, също така не им е предоставен екземпляр от тях, каквото е изискването на чл.

147а от ЗЗП. Пратката е взета от куриера извън офиса на дружеството.

Твърдят, че клаузите на т. 72 и 78 от общите условия не са индивидуално уговорени, били са изготвени предварително и са нямали възможност да влияят върху тях, което ги прави неравноправни на основание чл. 146, ал. 1 и ал. 2 от ЗЗП, като изключват или възпрепятстват правота на предявяване на иск за решаване на спора. На трето място, противоречат на чл. 82 ЗЗД, както и на чл. 85, ал.1, т. 2 от Закона за пощенските услуги, съгласно който при върнати пощенски колети, когато липсват мотиви за недоставянето им, се дължи обезщетение. Изтъкват, че следва да се приложи Тълкувателно решение № 4 от 29.1.201З г. на ВКС по тълк. дело № 4/2012г. на ОСГТК, което предвижда отговорност за неимуществени вреди от неизпълнение на договор.

Излагат съображения, че възражението от ответника, че получателят на колета не е потребител и искът предявен от него е недопустим, е неоснователно.

Посочват, че е очевидно, че ако пратката беше доставена нямаше да са изпитали негативни изживявания. Изводът дали е налице причинноследствена връзка се извежда от правилата на логиката, а не от доказателства.

Считат, че доказателства за претърпените вреди са събрани. Едната ищца е адвокат, работи с приложението на закона, а другата го изучава. Юристите изпитват по- висока чувствителност спрямо приложението и неизпълнението на закона.

На следващо място, оспорват възражението на ответника, че вредите не са предвидими, като излага подробни съображения в тази насока. Също така навеждат доводи за недобросъвестност на куриера, като се твърди, че той е знаел за важността на пратката. Ответникът бил задължен в с.з., да представи товарителницата и платежния документ за връщането на пратката от Франция до България. Не e изпълнил задължението си по чл. 190 ГПК. Поведението му следва да се цени съобразно на чл. 190, ал.2 във вр. с чл. 161 ГПК, а именно 3 следва да се приеме за доказано твърдяното от ищците, че връщането на пратката е наредено и заплатено от "Спиди" АД. Процесуалното поведение по непредоставяне на документи, за което страната е задължена от съда, също е показателно за недобросъвестността по смисъла на чл. 82, изр. второ ЗЗД.

Твърдят, че в деня на смъртта на бащата на едната и дядо на втората ищца, ответникът е заявил, че следва да се получи от тях върната пратка, което допълнително ги е разгневило.

На последно място излагат, че дори и да се отхвърлят главните искове за претърпени вреди на договорно основание, то евентуалните са основателни.

Те се явяват резултат от деликт. Неимуществени вреди са претърпени. Те продължават да се търпят и до днес. Вината на ответника се предполага.

Връзката между противоправното поведение и вредата е очевидна - ако пратката бе доставена, то вредите не биха били претърпени .

Молят да се отмени обжалваното решение и да се уважат главните искове за обезщетение на претърпени неимуществени вреди по чл. 82 ЗЗД или на деликтно основание. Претендират се разноски.

В срока по чл. 263, ал.1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба с вх. № 14481/21.02.2024 г. от „СПИДИ" АД, ЕИК: 131371780, със седалище и адрес на управление: гр. София, п.к. 1138, р-н Младост, ул.

"Абагар" № 22, София Сити Лоджистик Парк, Административна сграда, ет. 5, представлявано от изпълнителния директор Валери Харутюн Мектупчиян, чрез адв. адв. Т. Т. К.. Посочва, че с отмяната на преходната Всемирната пощенска конвенция, веднага в сила е влязла следващата. Не е имало период от време, в който де не е действал международен закон, уреждащ отношенията по предоставяне на международна пощенска услуга.

По отношение на възражението, че спрямо въззивниците не са приложими общите условия, изразява следното становище: Приложение между страните намира чл. 28 от специалния закон ЗПУ, който изрично урежда, че пощенският оператор довежда до знанието на потребителя общите условия, като ги поставя на видно място в пощенските станции и ги публикува в интернет страницата си. Като е изпълнил това условие. Специалният закон не изисква писмено приемане на ОУ, нито е налице норма, която го задължава да ги връчва или да разяснява правата и задълженията на клиентите. Посочва, че клаузите т. 72 и 78 от ОУ, няма как противоречат на закона, тъй като са одобрени от Комисията за регулиране на съобщенията/ КРС/, след съгласуване с комисията за защита на потребителя. Законът за пощенските услуги е специален спрямо общите разпоредби на ЗЗП, касаещи запознаването и приложимостта на ОУ спрямо потребителите на куриерската услуга.

Спрямо възражението, че не може операторът да лиши потребителя от правото му на обезщетение на всички вреди, излага, че законодателят е създал юридическа възможност, отговорността да бъде ограничена до посочените в общите условия размери.

Относно твърдението на ищците, че законът не е въвел никакво 4 разграничение на вредите, поради което същите считат, че операторът дължи обезщетение за всякакви вреди включително и неимуществени, както и че т.

78 от ОУ незаконосъобразно изключва отговорността за претърпените нематериални щети. Посочва, че съгласно чл. чл. 22, т. 1.6 от Всемирната пощенска конвенция, при определяне на обезщетението, което се изплаща, не се вземат под внимание моралните вреди. Именно това законодателно решение е възпроизведено и в посочената т. 78 от ОУ на „СПИДИ“ АД.

Предвид специална регламентация на този тип отношения в международния закон и в ЗПУ, неправилно се явява и позоваването на въззивниците на правилото на чл. 82 от общия закон - ЗЗД.

Отбелязва, че по делото не са събрани доказателства, които обосновават пряка причинна връзка между непредоставяне на пратката и твърдените от ищците вреди. Също така подобен тип вреди са непредвидими, поради което същите не подлежат на обезщетение. За да бъде ангажирана подобен тип отговорност, следва да бъде установена недобросъвестност в поведението, каквото по делото не е установена. Посочва, че цитираното от насрещната страна Тълкувателно решение 4/2012 от 29.01.2013г. е неприложимо в настоящия случай, тъй като в него става въпрос за енергийно предприятие, което неправомерно в нарушение на предвидени в ОУ предпоставки е прекъснало електроснабдяването. Тълкувателното решение не може да се приеме за общо валидно за всички доставчици на услуги и да се прилага спрямо всяко едно неизпълнение по договор.

В частната жалба се сочи, че отговорността за разноски се разрешава от окончателното решение по спора. В молбата за допълване на решението в частта за разноските, не са посочени конкретно извършените разноски и техният размер, нито е предоставен списък и доказателства, че такива са сторени. Твърдят, че сраната която не е предоставила списък на разноските, няма право да иска изменение на решението в частта му за разноските.