Решение № 10032 от 27.05.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 10032 гр. София, 27.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 34 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ........ при участието на секретаря ....... като разгледа докладваното от ........ Гражданско дело № 20251110144870 по описа за 2025 година

Производството е образувано по искова молба, подадена от Б. Л. Т., ЕГН **********, с адрес за кореспонденция ......, чрез адв. А. И. от САК, срещу ......, ЕИК ........, със седалище и адрес на управление гр. ..........

Ищецът претендира осъждане на ответника да му заплати сумата от 22,17 лв., представляваща заплатени от него разходи за електрическа енергия и разход по плащането във връзка с фактура № .......... от 11.06.2025 г., издадена от ...... за абонатно съоръжение, находящо се в ........., ведно със законната лихва от 29.08.2025 г. до окончателното изплащане на сумата.

Ищецът твърди, че е председател на управителния съвет на етажната собственост на сграда, находяща се в ........ представляваща комплекс от три входа, а именно вход „А“, вход „Б“ и вход „В“. Поддържа, че за вход „А“ и вход „Б“ съществува общо абонатно съоръжение, разположено във вход „Б“, а за вход „В“ е налице отделна абонатна станция. Твърди, че процесната абонатна станция е собственост на ответното дружество, поради което именно то следва да понася разходите, необходими за нейното функциониране, включително разходите за електрическа енергия, захранваща съоръжението.

Според изложеното в исковата молба, във връзка с неплатено задължение по фактура за електрическа енергия е възникнала реална опасност от прекъсване на електрозахранването на абонатната станция, а оттам и от преустановяване на подаването на топлинна енергия и топла вода за живущите във вход „А“ и вход „Б“. Ищецът сочи, че за да предотврати настъпването на тези неблагоприятни последици, на 14.07.2025 г. е заплатил лично сумата от 22,17 лв. Поддържа, че е действал в чужд интерес, без да е бил натоварен от ответника, 1 но в негов обективен имуществен интерес, тъй като е погасил задължение, което е следвало да бъде понесено от собственика на абонатната станция. Моли искът да бъде уважен изцяло и претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът ...... е депозирал отговор, с който оспорва иска като неоснователен и недоказан. Ответникът поддържа, че ищецът злоупотребява с процесуални права, тъй като между същите страни били заведени няколко дела за различни фактури и различни периоди, вместо претенциите да бъдат обединени в едно производство.

По същество ответникът поддържа, че процесната сума не се дължи от него, тъй като Б. Т., като представител на етажната собственост, е подписал декларация от 03.12.2024 г., с която е декларирал, че електрическата енергия ще бъде използвана за захранване на абонатната станция, а разходите за заплащането ще бъдат за сметка на етажната собственост.

Ответникът твърди още, че партидата не е била прехвърлена на негово име поради липса на надлежно уведомяване след монтиране на електромерите. Оспорва и да е доказана собствеността му върху конкретното абонатно съоръжение. Моли иска да бъде отхвърлен и претендира юрисконсултско възнаграждение.

С уточнителна молба ищецът е заявил, че не извежда претенцията си от договорното правоотношение за продажба на топлинна енергия, което съществува във връзка с притежаван от него недвижим имот в сградата. Посочил е, че това отношение е наведено единствено с оглед обосноваване качеството на ответника като собственик на абонатната станция и неговото задължение да доставя топлинна енергия чрез изправно функциониращо абонатно съоръжение. Ищецът изрично е заявил, че е погасил чуждо задължение, без представителна власт, в интерес на ответника, за да не бъде прекъснато електроподаването към абонатната станция и оттам да не бъде преустановено подаването на топлинна енергия и топла вода.

С определение № 41201 от 05.10.2025 г. съдът е изготвил проект за доклад по делото, като е приел, че предявеният иск, с оглед твърдените факти, следва да бъде квалифициран по чл.

61, ал. 1 ЗЗД, като иск за възстановяване на направени необходими и полезни разноски от лице, предприело управлението на чужда работа без възлагане.

Съобразно така дадената правна квалификация в тежест на ищеца е да установи, при условията на пълно и главно доказване, че е предприел управление на чужда работа, а именно че е погасил задължение, което по своето основание и икономическа принадлежност е следвало да бъде понесено от ответника. В негова тежест е да докаже още, че е действал без пълномощие, че предприетата работа е била уместна, необходима и съответстваща на интереса на ответника, както и размера на направените разноски. В тежест на ответника е да установи фактите, на които основава правоизключващите си възражения, включително че разходите за електрическа енергия са били поети от ищеца или от етажната собственост на самостоятелно правно основание, изключващо приложението на чл. 61 ЗЗД, както и че евентуално неизвършено уведомяване относно монтирането на електромери освобождава ответника от отговорност.

2

С доклада по делото съдът е отделил като безспорни между страните обстоятелствата, че ищецът е председател на управителния съвет на етажната собственост, че за процесния период е издадена фактура за електрическа енергия за абонатната станция на посочения адрес, както и че на 14.07.2025 г. ищецът е извършил плащане в общ размер на 22,17 лв.

Като спорни са очертани въпросите дали процесното задължение за заплащане на фактурата е било чужда работа за ищеца и задължение на ответника, кой е собственик на абонатната станция, дали предприетото плащане е било уместно с оглед обстоятелствата, както и какво правно значение следва да се отдаде на декларацията от 03.12.2024 г.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното от фактическа страна:

От удостоверение от 13.01.2025 г., издадено от Столична община по реда на чл. 46б ЗУЕС, както и от протокол № 1 от 19.11.2024 г. на етажната собственост, се установява, че Б. Л. Т. е избран за председател на управителния съвет на етажната собственост на сградата, находяща се в ........ считано от 22.11.2024 г. Този факт не се оспорва между страните и е релевантен както относно причината ищецът да узнае за възникналата опасност от прекъсване на електрозахранването, така и относно неговия интерес да предприеме фактически действия за предотвратяване на неблагоприятни последици за живущите в сградата.

От приетата фактура № .......... от 11.06.2025 г., издадена от ......, се установява, че за обект с адрес ........ вх. Б, ап. „абонатна“, клиентски № ........ и абонатен № ........, е начислена стойност за потребена електрическа енергия. От приетата разписка № .......... се установява, че на 14.07.2025 г. ищецът е заплатил сумата от 22,17 лв. във връзка с това задължение.

Следователно по делото е доказано както възникването на задължение за електрическа енергия, така и извършването на плащането от личното имущество на ищеца.

От уведомителното писмо на ...... се установява, че във връзка с неплатено задължение е била налице опасност от предприемане на действия по прекъсване на електрозахранването.

Този документ има значение за преценката дали поведението на ищеца е било уместно предприето, тъй като плащането не е било извършено произволно, нито без видима необходимост, а в обстановка, при която неплащането е могло да доведе до прекъсване на електрозахранването към абонатната станция.

От договора за присъединяване на клиент, който ще ползва топлинна енергия за битови нужди, сключен на 21.02.2023 г. между ...... и ........, се установява, че топлопреносното предприятие е поело задължение да изгради за своя сметка и да въведе в експлоатация присъединителния топлопровод, съоръженията към него и абонатната станция. Съгласно уговореното в договора енергийните обекти и съоръженията, изградени от топлопреносното предприятие, стават негова собственост. От разрешение за ползване № СТ-05-374 от 17.07.2024 г. се установява въвеждането в експлоатация на съответните обекти, включително съоръженията, необходими за топлоснабдяването на сградата. От акт за приемане и предаване на дълготрайни материални активи от 15.05.2025 г. се установява, че абонатната станция № ........, е заприходена в активите на .......

3

Тези доказателства, разгледани в тяхната логическа последователност и взаимна връзка, установяват по несъмнен начин, че процесното абонатно съоръжение, захранващо вход „А“ и вход „Б“, е собственост на ответното дружество. Възражението на ответника, че собствеността върху абонатната станция не била доказана, е неоснователно, тъй като събраните писмени доказателства установяват не само договорното основание за изграждането от ответника, но и въвеждането в експлоатация и завеждането като актив на дружеството.

По делото е приета и декларация от 03.12.2024 г., подписана от ищеца като представител на етажната собственост. Ответникът основава на нея основното си възражение, че разходите за електроенергия следва да се понасят от етажната собственост. Съдът намира, че тази декларация не може да обоснове извод за освобождаване на ответника от задължението да понесе процесния разход. На първо място, декларацията е дадена в контекст, свързан с преходен технически режим на електрозахранването и липса на монтирани електромери към съответния момент. На второ място, същата не съставлява договор между ищеца, в лично качество, и ответника, с който ищецът да е поел лично задължение занапред да заплаща електроенергията за чужда абонатна станция. На трето място, дори да се приеме, че декларацията има някакво значение във вътрешните отношения по организация на плащането до уреждане на партидата, тя не променя вещноправната принадлежност на съоръжението и не заличава обстоятелството, че електрическата енергия е потребена от съоръжение, което е собственост на ответника и служи за осъществяване на неговата дейност по топлоснабдяване.

При така установеното от фактическа страна съдът намира от правна страна следното:

Съгласно чл. 61, ал. 1 ЗЗД, когато някой предприеме управлението на чужда работа без пълномощие, той трябва да я управлява, докато заинтересуваният може да я поеме, като има право да иска от него да му заплати направените необходими и полезни разноски, ако работата е била предприета уместно и е била добре управлявана. Институтът на воденето на чужда работа без пълномощие почива върху разбирането, че правният ред не следва да оставя без защита лице, което без възлагане, но разумно, добросъвестно и в чужд интерес, е извършило действия, чрез които е предотвратило вреди или е съхранило чужд имуществен интерес. Същевременно този институт не допуска неоснователно прехвърляне на чужди разноски върху гестора, когато от неговите действия се е ползвало друго лице, в чиято имуществена сфера е настъпил благоприятният резултат.

В разглеждания случай ищецът е заплатил сума, свързана с електрическата енергия, необходима за функциониране на абонатна станция, която съдът приема за собственост на ответника. Плащането е довело до погасяване на задължение, което по естеството си е свързано с поддържането и експлоатацията на чуждо съоръжение. Следователно ищецът е предприел чужда работа. Той не е бил натоварен от ответника с извършване на плащането, нито по делото се установява да е съществувало валидно лично задължение на ищеца да погаси процесната сума вместо ответника. Ето защо е налице и изискването работата да е 4 предприета без пълномощие.

Работата е била уместно предприета. Уместността не се преценява абстрактно, а с оглед конкретната обстановка към момента на предприемане на действието. По делото се установява, че е било налице уведомяване за неплатено задължение и опасност от прекъсване на електрозахранването. Абонатната станция е съоръжение, без чието електрозахранване не може нормално да се осъществява подаването на топлинна енергия и топла вода. Ето защо плащането на сумата от 22,17 лв. е било разумно, необходимо и съразмерно действие, насочено към предотвратяване на по-значителни неблагоприятни последици както за живущите в сградата, така и за ответника като собственик на съоръжението и топлопреносно предприятие.

Разпечатката съдържа 33 от 55 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/3742163e-1b5d-444b-bd71-5c6ea28d954e