Решение № 264738 от 14.07.2021, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ№…..

Гр.

София, 14.07.2021 г.

В И М Е Т О Н А

Н А Р О Д А

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ІV Д с - в, в публичното съдебно заседание на седемнадесети юни през две хиляди двадесет и първа година в състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ : Здравка Иванова

ЧЛЕНОВЕ

: Цветомира Кордоловска

Мл. съдия : Роси

Михайлова при секретаря Екатерина Калоянова, като разгледа докладваното от съдия Иванова в. гр. д. № 8558 по описа за 2020 г. и за да се произнесе, взе предвид следното :

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С решение № 114233/08.06.2020 г. по гр. д. № 30145/2018 г. на СРС, 159 с - в,П.на Република България е осъдена да заплати на А.С.Х.,

ЕГН **********, сумата от 500 лв. - представляваща обезщетение за претърпяни неимуществени вреди, в резултат на повдигнато на ищеца незаконно обвинение по досъдебно производство № 373/2013 г. по описа на СДВР, пр. пр. № 3171/2013 г. по описа на СРП, като искът е отхвърлен за разликата до пълния предявен размер от 20 000 лв. Ответникът е осъден за разноски.

Решението се обжалва от ищеца А.С.Х., чрез процесуалния му представител, в частта, в която иска за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди е отхвърлен до пълния предявен размер от 20 000 лв. Излагат се доводи, че в тази част решението е неправилно, необосновано и незаконосъобразно. Основните съображения на ищеца са, че приетия размер на обезщетенията от СРС е много занижен. Неоснователно съдът е съобразил водените срещу ищеца други съдебни производства, като за взетата срещу него мярка за неотклонение „задържане под стража“ за срок от 72 часа, е присъдил обезщетение от 500 лв. Излага се, че при определяне размера на обезщетението не е съобразен принципа за справедливост при обезщетяване на претърпените вреди, с оглед спецификата на конкретния случай. Незаконно повдигнатото обвинение срещу ищеца по чл. 195, ал. 1, т. 3, вр. с чл. 184 НК, за което се предвижда наказания „лишаване от свобода“ до 10 години безспорно е дало негативно отражение върху общото му душевно и здравословно състояние, като сумата от 500 лв. е недостатъчна за обезщетяване на преживените от ищеца страдания. Поддържа се, че продължителността на производството от 2 год. и 2 месеца е извън нормалната продължителност на този вид дела, което е довело до непрекъснат психически дискомфорт за ищеца. Сочи се, че при постановяване на решението СРС е допуснал нарушение на чл. 52 ЗЗД, като не е съобразил всички критерии и обстоятелства във връзка с определяне на справедливия размер на обезщетението за неимуществени вреди, каквито са характера и степента на увреждането, обстоятелствата, при които е извършено, възрастта на увредения, публичното разгласяване и свързаните с това последици, обществено - икономическите условия в страната към момента на увреждането, общата продължителност на производството и т. н. Съдът не съобразил как незаконното обвинение се е отразило на личния, професионален и социален живот на ищеца, на честта и достойнството му. Моли да се отмени решението в оспорената част и иска да се уважи изцяло. Претендира разноски за двете инстанции.

Въззиваемата страна ответникът -П.на

РБ, чрез представителя си, не е депозирала писмен отговор в срока по чл. 263 ГПК. В съдебно заседание оспорва жалбата като неоснователна. Поддържа, че решението е правилно и обосновано в оспорената от ищеца част, като е съобразено със събраните доказателства в производството.

Ответникът,П.на

РБ, също е подал въззивна жалба срещу първоинстанционното решение, в частта, с която е уважен иска за неимуществени вреди за 500 лв. Изложил е доводи, че в тази част решението е постановено в нарушение на материалния закон, производствените правила и в противоречие със събраните по делото доказателства. Поддържа, че в конкретния случай не са установени предпоставките за ангажиране отговорността наП.за обезщетяване на неимуществени вреди по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ. В производството не се установява ищецът да е търпял такива вреди - страдания от емоционален, социален, професионален и здравословен план, които да са в причинно - следствена връзка с поддържаното обвинение. Размерът на обезщетението не съответства на вида и характера на търпените вреди и на упражнената наказателна принуда. Поддържа, че наказателното производство е приключило в разумен срок, още на досъдебната фаза на процеса. Не са ангажирани доказателства за тревожни емоционални състояния или страдания във връзка с воденото наказателно производство. Налице са обстоятелства, които сочат на ниска степен на увреждане и изключват присъждането на обезщетение в присъдения размер. Поддържа се още, че ищецът не е ангажирал доказателства за поява на здравословни проблеми причинени от обвинението. Излагат се доводи, че следва де се вземе предвид, че ищеца е осъждан за престъпления от общ характер, като по някои е изтърпял наказание лишаване от свобода, поради което интензитетът на увреждането е по - нисък спрямо него. Излагат се множество съображения за определяне на справедливия размер на обезщетението по критериите на чл. 52 ЗЗД. Сочи се, че присъденото обезщетение е прекомерно, не е съобразено с установените в производството обстоятелства, икономическия стандарт на РБ и вида, характера и интензитета на упражнената принуда. По тези и допълнителни съображения, моли да се отмени решението в частта, в която искът е уважен и вместо това той да се отхвърли изцяло.

Софийски градски съд, като взе предвид становищата на страните, както и събраните по делото доказателства, намира следното :

Според разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната част. Относно правилността на първоинстанционното решение въззивният съд е обвързан от изложените във въззивните жалби съображения, като служебно има правомощие да проверява за спазване на императивните материалноправни разпоредби, приложими към процесното правоотношение.

С оглед така очертаните правомощия настоящият състав намира, че оспореното решение е валидно и допустимо постановено. Решението е постановено при изяснена фактическа обстановка от СРС, която съдът не намира за необходимо да преповтаря изцяло, а препраща към нея, на основание чл. 272 ГПК.

СРС се е произнесъл по иск с правно основание чл. 2, ал. 1 т. 3 от ЗОДОВ - за обезщетение за неимуществени вреди от действия на Прокуратурата.

По чл. 2 ЗОДОВ държавата носи обективна отговорност за незаконно причинени вреди от дейността на правозащитните органи. Съдът и другите правозащитни органи представляват държавата като процесуални субституенти. ЗОДОВ е едно от средствата за защита на предоставените от Конституцията права и едно от вътрешноправните средства за защита по смисъла на чл. 35, § 1 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи /Конвенцията/.

С разпоредбата на чл. 2, ал. 1 ЗОДОВ са регламентирани няколко хипотези, при които може да бъде ангажирана обективната отговорност на държавата за вреди причинени на граждани от действия на органите на дознанието, следствието, прокуратурата, съда и особените юрисдикции.

По чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВП.на РБ отговаря в хипотези на повдигнато обвинение за извършено престъпление, ако лицето бъде оправдано или наказателното производство бъде прекратено, поради това, че деянието не е извършено от лицето. В т. 11 на ТР № 3/2005 г. на ОСГК изрично се приема, че обезщетение за вреди се дължи и в хипотезите на постановена оправдателна присъда (решение) по някое от повдигнатите обвинения, при доказана причинна връзка между незаконното обвинение и претърпените вреди.

Следователно, действията по повдигане и поддържане на обвинението се приемат за незаконни в случаите, когато лицето бъде оправдано или наказателното производство бъде прекратено поради това, че деянието не е извършено от подсъдимия или не представлява престъпление, или поради образуването му след амнистиране на деянието или погасяване на наказателното преследване по давност.

В производството не е било спорно и от представените по делото писмени доказателства се установява, че на 03.02.2013 г. ищецът е привлечен като обвиняем за престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 3, вр. чл. 194, ал. 1 НК, като спрямо него е взета мярка за неотклонение задържане под стража до 72 ч., считано от 04.00 ч. на 03.02.13 г., която впоследствие е отменена от съда и не му е наложена друга мярка.

С постановление от 19.03.2015 г. от прокурор от СРП, частично е прекратено наказателното производство по досъдебно производство № 373/2013 г. по описа на 7 РУП на СДВР, пр. пр. № 3171/2013 г. на СРП и преписка вх. № 4365/2013 г. на РУП – СДВР срещу ищеца А.С.Х., поради липса на доказателства за участие на лицето в инкриминираните дейния.

По съществото на спора и като съобрази доводите на двете страни по двете жалби, въззивният състав намира следното :

Въззивният съд споделя изводите на СРС, че в производството са установени предпоставките, при които за ищеца е възникнало право на обезщетение за претърпените неимуществени вреди в резултат от повдигнатото и поддържано неоснователно обвинение по наказателното производство срещу него за престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 3, вр. с чл. 194 НК - по иска по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ.

Предвид обстоятелството, че по повдигнатото и поддържано обвинение СРП е постановила прекратяване на досъдебното производство, същото следва да се прецени за незаконно, дори и на определени етапи на наказателното производство действията на съответния прокурор да са били основани на убеждението му за виновност на лицето. В наказателното производство обвиняемият, съответно подсъдимият, се считат невинни до доказване по несъмнен и безспорен начин на факта на извършване на престъплението, предмет на обвинението и нямат задължение по закон да ангажират доказателства за невинността си.

Настоящият състав намира за установен факта на причинени неимуществени вреди на ищеца, изразяващи се в изживени негативни емоции в резултат на повдигнатото и поддържано незаконно обвинение - преживяно чувство на стрес и притеснение от воденото наказателно дело по процесното обвинение и неговия резултат.

По размера на обезщетението за неимуществени вреди, като съобрази възраженията на двете страни и установените в производството факти, в тяхната съвкупност, въззивният съд намира следното :

При определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди в хипотезите на чл.

2, ал. 1 от ЗОДОВ, следва да се вземат предвид общите правила на чл. 52 от ЗЗД – обезщетението се определя по справедливост - съгл. пар. 1 от ДР на ЗОДОВ и чл. 4 ЗОДОВ.

Понятието

„справедливост“ по смисъла на чл. 52 ЗЗД е свързано с преценка на редица обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се съобразят от съда при определяне размера на обезщетението. Предназначението за обезщетението за морални вреди е да възмезди претърпените лична болка и страдания от незаконното наказателно преследване, но само тези, за които са представени надлежни писмени или гласни доказателства и са безспорно установени по делото, като доказателствената тежест е на ищеца. Неимуществени вреди не могат да се предполагат, тъй като са предмет на конкретна преценка на психическото и емоционално състояние на всеки индивид.

По въпроса за справедливия размер на обезщетението за неимуществени вреди по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ е формирана многобройна и непротиворечива практика на ВКС - ППВС № 4/23.12.1968 г., т. 11 от ТР № 3/2004 г. на ОСГК на ВКС и практиката на ВКС по приложението на чл. 52 от ЗЗД вр. с чл.

4 ЗОДОВ в решение № 376/21.10.2015 г. по гр. д. № 514/2012 г. на ІV г. о. на ВКС, решение № 449/16.05.2013 г. по гр. д. № 1393/2011 г. на ІV г.о. на ВКС, решение № 554/2012 г. по гр. д. № 266/2012 г. на ІV г.о. на ВКС, решение № 263 от 21.03.2017 г. по гр. д. № 627/2016 г. на ІV г.о. на ВКС, решение № 70/29.03.2016 г. по гр. д. № 5257/2015 г. на ІV г.о. на ВКС, решение № 251/21.12.2015 г. по гр. д. № 812/2015 г. на ІІІ г.о. на ВКС; решение № 61 от 28.04.2016 г. по гр. д. № 4546/2015 г. на ІІІ г. о. на ВКС, решение № 150 от 20.12.2018 г. по гр. д. № 871/2018 г., г. к., ІІІ г. о. на ВКС и др.

Според цитираните решения размерът на обезщетението за неимуществените вреди се определя от съда по справедливост въз основа на преценка на конкретни обективно съществуващи обстоятелства, като напр.: тежестта на обвинението, продължителността на наказателното производство, срокът на изтърпяване на мярката за неотклонение "задържане под стража", броят и продължителността на извършените процесуални действия с участието на пострадалия, данните за психическото състояние и негативните последици, претърпени от ищеца, начинът, по който обвинението се е отразило върху него с оглед личността му и неговия начин на живот, рефлектирало ли е върху професионалната му реализация, общественото доверие към него и социалните му контакти, отраженията в емоционалната му сфера, здравословното му състояние, наличието на други висящи наказателни производства срещу пострадалия през времетраенето на наказателния процес, съдебното минало и налични предишни осъждания с оглед преценка личността на ищеца и интензитета на негативните изживявания и др.

Разпечатката съдържа 41 от 58 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/3741527e-0411-4ac5-bcc0-68be863d3d02