Определение № 72 от 09.01.2026, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 72 гр. София, 09.01.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 6-ТИ ТЪРГОВСКИ, в закрито заседание на девети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Иван Иванов

Членове:

Николай Метанов

Васил Василев като разгледа докладваното от Васил Василев Въззивно частно гражданско дело № 20251000502926 по описа за 2025 година

Производството е по чл.274 от ГПК.

Делото е образувано по частна жалба от К. Д. Т. от гр..***,ЕГН ********** против определение №609/05.09.25г. по в.ч.гр.д.№493/25г. на ОС-Перник,с което е оставена без разглеждане частна жалба с рег. № 15965 от 10. 07. 2025г. от К. Д. Т., срещу протоколно определение рег. № 1312 от 07. 07. 2025г., постановено по гр. д. № 5014/2025г. по описа на Пернишкия районен съд, както в частта му, с която е оставено без уважение искането на ищцата за изменение на предявения иск за имуществени вреди, като същият да бъде уважен за още един месец и за сумата от още 299лв., така и в частта му, с което е оставено без уважение доказателственото искане на ищцата за допускане на допълнителни задачи на вещото лице, формулирани в представената от нея молба под т.1,2,3,4,6,8 и 9 и е прекратено производството по делото. В частната жалба са развити подробни съображения относно незаконосъобразността на обжалваното определение.Иска се същото да бъде отменено и делото да бъде върнато за продължаване на съдопроизводствените действия.

По делото е постъпил отговор от насрещната страна,в който подробно са развити доводи във връзка с правилността на обжалваното определение.Иска се същото да бъде потвърдено като бъдат присъдени направените по делото разноски.

Делото е образувано и по частна жалба от същата жалбоподателка против определение №671/25.09.25г. по в.ч.гр.д.№493/25г. на ОС-Перник,с което е допълнено определение № 609 / 05. 09. 2025г., постановено по възз. ч. гр. д. № 493 / 2025г. по описа на Пернишкия окръжен съд, в частта му за разноските и жалбоподателката е осъдена да заплати на адвокат П. В. П. от АК-София, сумата 400лв. представляваща адвокатско възнагграждение за оказана безплатна правна помощ на ЧСИ С. Б. в производството по делото.В частната жалба са развити подробни съображения относно незаконосъобразността 1 на обжалваното определение.Иска се същото да бъде отменено.

По делото е постъпил отговор от насрещната страна,в който подробно са развити доводи във връзка с правилността на обжалваното определение.Иска се същото да бъде потвърдено като бъдат присъдени направените по делото разноски.

Частната жалба е допустима като подадена от надлежна страна в законния срок, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

За да се произнесе по подадената частна жалба съдът взе предвид следното:

В.ч.гр.д.№493/25г. на ОС-Перник е образувано въз основа на частна жалба с рег. № 15965 от 10. 07. 2025г. от К. Д. Т., срещу протоколно определение рег. № 1312 от 07. 07.

2025г., постановено по гр. д. № 5014/2025г. по описа на Пернишкия районен съд, с което е оставено без уважение искането на ищцата за изменение на предявения иск за имуществени вреди, като същият да бъде уважен за още един месец и за сумата от още 299лв. и е оставено без уважение доказателственото искане на ищцата за допускане на допълнителни задачи на вещото лице, формулирани в представената от нея молба под т.1,2,3,4,6,8 и 9. Иска се определението в обжалваните му части да бъде отменено и да бъде допуснато исканото изменение на иска, както и да бъдат поставени допълнителни задачи на вещото лице по т.1,2,3,4,6,8 и 9.

Насрещната страна ЧСИ С. В. Б., чрез адвокат П. В. П., е депозирала отговор на частна жалба като е оспорил същата по първия пункт от нея като неоснователна, а по втория й пункт не е изразил становище.

Третото лице помагач на ответника – „БУЛ ИНС“ АД, не е изразило становище по частната жалба.

За да постанови обжалваното определение,с което частната жалба е оставена без разглеждане съдът е приел,че искът за имуществени вреди е бил предявен за неоснователни удръжки от пенсията на ищцата за месеците юни, юли и август по 299лв. на месец или в общ размер на 897лв. Впоследствие с писмена молба рег. № 14788 / 27. 06. 2025г. ищцата е направила искане за изменение за иска за имуществени вреди на основание чл. 214, ал.1 от ГПК – за четири месеца по 299лв. С оглед на това съдът е приел,че не е налице изменение на иска /увеличаване на сумата за процесните три месеца/, а е налице предявяване на нов иск - за още един месец в размер на 299лв. – 4х299лв., което е равно на 1196лв., при което е налице искане за изменение и на основанието и на размера на иск.Съдът е приел,че отказа на съда да приеме този нов иск във вече образуваното исково производство, не прегражда възможността той да бъде предявен в самостоятелно ново производство. По втория пункт, с който се обжалва протоколното определение, в часттта му, с която съдът е оставил без уважение доказателственото искане на ищцата за допускане на допълнителни задачи на вещото лице, формулирани в представената от нея молба под т.1,2,3,4,6,8 и 9, съдът е приел,че жалбата се явява процесуално недопустима, тъй като определенията на съда, с които се произнася по доказателствени искания /независимо от това дали ги уважава не подлежат на самостоятелно обжалване.

2

С оглед на горното съдът е приел,че жалбата е изцяло недопустима, поради което следва да бъде оставена без разглеждане, а производство по делото бъде прекратено като недопустимо.

След постановяване на прекратителното определениепо делото е постъпила молба с вх. № 5422 / 09. 09. 2025г. от ЧСИ С. Б., чрез адвокат П. В. П., с която моли определение № 609 / 05. 09. 2025г., постановено по възз. ч. гр. д. № 493 / 2025г. по описа на Пернишкия окръжен съд, да бъде допълнено в частта му за разноските, като на адвокат П. В. П. бъде присъдено адвокатско възнаграждение съгласно чл. 38 от Закона за адвокатурата.

Насрещната страна страна К. Д. Т., в срок е депозирала становище – възражение с вх. № 5778/24.09.2025г., с което оспорва искането за допълване на определението в частта му за разноските като неоснователно.

За да постанови второто обжалвано определение ПОС е приел,че с предходното посочено като обжалвано определение е прекратил производството по делото,но не се е произнесъл по разноските за адвокатско възнаграждение на адвокат П. по реда на чл.38 от Закона за адвокатурата.Съдът е приел,че съгласно чл. 273 вр. с чл. 78, ал.4 от ГПК ЧСИ С. Б., и поконкретно неговия адвокат П. В. П., има право на разноски /адвокатско възнаграждение/ при прекратяване на делото.Видно от приложения Договор за правна защита и съдействие, на основание чл. 38, ал.1, т.3 от Закона за адвокатурата / от въззивното производство/ ЧСИ С. Б. е упълномощил адвокат П. В. П. да изготви писмен отговор на частната жалба, какъвто е изготвен и да го представлява в настоящето производство. В предпоследния абзац на писмения отговор на частната жалба е направено искане да бъде присъдено адвокатско възнаграждение , по което съдът не се е произнесъл.С оглед на това съдът е приел,че молбата е основателна и адвокат П. В. П. има право на адвокатско възнаграждение, като на основание чл. 38, ал.1, т.3 от Закона за адвокатурата вр. с чл. 7, ал.1, т.7, вр. с чл.11 от Наредба № от 9.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, К. Т. следва да бъде осъдена да заплати на адвокат П. В. П. 400лв. адвокатско възнаграждение.

Софийският апелативен съд счита следното по съответните частни жалби:

I.По частната жалба против определение №609/05.09.25г. по в.ч.гр.д.№493/25г. на ОС-Перник,с което е оставена без разглеждане частна жалба с рег. № 15965 от 10. 07. 2025г. от К. Д. Т., срещу протоколно определение рег. № 1312 от 07. 07. 2025г.

Съдът счита,че частната жалба е неоснователна,поради което обжалваното определение следва да бъде потвърдено.

В установената практика на ВКС (определение №492 от 20.12.2017г. по ч.гр.д.

№4754/2017г. на III г.о. на ВКС; определение № 77 от 01.03.2011 г. по ч. гр. д. № 427/2010 г., Г. К., ІІ г.о. на ВКС; определение № 303 от 30.06.2011 г. на ВКС по ч. гр. д. № 287/2011 г., II г.

3 о.; определение № 337 от 11.07.2011 г. по ч. гр. д. № 295/2011 г., Г. К., ІІ г.о. на ВКС; определение № 684 от 16.12.2011 г. по ч. гр. д. № 695/2011 г. на ВКС, ІІІ г.о.; определение № 277 от 07.05.2009 г. по ч. т. д. № 300/2009 г. на ВКС, ІІ т.о.) последователно се приема, че определението, с което съдът оставя без уважение искането за изменение на иска по реда на чл. 214 ГПК, не попада в кръга на определенията, визирани в чл. 274, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК, тъй като с него не се прегражда пътят за съдебна защита и не се нарушават правата на никоя от страните, поради възможността на страната да предяви същия иск в отделно производство, нито неговото обжалване е предвидено изрично в закона. Изключение прави само хипотезата, когато е отхвърлено искане за увеличаване цената на иск, който не е предявен като частичен – т.7б на ТР №1/2013г. по т.д.№1/2013г. на ОСГТК на ВКС, когато има характер на преграждащо по смисъла на чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК. В настоящият случай тази хипотеза не е налице, тъй като по реда на чл. 214 ГПК се иска предявяване на нов иск за още един месец в размер на 299лв. – 4х299лв., което е равно на 1196лв., при което е налице искане за изменение и на основанието и на размера на иск, което по съществото си представлява искане за последващо обективно съединяване на искове и е недопустимо.

Определението, с което под формата на отказ да бъде допуснато изменение на иска по същество се постановява отказ за приемане на нови искове за разглеждане във висящото производство, не подлежи на обжалване (определение №39 от 21.02.2017г. по ч.гр.д.

№403/2017г. на I г.о. на ВКС).

Тъй като с отказа на съда да уважи направеното от жалбоподателката доказателствено искане за допускане на допълнителни задачи на вещото лице, формулирани в молба под т.1,2,3,4,6,8 и 9 не се прегражда развитието на делото , това определение не подлежи на самостоятелно обжалване,поради което законосъобразно съдът е оставил без разглеждане подадената частна жалба.

С оглед на горното обжалваното определение следва да бъде потвърдено.

II.По частната жалба против определение №671/25.09.25г. по в.ч.гр.д.№493/25г. на ОС-Перник,с което е допълнено определение № 609 / 05. 09. 2025г., постановено по възз. ч. гр. д. № 493 / 2025г. по описа на Пернишкия окръжен съд, в частта му за разноските и жалбоподателката е осъдена да заплати на адвокат П. В. П. от АК-София, сумата 400лв. представляваща адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ на ЧСИ С.

Б. в производството по делото.

Съдът счита,че въззивната частна жалба против това определение по съществото си съдържа искане за изменение на обжалваното определение в частта за разноските по смисъла на чл. 248, ал. 1 ГПК,по което компетентен да се произнесе е второинстанционния съд.

Предвид посоченото по-горе производството в тази му част следва да бъде прекратено ,а делото следва да бъде изпратено на ПОС ,който следва да разгледа частната жалба против определение №671/25.09.25г. като молба по чл.248,ал.1 от ГПК.

По изложените съображения Софийският апелативен съд

4

ОПРЕДЕЛИ:

Потвърждава определение №609/05.09.25г. по в.ч.гр.д.№493/25г. на ОС-Перник.

Прекратява производството по делото по отношение на частна жалба с вх.

№6380/15.10.25г.

Делото да бъде изпратено на ОС-Перник ,който следва да разгледа частна жалба с вх.

№6380/15.10.25г. като молба по чл.248,ал.1 от ГПК.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5