Определение № 1186 от 15.12.2022, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1186 гр. София, 15.12.2022 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 2-РИ НАКАЗАТЕЛЕН, в закрито заседание на петнадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Калин Калпакчиев

Членове:

Весислава Иванова

Величка Цанова като разгледа докладваното от Калин Калпакчиев Въззивно частно наказателно дело № 20221000601334 по описа за 2022 година

Производството е по чл. 341, ал. 2, вр. с чл. 249, ал. 3, вр. с чл. 248, ал. 1, т. 3 НПК.

Постъпила са частни жалби от защитниците на подсъдимите К. Ж., П. Б., Н. М., А. Б. и В. К. против определение на СГС, НО, 8. състав от 15.11.2022 г., постановено в разпоредително заседание, с което е оставено без уважение искането на защитниците за прекратяване на съдебното производство по н.о.х.д. № 3013/2022 г. и е оставено без уважение искането на защитника на подсъдимия А. Б. за отмяна на взетите обезпечителни мерки – запори и възбрани, наложени за обезпечаване на наказанието конфискация.

В жалбата на адвокат В. Т. В. – защитник на подсъдимия Ж., се твърди, че: в досъдебното производство са допуснати съществени отстраними нарушения на процесуалните правила, които водят до невъзможност подсъдимият да разбере обвинението и да упражни активно защитата си срещу него; че в обвинителния акт липсват факти по елементите на фактическия състав на престъплението по чл. 321 НК; че в обвинителния акт има противоречие между обстоятелствена част и диспозитив за всички деяния по чл. 353в НК, тъй като датата на помагаческата дейност, изразена в намиране па контрагенти, е по-ранна от датата, на която се твърди, че е извършено самото деяние от Ж., действащ като подбудител и помагач; че има противоречие кога точно е ставало намирането на контрагенти; че това противоречие се наблюдава за всички деяния, включени в периода на продължаваното престъпление, като се дава пример с деянието по пункт 25 от обвинителния акт, за което датата на деянието в диспозитива, включително и намирането на контрагенти е 16.03.2017 г., а на стр. 68-72 от обвинителния акт се описва твърдяна дейност на К. Ж. по намиране на контрагенти, но тя е за период, предхождащ значително датата 16.03.2017 г.; че в обстоятелствената част на акта е вписано, че „Ж. убедил К. да не осъществява контрол върху дейностите по транспортиране и оползотворяване на опасния отпадък“, но не се излагат факти за тази декларация – няма факти за това в какво се състои този контрол, как и 1 кога е трябвало да го осъществи К., а не го е сторил; че по пункт 69 в обстоятелствената част на акта липсват факти за времето и мястото на извършване на деянието – стр. 144 – 146 от обвинителния акт, за което в диспозитива пише, че е извършено на 25.11.2017 г.; че по този пункт е налице и противоречие относно мястото на деянието – в обстоятелствената част се твърди, че е гр. Костенец, а в диспозитива – гр. София; че в пунктове 3 – 69 от обвинителния акт липсват факти за квалифициращите обстоятелства – опасността от немаловажни вредни последици за околната среда и опасността за здравето на хората; че в първоинстанционното определение липсва отговор на доводите на защитата по въпроса за допуснатите съществени процесуални нарушения на досъдебното производство. В жалбата се отправя искане за отмяна на определението от разпоредително заседание от 15.11.2022 г. по н.о.х.д. № 3013/2022 г. на СГС, НО, 8. състав и за връщане на делото на прокурора за отстраняване на допуснатите с обвинителния акт съществени нарушения на процесуалните правила, водещи до ограничаване на процесуалните права на К. Ж..

В жалбата на адвокат Л., защитник на подсъдимия П. Б., се твърди: че обвинителният акт не отговаря на изискванията на чл. 246 НПК, което затруднява защитата срещу така формулираните обвинения; че първонистанционният съд не е отговорил на доводите на защитата за недостатъци на обвинителния акт, поради които актът му е немотивиран; че не става ясно в обвинителния акт от фактическа страна, защо П. Б. е обвинен в длъжностното му качество на член на Съвета на директорите на „Монбат“ АД, въпреки че дейността на това дружество не е спомената за свързана с осъществяване на инкриминираните деяния, включително и на това по чл. 321 НК. В жалбата се отправя искане за отмяна на атакуваното определение, за прекратяване на съдебното производство и за връщане на делото на прокурора.

В жалбата на адвокат Х. Б. – защитник на подсъдимите Н. М. и И. Х., се поддържа: че определението на първата инстанция не съдържа мотиви, даващи отговор на възраженията на защитата на М. и Х.; че липсват в обвинителния акт фактически твърдения за връзката между длъжностното качество на М. като управител на „Рисайклинг къмпани“ ЕООД и деянието по чл. 321 НК; че не е посочено по какъв начин е постигнато и изразено съгласието на М. да стане член на организираната престъпна група; че са налице множество празноти в обстоятелствената част на обвинителния акт по отношение на дружествата, свързани с М.; че не е ясно защо обвинението приема, че под давлението на М. Е. станал член на организираната престъпна група през месец февруари 2017 г.; че не е уточнено в обвинителния акт защо се приема, че Х. е действала умишлено при съставяне на протокол от 28.11.2019 г., а умисъл липсвал при съставяне на документи при предходни и следващи тази дата проверки. С жалбата се отправя искане за отмяна на определението, за прекратяване на съдебното производство и връщане на делото на прокуратурата.

В жалбата на адвокат И. В. – защитник на подсъдимия А. Б., се поддържа: че първоинстанционият съд не е отговорил на доводите на защитата на А. Б. за допуснати съществени процесуални нарушения на досъдебното производство; че прокуратурата е измислила срещи между А. Б. и К. Ж. в период, в който двамата не са се познавали; че за 2 защитата е важно да се посочи в обвинителния акт поне в минимален обем къде, кога и по какъв начин са били провеждани тези срещи и разговори между двамата подсъдими; че първият съд не е обсъдил и празнотите в обстоятелствената част на обвинителния акт, касаещи фактите за обвинението за данъчно престъпление. В жалбата се отправя искане за цялостна отмяна на поставените спрямо имуществото на подсъдимия А. Б. обезпечителни мерки. Според защитата тези мерки са наложени по повод обвинението за данъчно престъпление, което е измислено, именно с цел налагането на запори и възбрани на имущество на А. Б. за около 20 милиона евро, при положение, че предмета на обвинението са данъчни задължения за няколкостотин хиляди лева. Иска се отмяна на определението в частта за отказа за прекратяване на съдебното производство и в частта за отказа за отмяна на обезпечителните мерки, като се настоява да прекратяване на съдебното производство по делото и за цялостна отмяна на наложените обезпечителни мерки върху имуществото на А.

Б..

В жалбата на адвокат Д. Б., защитник на подсъдимия В. К., се твърди: че са допуснати нарушения на досъдебното производство при събиране на доказателствата – не са били разпитани исканите от защитата свидетели; че обвинителният акт не очертава състава на престъплението, а в определението на първия съд липсват конкретни мотиви. Отправя се искане за отмяна на определението и за връщане на делото на досъдебната фаза.

Софийският апелативен съд, като взе предвид частните жалби и съобрази изтъкнатите в тях съображения, и материалите по делото, намира за установено следното:

I. По допустимостта на подадените частни жалби:

1. Съдебното производство по н.о.х.д. № 3013/2022 г. по описа на СГС, НО, 8. състав е образувано на 8.04.2022 г. с внасяне в съда на обвинителния акт. Първоначално делото под № 1256/2022 г. е било разпределено за разглеждане на 18. наказателен състав, в Специализирания наказателен съд, а впоследствие след преустановяване съществуването на съда, делото е било преразпределено на 8. първоинстанционен наказателен състав в Софийски градски съд.

2. С разпореждане на съдията-докладчик от 17.10.2022 г. е прието, че делото е подсъдно на СГС и е насрочено разпоредително заседание.

3. На 3.11.2022 г. е проведено разпоредително съдебно заседание, в което страните са взели отношение по предпоставките, визирани в разпоредбата на чл. 248, ал. 1 НПК за провеждане на съдебното производство по делото. Подсъдимите К. Ж., А. Б., П. Б., Н. М., В. К. и И. Х., и техните защитници, са отправили искане за прекратяване на съдебното производство и за връщане на делото на прокурора, тъй като на досъдебното производство били допуснати съществени и отстраними процесуални нарушения. В подкрепа на искането си защитниците излагат подробни съображения и аргументи, които обосновават тезата им, че в 3 обвинителния акт са допуснати фактически неясноти и грешки, които водят до непълноценност на обвинението.

Съдът е приел искането на защитата за неоснователно с определение, обявено в съдебно заседание на 15.11.2022 г.

4. При така описаното процесуално развитие на делото за въззивния съд няма съмнение, че постановеното определение подлежи на обжалване по реда на чл. 249, ал. 3 НПК, вр. с чл.

248, ал. 1, т. 3 НПК. Доколко е законосъобразно проведеното разпоредително заседание, съответно постановеното определение, този въпрос подлежи на преценка по основателността на жалбите.

II. По основателността на жалбите

Становището на първоинстанционния съд за липса на съществени пороци в досъдебната фаза на процеса е неправилно и незаконосъобразно.

1. За да достигне до този финален извод съставът на Градския съд обобщено е приел:

- че в обвинителния акт подробно и в много голям обем – 624 стр., са изложени твърденията на прокуратурата, които определят предмета на доказване по делото;

- че подробно са описани времето, мястото и начина на извършване на инкриминираните деяния, както и съставомерните признаци от обективна и субективна страна;

- че са изложени подробни факти относно създаването, периода на функциониране, йерархическата структура и връзките между отделните членове и дейността на организираната престъпна група.

2. Отделно от това съставът на Градския съд е приел за неоснователни доводите на защитниците за това:

- че липсват факти в обвинителния акт относно връзката между длъжностното качество на подсъдимия П. Б. и квалифициращото обстоятелство по обвинението по чл. 321, ал. 3 НК, доколкото това било въпрос от съществото на делото;

- че липсва задължение за прокурора да посочва конкретни факти за проведени срещи и разговори между подсъдимия А. Б. и другите подсъдими във връзка със създаването и функционирането на организираната престъпна група, като в тази част обвинителният акт не страда от непълноти и противоречия;

- че не са налице твърдяните от защитника на подсъдимия Ж. противоречия между обстоятелствена част и диспозитив на обвинителния акт.

4

3. Съображенията на първоинстанционния съд, изложени в мотивите на определението по чл. 248, ал. 5 НПК – л. 119 от съдебното дело по н.о.х.д. № 3013/2022 г., не съдържат отговор на голяма част от доводите на защитниците, насочени основно срещу конкретно посочени непълноти или противоречия в обвинителния акт. В този смисъл идентичните възражения в жалбите за липса на мотиви в атакуваното определение, са основателни.

Доколкото в процедурата по глава 22, чл. 341 и сл. НПК не е предвидена възможност за връщане на делото за ново произнасяне от първия съд, а по аргумент от чл. 345, ал. 2 НПК въззивният съд следва да реши въпросите, които са в предмета на делото по същество, САС ще изложи съображения по поставените от страните спорни въпроси.

4. Първоначално следва да се открои една особеност на внесения в СГС обвинителен акт, която не следва да се квалифицира като съществен недостатък на процесуалния документ, но създава затруднения за страните и за съда за разумното и ефективно организиране на съдебното производство. Обемът на обвинителния акт е в размер на 924 страници, от които обстоятелствената част и диспозитива са изложени на 624 страници. В този значителен и труден за възприемане обем се съдържат множество излишни повторения, които не служат на разумно обоснована цел.

По отношение на някои от подсъдимите в обстоятелствената част на акта освен фактически твърдения за инкриминираните вторични престъпления се описват и диспозитивите на отделните деяния, които след това отново се повтарят и в заключителната част на акта.

Разпечатката съдържа 38 от 132 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/374121f7-b639-44cf-9a67-6cb890a8cb3e