Решение № 218 от 11.10.2023, Окръжен съд - Монтана

РЕШЕНИЕ

№ 218 гр. Монтана, 11.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – МОНТАНА в публично заседание на четиринадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Аделина Тушева при участието на секретаря СИЛВИЯ Л. Г.А като разгледа докладваното от Аделина Тушева Гражданско дело № 20231600100031 по описа за 2023 година

Производството е с правно основание чл. 500,ал.2 от Кодекса на застраховането /КЗ/.

Ищецът ЗК Л.И.АД гр. *твърди в исковата си молба, че на 21.03.2017 г., около 18:30 часа, на ул. „*“, с. *, община *, Р. Р. управлявал мотоциклет „*“, модел „*“, с рег.№ * без да притежава СУМПС. Същият се движел с несъобразена скорост и изгубил контрол над управляваното от него МПС, като навлязъл в насрещната лента за движение и блъснал намиращата се на платното пешеходка М.Л.. Вследствие на пътния инцидент пешеходката Л. починала. Твърди се, че по повод инцидента е образувано досъдебно производство № 159/2017 г. по описа на РУ на МВР, гр. *, по което е постановена присъда, с която Р. е признат за виновен, като в диспозитива на присъдата е отразено, че към момента на реализиране на ПТП Р. е бил неправоспособен водач. Ищецът твърди, че предвид наличието на сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ (полица № BG/22/117000647060) за мотоциклет „*“, модел „*“ с рег.№ *, е предявена претенция срещу него за репариране на претърпените вреди от С.К.- син на починалата Л.. Образувано е гр.д.

№ 9676/2018 г. по описа на СГС , приключило с решение, с което „ЗК Л.И.“ АД е осъдена да изплати обезщетение от 80000 лева. Твърди се, че е издаден изпълнителен лист, въз основа на който е образувано ИД № 201983804006969 при ЧСИ М. Б., като на 23.12.2019 г. по сметката на ЧСИ Б. ищецът превел сума в размер на 109450,23 лева. Навеждат се доводи, че с изплащането на застрахователното обезщетение по задължителната застраховка „ГО“ за ищеца е възникнало право на регрес срещу виновния водач Р. Р. за сумата от 99401,55 лв., представляваща сбор от следните суми: главница - 80000 лв., представляваща заплатено 1 обезщетение за неимуществени вреди и заплатената лихва върху главницата, изчислена за периода от 03.08.2017 г. до 23.12.2019 г., възлизаща на 19401,55 лева.

При тези твърдения се иска от съда да постанови решение, с което да осъди ответника Р. Р. да му заплати сумата в размер на 99401,55 лв., представляваща размера на изплатеното застрахователно обезщетение за репариране на претърпените от С.К. вреди, вследствие настъпилото на 21.03.2017 г. застрахователно събитие, причинило смъртта на майка му. Претендира се и законна лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното заплащане, както и направените разноски по водене на делото, вкл. юрисконсултско възнаграждение.

В срока по чл.131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника Р. Р., чрез пълномощник адв.И. А., с който се оспорва претенцията по основание и размер. Оспорват се твърденията на ищеца за липса на свидетелство за управление на МПС. Поддържа се, че както към датата на ПТП, така и към настоящия момент ответникът има шофьорска книжка с категория А2, която му дава право да управлява мотоциклет до 600 куб.см, какъвто е бил управлявания от него при ПТП-то. Излагат се твърдения, че ответникът е проявил бездействие в производството пред СГС, като не е поискал нова или допълнителна САТЕ за установяване на техническите данни на мотоциклета и с каква категория може да се управлява. В тази връзка ответникът твърди, че работният обем на управлявания от него мотоциклет е 559 куб.см., поради което и се явява правоспособен водач. Ответникът твърди, че не е обвързан от съдебното решение по гр.дело № 9676/2018 г. по описа на СГС, тъй като не е участвал в процесуалното качество на помагач на „ЗК Л.И.“ АД и не е имал възможността да се защити, като изрази становище и ангажира доказателства. В тази връзка се твърди, че застрахователното дружество не се е възползвало от всички процесуални възможности, за да защити интереса си, като е допуснало да бъде осъдено да заплати сума в по-висок размер спрямо конкретните обстоятелства по случая. Поддържа, че „ЗК Л. И.“ АД не е направило всички правоизключващи и правопогасяващи възражения, както и това, че не е обжалвало поставеното първоинстанционно решение, въпреки завишения размер на присъдената сума. Освен това се твърди, че дружеството не е оспорило описания в САТЕ механизъм на ПТП, който коренно се различава по отношение на скоростта на движение на мотора, от установеният от наказателния съд, постановил присъда по НОХД №56/2019 г. по описа на ОС-Монтана. Оспорва размера на предявения иск, като счита същия за прекомерен и в противоречие с принципа за справедливост. В тази връзка се навеждат доводи, че в производството по дело № 9676/2018 г. по описа на СГС не са съобразени ограничените лични контакти между пострадалото лице от катастрофата и нейния син, в чиято полза е заплатено обезщетението. Не е взето предвид, че С.К. не е живеел с майка си в едно домакинство. За установяване на претърпените болки и страдания от обезщетеното лице е разпитан само един свидетел и това е съпругата му, която се явява заинтересовано лице.

Твърди се, че по този повод застрахователното дружество е следвало да ангажира доказателства за оборване на показанията на свидетеля, респ. по този начин е щяло да подкрепи тезата си за недължимост на претенцията в поискания размер. Поддържа се, че не 2 са представени документи, от които да се установи здравословното състояние на С.К. преди и към датата, на която е научил за инцидента, нито относно настъпилите след това болки и страдания. Освен това не е направена експертиза, която да установи здравословното състояние на починалата от инцидента М.Л., която е с неизясненздравословен статут.

Твърди се, че починалата е била към залеза на своя жизнен път, предвид своята напреднала възраст и съобразно средната продължителност на живот на жените в България. При това се излагат доводи, че нейният син не би следвало да изпита твърдения от свидетелката шок от загубата на майка си. Твърди се, че са останали недоказани и твърденията за проведеното лечение и пиенето на хапчета от сина на пострадалата, тъй като не са представени документи в тази насока. Освен това ответникът прави възражение за съпричиняване от страна на пострадалата пешеходка М. Л., като в тази връзка се твърди, че последната е предприела пресичане извън пешеходната пътека, не се е огледала, при положение, че участъкът от пътя е прав и е имала възможност да възприеме мотоциклетиста от доста голямо разстояние и най-вече – след като е решила да премине в неподходящ момент, е стигнала до средата на пътя и се е върнала назад без причина. Твърди се също, че според назначената в досъдебното производство САТЕ, пешеходката е излязла на платното в опасната зона за спиране и водачът на мотора не е имал техническата възможност да предотврати ПТП. При тези твърдения, ответникът счита, че е налице 50% съпричиняване от страна пешеходката Л.. Моли съда да отхвърли изцяло предявения иск . Претендира разноски.

Доказателствата по делото са писмени , като са приети заключения по назначени съдебно-медицинска и съдебна автотехническа експертизи , след чиято преценка в тяхната взаимна връзка и логическо единство във връзка с твърденията на страните и въз основа на закона, съдът приема за установено следното:

Между страните не се спори и е установено от представените писмени доказателства, че на 21.03.2017 г., около 18.30 часа, на ул. „*“ в с. *, община *при движение с посока от гр.*към с.*Р. Р. при управление на МПС-мотоциклет марка „*“,модел „*“,с ДК №*, нарушил правилата за движение-чл.20,ал.1и ал.2 от ЗДвП,чл.116 и чл.150 от ЗДвП,вследствие на което по непредпазливост причинил смъртта на М.Л. от с.*,на 80 навършени години към момента на смъртта,настъпила от остра дихателна и сърдечна недостатъчност,развили се вследствие причинените от сблъсъка тежка черепно-мозъчна и гръдно-коремна травма. За това деяние, квалифицирано като престъпление по чл. чл.343,ал.3,б.“б“ във вр. с ал.1,б.“в“ във вр. с чл.342,ал.1 НК е налице влязла в сила присъда по НДОХ № 56/2019г. по описа на Окръжен съд Монтана, с която Р. Р. е признат за виновен в извършването му , като част от състава на престъплението, за което е признат за виновен е управление на мотоциклета без да притежава правоспособност за управление на този клас МПС. Съгласно чл. 300 ГПК ГПК влязлата в сила присъда е задължителна за настоящия съд, съответно безспорно е установено, че ответникът е извършил деликт по смисъла на чл.

45 от ЗЗД , като е управлявал мотоциклета без да притежава правоспособност за управление на тази категория МПС.

3

Безспорно е между страните, че към датата на процесното ПТП по отношение на мотоциклет марка „*“,модел „*“,с ДК №* е бил сключен с ищеца в качеството му на застраховател валиден договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност на автомобилистите".

Не се спори и е установено, че след настъпване на ПТП, С.И. като един от законните наследниците на починалата М. Я. е предявил пряк иск срещу застрахователя по застраховката ГО , като по претенцията с правно основание чл. 432,ал.1 КЗ във връзка с чл.

45 ЗЗД за обезщетение за неимуществени вреди е образувано гр. дело № 9676/2018 г. по описа на СГС. С влязло в сила решение по това дело ищецът в настоящето производство е осъден да заплати на С.И., син на М. Я. 80 000 лева обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на М. Я., настъпила в резултата на ПТП станало на 21.03.2017г. , ведно със законна лихва от 03.08.2017г. .

Видно от решението страни по него са били С.И. и ЗК Л. И. АД, поради което и с оглед чл. 298,ал.1 ГПК настоящият ответник не е обвързан от силата на присъдено нещо по това решение . За заплащане присъденото обезщетение е образувано изпълнително дело срещу ищеца № 201983804006969 на ЧСИ М. Б., като на 23.12.2019 г. по сметката на ЧСИ Б. ищецът е превел сумата 109 450.23 лева, видно от приложеното по делото платежно нареждане, включваща сумата 80 000 лева присъдено обезщетение и сумата 19401.55 лева лихва върху главницата за периода 03.08.2017г. – 23.12.2019г. . Размерът на изплатеното обезщетение , включващ главница и законна лихва е 99 401.55 лева.

Правното основание на предявения иск е чл. 500,ал.2 КЗ , според която разпоредба застрахователят има право да получи платеното обезщетение заедно с платените лихви и разноски от лицето, управлявало моторното превозно средство, когато не притежава правоспособност за управление на съответната категория моторно превозно средство.

Основателността на така предявения регресен иск предполага съществуването на предходно деликтно правоотношение с всички елементи от фактическия му състав, за да възникне валидно задължение на длъжника – в настоящето производство ответника да възстанови причинените неимуществени вреди . Регресното право е самостоятелно и основателността му се обуславя от валидността на предходно материално правоотношение, по което регресния ищец да е изпълнил чуждо задължение и да се е суброгирал в правата на кредитора. В случая ответникът е длъжник по облигационно материално правоотношение – непозволено увреждане – чл. 45 от ЗЗД, безспорно установено предвид задължителната за гражданския съд съгласно чл. 300 от ГПК влязла в сила присъда , с която е признат за виновен в извършване на престъпление по чл. 343,ал. 3 ,б.“б“ във вр. с ал.1,б.“в“ във вр. с чл.342,ал.1 НК от НК , с което е причинена смъртта на М. Л., от която законният й наследник, син С.И. търпи неимуществени вреди, подлежащи на обезщетяване от страна на виновния за това водач –ответника по делото. Ищецът като застраховател по сключен валиден договор за застраховка ГО на автомобилистите е изплатил на С. И. обезщетение за неимуществени вреди в общ размер 99 401.55 лева , след влязло в сила решение по гр.д. № 9676/2018г. на СГС и образувано изпълнително дело , като плащането е извършено на 4

23.12.2019г. по сметка на съдебния изпълнител. Безспорно е установено от влязлата в сила присъда по НДОХ № 56/2019г. по описа на МОС , че ответникът не е притежавал правоспособност за управление на мотоциклета, с който е причинено ПТП-то , което обстоятелство е квалифициращ признак, включен в състава на изпълнителното деяние, за което е признат за виновен, съответно установено по безспорен начин обстоятелство съгласно чл. 300 ГПК. Налице са предпоставките на чл. 500,ал.2 КЗ - осъществен от ответника деликт, ангажиращ гражданската му отговорност за заплащане обезщетение за вреди , изплащане на обезщетението от застрахователя , липса на правоспособност за управление на мотоциклета, което е основание застрахователят , встъпил в правата на увреденото лице като кредитор на ответника, да търси от ответника възстановяване на платеното по договора за застраховка обезщетение.

Разпечатката съдържа 23 от 47 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/3740d3b6-f3d5-487a-80ff-4fa2217c2a9c