Решение № 209 от 14.04.2025, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 209 гр. София, 14.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 11-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично заседание на седми април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Бистра Николова

Членове:

Тодор Тодоров

Милен Василев при участието на секретаря Десислава Ик. Давидова като разгледа докладваното от Бистра Николова Въззивно търговско дело № 20251001000131 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.258 от ГПК.

С решение от 08.11.2024 г. , постановено по т.дело № 1466/22 г. СГС, ТО, VІ - 13 състав е осъдил ЗАД „Армеец“ АД София , ЕИК 121076907 да заплати на „Евроагро“ ЕООД, Каварна, ЕИК 124680246 сумата от 190 442,69 лева, представляваща обезщетение по договор за застраховка, инкорпориран в застрахователна полица № 0307К6007927338 за вреди, причинени по товарен автомобил

„Audi SQ7“, рег. № ******** при пътнотранспортно произшествие на 21.04.2019 г. и довели до тотална щета, на основание чл.

405 ал. 1 КЗ, като е отхвърлил иска за разликата над 190 442,69 лева до пълния предявен размер от 235 000 лева, като неоснователен. Отхвърлил е иска за заплащане на законна лихва при условията на чл. 214 ал. 2 ГПК върху сумата 190 442,69 лева в. за периода от 25.02.2022 г. до 29.04.2024 г. Осъдил е ответника да заплати на ищеца направените по делото разноски в размер на 16 410,49 лева, съразмерно с уважената част от иска, и ищеца да заплати на ответника направените по делото разноски в размер на 91,01 лева , съразмерно с отхвърлената част от иска. Решението е постановено при участието на третото лицепомагач на ответника „ОЗК- Застраховане“ АД София .

Недоволен от горното решение е останал ответникът в първоинстанционното производство ЗАД „Армеец“ АД София, който го обжалва в осъдителната част с оплаквания за незаконосъобразност и необоснованост. Въззивникът излага, че ищецът не е активно материално правно легитимиран да претендира обезщетение по процесния застрахователен договор, тъй като в договор е уговорено заплащането на обезщетение в полза на трето 1 ползващо се лице - „Дойче лизинг България“ АД. Твърди, че представената с допълнителната искова молба служебна не изхожда от представляващите третото ползващо се лице, но дори и да се приеме, че удостоверените в нея обстоятелства, а именно погасяване на задълженията по договора за лизинг са изпълнени, горното обстоятелство не е от порядък да обоснове промяна на третото ползващо се лице по договора. Инвокира оплакване за необоснованост на извода на първоинстанционния съд, че в случая не е налице изключен риск по смисъла на чл. 14.5 от Общите условия на договора за застраховка.

Твърди, че начина на настъпване на вредите и признанията на водача , разпитан като свидетел за нарушение на хоризонталната и вертикалната маркировка на съответния пътен участък, както и за управление с много над разрешената от закона скорост - 137 км/ч сочат на недвусмисления извод, че вредите са настъпили само и единствено в резултат на съзнателното поведение на застрахования, който е реализирал застрахователното събитие,основание за отказ от заплащане на застрахователно обезщетение по чл. 14.5 от Общите условия на договора за застраховка. Поддържа, че съдът неправилно е достигнал до извод, че липсата на полагане на елементарна дължима грижа не е от естество да освободи застрахователя от отговорност, като неправилно е реферирал към нормите на чл. 395 и чл. 4 - 8 от КЗ, тъй като наведеното в процеса възражение не е възражение за неизпълнен договор, а изявление за недължимост на застрахователното обезщетение, свързано с рискове, които не са покрити от застрахователния договор. Сочи, че съдът не се е произнесъл и по своевременно наведеното възражение за недължимост на застрахователното обезщетение , тъй като процесите вреди не представляват покрит риск по смисъла на чл. пар.1 т. 3 от ДР на КЗ, тъй като при същите липсва елемент на несигурност, неизвестност, независимост от волята на застрахования, както и че застрахованият е създал предпоставки за настъпване на застрахователното събитие. Позовава се наличие на изключен риск по чл. 14.11 от Общите условия. Инвокира оплакване за необоснованост на извода, че водачът не е адресат на задълженията на застрахован по договора, тъй като , въпреки че страна по договора е търговско дружество, изпълнението на задълженията по чл. 50.2, чл. 50.3, чл. 50.5 и чл.

59.6.8 от Общите условия, е свързано с управлението на МПС, което може да бъде осъществено само и единствено от физическо лице, в случая - син на едноличния собственик на капитала на дружеството. Моли съда да отмени решението в обжалваната част и да отхвърли предявения иск, в съотношение на евентуалност да намали размера на присъденото застрахователно обезщетение.

Въззиваемият „Евроагро“ ЕООД Каварна изразява становище за неоснователност на въззивната жалба. Моли съда да потвърди обжалваното решение. Сочи, че първоинстанционният съд е приел за безспорно обстоятелството, че отношенията между третото ползващо се лице по договора за застраховка – „Дойче Лизинг България“ АД и ищеца се уредени, поради което ищецът се явява активно материално правно легитимиран да получи застрахователното обезщетение. Излага, че водачът на застрахованото МПС няма вина за настъпване на застрахователното събитие, тъй като същият се е движил в участък без ограничение на скоростта, а от преценката на доказателства по делото е формиран единствения законосъобразен извод, че процесното ПТП е настъпило в резултат единствено 2 на поведението на водача на лек автомобил Пежо 206, който не е подал своевременно ляв пътепоказател след като вече е завъртял волана наляво с цел предприемане на маневрата „завой на ляво“ Излага, че преди предприемане на тази маневра водачът на лек автомобил Пежо 206 е имал възможността и е бил длъжен да забележи движещото се в насрещната лента превозно средство – товарен автомобил Ауди SQ7“ ПТП и е следвало да не предприема същата, в случай, че не е бил сигурен, че ще я завърши безопасно. Сочи, че твърдяната от ответника груба небрежност при управлението на процесното моторно превозно средство не е доказана в процеса, тъй като същият не е позовава на изрично предписана мярка по чл. 395 ал. 1 от КЗ, поради което и санкцията по ал. 4 на същата разпоредба е неприложима. Моли съда да потвърди обжалваното решение.

Третото лице- помагач на ответника „ОЗК- Застраховане“ АД София не изразява становище по въззивната жалба.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното:

Производството пред първоинстанционния съд е образувано въз основа на искова молба от на „Евроагро“ ЕООД, Каварна, ЕИК 124680246 срещу ЗАД „Армеец“ АД София , ЕИК 121076907 за заплащане на сумата 235 000 лева, представляваща обезщетение по договор за застраховка, инкорпориран в застрахователна полица № 0307К6007927338 за вреди, причинени по товарен автомобил

„Audi SQ7“, рег. № ******** при пътнотранспортно произшествие на 21.04.2019 г. и довели до тотална щета, , ведно със законната лихва върху главницата и направените по делото разноски. Предявеният иск намира правното си основание в разпоредбата на чл. 405 ал.1 от КЗ.

Между страните по делото не се спори, че на 04.06.201 8 г. същите са сключили договор за застраховка „Каско” , обективиран в застрахователна полица № 0307К6007927338/04.06.2018 г. с предмет на застраховане лек автомобил марка „Ауди” модел SQ6 , с рег. № ******** , със срок на действие от 05.06.2018 г. до 04.06.2019 г. В застрахователната полица като трето - ползващо се лице от правата по полицата е посочено „Дойче Лизинг България“ ЕАД. Безспорно между страните е и обстоятелството, че на 21.04.2019 г. - в срока на действие на договора е настъпило пътно- транспортно произшествие, което е обосновало до пълно унищожаване и негодност /тотална щета/ на застрахования лек автомобил. Безспорно е и обстоятелството, че застрахованият е уведомил своевременно застрахователя за настъпването на процесното ПТП и вредите, като въз основа на уведомлението застрахователят е образувал при себе си преписка по щета № 13019030103003. Между страните е безспорно и обстоятелството, че застрахователят е отказал извършването на плащане на застрахователно обезщетение. Видно от приложеното уведомление изх.№ 100- 4021/16.08.2019 г. като мотив за отказа застрахователят е посочил , че видно от събраните доказателства по преписката и данните по образуваното досъдебно производство, автомобилът е увреден вследствие на самонадеяното поведение на водача на МПС - син на едноличния собственик на капитала на дружеството на застрахования, който е предприел маневра изпреварване на няколко автомобила на неразрешено място - при 3 непрекъсната линия, в населено място и със скорост от 136 км/ч и навлизане в насрещното платно за движение, в резултат на което е ударил друго моторно - превозно средство – което по естеството си представлява управление на застрахования автомобил в груба небрежност от страна на член на семейството на застрахования - изключен риск съобразно клаузата на чл. 14.5 от Общите условия. В отговора на исковата молба ответникът се е позовал и на отново на наличието на груба небрежност- изключен риск съобразно клаузата на чл. 14.11 от Общите условия, съобразно която застрахователят има право да откаже плащане на застрахователно обезщетение в случай на неспазване от страна на застрахования на предписанията на компетентните органи - в случая на в случай на хоризонталната маркировка и на вертикалната сигнализация , както и в съотношение на евентуалност на неизпълнение на задълженията на застрахования по чл. 50.2, чл. 50.3, чл. 50.4 и чл. 50.9 от Общите условия на договора за застраховка, които са значителни с оглед интереса на застрахователя и обосновават правото му да откаже плащането на застрахователно обезщетение. В допълнителния отговор на допълнителната искова молба ответникът е навел доводи, поддържа и във въззивната жалба за липса на активна материално - правна легитимация, поради посочване в застрахователния договор на трето- ползващо се лице, което единствено има право да претендира процесното застрахователно обезщетение.

С оглед на горната фактическа установеност, основните спорни обстоятелства в процеса, поддържани и във въззивната жалба дали ищецът е активно материално правно легитимиран да предяви иска за заплащане на застрахователно обезщетение, както и е налице ли са твърдените от ответника - застраховател основания за отказ от плащане на същото – наличие на изключен риск по смисъла на чл. 14.5 и чл. 14.11 от Общите условия, в съотношение на евентуалност налице ли е неизпълнение на задължение от страна на застрахования, предвидено в Общите условия на договора за застраховка, които са значителни с оглед интереса на застрахователя и обосновават правото му да откаже плащането на застрахователно обезщетение.

От представения по делото договор за паричен заем № С - 18-03815/29.05.2018 г. се установява, че „Дойче Лизинг България“ ЕАД е предоставило на ищеца „Евроагро“ ЕООД паричен заем в размер на 92 032,54 евро с цел закупуване на процесния товарен автомобил, като съобразно клаузата на чл. 7 от същия заемополучателят се е задължил да сключи договор за застраховка на закупения товарен автомобил в полза на заемодателя. С оглед на изложеното процесния договор е по естеството договор за застраховка в полза на кредитор, сключен от длъжник, който се регламентира от разпоредбата на чл. 383 от КЗ. Съобразно същата, при настъпване на застрахователното събитие застрахователят отговаря пред кредитора до размера на застрахователната сума за непогасената част от задължението, за обезпечение на което е сключен застрахователният договор, включващо главници, лихвите и разноските към датата на настъпване на застрахователното събитие – чл. 383 ал.1 от КЗ .

Видно от представената по делото служебна бележка № 249/05.10.2022 г. от „Дойче Бизинг България“ ЕАД, към 06.10.2021 г. всички задължения на заемополучателя по така сключения договор за заем са погасени изцяло . Служебната бележка оформена с изходящ номер на 4 дружеството, печат и подписите на две лице- служители на същото, поради което същата се явява годно доказателство средство за взаимоотношенията на страните по договора за заем. , като липсва необходимост същата да е подписана лично от представляващи дружеството. е Съобразно разпоредбата на чл. 383 ал. 4 от КЗ в случаи на настъпване на застрахователно събитие и съгласно условията на основния договор между кредитора и длъжника и условията на застрахователния договор застрахователят извършва плащане към кредитора до размера на непогасената част от задължението по ал. 1. В настоящия случай, видно от служебната бележка не е налице непогасена част от задължението на длъжника по договора за заем, в обезпечение на който е сключен процесния договор за застраховка, поради което ищецът - застраховащ длъжник се явява активно материално правно легитимиран да претендира заплащането на застрахователното обезщетение.