Решение № 175 от 11.03.2025, Районен съд - Бургас
- Съд
- Районен съд - Бургас
- Дело
- Административно наказателно дело 77/2025
- Вид
- Решение № 175
- Подписан
- 11.03.2025
- В сила
- 01.04.2025
- Състав
- ЯНА ДИЧЕВА АТАНАСОВА - МИТЕВА
Цитирани разпоредби
- чл.143, ал.1 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.144 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.53, ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.59, ал.2 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.63, ал.3 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.16а, ал.1 - 5 · Закон за защита от шума в околната среда
- чл.16а, ал.2 · Закон за защита от шума в околната среда
- чл.16а, ал.1 - 5 · Закон за защита от шума в околната среда
- чл.16а, ал.1 - 5 · Закон за защита от шума в околната среда
- чл.16а, ал.1 - 5 · Закон за защита от шума в околната среда
- чл.34а, ал.1 · Закон за защита от шума в околната среда
РЕШЕНИЕ
№ 175 гр. Бургас, 11.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XLIII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: ЯНА Д. АТАНАСОВА - МИТЕВА при участието на секретаря ЮЛИАНА В. БОНЕВА като разгледа докладваното от ЯНА Д. АТАНАСОВА - МИТЕВА
Административно наказателно дело № 20252120200077 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Производството е образувано по повод жалба на А. В. Б., ЕГН: **********, с адрес:
********, срещу Наказателно постановление № 346а-101/21.11.2024г., издадено от Началник РУ на МВР Созопол, с което за нарушение на чл.16а, ал.2 от ЗЗШОС, на основание чл.53, ал.1 от Закона за административните нарушения и наказания и чл.34а, ал.1 от ЗЗШОС, на жалбоподателя е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 500 лева.
С жалбата се изтъкват доводи в насока незаконосъобразност на издаденото НП, като се моли за неговата отмяна. В провелото се пред настоящата съдебна инстанция съдебно заседание жалбоподателят, редовно уведомен, се представлява от адв.Б., която поддържа така депозираната жалба и излага доводи по същество.
За административно - наказващия орган, редовно призован, в съдебно заседание не се явява представител.
Съдът, като прецени доказателствата по делото и съобрази закона в контекста на правомощията си по съдебния контрол намира за установено от фактическа страна следното:
На 21.07.2024г. около 01:00 часа в гр. Черноморец, в.з. „Червенка“, ул. „Панорама“, от двора на имот находящ с срещу дом №32, се извършвало озвучаване посредством преносима тонколона със силно звучаща музика. Към тази дата Х. Г., заема длъжност младши автоконтрольор в РУП Созопол посетил адреса, като констатирали, че в двора се намират един мъж, две жени и две деца. Последните отказали да осигурят достъп до имота, поради което и полицейските служители отправили устно предупреждение и напуснали мястото на извършване на нарушението.
Контролните органи счели, че е налице озвучаване с музика извън регламентираните за това часове на денонощието. В тази връзка К. Г. Т. – полицейски инспектор при РУ 1
Созопол, съставил акт за установяване на административно нарушение № 346а78/06.08.2024г. против жалбоподателя А. В. Б., ЕГН: **********. Като правна квалификация на допуснатото нарушение била посочена разпоредбата на чл.16а, ал.2 от ЗЗШОС. Актът бил предявен на нарушителя, който депозирал възражения срещу него.
Въз основа на АУАН, на 21.11.2024г. било издадено и атакуваното НП, в което била пресъздадена фактическата обстановка, изложена в акта. Административно - наказващият орган взел предвид фактите, установени от разследването по случая и решил, че с поведението си жалбоподателят е осъществил състава на нарушението по чл.16а, ал.2 от ЗЗШОС, поради което на основание чл.53 , ал.1 от Закона за административните нарушения и наказания и чл.34а, ал.1 от ЗЗШОС, му наложил административно наказание „Глоба” в размер на 500 лева.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по делото доказателства, обективирани в гласните и в писмените доказателствени средства, които са непротиворечиви и допълващи се. По делото не се събра доказателствен материал, който да поставя под съмнение така установените факти.
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:
Жалбата е депозирана в рамките на четИ.десетдневния срок за обжалване по чл.59, ал.2 ЗАНН, подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е основателна по следните съображения:
Разпоредбата на чл.16а, ал. 2 от ЗЗШОС забранява озвучаването от физически лица или от обекти по ал.1 - обекти за производство, съхраняване и търговия и на обекти в областта на услугите, и на открити площи в зони и територии, предназначени за жилищно строителство, рекреационни зони и територии и зони със смесено предназначение, включително когато озвучаването се излъчва от място извън строителните граници на селищната територия или от неурбанизирана територия, за времето от 14,00 до 16,00 ч. и от 23,00 до 08,00 ч., с изключение на териториите на религиозни храмове, железопътни гари, автогари, аерогари, морски гари и при използването на системи за предупреждение и оповестяване на населението при бедствия.
Административно-наказателната разпоредба на чл.34а, ал.1 от ЗЗШОС предвижда за нарушение по чл.16а, ал.1 – 5 от ЗЗШОС наказание глоба от 500 до 1000 лв. за физическите лица и имуществена санкция в размер от 3000 лв. до 6000 лв. за юридическите лица и едноличните търговци.
Не е спорно, че процесният недвижим имот, от който се е извършвало озвучаването, попада в приложното поле на разпоредбата на чл.16а, ал.1 от ЗЗШОС. Озвучаването се твърди също така да е установено в 01.00ч. на 21.07.2024г., което попада във времевите отрязъци, през които нормата забранява това действие.
Действително, субект на нарушението може да е всяко физическо лице. В настоящия случай обаче не се установява по безспорен начин, че именно жалбоподателят е пускал музика на посочените в наказателното постановление място и време. Към административно – наказателната преписка не са приложени каквито и да е доказателства които да свързват 2 жалбоподателя с процесния имот, в който се е извършвали озвучаването. Дори да се установи такава връзка обаче /например да се констатира, че той е негов собственик или ползвател/, това само по себе си не води до извода, че именно той е осъществил действията по озвучаване /пускане на музика. При тези данни не е безспорно установен субектът на нарушението в лицето на настоящия жалбоподател. В тази връзка следва да се изтъкне също така, че от разпита на свидетеля Г. и от съставената от същия докладна записа /л.19 от делото/ се установява, че на в процесния имот са се намирали трима възрастни – един мъж и две жени. По никакъв начин обаче не се установява по делото, кои са били тези лица и съответно един от тях ли е жалбоподателят. Не се установява също така, след като тези лица не са излезли извън имота и не са представили документи за самоличност, по каква причина е ангажирана административно – наказателната отговорност на жалбоподателя. Липсват и доказателства, установяващи връзка на същия с имота /доказателства за собственост на същия или право на ползва на някакво друго основание/. Нещо повече, изобщо не се установява и кое е лицето, което е извършвало неправомерното озвучаване, доколкото това следва да е лицето, което е пускало музиката.
По изложените изводи, наказателното постановление е незаконосъобразно, поради неправилно определяне на субекта на нарушението. С оглед незаконосъобразното ангажиране на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя, атакуваното наказателно постановление следва да се отмени изцяло.
Съгласно разпоредбата на чл.63, ал.3 от ЗАНН, ред. ДВ, бр.94 от 2019г., в съдебните производства по ал.1 страните имат право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Съгласно чл.143, ал.1 от АПК когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден административен акт, държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ. От изложеното следва, че в полза на жалбоподателя следва да бъдат присъдени разноски за адвокатско възнаграждение. Съгласно чл.144 АПК субсидиарно се прилагат правилата на ГПК. В случая е представен договор за правна защита (л.27 от делото), в който е отразено, че е заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 400лв., което с оглед изхода на делото следва да се присъди в полза на жалбоподателя.
Така мотивиран, Бургаският районен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 346а-101/21.11.2024г., издадено от Началник РУ на МВР Созопол, с което за нарушение на чл.16а, ал.2 от ЗЗШОС, на основание чл.53 , ал.1 от Закона за административните нарушения и наказания и чл.34а, ал.1 от ЗЗШОС, на жалбоподателя - А. В. Б., ЕГН: **********, с адрес: ********, е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 500 лева.
ОСЪЖДА ОДМВР гр.Бургас да заплати на А. В. Б., ЕГН: **********, с адрес:
********, сумата от 400 (четиристотин) лева, представляваща разноски за адвокатско възнаграждение.
3
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд Бургас в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
4