Решение № 312 от 12.07.2019, Районен съд - Димитровград

Р Е Ш Е Н И Е

№……

Димитровград, 12.07.2019г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Районен съд-Димитровград в публичното заседание на двадесет и седми юли през две хиляди и деветнадесета година в състав:

Председател: ОГНЯН

ГЪЛЪБОВ

Съдебни заседатели:

Членове:

Секретар: Силвия Димова

Прокурор като разгледа докладваното от съдията гр.д.№627 по описа за 2019г., за да се произнесе взе предвид:

Предявени са от Н.М.С., против

„ЕВН Център за услуги“ЕООД-Пловдив, обективно съединени искове с правно основание чл.74 ал.4 вр.ал.2 от КТ- за обявяване недействителността на клауза от трудов договор, както и по чл.344 ал.1 т.1, т.2 и т.3 от КТ- за признаване за незаконно уволнение и неговата отмяна, за възстановяване на предишната работа и за заплащане на обезщетение за времето, през което работника е останала без работа след уволнението.

В исковата молба ищецът твърди, че от 16.09.2002г. работел по трудов договор в „Електроразпределение Юг“ЕАД, като **. От 23.09.2009г. бил назначен за началник на ел.район Димитровград, а от 01.06.2006г., като ръководител КЕЦ. След заболяване, от 25.10.2011г. бил с ТЕЛК с диагноза „Исхимична болест на сърцето“. От 01.05.2015г., с Трудов договор от 21.04.2015г. бил назначен за „***“, екип „Обучение и квалификация“, за неопределено време.

На 07.11.2018г. от ищеца били поискани писмени обяснения на основание чл.193 ал.1 от КТ, като той дал такива на 19.11.2018г. Няколко дни по-късно от ответното дружество го уведомили, че ако не желае да бъде уволнен, трябва да подаде молба, с която да поиска договора му за неопределено време да бъде трансформиран в срочен. Обещано му било, че срочния договор ще продължи до датата на пенсионирането му. Поради притесненията му, че ако бъде уволнен ще остане без работа, на 28.11.2018г. ищецът подал молба за преназначаването му на срочен трудов договор. Изготвено било допълнително споразумение №1868/29.11.2018г., като трудовото му правоотношение от безсрочно било преобразувано в срочно. На 13.02.2019г. ищецът получил Заповед за прекратяване на трудовото правоотношение №09/11.02.2019г., считано от 01.03.2019г. Твърди, че дейността която извършвал не била временна, сезонна или краткотрайна. Дружеството не било в несъстоятелност или ликвидация.

Договорът му не бил сключен по изключение по смисъла на чл.68 ал.4 от КТ, като обстоятелствата обосноваващи неговата срочност не били вписани в него.

Поддържа, че по силата на чл.68 ал.5 от КТ Договора се считал сключен за неопределено време, като това обуславяло незаконосъобразността на издадената заповед за прекратяване на трудовото правоотношение. От датата на прекратяване на правоотношението с ответника, той не бил осъществявал трудова дейност и към момента не работел по основен трудов договор. Счита ,че въпросното допълнително споразумение е сключено в противоречие на закона. Поради това, недействителната клауза на срочния договор по право се замествала с такава за неопределено време –чл.68 ал.5 от КТ. Твърди ,че писменото му искане за сключване на срочен договор било подадено под натиск. Иска съдът да постанови решение, с което да признае за незаконосъобразно извършеното уволнение със Заповед №09/11.02.2019г., да отмени същата като незаконосъобразна, прогласявайки нищожността на уговорката в Допълнително споразумение №186/29.11.2018г. за определен срок на трудовото правоотношение- за период от три месеца, считано от 01.12.2018г., поради противоречие на чл.68 ал.3 и ал.4 от КТ, да възстанови ищеца на заеманата преди уволнението длъжност „***“, екип „Обучение и квалификация“, както и да осъди ответника да му заплати обезщетение за времето през което е останал без работа след уволнението за период от 4 месеца, считано от 01.03.2019г. до 01.07.2019г., в размер на 10839,40 лева, ведно със законната лихва върху обезщетението от датата на завеждане на исковата молба до окончателното изплащане. Претендира присъждане и на направените деловодни разноски.

В проведеното на 27.06.2019г. съдебно заседание по делото, на основание чл.214 ал.1 от ГПК, пълномощникът на ищеца измени размера на предявения иск с правно основание чл.344 ал.1 т.3 от ГПК, като намали исковата претенция от 10839,40 лева на 9239,40 лева, което изменение съдът допусна.

Ответникът „ЕВН Център за услуги“ЕООД депозира отговор на исковата молба, в който поддържа ,че предявените искове са допустими, но неоснователни. Твърди, че атакуваната заповед е законосъобразна. Оспорва твърдението на ищеца, че е била налице заплаха за уволнението му отправена от страна на работодателя, както и че последния го е задължил да подаде молба за трансформиране на трудовия договор от безсрочен в срочен. На следващо място оспорва твърдението на ищеца, че му е обещавано да продължи да работи до пенсионирането си. Работодателят не знаел кога се пенсионира работника, като налице имало недостиг на изискуемия за придобиване право на пенсия осигурителен стаж. Оспорва твърдението, че Допълнителното споразумение №186/29.11.2018г. е сключено в нарушение на реда за сключване на срочни трудови договори, както и че искането за това от ищеца е била направено под натиск. Оспорва твърдението, че не са налице конкретни причини за сключване на трудовия договор на ищеца. Твърди, че в Допълнителното споразумение към трудовия договор ясно и недвусмислено били посочени правните и фактически основания за сключването му, в т.ч. и писмено искане от страна на служителя. Разпоредбата на чл.68 от КТ били императивна и следвало да се приеме за задължително изискването на КТ обстоятелствата, обуславящи срочността на трудовия договор да бъдат вписани конкретно в него, като това в настоящия случай било сторено. Съгласно разпоредбата на чл.68 ал.4 от КТ, трудов договор за срок до 1 година можело да се сключи по писмено искане на работника или служителя. В заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение ясно и недвусмислено били посочени всички релевантни въпроси- изтичане на уговорения срок и законовия текст, въз основа на които е издадена.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства- поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:

Видно от съдържащите се в трудовото досие на ищеца материали, между страните е съществувало трудово правоотношение, като съгласно Трудов договор №5220/21.04.2015г. Н.М.С. е започнал работа в ответното дружество на длъжност „Организатор обучение“ при отдел Човешки ресурси, екип Обучение и квалификация, считано от 01.05.2015г. за неопределено време. На 07.11.2018г. до ищеца е било изпратено писмо изх.№353, подписано от управителите на ответното дружество. С него той е уведомен, че следва да даде писмени обяснения на основание чл.193 ал.1 от КТ, във връзка с подаден сигнал по електронна поща от 06.11.2018г., в който се съдържали данни за нарушение на трудовата дисциплина от негова страна-неявяване на работа или преждевременно напускане на работното място. Това писмо е било връчено на служителя на 12.11.2018г., като на 19.11.2018г. той е дал писмени обяснения по поставените му въпроси на основание чл.193 ал.1 от КТ.

Тези писмени обяснения са били предадени на **, така както е било указано на С. в писмото на управителите на дружеството от 07.11.2018г. С писмо от 28.11.2018г., изпратено по електронна поща от **, на ищеца е бил изпратен образец за молба за преназначаване на срочен договор. В писмото е посочено, че изпращането и подаването след това на молбата за преназначаване било по желание, изявено от ищеца.

Съгласно представената като доказателство по делото Молба вх.№136/28.11.2018г., адресирана до управителите на ответното дружество и отдел „Човешки ресурси“, Н.М.С. е поискал поради лични причини да бъде преназначен на срочен трудов договор за срок от 3 месеца на същата длъжност в отдел Човешки ресурси за периода от 01.12.2018г. до 28.02.2019г.

В тази връзка на 29.11.2018г. между страните е подписано Допълнително споразумение №186 към трудов договор, съгласно което на основание чл.119 от КТ, вр.чл.68 ал.1 т.1 и ал.4 от КТ и писмено искане на служителя, основния трудов договор на ищеца е бил изменен, считано от 01.12.2018г. от договор за неопределено време на трудов договор за срок от 3 месеца- до 28.02.2019г., като това станало по писмено искане на служителя.

Видно от приетата като доказателство по делото Заповед за прекратяване на трудово правоотношение №09/11.02.2019г. на управителите на ответното дружество, на основание чл.325 ал.1 т.3 от КТ, считано от 01.03.2019г., трудовото правоотношение с Н.М.С. било прекратено, поради изтичане на уговорения срок.

За изясняване на обстоятелствата по делото, по искане на ответното дружество, съдът допусна до разпит в качеството на свидетели ***. От показанията на свид.**се установява, че тя работи в ответното дружество, като ръководител екип „Обучение и квалификация“ в отдел „Човешки ресурси“, като ищеца бил сътрудник в този екип. Заявява, че й е известно, че трудовия му договор от безсрочен бил преобразуван в срочен, като повода за това станала подадена от него молба, в която формулирал лични причини за преминаването от безсрочен към срочен трудов договор за срок от 3 месеца. Твърди ,че не й било известно някой да е принуждавал ищеца да подава въпросната молба. Посочва, че с Н.С. имали съвместен разговор, в който обсъждали възможността да премине на срочен трудов договор, като тя подкрепила това негово предложение. Не й били известни причините за това искане на ищеца, но го подкрепила, тъй като това било неговото желание. Твърди, че й било известно за здравословното състояние на С. и заболяването му. Заявява, че имало дисциплинарна процедура поради неспазване на работното време от ищеца, но тя останала неприключена, след като той подал молба за преминаване от безсрочен на срочен договор. В случай, че трудовото правоотношение не било изменено, а дисциплинарното производство приключило, тя не знаела какво дисциплинарно наказание щяло да бъде наложено на С..

Според показанията на свид.**,същата работи в ответното дружество, като ръководител на екип „Администриране“ в отдел „Човешки ресурси“. Познавала ищеца, който бил бивш служител на дружеството. Твърди, че той работел на безсрочен договор, но преминал на срочен такъв. Посочва, че причината за трансформация на безсрочния трудов договор в срочен такъв били нарушения, извършени от страна на служителя по повод спазване на работното време, които работодателя констатирал. Поискани били обяснения от Н.С., той дал такива, но преди приключване на дисциплинарното производство, служителя подал молба за трансформиране на договора му в срочен.

Твърди, че тя изпратила на служителя примерен образец на въпросната молба.

Образецът съответствал на подадената от ищеца молба, като той си бил попълнил имената. В показанията си свидетелят заявява, че не си спомня какво е било съдържанието на изпратения от нея образец на молбата и дали то е съдържало или не причината за исканата трансформация на трудовия договор и срока на срочния договор. Отрича в изпратения от нея образец да е било посочено като причина за трансформацията „поради лични причини“. Според свидетелят, причините поради които С. поискал такава трансформация на трудовия му договор била преписката, заведена за допуснатите от него дисциплинарни нарушения. В тази връзка, ** предполага, че ищецът се притеснил, че може да бъде освободен, поради многото му излизания от работа преди края на работното време, в последователни дни и в продължение на един месец, като поради това подал въпросната молба. Заявява, че разговори със служителя в тази насока действително били водени, след като дал обясненията си по започналото срещу него дисциплинарно производство. Свидетелят заявява, че работи от много години в ответното дружество, но не си спомня други случаи, когато техен работник от безсрочен преминава на срочен трудов договор по собствено желание, въпреки което счита, че вероятно е имало такива случаи, след като тя разполагала с образец на подобна молба за трансформиране на трудовия договор в срочен. Заявява, че й е известно, че ищеца е навършвал възрастта за пенсия през м.юни 2019г., но нямал необходимия трудов стаж, за да може да се пенсионира. Посочва, че при пенсиониране на работили в дружеството през последните 10 години, се изплащало обезщетение при пенсиониране, което било завишено. Твърди ,че ищеца не посочил причините, поради които иска безсрочния му трудов договор да стане срочен, но това се подразбирало, тъй като се подразбирало, че той самия осъзнал, че е извършил нещо, което е много сериозно. Свидетелят знаела, че ищеца страда от заболяване и има решение от ТЕЛК за определен процент неработоспособност.