Решение № 505 от 15.04.2024, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 505 гр. Варна, 15.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 27 СЪСТАВ, в публично заседание на девети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Ивелина Христова - Желева при участието на секретаря Силвия Ст. Генова като разгледа докладваното от Ивелина Христова - Желева Административно наказателно дело № 20243110200784 по описа за 2024 година За да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на П. Т.

М., ЕГН **********, адрес: София, ул.„Алабин” № 31. ет. 1, aп. 1 срещу: Електронен фиш / ЕФ/ серия К№ 7616076, издаден от ОДМВР Варна, с който за нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП му е било наложено адм. наказание глоба в размер на 200 /двеста/ лв. на основание чл.189, ал.4 вр. чл. 182, ал.4 вр.ал.1, т.3 от ЗДвП.

С жалбата се моли да бъде отменен издаденият електронен фиш като се твърди, че същият е незаконосъобразен, постановен в нарушение на материалния закон и при съществени нарушения на производствените правила. Сочи се, че той е издаден при съществени нарушения на материалния и процесуалния закон.

В съдебно заседание, въззивникът, редовно призован, не се явява и не се представлява. По делото са постъпили писмени бележки от надлежно упълномощен процесуален представител-адв.М., който моли за отмяна на НП и присъждане на разноски.

Въззиваемата страна- наказващ орган ОД на МВР-Варна , редовно призована, в съдебно заседание не изпраща представител. По делото са постъпили писмени бележки от процесуален представите- юрисконсулт, който ангажира становище за 1 законосъобразност на електронния фиш, като моли същият да бъде потвърден.

Претендира за присъждане на юрисконсултско възнаграждение .

С оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

Електронният фиш серия К№ 7616076 е съставен от ОД на МВР-Варна, против въззивника, затова че на 07.06.2023г. в 22:43 часа в населено място- гр.Варна, по бул.“Княз Борис I“ до спирка „Студентска“, в посока от центъра на града към к.к.“Зл.пясъци“, е извършено нарушение за скорост с лек автомобил ”Сеат Леон” с рег.№ СВ 6136 СХ установено и заснето с автоматизирано техническо средство ARH CAM S1 с №120ссd1, като при разрешена скорост 50 км./ч. е установена скорост 72 км./ч., като превишаването е 22 км./ч.– нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП. Системата била въведена в експлоатация на 07.06.23г. , в часовия интервал от 21:00ч. до 23:00ч. от обслужващия я служител- св. И. П..

При обработка на заснетите данни в ОД на МВР-Варна, било установено извършеното нарушение. Впоследствие като собственик на превозното средство, регистрирано в масивите на МВР с рег. СВ 6136 СХ бил установен възз.П. М.. Било констатирано, че срещу него е влязъл в сила на 02.12.22г. ЕФ серия К №3634915, издаден от ОД на МВР-Хасково за нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП. Поради това още на 14.06.2023г. бил издаден електронния фиш, с който на въззивника М., като собственик на автомобила, била наложена глоба в размер на 200 лв. за нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП на основание чл.189, ал.4 вр. чл.182, ал.4 вр.ал.1, т.3 от ЗДвП.

ЕФ бил връчен на въззивника на 22.01.2024г., като на 05.02.2024г. той депозирал жалба срещу ЕФ в РС-Варна.

По делото, тъй като наказващият оран не бе изпълнил задължението си да комплектува АНП с разпореждания на настоящия състав бяха изискани и приобщени относимите за спора доказателства, а именно писмо сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Варна УРИ № 819000-13671 от 29.02.2024г., писмо от Пето РУ при ОД на МВР – Варна УРИ 460000-2813 от 11.03.2024г. ведно със ЕФ серия К 7616076, заверено копие от Протокол от проверка № 030-СГ-ИСИС/23.03.2023г., оригинал на снимка с точни координати за нарушението и карта от която е видно точното местоположение къде е позиционирана системата за контрол - 1 лист;Заверено копие на удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 17.09.5126;заверено копие от протокол за използван; на АТСС - 1 лист.; заверено копие на часови график за работа от 20:00ч. до 08:00ч. на 07/08.06.2023г. с per. №460р-8562/05.06.2023г.-1 лист.; заверено копие на ежедневна форма на отчет от 07/08.06.2023г.; Заверено копие на снимка на разположение на АТСС; разпечатка от АИС-АНД; писмо от Пето РУ при 2

ОД на МВР – Варна УРИ 463000- 3643 от 29.03.2024г. ведно със заверено за вярност копие от удостоверение за одобрен тип средство за измерване и заверено за вярност копие от технически и метрологични характеристики за система ARH CAM S1, снимка от АТСС – лист формат А4, справка за собственост на л.а. „Сеат Леон“ с рег. № СВ 61 36 СХ, справка за нарушител/водач на името на жалб. М. и заверено за вярност копие от ЕФ серия К № 3635915, влязъл в сила на 02.12.2022г. и писмо от сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Хасково рег. № 272000- 7067 от 08.04.2024г. ведно с копия от: ЕФ серия К № 3635915 от 25.05.2020г., Решение № 129 от 21.04.2022г. по АНД № 195/2022г. по описа на РС – Хасково, влязло в сила на 02.12.2022г. и Решение № 820 от 02.12.2022г. на Административен съд – Хасково.

По делото бе разпитан и св.И. П. въвел в експлоатация процесниото АТСС Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на всички събрани в хода на съдебното следствие доказателства –писмени, гласни и веществени.

Съдът изцяло кредитира писмените и веществените материали, съдържащи се в АНП и приобщени към доказателства по делото, както и тези събрани в хода на съдебното следствие.

Като конкретни и логични бяха кредитирани и показанията на св.П..

Съдът, предвид становището на страните и императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на наложеното административно наказание, прави следните правни изводи:

Жалбата е подадена в срока за обжалване и от надлежна страна, поради което същата е процесуално допустима.

Административнонаказателното производство е проведено в рамките на сроковете по чл.34 от ЗАНН. Видно от материалите по делото- справка от Системата за управление на административно-наказателната дейност, ЕФ е издаден на 14.06.2023г. т.е. една седмица след установяване и заснемане на нарушението. Разпоредбата на чл.34 от ЗАНН е специална и регламентира не само случаите, в които не следва да се образува АНП, а и случаите, когато образуваното такова следва да се прекрати. Съдът намира, че преследвателната давност за това нарушение не е изтекла. Разпоредбата на чл. 82 от ЗАНН регламентира давностните срокове за изпълнение на наложените административни наказания.

В ЗАНН, обаче, липсва регламентация на давностни срокове, за погасяване на административно наказателното преследване, каквито се съдържат в Общата част на НК. Съгласно разпоредбата на чл.11 от ЗАНН, по въпросите на вменяемостта, обстоятелствата, изключващи отговорността, формите 3 на съучастие, приготовлението и опита се прилагат разпоредбите на общата част на НК, доколкото в този закон не се предвижда друго. Съобразявайки Тълкувателно постановление № 1 от 27 февруари 2015г. на Върховния административен съд на Република България - ОСС от НК на ВКС и ОСС от II колегия на ВАС, въззивният съд, в настоящия си състав, намира, че в конкретния казус възможността за реализиране на административнонаказателната отговорност на въззивника е погасена поради изтичане на предвидената в закона давност. Съгласно цитираното Тълкувателно постановление № 1 от 27 февруари 2015г. разпоредбата на чл.11 от ЗАНН препраща към уредбата относно погасяване на наказателното преследване по давност в Наказателния кодекс /НК/ и по-конкретно приложение следва да намерят чл.81, ал.3 във вр. с чл.80, ал.1, т.5 от ЗАНН, във вр. с чл.11 от ЗАНН. Съгласно чл.80, ал.1, т.5 от НК / действаща към датата на извършване на нарушението / наказателното преследване се изключва по давност, когато то не е възбудено в продължение на три години, а според чл.81, ал.3 от НК независимо от спирането или прекъсването на давността наказателното преследване се изключва, ако е изтекъл срок, който надвишава с една втора срока, предвиден в предходния член. От анализа на цитираните разпоредби се налага извод, че в случая възможността въззивникът да бъде санкциониран се изключва с изтичане на четири години и половина давностен срок, като съгласно чл.80, ал.3 от НК, във вр. с чл.11 от ЗАНН същият тече от извършване на деянието.

Видно от съдържанието на процесния ЕФ и приложените доказателства въззивникът е санкционирана за нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП, извършено на 07.06.23г.- датата е посочена изрично в ЕФ. ЕФ е бил издаден на 14.06.2023г. /видно от отбелязването в системата на МВР/ и връчен на дата 22.01.2024г. Оттук следва, че административнонаказателната отговорност на сочения като нарушител субект би се погасила по давност с изтичане на четири години и половина от извършване на нарушението, който срок към настоящия момент не е изтекъл и следователно отговорността на въззивникът не е погасена по давност.

Спазени са разпоредбите на чл.57 от ЗАНН и чл.189, ал.4 от ЗДП. В ЕФ са посочени териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика на когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката или мястото на доброволното й заплащане. Всички тези реквизити се съдържат в процесния електронен фиш – мястото на извършване на нарушението е описано подробно, посочена е разрешената скорост, както и установената такава на движение на процесното МПС. Доколкото в електронния фиш е посочено ясно мястото на извършване на нарушението, което е в населено място- гр. Варна, и ясно е посочено, че фишът е издаден от ОД на МВР – Варна, не са налице пречки и за извършване на преценката дали процесният 4 електронен фиш е издаден от компетентната териториална структура на МВР. Съдът не споделя посоченото в жалбата, че не било ясно къде е извършено нарушението.

Напротив от съдържанието на ЕФ е видно, че то е извършено в населено мястогр.Варна. Пояснено е и че е извършено по бул.“Княз Борис I“ до спирка „Студентска“, в посока от центъра на града към к.к.“Зл.пясъци“. Нещо повече, видно от приобщената по делото фотоснимка, процесният автомобил е заснет да се движи именно на посоченото в ЕФ място.

Възраженията на жалбоподателя, че ЕФ е незаконосъобразен са неоснователни.

Електронният фиш съдържа всички предвидени реквизити в разпоредбата на чл. 189, ал.4 от Закона за движение по пътищата. Посочената разпоредба въвежда специален ред и реквизити на санкционния акт, поради което съдът намира, че възраженията за нарушаване на реда за издаването му са неотносими, тъй като жалбоподателят се позовава на изисквания, относими към реда на издаване и съдържанието на наказателните постановления, включително относно посочването на орган, издал електронния фиш и дата на издаването му. В разпоредбата на чл. 189, ал. 4 ЗДвП са изброени изчерпателно реквизитите на електронния фиш и сред тях не фигурира „дата на съставяне на фиша” (за разлика от чл. 42, т.2 ЗАНН, който въвежда такъв реквизит на АУАН). Ето защо не може да се приеме, че има разминаване на датите относно издаване на ЕФ, тъй като такъв реквизит – дата на издаване по закон не е предвиден.

Липсата на дата на съставяне на електронния фиш не се възприема от съда като съществено процесуално нарушение. По дефиниция електронният фиш не носи подпис на издателя си, поради което въпросът за компетентността на определено лице не се поставя. В него следва да бъде отразена само структурата на МВР, на чиято територия е установено нарушението, което е сторено. Най-сетне, в тази насока следва да бъде съобразено и естеството на електронните фишове, които съгласно § 6, т.63 от ДР на ЗДвП представляват електронно изявление, записано върху хартиен, магнитен или друг носител, създадено чрез административно-информационна система въз основа на постъпили и обработени данни за нарушения от автоматизирани технически средства.