Решение № 733 от 21.06.2022, Районен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 733 гр. Велико Търново, 21.06.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, VI СЪСТАВ, в публично заседание на тридесет и първи май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ при участието на секретаря МИЛЕНА ИВ. РАДКОВА като разгледа докладваното от ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ Гражданско дело № 20224110100351 по описа за 2022 година

Производството е образувано по искова молба на Д. ХР. ЗЛ. срещу Н. СТ. СТ., с която се иска да бъде установено съществуването на вземане на ищеца спрямо ответника за сумата от 50.00 лева - обезщетение за непозволено увреждане, както и за сумата от 10.10 лева мораторна лихва за периода от 18.11.2019 г. до 14.11.2021 г., ведно със законната лихва от подаване на заявлението, за които вземания е издадена заповед за изпълнение по ЧГД № 3235/2021 г. на Районен съд – Велико Търново.

Ищецът твърди, че е собственик на обект в сграда, находяща се в УПИ IV-*** в стр. кв.

56 по плана на гр. Велико Търново, а ответникът е възложител на СМР в съседния УПИ V*** в стр. кв. 56. Твърди, че на 20.8.2019 г. и на 18.11.2019 г. наетият от ответника строител „Ст.“ ООД е полагал бетон на строежа, при която дейност е опръскана с бетон и бетонова смес североизточната фасада на сградата в УПИ IV-***. Заявява, че по този начин лице, за което ответникът отговаря като възложител на работата, противо-правно е увредило негова собственост, правейки същата неизползваема и повредена, като счита, че стойността на щетите възлиза на 150.00 лева, а доколкото е собственик на 1/3 ид. ч. от фасадата, му се дължат 50.00 лева.

Ответникът оспорва предявените искове. Заявява, че като възложител и собственик на имота, в който се извършва строителство на жилищна сграда, са взети всички мерки, за да се предотвратят щети върху съседни имоти. Твърди, че както от страна на изпълнителя „Ст.“ ООД, така и лично от него е изразена готовност за почистване на фасадата, по която се твърди, че има пръски от бетонова смес, но за това е необходимо съдействие на собствениците, което не е дадено. По тази причина, счита, че се касае за хипотеза на 1 злоупотреба с права и за ищеца няма интерес от образуваното производство.

С определение от 14.3.2022 г. като трето лице-помагач на страната на ответника е конституирано „Ст.“ ООД.

В проведените открити заседания процесуалният представител на ищеца поддържа исковата молба и моли за уважаване на предявените искове. Заявява, че на доверителят му не е предлагано нито натурално, нито парично обезщетение за нанесените щети.

Процесуалният представител на ответника поддържа заявеното оспорване и моли за отхвърляне на исковете. Заявява, че доверителят му и третото лице-помагач са предложили да поправят щетите, но пълномощникът на ищеца е отказал достъп до имота.

Процесуалният представител на третото лице-помагач също оспорва претенциите и моли за тяхното отхвърляне. Заявява, че както от страна на възложителя, така и от страна на изпълнителя по договора за СМР е направено всичко възможно за ограничаване и поправяне на щетите, но пълномощникът на ищеца е осуетил поправката.

Великотърновският районен съд, като взе предвид събраните доказателства и съобрази разпоредбите на закона, намира за установено следното от фактическа страна:

По делото не е спорно, а и се установява от представените писмени доказателства, че ищецът е собственик на самостоятелен обект с идентификатор 10447.504.***, с адрес: гр.

Велико Търново, ул. „Хр. См.” № 5, ет. 2, който обект е разположен на първи жилищен етаж в сграда, построена в поземлен имот с идентификатор 10447.504.*** Не е спорно също, че ответникът е собственик на съседния поземлен имот с идентификатор 10447.504.*** разположен на североизток от имота на ищеца, както и че въз основа на разрешение за строеж Н. СТ. СТ. е сключил с третото лице-помагач „Ст.“ ООД договор за строителство, възлагайки му изграждането на многофамилна жилищна сграда в собствения си имот.

Ответникът и трето лице-помагач не спорят, а и се установява от ангажираните по делото писмени и гласни доказателства, че при извършване на строителството в поземлен имот с идентификатор *** е опръскана с бетонова смес (циментово мляко) североизточната фасада на жилищната сграда, разположена в поземлен имот с идентификатор 10447.504.*** т.е. фасадата на сградата, в която се намира самостоятелният обект на ищеца. Въпросното обстоятелство се установява както от ангажираните от страните гласни доказателства, така и от изявлението на ответника, отправено в писмо до Община Велико Търново, приложено към отговора на исковата молба, така и от съдържанието на изпратените от Община Велико Търново писма до страните по делото, според които въпросното опръскване е констатирано от служители на Общината, извършили проверка на място. Със същите писма Община Велико Търново е дала указания на ответника и на третото лице-помагач да предприемат действия по отстраняване на бетоновата смес, както и да използват предпазна мрежа за обезопасяване на съседните сгради при последващи СМР.

Всички горепосочени обстоятелства са установени и обсъдени с влязлото в сила 2 решение по гр. д. № 2655/2021 г. на Районен съд – Велико Търново, с което е уважен установителният иск на Д. ХР. ЗЛ. срещу Н. СТ. СТ. за дължимостта на обезщетение за имуществени вреди, причинени от опръскване с бетонова смес на три броя прозорци (дограма и стъклопакети), разположени на североизточната фасада на самостоятелен обект с идентификатор 10447.504.***., с адрес: гр. Велико Търново, ул. „Хр. См.” № 5, ет. 2 (първи жилищен).

От показанията на св. С. Р. се установява, че на 20.8.2019 г. същата е станала очевидец на полагането на бетон в обекта на ответника, при която дейност с бетонова смес е опръскана североизточна фасада и прозорците на сградата, в която се намира апартаментът на ищеца. Св. Р. сочи, че между двата имота не е поставена предпазна мрежа, въпреки искането на пълномощника на ищеца в тази насока към полагащите бетона работници.

Установява се също, че на 18.11.2019 г. свидетелката отново е посетила процесния адрес, при което си посещение е видяла, че по фасадата на сградата има повече следи от бетонови пръски в сравнение с тези от 20.8.2019 г.

От показанията на св. Д. Ц. става ясно, че в края на м. юли или на м. август 2019 г. при среща с пълномощника на ищеца в офиса му, находящ се в гр. Велико Търново, ул. „Хр.

См.” № 5, е установил наличието на бетонови пръски по северозападната фасада на сградата. Св. Ц. сочи, че на 18.11.2019 г. отново е посетил сградата, в която се намира апартаментът на ищеца, като при това посещение е видял как на строежа на ответника се налива бетон, а камъчета и пръски от него хвърчат към фасадата на съседната сграда.

В показанията си св. Хр. Б.в – технически ръководител на обекта, изграждан в имота на ищеца, заявява, че знае за наличието на бетонни пръски по фасадата на сградата на семейство З.и и изказва предположение, че същите най-вероятно са резултат от наливане на някоя от плочите на ръководения от него обект. Твърди, че не знае ищецът да е отправял претенции към ответника по повод на въпросните пръски, както и че първоначално такива претенции от Д.З. към „Ст.“ ООД не е имало. Сочи, че третото лице-помагач е предложило на адв. Б.З. да изчисти пръските за своя сметка, но че последният е отказал достъп до имота.

Заявява, че през м. април или м. май 2020 г. е завел човек от почистваща фирма, за да може последният да огледа щетите и да направи оферта за отстраняването им, но адв. З. отново не ги е допуснал до имота. Твърди, че човекът от почистващата фирма му направил оферта за почистване в порядъка на около 150-200.00 лева, че по този повод е разговарял с адв. З., но че последният е отказал тази оферта, тъй като същата му се е видяла ниска. Св. Б. сочи, че не знае дали ответникът или третото лице-помагач са предлагали нещо на самия ищец, както и че последният не е присъствал при отказа на адв. З. да допусне представителя на почистващата фирма в имота.

В показанията си св. Ст. Ян. – лицето, сочено от св. Б. като представител на почистващата фирма „***“ ЕООД, заявява, че през м. април или м. май 2020 г. действително е ходил на ул. „Хр. См.“, за да направи оглед на изцапани стъкла и фасада, за което е бил повикан от св. Б.. Твърди, че е видял пръски от бетон по мазилката и стъклата, но при огледа се е появил мъж, който не ги е допуснал до опръсканата сграда. Сочи, че пръските е можело 3 да се изчистят, но при осигурен достъп до имота, както и че е дал оферта от около 150200.00 лева, но до почистване не се стигнало.

По делото са представени няколко оферти за почистване на северо-източната фасада на процесната сграда и на прозорците по същата, които са в ценовия диапазон от 600.00 до 1 300.00 лева, но тъй като ответникът и третото лице-помагач по същество не оспорват размера на претенцията, който пък се явява символичен, въпросните оферти не следва да се обсъждат допълнително.

При така установената фактическа обстановка съдът приема следното от правна страна:

Предявени са установителни искове с правно основание по чл. 49, вр. чл. 45 и чл. 86 ЗЗД, като същите са процесуално допустими, доколкото са предявени от заявителя в предвидения в чл. 415, ал. 1 ГПК преклузивен срок.

В случая по делото е безспорно установено, че ответникът е възложител, а третото лице-помагач - изпълнител по сключения между тях на 20.7.2018 г. договор за строителство, имащ за предмет изграждането на многофамилна сграда в собствения на ответника поземлен имот с идентификатор *** по КККР на гр. Велико Търново. Предвид на това, като участници в строителния процес, същите отговарят за причинените на третите лица вреди, настъпили в резултат на строителните работи. Имуществената отговорност на строителя е уредена в чл. 163, ал. 3 ЗУТ и се ангажира за причинени щети и пропуснати ползи от негови виновни действия и бездействия, като по аргумент от чл. 169, ал. 1 и ал. 3 ЗУТ същият е длъжен при изпълнение на строителството да предприеме и приложи предпазни мерки в съответствие с изискванията на нормативните актове и техническите спецификации за опазване живота и здравето на хората и на тяхното имущество. Следователно, при изпълнение на възложеното му строителят не следва да допуска увреждане на трети лица и имоти в резултат на извършваните от него строителни дейности, като при наличие на противоправно поведение – негово, или на неговите работници, осъществено при и по повод изпълнение на възложените строителни работи, което поведение е довело до увреждане на чужди блага и интереси, възниква и отговорност за възложителя да поправи причинените вреди, на основание чл. 49 ЗЗД.

В разглежданата понастоящем хипотеза, събраните писмени и гласни доказателства, а и признанието на ответника и на третото лице-помагач, налагат очевидния извод, че на 20.8.2019 г. и 18.11.2019 г. служители на „Ст.“ ООД при изпълнение на възложеното им строителство са причинили щети по имота на ищеца, замърсявайки с пръски от бетонова смес североизточната фасада на сградата, в която се намира жилището му. Въпросната щета, макар и да не прави фасадата негодна да изпълнява своето предназначение, безспорно засяга неблагоприятно естетическия й вид, т.е. загрозява същата. Твърдението на ответника, че пръските не представляват щета, доколкото са от същата смес, с която е измазана фасадата, както и че същите „може“ вече да не си личат, не може да бъде споделено именно по горното съображение. Причиненото замърсяване изисква почистване на фасадата, което пък е свързано с направата на разходи, а последното очевидно води до загуба на актив и 4 представлява вреда за собственика на вещта. Допълнително изследване на въпроса дали при строителството изпълнителят е взел всички необходими мерки за предпазване на имуществото на трети лица (в случая на ищеца) не е нужно, тъй като предвид обективния факт на замърсяването с пръски от бетонова смес на фасада на сградата, в която се намира жилището на ищеца, говори, че такива мерки очевидно не са били взети. Същественото в случая е обстоятелството, че е налице противоправно поведение на служителите на третото лице-помагач при изпълнение на възложеното от ответника строителство, като вината на същите се предполага по аргумент от чл. 45, ал. 2 ЗЗД. От своя страна, причиняването на вреда от лицето, на което е била възложена работата, ангажира гаранционно–обезпечителна отговорност на възложителя, поради което последният следва да репарира увреденото лице вреди.