Решение № 1069 от 08.06.2026, Административен съд - Сливен

РЕШЕНИЕ

№ 1069

Сливен, 08.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Сливен - V състав, в съдебно заседание на втори юни две хиляди двадесет и шеста година в състав:

СЪДИЯ:

ДЕТЕЛИНА БОЗУКОВА-ГАНЕВА

При секретар НИКОЛИНКА ЙОРДАНОВА като разгледа докладваното от съдия ДЕТЕЛИНА БОЗУКОВА-ГАНЕВА административно дело № 20267220700230 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК, във връзка с чл. 172, ал. 5 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/.

Образувано е по жалба на К. П. Т. от гр. Сливен, подадена чрез адвокат Мл. Й. – АК Сливен, против Заповед № GРАМ – 2163866/24.04.2026 г., издадена от м. а. към РУ Полски Тръмбеш, ОДМВР Велико Търново – А. Н. Н., с която на основание чл. 171, т. 2а, б. "а" от ЗДвП, на жалбоподателя Т. е наложена принудителна административна мярка /ПАМ/ - "Прекратяване на регистрация на лек автомобил марка Смарт модел Форфоур ЦДИ светло сив металик/черен с рег. № [рег. номер] на собственик, чието МПС е управлявано от лице, което е неправоспособен водач, не притежава СУМПС, валидно за категорията, към която спада управляваното от него МПС или след като е лишено от това право по съдебен, за срок от шест месеца“.

В жалбата са изложени доводи за незаконосъобразност на оспорения административен акт, по съображения за противоречие и при неправилно приложение на материалния закон. По същество се твърди, че не са налице основанията за налагане на ПАМ по смисъла на чл. 171, т. 2а, б. "а" от ЗДвП спрямо оспорващата. Моли съда за отмяна на заповедта. Представя оспорения акт и относими към делото доказателства.

Оспорващата - К. П. Т., редовно и своевременно призована в съдебно заседание, не се явява, представлява се от упълномощен процесуален представител – адв. Мл. Й. - АК Сливен, който поддържа жалбата и искането за отмяна на административния акт. Претендира разноски.

Ответникът по делото - м. а. към РУ Полски Тръмбеш, ОДМВР Велико Търново – А. Н. Н., редовно и своевременно призован не се явява, не се представлява, не взема становище по основателността на жалбата и не представя административната преписка, въпреки многократните указания на съда и предупреждението за последиците от непредставянето й.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Със Заповед № GРАМ – 2163866/24.04.2026 г., издадена от м. а. към РУ Полски Тръмбеш, ОДМВР Велико Търново – А. Н. Н., с която на основание чл. 171, т. 2а, б. "а" от ЗДвП, на жалбоподателя Т. е наложена принудителна административна мярка /ПАМ/ - "Прекратяване на регистрация на лек автомобил марка Смарт модел Форфоур ЦДИ светло сив металик/черен с рег. № [рег. номер] на собственик, чието МПС е управлявано от лице, което е неправоспособен водач, не притежава СУМПС, валидно за категорията, към която спада управляваното от него МПС или след като е лишено от това право по съдебен, за срок от шест месеца“. В заповедта е посочено, че е съставен акт за установяване на административно нарушение сер. GA № 4762154. Установено било, че на 24.04.2026 г. в 13,18 часа, в с. Марян, движейки се по второкласен път 53 до дом № ..., с посока на движение гр. Елена към с. Константин, водачът П. Д. П. с [ЕГН], управлява лек автомобил марка Смарт модел Форфоур ЦДИ светло сив металик/черен с рег. № [рег. номер], като при извършена проверка и справка с РСОД и ОДЧ при РУ Елена, след като е лишен от това право по административен ред /неправоспособен водач/.

Оспорената Заповед № GРАМ – 2163866/24.04.2026 г. е връчена на собственика на лек автомобил марка Смарт модел Форфоур ЦДИ светло сив металик/черен с рег. № [рег. номер] – К. П. Т. на 24.04.2026 г., а жалбата срещу нея е депозирана пред Административен съд Сливен на 30.04.2026 г.

По делото, въпреки своевременно извършеното разпределение на доказателствената тежест в съдебното производство и неколкократно отправените от съда указания, с разпореждане от 05.05.2026 г. и от 27.05.2026 г., за представяне на относими доказателства, по делото не е представена административна преписка, в т. ч. и съставеният АУАН във връзка с установеното от полицейските органи нарушение на ЗДвП. Не са представени и доказателства относно материалната и териториална компетентност на издателя на оспорения административния акт.

При така установеното от фактическа страна, от правна Административен съд Сливен приема следното:

По допустимостта – жалбата е процесуално допустима, като подадена от активно легитимирано лице, против годен за съдебен контрол административен акт. Съдът приема, че жалбата е подадена в законоустановения за това срок пред местно компетентния административен съд.

Разгледана по съществото, жалба е основателна по следните съображения:

На основание чл. 168, ал. 1 от АПК, съдът е длъжен служебно да осъществи цялостен съдебен контрол върху законосъобразността на индивидуалния административен акт.

Принудителните административни мерки по чл. 171, т. 2а от ЗДвП се налагат за осигуряване безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения по този закон, поради което те са преустановяващи ПАМ по смисъла на чл. 22, предложение второ от ЗАНН. Издадената заповед за прилагането на ПАМ по правното си действие има характер на индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК, като предпоставка за издаването на заповед с правно основание по различните състави на чл. 171 от ЗДвП е извършено от водача на МПС административно нарушение, предвидено в хипотезата на съответната норма, което се установява с АУАН, съставен от компетентните длъжностни лица по реда на ЗАНН, като съгласно чл. 189, ал. 2 от ЗДвП, редовно съставените АУАН имат доказателствена сила до доказване на противното.

Принудителните административни мерки /каквато по дефиниция и по съдържание е наложената с обжалваната заповед мярка по чл. 171, т. 2а, б. "а" от ЗДвП/, са инструмент на държавата за обезпечаване на законосъобразното осъществяване на определени правоотношения. Като форма на държавна принуда те представляват репресивни мерки, водещи до ограничаване на права или вменяване на задължения, като налагат неблагоприятни последици на адресата, с цел постигане на определен правен резултат. Законът регламентира прилагането на ПАМ по чл. 171, т. 2а, б. "а" от ЗДвП и при управление на пътно превозно средство без притежание на свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство, като законодателното решение за налагане на ПАМ на собственика на ППС, чието превозно средство е управлявано от друго лице, непритежаващо съответното СУМПС /както е в ангажираната, в конкретния случай хипотеза/, се свързва с неправомерно поведение на собственика на ППС за това, че е предоставил, преотстъпил, разрешил, допуснал и т. н. управлението на притежавания от него автомобил от неправоспособен водач. Волеизявлението за налагане на ПАМ се обективира в мотивирана заповед, като във всички случаи, длъжностното лице, което издава заповедта за прилагане на принудителната административна мярка по чл. 171, т. 2а, б. "а" от ЗДвП, следва да е оправомощено за това, съгласно изричното изискване на чл. 172, ал. 1 от ЗДвП.

Съгласно чл. 168, ал. 1 АПК, съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а е длъжен въз основа на представените от страните доказателства да провери законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 АПК. Независимо дали жалбоподателят е релевирал доводи за нищожността на акта, съдът е длъжен, спазвайки принципа на служебното начало, да установи дали актът е валиден или поради наличие на конкретни предпоставки следва да бъде прогласена неговата нищожност, с оглед установените факти и приложените доказателства от страната, носеща доказателствената тежест. Изпълнението на това негово задължение се дължи при всеки случай на допустимо оспорване.

Съобразно възможните пороци на административните актове /чл. 146, т. 1 - т. 5 от АПК/ се обуславят следните изводи: 1. всяка некомпетентност винаги е основание за нищожност на акта; 2. порокът във формата е основание за нищожност, когато неспазването й води до недействителност на акта, приравнява се на липса на форма въобще, а оттам - и на липса на волеизявление; 3. допуснатите съществени нарушения на административно-производствените правила, довели до липса на волеизявление (липса на кворум), когато са повлияли или биха могли да повлияят върху съдържанието на акта, както и когато, ако не бяха допуснати, би могло да се стигне и до друго решение на поставения пред административния орган въпрос, са предпоставка за обявяване нищожността на акта; 4. основание за нищожността на акта е и липсата на законова опора, тоест липсата на приложима по време, място и лица материално-правна норма при издаването на конкретния административен акт; пълна липса на предпоставките, визирани в хипотезата на приложимата материалноправна норма; актът е изцяло лишен от законово основание; актът със същото съдържание не може да бъде издаден въз основа на никакъв закон, от нито един орган; 5. при превратно упражняване на власт. На последно място е изискването за съответствие с целта на закона, което е такова по чл. 146, т. 5 от АПК, като несъответствието на административния акт с целта на закона обуславя нищожност само тогава, когато преследваната с него цел е различна от законоустановената и не би могла да се постигне с никакъв акт.

В случая атакуваната заповед следва да се приеме от съда за издадена от некомпетентен административен орган.

Съгласно чл. 172, ал. 1 от ЗДвП, ПАМ по чл. 171, т. 2а от същия закон се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. Ръководителят на определената от Министъра служба за контрол е компетентен да приложи ПАМ по чл. 171, т. 2а от ЗДвП и тази му компетентност е пряко следствие от служебната функция на ръководител на контролната служба и на посоченото в закона. Компетентност да издава индивидуален административен акт, с който да прилага ПАМ по чл. 171, т. 2а от ЗДвП, имат и оправомощени от ръководителя на службата за контрол длъжностни лица. Налице е изрично предвидена в закона възможност за делегиране на правомощия от ръководителя на службата за контрол на длъжностни лица от службата. За да е валидно делегирането, е необходимо да е извършено в писмена форма.

В конкретният случай, независимо от дадените от съда многократни указания, по делото, от страна на ответника, не се представи заповед на Министъра на вътрешните работи, с която се определят службите за контрол по смисъла на чл. 172, ал. 1 от ЗДвП /вероятно упоменатата в ЗППАМ заповед с № 366з-3249 от 04.09.2025 г. на Директор ОДМВР В. Търново/. Във всички случаи, когато компетентността на издателя на акта не произтича пряко от закона, а почива на друго обстоятелство, то следва да бъде установено в производството пред съда по надлежния процесуален ред, чрез представяне на надлежни доказателства за валидно оправомощаване. В тази връзка настоящият съдебен състав намира, че това в случая категорично не е изпълнено от страна на административния орган, издал акта, въпреки нееднократно дадените му изрични указания, като по делото не е представена административната преписка, нито заповед или някакъв друг акт, с които да се установи и докаже валидното оправомощаване на конкретният издател на жаления административен акт. Още повече, не бе доказан фактът, че към 24.04.2026 г. – датата на издаване на ЗППАМ, А. Н. Н. е з. д. м. а. към РУ-Полски Тръмбеш при ОДМВР – Велико Търново, в което си качество при наличието на съответна оправомощаваща заповед би могъл да бъде част от служба за контрол, по смисъла на чл. 172, ал. 1 от ЗДвП.

Предвид изложеното по-горе по отношение доказването на компетентността на административния орган, настоящият съдебен състав извежда извода, че оспореният административен акт е издаден от некомпетентен орган - А. Н. Н. - м. а. към РУ-Полски Тръмбеш при ОДМВР – Велико Търново, за когото по надлежен ред не се доказа да са били делегирани правомощия по реда на чл. 172, ал. 1, във връзка с чл. 171, т. 2а, б. "а" от ЗДвП. Издаденият от некомпетентен орган индивидуален административен акт винаги е нищожен, тъй като държавата не е предоставила валидна власт на органа да я ангажира и да създава по валиден начин права и задължения за правните субекти относно въпроса – предмет на издадения акт. Ето защо следва да се обяви нищожността на Заповед № GРАМ – 2163866/24.04.2026 г., издадена от м. а. към РУ Полски Тръмбеш, ОДМВР Велико Търново – А. Н. Н..