Решение № 239 от 09.07.2026, Районен съд - Велинград

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 239 гр. гр.Велинград, 09.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИНГРАД, I - ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на девети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ЛИЛИЯ Г. ТЕРЗИЕВА при участието на секретаря МАРИЯ АНГ. ДИМИТРОВА като разгледа докладваното от ЛИЛИЯ Г. ТЕРЗИЕВА Гражданско дело № 20255210100925 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 341 и сл. от ГПК във фазата по допускане на съдебната делба.

Предявен е иск за делба с правно основание чл. 34 ЗС от А. А. С., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. Велинград, ул.“****“ № 10, Г. В. С., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. Велинград, ул.“****“ № 10, В. Г. С., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. Велинград, ул.“****“ № 20 и Ю. А. С., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. Велинград, ул.“****“ № 20 против И.

Й. Г., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. Велинград, ул.“****“ № 3, Г. Г.

С., ЕГН **********, Б. К. С., ЕГН **********, Г. К. С., ЕГН ********** и Д.

К. С., ЕГН **********, последните четирима с постоянен адрес: град Велинград, ул.“****“ № 8 , за допускане на съдебна делба на притежаваните от тях в съсобственост недвижими имоти, а именно: 1. ПИ с идентификатор ***, с административен адрес: град Велинград, ул.“****“ № 10, с площ от 191 кв.м., трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване, предишен идентификатор: няма. номер по предходен план: 5437, кв. 38, парцел XI и 2. ПИ с идентификатор ***, с административен адрес: град Велинград, ул.“****" N' 8, с площ от 343кв.м., трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване, предишен идентификатор: няма номер по предходен план: 5436, кв. 38, парцел V, при квоти: 1/2 ид.част за ищците, или за А. А. С.-5/24 ид.части, за Г. В. С. 3/24ид.части, за В. Г. С.-2/24 ид.част и Ю. А. С.-2/24 ид.част, и 1/2 ид.част за ответниците, или за И. Й. Г.-4/16 ид.части, за Г. Г. С. - 1/16 ид.части, Б. К. С.

1/16 ид.части, Г. К. С.-1/16 ид. части и Д. К. Спаматов-1/16 ид.части.

1

С исковата молба ищците излагат, че са наследници на Д. А.ов С., починал на 12.01.1980 г., който съгласно Нотариален акт 78, т. I, дело 198/1961. на PC Велинград е закупил 1/2 ид.част от дворно място от 410 кв.м., съставляващо парцел V- 960, кв. 38, по плана на град Велинград, при съседи:

М.Д. и от три страни улици, към който парцел съгласно последващ НА 242, т.II, дело 445/1961г. по регулация са придадени и заплатени 105 кв.м. дворно място. Сочат, че съпругата на наследодателя Д. А.ов С. - Ю. А. С., починала на 04.07.2007 г., приживе е прехвърлила собствената си 1/4 ид.част от дворното място, което по плана към момента на прехвърлянето е представлявало парцел V, отреден за имоти пл.№ 5436, 5437, в кв. 38 при съседи: от две страни улици и М.Д. на първия ищец А. А. С., видно от Нотариален акт № 18, т. IV, дело 1492 от 1996г. на PC Велинград, който към момента на разпоредителната сделка е бил в брак с ищцата Г. В. С.. Твърдят, че останалата 1/4 ид.част от имота се разпределя между ищците А. А. С., В. Г. С. и Ю. А. С., в качеството им на наследници на Д. А.ов С., при равни права. Излагат, че ответниците притежават другата 1/2 ид.част от парцел V-960, кв. 38 по плана на град Велинград от 1957 г., съответно парцел V отреден за имоти пл.№ 5436,5437, в кв. 38 по плана от 1983г., както следва: 1/4 ид.част за И. Й. Г. по дарение, съгласно НА 70, т.1, дело 147/1976г. на PC – Велинград; 1/4 ид.част за останалите четирима ответници - Г. Г. С., Б. К. С., Г. К. С. и Д. К. С., при равни права, която част придобили по наследство от К. Б.в С., който се легитимира като нейн собственик по дарение, видно от НА 70, т.1, дело 147/1976г. на PC – Велинград. Твърдят, че в гореописания имот страните по настоящия иск са собственици на самостоятелни сгради: - ищците са собственици на Сграда с идентификатор ***, на застроена площ от 59 кв.м., брой етажи 2, жилищна сграда еднофамилна и Сграда с идентификатор ***, гараж, със застроена площ от 22кв.м., брой етажи един, по КККР на град Велинград. - ответниците са собственици на Сграда с идентификатор ***, на застроена площ от 57 кв.м., брой етажи 2, и Сграда с идентификатор ***, със застроена площ от 42кв.м., брой етажи два, друг вид производствена, складова, инфраструктурна сграда, по КККР на град Велинград. Излагат, че документите, легитимиращи страните по настоящия иск за собственици на дворното място са съставяни по регулационните планове действащи през 1957г. и 1983г., когато предвижданията на плана са били за дворното място да се отреди един парцел, като ищците са владели половината от дворното място, а ответниците другата половина. Това обстоятелство е останало непроменено до началото на 2025г. когато ищецът А. С. се снабдява с разрешително за построяване на ограда и установява, че с регулационния план одобрен през 2005 г. за дворното място вече са предвидени два парцела : УПИ XI-5437, кв. 38 с площ от 192 кв.м., в което попадат сградите собственост на ищците и УПИ V-5436, кв. 38 с площ от 343кв.м., в което попадат сградите собственост на ответниците, които парцели са нанесени в одобрената през 2018г. КК като ПК с идентификатор *** и ПИ с идентификатор ***. Сочат, че за парцелите образувани с регулационния план през 2005г. регулацията не е приложена, нито доброволно чрез делба, нито чрез заплащане, нито чрез заемане на 2 съответното дворно място, за което е предвиден парцела. Твърдят, че с оглед неприлагане на дворищно-регулационния план, ищците и ответниците са съсобственици на ПИ с идентификатор *** и ПИ с идентификатор *** по КККР на град Велинград, като ищците притежават ½ ид.част от двата ПИ, а ответниците останалата 1/2ид.част, които имоти са идентични с парцел V- 960, кв. 38, по плана от 1957г. и съответно парцел V, отреден за имоти пл.№ 5436, 5437, в кв. 38, по плана от 1983г., като имотните граници на двата имота, за които е предвиден парцел V не са нанесени вярно и не отразяват действителното владение. Излагат, че ответниците не са склонни доброволно с ищците да изготвят план за урегулиране на дворното място, съобразявайки притежанието на имота, а оспорват притежанието на половината дворно място от ищците, което е несъстоятелно. Излагат, че ответниците през 2025 г. са им заявили, че притежават 2/3 ид.части от дворното място, а не 1/2 ид.ч. от него, и затова са наели адвокат за да извърши проверка по твърденията им. Сочат, че проверката е установила, че на 23.02.1976 г., т.е. 15 години след като половината от имота е закупен от праводателят на ищците, чрез обстоятелствена проверка праводателите на ответниците са се снабдили с нотариален акт, в който е отразено че притежават 2/3 ид.части от дворното място въз основа на давностно владение.

Твърдят, че това е несъстоятелно, защото от 1961г. праводателят на ищците притежава 1/2 ид.ч. от дворното място като същия е владял половината от имота до неговата смърт, а след неговата смърт владението е продължено от ищците в настоящето производство. Излагат, че ответниците притежават само 1/2 ид.част от имота и съответно владеят само половината от двора, като това положение е установено още през 1961г., и същото не е променено до настоящия момент. Поради изложеното молят иска да бъде уважен.

Ангажират доказателства.

В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор от ответника И. Й. Г., с който излага, че предявения иск е процесуално допустим, но неоснователен. Сочи, че и ищците и ответниците са наследници, и обосновават правата си като такива от праводателите Д. А.ов С. за ищците и Я.К..а С. и Б. К. С. за ответниците. Признава, че с посочения в исковата молба нотариален акт№ 78, том 1, дело 198/1961 год. на Районен съд – Велинград, Д. С. е закупил 1/2 идеална част от дворно място цялото от 410 кв.м, съставляващо парцел V-960, кв. 38 по плана на гр. Велинград, към което с последващ нотариален акт от същата година към дворното място по регулация са придадени и заплатени 105 кв. м. Излага, че петнадесет години по-късно, с нотариален акт № 43, том 1, дело № 96 от 23.02.1976 год., при спазване на законовите изисквания, след обстоятелствена проверка и протоколно постановление на Велинградския районен съдия, наследодателите на ответниците Я.К..а С. и Б. К. С. са признати за собственици по наследство и давностно владение на 2/3 идеални части от дворно място, застроено и незастроено от 525 кв.м, съставляващо имот пл. № 960, в кв. 38, за който е отреден кв. V по плана на кв.Чепино и изключителни собственици на намиращата се на това място едноетажна паянтова къща на 96 кв.м., без право на собственост върху намиращата се на същото място нова двуетажна къща на калкан собственост на друго лице.

3

Излага, че през 1976 год. с нотариален акт № 70, том I, дело № 147/1976 год.

Я.К..а С., която като собственица с брат си Б. К. С. на общо 2/3 идеални части от същото дворно място, застроено и незастроено, в който имот имат равни части, т.е по 1/3 идеална част, дарява на сина си И. Й. Г., ответник по настоящето дело своята 1/3 идеална част от имота без намиращите се в него жилищни и други постройки, които не са предмет на дарението. Сочи, че впоследствие от парцел V-960, кв. 38 по плана на гр. Велинград, според кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със заповед РД - 181214/от 06.06.2018 г. на изпълнителния директор на АГКК и приложена към исковата молба скица № 15-1067498-08.10.2023 год. на СГКК - Пазарджик, от имот с номер по предишен план 5437, кв. 38, парцел XI е образуван самостоятелен УПИ с идентификатор *** с площ от 191 кв.м. с начин на трайно ползване ниско застрояване, със собственици А. А. С. и Д.

А.ов С.. Твърди, че от същия парцел - V-960, кв. 38 по плана на гр. Велинград според кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със заповед РД - 18-1214/от 06.06.2018 г. па изпълнителния директор на АГКК от имот с номер по предишен план 5436 кв. 38, парцел V съгласно скица № 15114684410.07.2025.год. на СГКК - Пазарджик е образуван самостоятелен УПИ с идентификатор ***, с площ от 343 кв.м., с начин на трайно ползване ниско застрояване и собственици И. Й. Г. и К. Б.в С.. Поради изложеното счита, че не са налице предпоставките за допускане до съдебна делба на посочените в исковата молба имоти. Същите заедно с съществуващите в тях сгради и постройки са самостоятелни, индивидуализирани, с конкретни собственици за всеки един от тях и не са в режим на съсобственост.

В срока по чл.131 ГПК ответникът Д. К. С. излага становище, че В.Ч. е придобил право на собственост по давност 1/2 ид.ч. от 410 кв. м. дворно място (без регулационен номер) включен в парцел V-960, като целият парцел е 510 кв м. Излага, че самото дворно място (описано в Нот. акт 423/60 година) вече не е съществувало като самостоятелен обект в плана на Велинград от 1957 година, и е придобито по описа на стар имот от преди 55 година. Твърди, че в последствие В.Ч. е продал на Д. С. (дядо на ищеца) 1/2 от 205 кв (нот. акт 423/60 година). Излага, че при покупката, поради липса на самостоятелен номер мястото е погрешно описано, като част от имот № 960 в НА 78/61 година и реално закупената 1/2 ид.ч. представлява остатъка от дворното място включена в парцел V-960 намираща се извън границите на имот № 960.

Ангажира доказателства.

В срока по чл.131 ГПК, ответниците Г. Г. С., Б. К. С., Г. К. С. и Д. К. С., изразяват становище, че предявеният иск е недопустим, като от правна страна, съгласно т. 1, буква „д“ от Постановление № 2 от 4.V.1982 г., Пленум на ВС не може да се допусне делба на съсобствен парцел, в който има две или повече самостоятелни сгради, които могат да бъдат обект на собственост, и които са изключени от съсобствеността, а принадлежат на отделни съсобственици на парцела. Твърдят, че с Констативен нотариален акт № 43/23.02.1976 г. Б. К. С. придобива в съсобственост с друго лице (Я.С..) парцел и сграда - едноетажна паянтова къща с площ 96 кв. м., с Нотариален акт№ 70/12.03.1976 г. Б. К. С. дарява описания по-горе парцел само на един от всичките си четирима синове, 4 а къщата не е предмет на дарението, което е посочено дословно в нотариалния акт. Сочи се, че не са предмет на дарението и собствените на Б. С. жилищни и др.постройки“, посочено в нотариалния акт. Излага се, че така след смъртта на Б. С. притежаваните от него части от къщата, жилищните и другите постройки стават собственост на всички негови наследници, а парцела остава собственост по дарение само на един от всички наследници - дарения К. Б.в С.. Считат, че фактически е налице хипотезата на ППВС 2/82 - две или повече самостоятелни сгради, които са изключени от съсобствеността (жилищни и др. постройки, сграда *** и сграда ***), а принадлежат на отделни съсобственици на парцела - в.т.ч. наследниците на Б. К. С., които са извън кръга на ответниците. Оспорват, че само ответниците са собственици на двете сгради в ПИ ***. Излагат, че е налице и второ основание за недопустимост, а именно липсата на съсобственост. Твърдят, че с Констативен нотариален акт № 43/23.02.1976 г. праводателят на ответниците Б. К. С. придобива в съсобственост 2/3 идеални части от парцела. Сочат, че правилно е посочено в исковата молба, че парцелът е 410 кв. м. и по-късно получава придадени още 105 кв. м. Излагат, че така парцелът става 515 кв.м., а 2/3 идеални части съответстват на 343 кв.м. Сочат, че правилно е посочено в исковата молба и, че с регулационния план от 2005 година от парцела са образувани два поземлени имота (парцелът е разделен на две): ПИ *** и ПИ ***, но регулационният план обаче е приложен чрез заемане на съответният поземлен имот- ответниците са заели ПИ *** с площ 343 кв.м, поставили са материализирана граница, оттогава владеят имота явно, спокойно, непрекъснато, необезпокоявано и несъмнено, като към владението си присъединяват и владението на своя праводател Б. К. С.. Твърдят, че ответниците са владели конкретния имот погоре, а не 1/2 ид. част от парцела, както е посочено в исковата молба. Излагат, че чрез давностно владение ответниците са станали собственици на отделен поземлен имот - ПИ *** с площ 343 кв.м., а ищците са станали собственици чрез владение на съседния ПИ ***. Алтернативно, ако съдът приеме искът за допустим, считат същият за основателен и следва да се допусне делба, но при различни от посочените в исковата молба квоти.