Решение № 3150 от 26.08.2024, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 3150 гр. Варна, 26.08.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 16 СЪСТАВ, в публично заседание на десети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Румяна Христова при участието на секретаря Галя Ж. Дамянова като разгледа докладваното от Румяна Христова Гражданско дело № 20233110100147 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

Предявени са кумулативно съединени искове с правно основание чл.

415,ал.4 във вр. с 422, ал.1 ГПК, във вр. с чл. 430 от ТЗ, чл.86 от ЗЗД и чл.99 от ЗЗД, за приемане за установено в отношенията между страните, че ответникът М. Т. Д., ЕГН **********, настоящ/постоянен адрес:*** дължи на ищеца „Е.

М." ЕООД, със седалище и адрес на управление: **, пререгистрирано в Търговския регистър, с ЕИК **, чрез пълномощника адвокат Р. Ж. М., съдебен адрес: *** следните суми:

5000,00 лв. (пет хиляди лева) - ГЛАВНИЦА

ПРЕТЕНЦИЯ, от обща дължима главница - 29943,76 лева, -

ЧАСТИЧНА

1000,00 лв. (хиляда лева) Договорна/възнаградителна лихва /ЧАСТИЧНА ПРЕТЕНЦИЯ/от обща дължима договорна лихва - 3371,49 лева, представляващи задължение по ДОГОВОР ЗА ПОТРЕБИТЕЛСКИ КРЕДИТ ОТ 02.11.2017г., както и законната лихва за забава върху претендираната главница от подаването на заявлението, до окончателното й изплащане, ведно със съдебно1 деловодните разноски в заповедното производство и тази инстанция.

Моли за присъждане на разноските в настоящия процес и заповедната производство.

Обстоятелства, от които се твърди, че произтича претендираното право:

На 02.11.2017г. е сключен ДОГОВОР НА ПОТРЕБИТЕЛСКИ КРЕДИТ между „С." ЕАД и М. Т. Д., ЕГН **********, по силата на който Кредиторът е предоставил на длъжника кредит в размер на 35000,00 лв. (тридесет и пет хиляди лева). Годишният лихвен процент, към датата на сключване на договора, е в размер на 5,5 %. Кредитополучателят се задължава да погаси задължението си на 120 месечни анюитетни вноски, включващи главница и лихва, в общ размер на 381,11 лв. всяка, считано от 25.12.2017г. Крайната дата - падеж на задължението е 03.11.2027г.

На 15.12.2021г. е сключен договор за продажба и прехвърляне на вземания, по силата на който „Е. М." ЕООД, с ЕИК **е придобило вземането спрямо длъжника, произтичащо от описания по-горе договор.

В изпълнение разпоредбите на чл.99 от Закона за задълженията и договорите, длъжникът е уведомен за цедирането на дълга му с изпращане на писмо-уведомление от дата 03.06.2022г., връчено на 30.06.2022г., съгласно предоставените от първоначалния кредитор правомощия. Със съобщаването на цесията, на длъжника е предоставен 7-дневен срок за доброволно изпълнение. Липсата на доброволно изпълнение поражда правния ни интерес от предявяване на заявлението по чл. 410 от ГПК.

Договорът за цесия е произвел действие, както по отношение на цедента и цесионера, така и по отношение на длъжника.

Активно легитимиран кредитор е именно настоящият заявител „Е. М." ЕООД.

Към настоящия момент длъжникът не е погасил задължението си.

Задълженията на длъжника по ДОГОВОР ЗА ПОТРЕБИТЕЛСКИ КРЕДИТ ОТ 02.11.2017г. са изискуеми изцяло. Задължението е обявено за предсрочно изискуемо на 30.06.2022г.

По повод постъпилото заявление по чл. 410 от ГПК е образувано Ч.ГР.Д.

14057/2022г. по описа на ВРС - 16 с., по което е издадена заповед за 2 изпълнение на заявените суми, срещу която е постъпило възражение ОТ ОТВЕТНИКА, за което е уведомен със съобщение, надлежно връчено на 06.12.2022г.

Горното поражда правния интерес за ищцовото дружество от предявяване на настоящите искове.

С уточняваща молба ищецът прави следните уточнения:

Исковата молба са подали въз основа на указания на съда по ч.гр.д.

14057/2022г. - 16 състав - за подаване на искова молба по чл. 422 от ГПК в едномесечен срок. Подали са исковете и с цел да установят дължимостта на вземането по издадената заповед за изпълнение, срещу която длъжникът е възразил. Задължението по ЗИ не е заплатено и до настоящия момент, длъжникът възразява срещу него, което обуславя и правния интерес от водене на този иск.

Търсените суми представляват: частична главница - в размер на 5000.00 от общата дължима главница изцяло предсрочно изискуема, считано от 30.06.2022г. Сумата е аритметична част от цялата дължима по договора за кредит главница - 29943,76 лева.

Съобразно Тълкувателно решение № 5/21.01.2022 г. на ВКС по т.д. № 5/2019 г., ОСГТК, в което ясно се сочи, че при постигнато съгласие плащането на дължимата сума да е разделено на погасителни вноски с падежи на определени дати, отделните вноски не стават автоматично сбор от отделни, периодично дължими плащания. Задължението продължава да бъде само едно и крайният срок за погасяването му е падежът на последната разсрочена вноска или моментът, в който е обявена предсрочната изискуемост.

Частична договорна /възнаградителна/ лихва в размер на 1000.00 лева, от общата такава в размер на 3371,49 лева, начислена към 30.06.2022г.

Частичната сума, представлява сбор от начислената възнаградителна лихва за всички вноски, дължими за периода: 25.12.2017г. до 30.06.2022г.

Впоследствие с писмено становище вх.№72839/03.10.2023год. адв.М.

,като пълномощник на ищеца сочи: В конкретсния случай уведомление за цесия и покана за изпълнение са връчени лично на ответника на 30.06.2022год.В съдържанието на уведомлението е посочено,че кредитът е обявен за предсрочно изискуем само, ако крайният срок на договора не е 3 изтекъл.Срокът на договора, от които възниква задължение е изтекъл преди датата на уведомяване,поради което не се позовава на предсрочна изискуемост. В писмото са дадени ясни указания за контакт с цел получаване на информация за задължението.

Ответникът в срока за отговор по реда на чл.131 от ГПК, депозира отговор на исковата молба, чрез пълномощник адв. П. Н. от АК – Варна.

Във връзка с получена искова молба, предявена срещу М. Т. Д. и в срока по чл. 131, ал.1 ГПК, депозира настоящия отговор, като моли съда да приеме исковата молба за недопустима, и неоснователна, да отхвърли предявените искове и да присъди на ответната страна сторените по делото разноски.

Аргументите са, както следва:

I.

1. За да бъде допустим искът, същият трябва да е подаден от легитимирана страна. Ищецът основава правната си легитимация на цесионер, като твърди прехвърляне на вземане от предходен кредитор, но не посочва конкретно кой е той, което навежда за наличие на съществена нередовност на исковата молба. Въз основа на приложените към исковата молба доказателства, оспорва правната легитимация на ответника, който не може да черпи права като цесионер, поради липса на доказателства за прехвърляне на вземането. Цесията е правен способ за прехвърляне на съществуващи вземания. 3а да породи действия цесията по отношение на длъжника, същият трябва да е включен в систематизиран документ на пакет от закупени вземания. Видно от приложените към исковата молба документи на 15.12.2021 г. между ОББ и „Е. М." е сключен Договор за прехвърляне на пакет от вземания, но липсват ясни и категорични доказателства, сред тях да е вземането на ответника. Оспорва, че е налице прехвърляне на какъвто и да било пакет от вземания между страните и че то обвързва ответника.

Приложени са бланкови документи за извършване на цесия без да се индивидуализират вземанията, вкл. процесното. Поради това, моли съда да приеме, че исковата молба не е подадена от носител на процесуалното качество „ищец" в настоящото производство, а подаденото заявление подлежи на отхвърляне.

2. В исковата молба е направено искане за предоставяне на допълнителна възможност за представяне и прилагане на документи, 4 удостоверяващи цесията, на което се противопоставя. При подаване на исковата молба и в срока предоставен от законодателя, ищецът е длъжен да изложи всички факти и обстоятелства, обосноваващи претенцията му, като приложи надлежно писмените доказателства. В противен случай се нарушава общия принцип за равнопоставеност на страните в процеса. И след като не е направил това с депозиране на исковата молба ищецът или няма интерес от настоящото производство, или не разполага с нужните доказателства, поради което производството подлежи на прекратяване, а заявлението следва да се отхвърли.

3. Оспорва валидността на извършената цесия и поради липса на съществени реквизити, а именно утвърденото в практиката потвърждение за извършена цесия. Същото удостоверява, че възмездният елемент на цесията, а именно плащането на покупната цена, е осъществено. При липса на изплащане на цена, прехвърлянето е привидно и не може да породи правни последици по отношение на ответника, независимо от адресираното до него писмо. Ето защо, моли настоящият състав отново да извърши проверка на правната легитимация на ищеца в производство и да прекрати настоящото производство като недопустимо, прилагайки разпоредбата на чл.415, ал.5 ГПК. В тази връзка се противопоставя в настоящото дело да се приложат допълнително предоставени от ищеца приложения/протоколи и др. за закупуване на вземания, потвърдителни писма, договори за цесия и пълномощни, доколкото същите следва да се приложат непосредствено при предявяване на исковата молба.

Моли да бъдат изключени от доказателствения материал по делото приложените към исковата молба договор за цесия, потвърдително писмо, приложение и др. съпътстващи цесията документи - същите са бланкови, липсват положени подписи на страните, липсват удостоверителни дати и др. признаци, от които може да стане ясно, че предмет на процесната цесия е именно вземането спрямо ответника.

II. В случай, че съдът приеме исковата молба за допустима моли да обсъди направените оспорвания досежно основателността й:

1. М. Д. не е теглила и получила заем, както е удостоверено в приложения към исковата молба Договор за потребителски кредит.

Ответникът не е усвоил посочената в договора сума на процесната дата.

5

Подписът положен върху приложеният договор не е на ОТВЕТНИКА.

Оспорва автентичността на договора за кредит.

2. При отпуснат кредит на 02.11.2011 г. падежа на задължението настъпва на 02.11.2021 г., поради което не би могло да се осъществи фактическия състав на претенцията за настъпване на предсрочна изискуемост на дълга, обявена на ОТВЕТНИКА на 30.06.2022 г.

3. Приложеното към исковата молба уведомително писмо действително съдържа данни за ответника, но същите съответстват до посочване на верни три имена и адрес. Цялото следващо съдържание на писмото не отговаря на действителността като оспорва изложените в него факти.

4. Оспорва и валидността на направеното изявление за изискуемост. За да бъде възприето същото за такова на основание чл.60 ЗКИ, то трябва да има конкретно съдържание. Към датата на изпращане на писмото кредиторът е бил задължен да посочи изискуемият дълг като сума - независимо дали се позовава на краен падеж или на настъпила предсрочна изискуемост на дълга.

Само така длъжникът може да погаси надлежно дълга си. В настоящия случай, дори и да се приеме валидно облигационно отношение между страните, ответникът е бил изначално и умишлено лишен от възможността да погаси задължението, поради липса на информация за състоянието на дълга.

5. В случай, че настоящият състав приеме за релевантни представените към исковата молба доказателства и пестеливо изложените факти и обстоятелства в същата, моли да приеме, че оспорва т.6.1.1 от Договора, определяща променлив лихвен процент по редовен дълг, променян съобразно т. 15.3.2 и т. 15.3.3 едностранно от кредитора. Счита, че клаузите са неравноправни поради противоречие със закона и добрите нрави и към датата на подписване на договора, ОТВЕТНИКЪТ не е могъл да постигне договаряне/изменение на същите. Неравноправните клаузи, водят до нищожност на уговорките за начисляване на лихва по задължението, която на това основание не се дължи от ответника.

6. На следващо място, не дължи поради погасяване по давност на основание чл. 111, б."в" ЗЗД, претендираните от ищеца суми за договорна лихва, както и вземането за главница на осн. чл. 110 от ЗЗД.

7. Съобразно направените в договора уговорки и по специално т. 15.5.1 и т. 15.5.2, банката събира един и същи лихвен процент - определен в т.6.2., а 6 именно - сбор от годишния лихвен процент по редовен дълг + обезщетение за забава в размер на законната лихва. т. 15.5.2 регламентира начисляване на лихва при изискуем кредит. И тъй като претенцията е насочена към изискуемо вземане, то налице е анатоцизъм - начисляване на лихва върху лихва. Моли съда да приеме и посочената клауза в т. 15.5.2 за нищожна. След датата на обявяване на кредита за предсрочно изискуем, за длъжника е налице задължение да заплати законна лихва, начислена единствено и само върху главницата, НЕ и върху сборна величина от лихви.