Решение № 144 от 31.01.2022, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 144 гр. София, 27.01.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Е СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Рени Коджабашева

Членове:

Йоана Генжова

Антоанета Г. Ивчева при участието на секретаря Капка Н. Лозева като разгледа докладваното от Йоана Генжова Въззивно гражданско дело № 20211100508341 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК .

С решение №20075228/23.03.2021г., постановено по гр.д. №51854/2020г. по описа на СРС, 164 състав, са отхвърлени предявените от П. СТ. Р. срещу „Х. (Б.)“ ЕООД искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 във вр с чл.225, ал.1 от КТ за признаване за незаконно уволнението, извършено със заповед от 16.09.2020г. на ответника, за възстановяване на ищеца на заеманата преди уволнението длъжност „Младши софтуерен разработчик“ и за осъждане на ответника да заплати сумата от 28 685,52 лева, представляваща обезщетение за оставане без работа в резултат от незаконното уволнение за периода от 17.09.2020г. до 17.03.2021г., като неоснователни. Осъден е на основание чл.78, ал.3 във вр. с ал.5 от ГПК П. СТ.

Р. да заплати на „Х. (Б.)“ ЕООД сумата от 3132 лева с вкл. ДДС, представляваща разноски за производството пред СРС, а именно за адвокатско възнаграждение.

Постъпила е въззивна жалба от ищеца срещу първоинстанционното решение в цялост. В жалбата се излагат оплаквания, че решението е неправилно и незаконосъобразно.

Въззивникът поддържа, че

1 първоинстанционният съд е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила, тъй като не допуснал изготвяне на поисканата от ищеца съдебно-техническа експертиза, която да установи представянето му при възлаганите от ответника задачи, което препятствало разкриването на обективната истина и доказването на предявената претенция, и довело до постановяване на неправилен съдебен акт. Излагат се доводи, че решението е необосновано, тъй като от мотивите на съда не ставало ясно защо се кредитират показанията на свидетелите на ответника, а не на свидетелите на ищеца. Не били обсъдени от първоинстанционния съд събраните писмени и гласни доказателства в тяхната пълнота, и изводите на съда били формирани при несъобразяване с тях без да се посочат причините, поради които същите не са кредитирани. Липсвала конкретика в съдебното решение кои от изброените в заповедта за уволнение качества липсвали у ищеца, както и с кои доказателства се установява липсата им, както и как липсата на изброените качества води до неефективно изпълнение на възложените задачи.

В мотивите на решението липсвало също така съпоставяне на заложените в длъжностната характеристика качества за ефективно изпълнение на работата с тези по заповедта за изпълнение, като първоинстанционният съд се ограничил до бланкетното им съпоставяне. В жалбата се поддържа, че в производството пред СРС не били събрани доказателства, които да установят липсата на посочените в заповедта за уволнение качества, респ. да установят наличие на връзка на тези качества с тяхната необходимост за ефективно изпълнение на възложените на жалбоподателя задачи, като е изложен анализ на събраните по делото доказателства от страна на жалбоподателя. С оглед изложеното моли първоинстанционното решение да бъде отменено изцяло и да бъде постановено друго, с което предявените искове да бъдат уважени.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор от насрещната страна, с който жалбата се оспорва изцяло. Въззиваемата страна поддържа, че решението валидно, допустимо, правилно и обосновано, постановено при спазване на процесуалния и материалния закон. Излагат се доводи, първоинстанционният съд е обсъдил задълбочено и всестранно всички доказателства по делото и е стигнал до единствения възможен извод за трайна липса на качества на жалбоподателя за изпълнение на трудовите му задължения. Посочва се, че извършената от работодателя преценка обхваща период от девет месеца, поради което не можела да се възприеме тезата на 2 жалбоподателя, че се касае за моментно състояние в представянето му.

Оспорват се твърденията на жалбоподателя, че трудовото му представяне е било оценявано положително от работодателя, включително посредством увеличение на трудовото възнаграждение, като се поддържа, че трудовото му възнаграждение е повишено еднократно през м. април 2018г., както и, че същият е единственият служител на ответника, който не е получил увеличение на трудовото си възнаграждение през м. април 2020г., нито годишен бонус за постигнати резултати през 2019г. Поради това моли обжалваното решение да бъде потвърдено.

Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства и становищата на страните, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира следното от фактическа и правна страна:

Въззивната жалба е подадена в срок, от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните – т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

Постановеното решение е валидно и допустимо. Същото е и правилно, като въззивният състав споделя мотивите му, поради което и на основание чл. 272 ГПК препраща към мотивите на СРС. Фактическите и правни констатации на настоящия съд съвпадат с направените от районния съд в атакувания съдебен акт констатации (чл. 272 ГПК). Събраните в първата инстанция доказателства са правилно обсъдени и преценени от първоинстанционния съд към релевантните за спора факти и обстоятелства.

Във връзка доводите в жалбата за неправилност на решението и с оглед изслушаното и прието във въззивното производство заключение на СТЕ, следва да се добави и следното:

По иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ :

Между страните в производството е съществувало валидно трудово 3 правоотношение, по силата на което ищецът е заемал длъжността „Младши разработчик, софтуер“ при ответника и с атакуваната заповед работодателят е прекратил трудовото правоотношение между страните на основание чл.328, ал.1, т.5 от КТ.

Съобразно становището, възприето в мотивите към т.3 от ТР №4/2017г. на ОСГК на ВКС, субективното право на работодателя по чл. 328, ал. 1, т. 5 КТ е потестативно право, което се упражнява с едностранно писмено волеизявление, като трудовият договор се прекратява по причина у работника или служителя. Фактическият състав на основанието включва следните елементи: трайно неефективно изпълнение на работата във времево, количествено или качествено отношение, причинено от липсата на качества за изпълнение на работата. Липсващите качества означават фактическа липса на знания, умения и навици за изпълнение на работата. Формата на волеизявлението за прекратяване трудовия договор е писмена, за действителност, но законът не урежда съдържанието на заповедта.

Необходимостта работодателят да посочи фактическото основание за прекратяване на трудовия договор поради липса на качества се извлича от правилата за индивидуализация на волеизявлението, при отчитане значението на принципите за защита на правото на труд и законоустановеност на основанията за уволнение.

Упражняването на потестативното право за прекратяване на трудовия договор по чл. 328, ал. 1 КТ става чрез едностранно писмено волеизявление.

Волеизявлението се индивидуализира чрез съдържанието си, а това са правните последици, които желае да предизвика. В случая същественото съдържание на волеизявлението за прекратяване на трудовия договор от страна на работодателя е основанието за прекратяване. Чрез посочването му се постига нужната индивидуализация. Основанието за прекратяване на трудовия договор по чл. 328, ал. 1, т. 5 КТ е формулирано като общо оценъчно и неопределено понятие- „липсата на качества за изпълнение на работата“. Съдържанието на това понятие включва следните признаци: трайно неизпълнение на трудово задължение в качествено, количествено или във времево отношение, причинено от липса на знания, умения или навици.

Доколкото всяко отделно по вид неизпълнение, както и всяка отделна липса на знания, умения или навици, биха могли да станат причина за прекратяване 4 на трудовия договор, то за да индивидуализира волеизявлението си при прекратяване на трудовия договор по чл.328, ал.1, т.5 КТ , работодателят следва да посочи фактическата причина за прекратяване на договора.

Правилото, че работодателят следва да посочи фактическото основание в заповедта за прекратяване на трудовия договор по чл. 328, ал. 1, т. 5 КТ , е в съответствие с принципите за гарантиране и защита правото на труд и законоустановеност на основанията за уволнение. Правото на защита произтича от упражненото право на уволнение, но за да може работникът или служителят да упражни правото си на защита, работодателят следва да посочи фактическото основание за уволнение. Иначе би се стигнало до неприемливия резултат, работодателят да сочи фактическото основание за уволнение едва с отговора на исковата молба и да доказва, че то е било налице към момента на уволнението, а работникът или служителят ще бъде длъжен в 2-месечен срок от уволнението да посочи факти за незаконност на уволнението (в обстоятелствената част на исковата молба), без да знае причината за прекратяването на договора.

За индивидуализация на волеизявлението е достатъчно в писмената заповед за прекратяване по чл. 328, ал. 1, т. 5 КТ да се изброят кои знания, умения или навици липсват или да се посочи в какво се състои трайното неефективно изпълнение на работата (начинът по който работникът се справя с възложената работа). И в двата алтернативни варианта се постига целта на закона и работникът или служителят могат да упражнят правото си на защита.

В случая в оспорената заповед е посочено конкретно в какво се състои трайното неефективно изпълнение на работата от страна на ищеца, а именно: липса на качество на работния продукт, произведен от служителя при изпълнение на поставените му задачи, като само незначителен обем от произведения от служителя работен продукт е бил годен по предназначение и използваем за работодателя; незадоволително ниво на разбиране от служителя относно изискванията към възложените му задачи и/или контекста на областта, в която те трябва да бъдат приложени; незадоволително ниво на познания при прилагане на стандартите за кодиране; недостатъчно разбиране на изискванията към поставяните на служителя задачи, водеща до недостатъчен напредък в изпълнението им; несправяне на служителя с 5 активното управление на възложените от ръководителите задачи и незадоволително развиване на работата му, водещо до липса на продуктивност и перманентно доставяне от служителя на нулева за работодателя стойност; несправяне с активното управление на възложената на служителя работа, водещо до неадекватност в оценката, извършвана от служителя относно сроковете, необходими за изпълнение на поставените му задачи. Това от своя страна води до превъзлагане на задачите към други служители – разработчици, след като дори удължените срокове за изпълнение се са били спазени от служителя; проява на несериозно отношение към работния процес, в резултат на което служителят не извършва правилно и точно отчитане във вътрешните системи на работодателя на времето за изпълнение на възложените му задачи; липса на прецизност в работния процес, в резултат на което служителят не актуализира коректно системите на работодателя за проследяване на прогреса и регистриране на задачи с точна информация относно напредъка и състоянието на възложените му задачи; липса на отговорно отношение в комуникацията с работодателя, в резултат на което служителят не предоставя точна информация към прекия му ръководител относно напредъка по възложените на служителя задачи и прогнозни срокове за изпълнението им; липса на способност за работа в екип, водеща до отрицателно и некооперативно отношение на служителя към колеги, прекия мениджмънт и висшето ръководство на работодателя.

Разпечатката съдържа 32 от 58 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/373bcce8-0813-40e5-aeda-8fb75c432550