Решение № 153 от 22.03.2024, Районен съд - Казанлък

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 153 гр. Казанлък, 22.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КАЗАНЛЪК, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на тринадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: СТЕЛА В. Г. като разгледа докладваното от СТЕЛА В. Г. Гражданско дело № 20235510100772 по описа за 2023 година

В исковата си молба ищецът, чрез пълномощника си адв. Д. заявява, че е собственик на апартамент №20 /двадесет/, вх.Б, етаж 3/трети/, в блок №4 /четири/, находящ се в гр. Н., въз основа на саморъчно завещание от *** г., написано в гр. Н. от В.И.Н. ЕГН **********, бивш жител на гр. Н., което по сега действащия кадастрален план на град Н. представлява: самостоятелен обект в сграда /СОС/ с идентификатор ***, с административен адрес: област С, община Н., гр. Н., п.к. *** ул. "Г., тип Жилище, апартамент - в жилищна или вилна сграда, или в сграда със смесено предназначение, бр. нива 1 /едно/, площ по документ 63.19 /шестдесет и три цяло и деветнадесет/ кв. м, Заповед за одобрение на КККР № *** г. на Изпълнителния директор на АК, при съседи на самостоятелния обект на етажа: *** и

***.

Твърди, че от 2003 година се грижила за В., като последните три месеца тя била на легло, водила я е по болници със сина си С. В знак на благодарност й направи завещание на апартамента си. Имала намерение да се прибере до Р. за последно, но така и не се случило, поради забрана за пътуванията до Р..

Ищцата и нейното семейство й помагали финансово. Били близки приятелски семейства.

Сочи, че когато решила да обявява пред нотариус саморъчнато завещание, за което й били необходими данъчна оценка, удостоверение за наследници, общинската администрация й отказала да издаде необходимите документи, в това число и скица/схема под предлог, че същия е общинска собственост.

Ето защо, за мен е налице правен интерес от водене на настоящия 1 процес, в който да се легитимирам като собственик на имота, придобит по завещание по отношение на ответника.

На основание всичко изложено, моли съда да постанови решение, по силата на което да бъде признато по отношение на община Н., че С. Г. Т., ЕГН ********** е собственик по завещание на:

Самостоятелен обект в сграда /СОС/ с идентификатор ***, с административен адрес: област С, община Н., гр. Н., п.к. *** ул. "Г., тип Жилище, апартамент - в жилищна или вилна сграда, или в сграда със смесено предназначение, бр. нива 1 /едно/, площ по документ 63.19 /шестдесет и три цяло и деветнадесет/ кв. м, Заповед за одобрение на КККР № *** г. на Изпълнителния директор на АК, при съседи на самостоятелния обект на етажа: *** и ***., с произтичащите от това законни последици. В съдебно заседание исковата молба се поддържа от адвокат М. Д., която моли съда да уважи предявеният иск като основателен и доказан. Представя писмени бележки по делото.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор от Община Н., представлявана от адвокат С. А., с който заявява, че счита предявения иск за допустим, но неоснователен, поради което го оспорва изцяло.

Сочи за невярно твърдението на ищеца, че е собственик на процесния имот, както и, че невярно твърди в исковата молба: „Собственик съм на апартамент №20 /двадесет/ вх.Б етаж 3/трети/ в блок №4/четири/, находящ се в гр. Н., въз основа на саморъчно завещание от *** год. написано в гр. Н. от В.И.Н. ЕГН ********** бивш жител на гр. Н., което по сега действащия кадастрален план на град Н. представлява: самостоятелен обект в сграда /СОС/ с идентификатор *** /петдесет и една хиляда шестстотин четиридесет и осем точка петстотин и едно точка петстотин двадесет и осем точка едно точка двадесет и четири/, с административен адрес: област С, община Н., гр. Н., п.к. *** ул. "Г., тип Жилище, апартамент в жилищна или вилна сграда, или в сграда със смесено предназначение, бр. нива 1/едно/, площ по документ 63.19 /шестдесет и три цяло и деветнадесет/ кв. м. Заповед за одобрение на КККР № *** г. на Изпълнителния директор на АК, при съседи на самостоятелния обект на етажа: *** и ***.“

Сочи, че ищецът невярно твърди в исковата молба: „От 2003 година се грижих за В., като последните три месеца тя беше на легло, водила съм я по болници със сина си С.“, както и: „В знак на благодарност ми направи завещание на апартамента си. Имаше намерение да се прибере до Р. за последно, но така и не се случи поради забрана за пътуванията до Р..

Помагали сме и финансово аз и моето семейство. Бяхме близки приятелски семейства. Когато реших да обявя пред нотариус саморъчнато завещание, за което ми бяха необходими данъчна оценка, удостоверение за наследници, общинската администрация ми отказа да ми издаде необходимите документи, в това число и скица/схема под предлог, че същият е общинска собственост.

Заявява, че в действителност, ищецът С. Г. Т., с ЕГН:**********, не е 2 собственик на процесния имот и същата не е придобила имота по наследяване, по посочения от нея начин.

Други, относими по спора факти; възражения за нищожност и унищожаемост:

Сочи, че в действителност, описаният в исковата молба жилищен имот е бил собственост на г-жа В. Н., гражданин на Руската федерация, поС.о пребиваваща в Република България, с ЕГН:**********, починала на 10.01.2023 г., чиито действителни имена са В. И. Н.. Бащиното й име на гражданина на Руската федерация г-жа В. Н., е И., независимо от допуснатата фактическа грешка при записването й в регистър за населението на Република България.

Твърди, че собственикът на процесния имот, починалата г-жа В. Н., гражданин на Руската федерация, поС.о пребиваваща в Република България, с ЕГН:**********, е починала на 10.01.2023 г., същата е разведена, считано от 29.10.1987 г., синът й Р.Т. Г., неженен и без деца и други законни наследници, е починал на 23.07.1994 г., при което починалата г-жа В. Н., гражданина на Руската федерация, не е оставила законни наследници.

С оглед на това и съгласно чл. 11, ал. 1, предл. второ от Закона за наследството, тъй като няма лица - законни наследници на починалата г-жа В.

Н., починала на 10.01.2023 г., останалото от нея наследство - явяващо се процесното жилище, е станало собственост на ответника Община Н., явяваща се общината, на чиято територия се намира имота, към момента на откриване на наследството - 10.01.2023 г. Имотът е жилище и не попада в хипотезите на чл. 3, ал. 2 от ЗОС, поради което и на чл. 3, ал. 3 от ЗОС се явява частна общинска собственост.

С оглед на това заявява, че процесният имот, жилище - апартамент в град Н. с административен адрес гр. Н., ул. Г., с кадастрален номер *** по ККИР , останал в наследство от г-жа В. Н., гражданин на Руската федерация, поС.о пребиваваща в Република България, с ЕГН:**********, починала на 10.01.2023 г., с последен поС.н и настоящ адрес в град Н. - гр. Н., ул. Г., Е АКТУВАН КАТО ЧАСТНА ОБЩИНСКА СОБСТВЕНОСТ, за което и на основание чл. 34, ал. 1, предл. посл., чл. 56 и сл. от Закона за общинската собственост, във вр. с чл. 11, ал. 1, предл. второ от Закона за наследството, Е ИЗДАДЕН СЪОТВЕТНИЯ АКТ ЗА ЧАСТНА ОБЩИНСКА СОБСТВЕНОСТ, вписан в имотния регистър при Агенцията по вписванията с вх. №*** от 07.03.2023 г., н.а. №8, том 5, н.д. 869 по описа на Службата по вписванията гр. Казанлък.

Сочи, че в действителност, г-жа В. И. Н., гражданин на Руската федерация, поС.о пребиваваща в Република България, с ЕГН:**********, починала на 10.01.2023 г., не се е разпореждала с процесния имот за след смъртта си чрез завещание в полза на ищеца, в т.ч. не е изготвила соченото от ищеца „саморъчно завещание от *** г“.

При така соченото, процесният документ, препис от който е приложен към исковата молба, т. 2 от частта „ДОКАЗАТЕЛСТВА:“, определян от ищеца като „саморъчно завещание от *** год.“., за който документ ищецът твърди, че е изготвен от починалата г-жа В.И.Н., ако се окаже, че фактически е написан и подписан от нея, се явява нищожна сделка.

3

В тази връзка заявява, че прави възражения за нищожността на едностранната сделка, материализирана в процесния документ, препис от който е приложен към исковата молба, т. 2 от частта „ДОКАЗАТЕЛСТВА:“, определян от ищеца като „саморъчно завещание от *** год.“., за който документ ищецът твърди, че е изготвен от починалата г-жа В.И.Н., на следните алтернативни основания, като излага конкретни съображения, а именно:

Определяният от ищеца като „саморъчно завещание от *** г.“ не е изготвен от починалата г-жа В.И.Н. и не е подписан от нея. Поради това, процесният документ е нищожен, поради липса на воля у лицето, сочено като негов издател - основание по смисъла на чл. 26, ал. 2, предл. второ във вр. с чл. 44 от ЗЗД - нищожни са и договорите, „при които липсва съгласие“.

В този смисъл заявява, че правим възражение за нищожност на завещанието, на основанието по чл. 26, ал. 2, предл. второ във вр. с чл. 44 от ЗЗД - нищожни са и договорите „при които липсва съгласие“.

С оглед на така направеното възражение заявява, че оспорва приложения към исковата молба, посочен т. 2 от частта „ДОКАЗАТЕЛСТВА“ документ, определян от ищеца като „саморъчно завещание от *** год.“., като заявяваме, че документът не е написан саморъчно от починалата г-жа В. Н., както и че положеният подпис за завещател, долу в дясно, след текста „Завещател:“, в т.ч. изписаните саморъчно имена, не е положен от починалата Н., съответно имената не са изписани от нея.

Сочи, че видно от съдържанието на текста на приложения към исковата молба, т. 2 от частта „ДОКАЗАТЕЛСТВА:“, документ, определян от ищеца като „саморъчно завещание от *** год.“, направените завещателни разпореждания не са общи и не придават качеството на наследник на лицето, в полза на което са направени, в случая в полза на ищеца, според претенцията, която същият се домогва да докаже. Напротив, текстът на документа сочи на това, че завещателните разпореждания в процесния случай, следва да се отнасят до определено имущество.

Описанието обаче, направено в документа по отношение на евентуалното имущество, което следва да се завещае – „Апартамент - ул. „Г.“ № ***, находящ се в гр. Н. с площ от 63,19 кв.м. състоящ се от две стаи, кухня и сервизни помещения.“, не индивидуализира конкретно определено имущество. Т.е., така формулираните завещателни разпореждания в действителност не индивидуализират конкретен недвижим жилищен имот, поради което и предвид разпоредбата на чл. 16, ал. 2 от Закона за наследството, след като не се отнасят до определено имущество, не са частни и не придават качеството на заветник на посоченото в документа лице.

Твърди, че поради това, процесният документ е нищожен, поради соченото противоречие на закона - чл. 16, ал. 2 от Закона за наследството, явяващо се основание по смисъла на чл. 26, ал. 2, предл. първо във вр. с чл. 44 от ЗЗД, във вр. с чл. 16, ал. 2 от Закона за наследството - „нищожни са договорите, които противоречат на закона“.

Счита, че предвид фактът, че описанието, направено в документа по отношение на евентуалното имущество, което следва да се завещае – „Апартамент - ул. „Г.“ № ***, находящ се в гр. Н. с площ от 63,19 кв.м.

4 състоящ се от две стаи, кухня и сервизни помещения.“, не индивидуализира конкретно определено имущество, то обективно завещанието има невъзможен предмет. Това е така, защото волята на завещателя следва да е конкретна и ясна, да се извлича от самия завещателен акт, а да се търси начин за определянето й чрез други доказателства, което резонно ще доведе до опорочаване на волята му. Твърди, че процесният случай сочи именно на липсата на надлежната индивидуализация на имуществото, което следва да се оставя като завет.

Поради това, едностранната сделка, материализирана в процесния документ е нищожна, поради сочения невъзможен предмет, явяващо се основание по смисъла на чл. 26, ал. 2, предл. първо във вр. с чл. 44 от ЗЗД „нищожни са и договорите, които имат невъзможен предмет“. Наред с това заявява, че прави възражение за унищожаемост на едностранната сделка, материализирана в процесния документ, препис от който е приложен към исковата молба, т. 2 от частта „ДОКАЗАТЕЛСТВА:“, определян от ищеца като „саморъчно завещание от *** год.“., за който документ ищецът твърди, че е изготвен от починалата г-жа В.И.Н., на следните алтернативни основания, като излагам конкретни съображения, а именно:

Разпечатката съдържа 37 от 114 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/373bb5b9-2252-49da-b0f4-da32501c3208