Решение № 1699 от 17.07.2025, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 1699 гр. Бургас, 17.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XXXVII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: АСЕН Т. РАДЕВ при участието на секретаря Мирослава Хр. Енчева като разгледа докладваното от АСЕН Т. РАДЕВ Гражданско дело № 20252120102409 по описа за 2025 година

Делото е по реда на чл. 145 и сл. от АПК вр. с чл.14, ал.3 на ЗСПЗЗ и е образувано, след отмяна от Административен съд - гр.Бургас на решението, постановено по адм.д. № 420 / 2024 год. на БРС, в частта му, с която съдът, по жалба на Я. С. Я., А. С. Г., Ж. Д. С., М. Д.

С., Н. А. Х., Ж. А. Г., Т. С. Г., Р. С. Х., С. В. С., Н. Л. М., В. Л. С., Х. Д. С., С. С. С., М. С. С.,

Т. Д. К., Р. Д. В., М. К. К., С. К. К., К. К. Е., С. А. С., Н. С.а Б., З. Т. М., В. С. Х. и Н. С. Г. против решение № 2626 / 09.03.2021 год. на ОС“Земеделие“ - гр.Созопол, в част трета, а евентуално част трета, точки 2, 5 и 6, след отмяна на същото като незаконосъобразно, е върнал преписката на административния орган за постановяване на законосъобразен акт.

Жалбоподателите считат атакуваното решение за незаконосъобразно по подробно изложени в жалбата съображения, като молят за постановяване на съдебен акт, с който собствеността върху процесните имоти да се възстанови на наследниците на С. А. С. във възстановими, стари реални граници. Ангажира доказателства.

Законният представител на ОСЗ - гр.Созопол не изразява становище по жалбата. Представя административната преписка в нейната цялост.

Жалбата е подадена в срок, от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване акт на административен орган, поради което е допустима.

Малко повече за висящността на настоящото производство в посочената от Административен съд – гр.Бургас част:

С атакуваното пред касационната инстанция решение, БРС е уважил изцяло жалбата на посочените по-горе лица срещу решението на ОС“Земеделие“ – гр.Созопол, 1 излагайки обстойни съображения защо е приел административния акт за незаконосъобразен.

Незаконосъобразността, в зависимост от тежестта на пороците, посочени в чл.146 от АПК, бива унищожаемост или нищожност, преценяна във всеки конкретен случай.

Видно от мотивите на преждеразглеждащия делото състав на районния съд, очевидно същият е приел да се касае за нищожност на административния акт, поради липса на форма, в частност – липса на минимум изискуемо описание на имотите, чието възстановяване се отказва, т.е. липсва произнасяне по същество на административния орган, а и липсват мотиви, от които да се изведе безпротиворечиво волята на органа, препятстващо понататъшната съдебна ревизия. Поради тази му констатация за съществени пороци на акта, е върнал административната преписка на органа, с оглед постановяване на нов акт. Т.е. волята на съда, формирана в мотивите на решението, макар да не е била изрично обективирана в диспозитива, е за нищожност на оспорения административен акт. Това несъответствие би могло да се приеме за фактическа грешка, отстранима по реда на чл.247 от ГПК, но доколкото самото решение е позитивно, то не е подлежало на обжалване от жалбоподателите, чиято жалба на практика е уважена.

Нататък – приемайки, че оспореният акт е нищожен, съдът е върнал на административния орган преписката с указания. Връщането, само по себе си, не е правораздавателна дейност, касаеща предмета на спора, а по-скоро техническа такава, следствие от тежестта на порока и предписанието на чл.173, ал.1 от АПК – въпросът за реституцията на земеделски земи е предоставен изключително на преценката на административния орган (ОС“Земеделие“), а проверката за законност на акта му би могла да бъде предмет на съдебен контрол и евентуално – при незаконосъобразност (унищожаемост) на административния акт, съдът би могъл да разреши спора по същество (чл.14, ал.3 от ЗСПЗЗ). Но както вече се каза, липсва валидно произнасяне на административния орган, което да бъде предмет на съдебен контрол.

Жалбата на гореизброените лица е уважена – административният акт е отменен, което ги лишава от интерес да обжалват позитивното за тях решение. Въпреки това, с указанията си, касационната инстанция не оставя възможност за настоящата да разреши спора по същество, съобразно наличните доказателства по делото и приложимите законови разпоредби, а по-скоро предопределя единствената такава, т.к. административният акт е отменен и няма как, ако не са налице предпоставките за реституция, съдът да отхвърли жалбата - административният акт си остава отменен (предходното решение на БРС в тази му част е влязло в сила), като отхвърлянето на жалбата би довело до противоречие на два съдебни акта, постановени в едно производство, по една и съща жалба, третираща един и същи предмет.

Ето защо, настоящият състав на БРС, макар да изразява несъгласие с касационното решение на Административния съд – гр.Бургас, поради неговата задължителност дължайки произнасяне по същество, като обсъди доказателствата, събрани по делото и имащи отношение към правилното решаване на спора, намира за установено от фактическа страна следното:

2

Постановеното по адм.д. № 420 / 2024 год. на БРС решение, в частта, с която е отменен отказът на ОС“Земеделие“ – гр.Созопол, обективиран в част трета на решение № 2626 / 09.03.2021 год., за възстановяване в стари реални граници, е влязло в сила.

Видно от представените по делото удостоверения за наследници, жалбоподателите са законни наследници на С. А. С., б.ж. на гр. Черноморец, починал на *** год.

По делото е представено копие на преписката № 2626/25.02.1992 год. на ОСЗ гр.Созопол, образувана по заявление на С. А. С., в качеството му на наследник на С. А. С., с което е поискано възстановяването в стари реални граници на собствеността върху следните земеделски имоти - ниви с обща площ от 79.250 дка, в землището на гр. Черноморец.

След постановяване на решение № 2626 / 22.02.1993 год. по административната преписка и прогласяването на нищожността му по съдебен ред, с ново свое решение № 2626 / 09.03.2021 год., органът по земеделска реституция е възстановил на наследници на С. А. С. правото на собственост, в стари реални граници, върху девет земеделски имота, като е отказал да им възстанови в стари реални граници правото на собственост върху:

- нива от

0.954 дка, четвърта категория, находящ се в землището на село Черноморец, местност „***“, заявен с пореден номер 2 от заявлението, без посочени номер, номер на парцел от план изработен 1939 год., без посочени граници и съседи. Като основание за отказа е посочено:

„ИМОТА ПОПАДА В ОБЕКТ НА МНО“;

- нива от 2.562 дка, находящ се в землището на село Черноморец, местност „***“, заявен с пореден номер 6 от заявлението, без посочени категория на земята, номер, номер на парцел от план изработен 1939 год., без посочени посочени и граници и съседи.

Като основание за отказа е посочено: „2.562ДКА ПОПАДАТ В ОБЕКТ НА МНО И 6.791ДКА ПОПАДАТ В ЗОНАТА НА ПАР.4“;

- нива от 3.250 дка, находящ се в землището на село Черноморец, местност „***“, заявен с пореден номер 8 от заявлението, без посочени категория на земята, номер, номер на парцел от план изработен 1939 год., без посочени посочени и граници и съседи.

Като основание за отказа е посочено: „ИМОТА ПОПАДА В ОБЕКТ НА МНО“;

- нива от 1.000 дка, находящ се в землището на село Черноморец, местност „***“, заявен с пореден номер 9 от заявлението, без посочени категория на земята, номер, номер на парцел от план изработен 1939 год., без посочени посочени и граници и съседи.

Като основание за отказа е посочено: „ИМОТА ПОПАДА В ОБЕКТ НА МНО“;

- нива от 6.200 дка, находящ се в землището на село Черноморец, местност „***“, заявен с пореден номер 14 от заявлението, без посочени категория на земята, номер, номер на парцел от план изработен 1939 год., без посочени посочени и граници и съседи.

Като основание за отказа е посочено: „ИМОТА ПОПАДА В ОБЕКТ НА МНО“;

- нива от 2.100 дка, находящ се в землището на село Черноморец, местност „***“, заявен с пореден номер 16 от заявлението, без посочени категория на земята, номер, номер на парцел от план изработен 1939 год., без посочени посочени и граници и съседи.

3

Като основание за отказа е посочено: „ПОПАДА В МНО“;

- нива от 0.940 дка, находящ се в землището на село Черноморец в местността ***, заявен с пореден номер 17 от заявлението, без посочени категория на земята, номер, номер на парцел от план изработен 1939 год., без посочени посочени и граници и съседи.

Като основание за отказа е посочено: „ПОПАДА В ПЕРНИК“.

По повод отхвърлената част от заявлението, досежно гореописаните имоти с обща площ от 17 006 дка, ОС“Земеделие“ – гр.Созопол е постановила решения №№ 3680О/10.01.2023 год., 2600-О/10.01.2023 год., 7200-О/10.01.2023 год. и 7500-О/10.01.2023 год., всички понастоящем обжалвани, за обезщетяване със земя от общинския фонд.

Изслушано е и заключението на вещото лице по назначената съдебнотехническа експертиза, с което имотите са установени по местонахождение и индивидуализирани, според наличния стар картен материал, изготвен от инж. Йонов.

Изложило е по-обстойни констатации за трите от тях, съгласно поставената от жалбоподателите задача, като имотът по т.2 от отхвърлителната част на атакуваното решение попада с 2.565 дка в ПИ с идентификатор *** по КК и КР на гр.Черноморец, собственост на държавата, чрез МО и е незастроен, а с останалата си площ попадата в зона по §4 от ПЗР на ЗСПЗЗ; имотът по т.6 попада в същия поземлен имот, а имотът по т.5 – в ПИ с идентификатор *** по КК и КР на гр.Черноморец, незастроен, собственост на Държавата, чрез МО. Заключението е онагледено с комбинирани скици-приложения. И в двата поземлени имота са установени от вещото лице сгради, постройки (останки). За останалите имоти, отказани за възстановяване, е констатирано, че попадат в имоти – държавна собственост, чрез МО (*** и ****).

При извършване преценка за валидността на обжалваното решение съдът установи, че същото е постановено от законен състав на компетентен административен орган, в пределите на неговите правомощия и при спазване на установената в закона форма, ако и да е лаконично мотивирано. Същото е и законосъобразно по следните съображения:

Очевидно е, че в случая се касае за отказ на ОСЗ - гр.Созопол, постановен в хипотезата на чл.10б, ал.1 от ЗСПЗЗ, съгласно която собствениците или техните наследници, притежавали земеделски земи преди образуването на ТКЗС или ДЗС, независимо от това дали са били включени в тях или в други, образувани въз основа на тях, селскостопански организации, намиращи се в границите на урбанизираните територии (населени места) или извън тях и са застроени или върху тях са проведени мероприятия, които не позволяват възстановяване на собствеността, имат право на обезщетение по тяхно искане с равностойни земи от държавния или от общинския поземлен фонд и/или с поименни компенсационни бонове.

Дали е налице някоя от пречките за реституция, посочени в цитираната по-горе норма, се преценя към момента на влизане в сила на ЗСПЗЗ, в светлината на § 1в, ал.1 от ППЗСПЗЗ и вложения в понятието „проведено мероприятие“ смисъл, при това без оглед законността на мероприятието. Освен това, в случаите на проведено мероприятие, като 4 комплекс от строителни дейности, заемащо няколко отделни имота, те се разглеждат като част от цялото мероприятие. Затова е без значение дали върху конкретния, заявен за реституция имот, има строителство, ако той попада в очертанията на общия терен, зает от мероприятието (Р-677-2010-I г.о.; Р-70-2010-I г.о.).

Няма спор, че към момента на влизане на ЗСПЗЗ в сила, процесните имоти са били публична държавна собственост – попадали са в терени на военни поделения, т. е. по отношение на тях мероприятието е било изпълнено и е била налице хипотезата, предвидена в чл. 10б, ал. 1 от ЗСПЗЗ, а впрочем и в чл. 24, ал. 3 от ЗСПЗЗ. Законът регламентира завареното фактическо съС.ие на имотите, а настъпилите последващи промени в предназначението и/или собствеността, са ирелевантни.

Ето защо, като е счел, че са налице пречки за възстановяване в стари реални граници на собствеността върху описаните в част III от атакуваното решение седем имота, административният орган е постановил законосъобразен отказ, а жалбата срещу същия е неоснователна и следва да се отхвърли.