Решение № 15974 от 25.08.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 15974 гр. София, 25.08.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 143 СЪСТАВ, в публично заседание на втори април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ПЛАМЕНА С. ТРЕНЧЕВА при участието на секретаря ГЕРГАНА Н. ВЛАДИМИРОВА като разгледа докладваното от ПЛАМЕНА С. ТРЕНЧЕВА Гражданско дело № 20231110158249 по описа за 2023 година

Производството е по реда на глава XIII от ГПК.

Производството по делото е образувано въз основа на искова молба от А. Г. С., ЕГН:

**********, с адрес – град С, чрез адвокат М. М., със съдебен адрес – град Пловдив, бул.

„Пещерско шосе“ № 81, ет. 3, ап.Б против „Вива Кредит“ АД, ЕИК: 207343548, със седалище и адрес на управление – град София, ж.к. „Люлин 7“, бул. Джавахарлал Неру“ № 28, блок Силвър център, ет. 2, ап. 73Г, представлявано от ......., с която е предявен установителен иск с правна квалификация чл. 26, ал. 1, предложение първо от Закона за задълженията и договорите във връзка с чл. 143, ал.1 и чл.146 от Закона за защита на потребителите за прогласяване за нищожна клаузата на чл.4, ал.2 от Договор за паричен заем № 5908457 от 17.03.2023 година, сключен между страните, като противоречаща на закона.

Ищцата твърди, че сключила Договор за паричен заем № 5908457/17.03.2023 година с ответника „Вива Кредит“ АД, като следвало да върне сума по кредита в размер на общо 3094.65 лева при главница в размер на 2400.00 лева и срок на кредита от 15 вноски. Твърди, че в чл.4, ал.2 от договора било предвидено и заплащането на неустойка в размер на 1175.25 лева. По този начин общата сума, която ищцата следвало да заплати била в размер на 4269.90 лева. Твърди, че клаузата, съдържаща се в чл.5 ал.2 от Договор за паричен заем № 5908457/17.03.2023 година, която предвижда заплащането на неустойка в размер на 1175,25 лева, била нищожна на основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, вр.с чл. 143, ал.1 и чл. 146 ал.1 от ЗЗП, както и поради нарушение на чл. 19 ал.4 от ЗПК, вр.с чл.21 ал.1 от ЗПК. Счита, че предвидената неустоечна клауза накърнява добрите нрави. Твърди, че по този начин се достига до значителна нееквивалентност на насрещните престации по договорното съглашение, до злепоставяне на интересите на ищцата като потребител с цел извличане на собствена изгода на кредитора. Поддържа, че клаузата за неустойка в чл.4, ал.2 от Договор за паричен заем № 5908457/17.03.2023 г. била нищожна като противоречаща на добрите нрави и неравноправна по смисъла на чл.143,т.19 от ЗЗП, тъй като сумата която се претендирала чрез нея в размер на 1175.25 лева, била в размер на половината от размера на сумата на отпуснатия кредит. Така в полза на кредитора се уговаряло още едно допълнително обезщетение за неизпълнението на акцесорно задължение. Счита, че с неустоечната клауза, която не била индивидуално уговорена, не бил спазен и чл.19, ал.1 от ЗПК, като ГПР по кредита надхвърлял законоустановения праг.

С оглед на горното се иска от съда да постанови решение, с което да прогласи за нищожна клаузата, съдържаща се в чл.4, ал.2 от Договор за паричен заем № 5908457 от 1

17.03.2023 година, сключен между А. Г. С., ЕГН: **********, с адрес – град С и „Вива Кредит“ АД, ЕИК: 207343548, със седалище и адрес на управление – град София, ж.к.

„Люлин 7“, бул. Джавахарлал Неру“ № 28, блок Силвър център, ет. 2, ап. 73Г, представлявано от ......., която предвижда заплащането на неустойка в размер на 1175.25 лева на основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, вр.с чл. 143, ал.1 и чл.146 ал.1 от ЗЗП, както и поради нарушение на чл.19,ал.4 от ЗПК., вр.с чл.21 ал.1 от ЗПК. Прави се искане за присъждане на разноски в полза на ищцата.

С отговора на исковата молба ответникът оспорва заявените от ищцата доводи за нищожност на договора за паричен заем. Твърди, че не е налице нищожност на оспорената договорна клауза за неустойка. Сочи, че процесната неустойка е начислена вследствие на неизпълнение на поетите договорни задължения от страна на заемателя за представяне в срок на обезпечение - поръчител или банкова гаранция. Счита, че още с получаването на СЕФ (предхождащо сключването на Договора) ищецът е бил подробно запознат с изискванията за предоставяне на обезпечение в Договора. Оспорва, че уговорената с чл.4, ал.2 от Договора неустойка представлявала скрита лихва и е следвало да се включи при калкулацията на ГПР. С оглед на заявените оспорвания ответникът иска от съда да отхвърли исковата претенция като неоснователна и му присъди разноски.

В срока за отговор на исковата молба „ВИВА КРЕДИТ“ АД, чрез адв. Н., предявява насрещни искове срещу А. Г. С., с които претендира осъждането й за заплащането на непогасени вземания, дължими с оглед сключения помежду им договор за паричен заем „Standard 14“ № 5908457/17.03.2023 година, както следва: сума в общ размер на 1925.05 лева (хиляда деветстотин двадесет и пет лева и пет стотинки), от които: 1727.98 лева - главница по Договора за паричен заем „Standard 14“ № 5908457/17.03.2023 г., 197.07 лева - начислена и незаплатена договорна лихва за периода от 13.09.2023 - 08.12.2023 год., ведно със законната лихва върху главницата от датата на завеждане на исковата молба – 11.12.2023 година до окончателното изплащане. С насрещната искова молба - на основание чл. 8, ал. 3 от Договора за паричен заем „Standard 14“ № 5908457/17.03.2023 година се заявява от „Вива Кредит“ ООД и обявява вземането по договора за предсрочно изискуемо, като се прави искане насрещната искова молба да се счита и за Уведомление за обявяване на всички вземания по Договора за паричен заем „Standard 14“ № 5908457/17.03.2023 година, за предсрочно изискуеми. Прави се искане за присъждане на разноски в полза на насрещния ищец.

С отговора на исковата молба по насрещния иск се оспорва неговата основателност и се иска от съда да го отхвърли, като присъди на ответника по насрещния иск разноски.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа страна:

Не се спори между страните и от представените писмени доказателства се установява, че на 17.03.2023 г. А. Г. С. е сключила с „Вива Кредит“ ООД Договор за паричен заем „Standard 14“ № 5908457/17.03.2023 г., като заемната сума е в размер на 2400 лв., брой вноски: 15 (петнадесет), сума на договорената лихва: 694,65 лева /шестстотин деветдесет и четири лева и шестдесет и пет стотинки/.

На основание чл.4 от договора и поради непредоставяне на допълнително обезпечение по договора на заемателя е начислена неустойка в общ размер на 1175.25 лв., която е разпределена на равни части по всяка вноска, като след това разпределение размерът на вноската възлиза на 284.66 лв., а общото задължение по кредита на 4269.90 лв. Заемната сума е отпусната при фиксиран лихвен процент от 40,32 % , ГПР 49.49 % и общ размер на плащанията с включена такса Неустойка.

А. Г. С. е направила 6 плащания между април и август 2023 г.

А. Г. С., е заплатила сума по Договор за паричен заем № 5908457/ 17.3.2023г., както следва:

На 12.04.2023г. е заплатена сума в размер на 285.00 лева, от която със сума 284,66 лева и 4 дни преди падеж изцяло е погасена първа погасителна вноска; със сума от 0,34 лева частично е погасена втора погасителна вноска;

2

На 15.05.2023г. е заплатена сума в размер на 285,00 лева, от която със сума 284,32 лева и 1 ден преди падеж изцяло е погасена втора погасителна вноска; със сума от 0,68 лева частично е погасена трета погасителна вноска;

На 14.06.2023г. е заплатена сума в размер на 285,00 лева, от която със сума 283,98 лева и 1 ден преди падеж изцяло е погасена трета погасителна вноска; със сума от 1,02 лева частично е погасена четвърта погасителна вноска;

На 13.07.2023г. е заплатена сума в размер на 285,00 лева, от която със сума 283,64 лева и 2 дни преди падеж изцяло е погасена четвърта погасителна вноска; със сума от 1,36 лева частично е погасена пета погасителна вноска;

На 07.08.2023г. е заплатена сума в размер на 285,00 лева, от която със сума 283,30 лева и 7 дни преди падеж изцяло е погасена пета погасителна вноска; със сума от 1,70 лева частично е погасена шеста погасителна вноска;

От заключението на изслушаната и приета по делото съдебно – счетоводна експертиза, което при преценката му по реда на чл. 202 ГПК следва да бъде кредитирано, се установява, че с направените вноски са погасени: 672.02 лв. - главница; 359.53 лв. договорна лихва за периода 18.03.2023 год. - 14.08.2023 г.; - 393.45 лв. - неустойка;

При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:

По иска с правно основание чл. 26, ал.1 ЗЗД предл. 1 ЗЗД във вр. с чл. 146, във вр. с чл. 143 ЗЗП, във вр. с чл. 21, ал. 2 ЗПК във вр. с чл.19, ал.4 ЗПК в тежест на ищеца е да докаже пълно и главно по делото, че между страните има сключен договор за кредит с твърдените клаузи, а в тежест на ответника е да докаже, че клаузите са индивидуално уговорени.

Сключеният между ищеца и ответника договор е потребителски, поради което намира своята правна регламентация в Закона за потребителския кредит (ЗПК), като според легалната дефиниция, дадена в разпоредбата на чл. 9 ЗПК, въз основа на договора за потребителски кредит кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане, с изключение на договорите за предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от един и същи вид за продължителен период от време, при които потребителят заплаща стойността на услугите, съответно стоките, чрез извършването на периодични вноски през целия период на тяхното предоставяне.

Преценката относно действителността на договора за потребителски кредит следва да се извърши както в съответствие с общите правила на ЗЗД, така и с нормите на приложимия ЗПК, при действието на който е сключен договорът. Автономията на волята на страните да определят свободно съдържанието на договора е ограничена от разпоредбата на чл. 9 ЗЗД в две посоки: съдържанието на договора не може да противоречи на повелителни норми на закона, а в равна степен и на добрите нрави, което ограничение се отнася както до гражданските сделки, така и за търговските сделки.

Съгласно разпоредбата на чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал.

1, чл. 11, ал. 1, т. 7 – 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 – 9 ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен.

Процесният договор за паричен заем е сключен при спазване на чл. 10, ал. 1 ЗПК, същият отговаря на изискването на чл. 11, ал. 1, т. 1 ЗПК – съдържа дата и място на сключване, т. 2 – вид на предоставения кредит, т. 3 и 4 – индивидуализиращи страните белези, т. 6 – срок на договора за кредит, т. 7 – посочен е общият размер на кредита и условията за усвояването му. Съгласно чл. 11, ал. 1, т. 11 ЗПК погасителният план към договора трябва да съдържа информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски, а последователността на разпределението на вноските между различните неизплатени суми – само в случай, че са дължими при различни лихвени проценти за целите на погасяването. В настоящия случай към договора е приложен погасителен план, в който са посочени погасителните вноски по брой, размер и падеж.

3

Настоящият съдебен състав обаче намира, че не е спазено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, като в тази връзка намира за необходимо да изложи съображения по твърдението на ищеца за нищожност на неустоечната клауза на чл. 4 от процесния договор за паричен заем.

По силата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК договорът за потребителски кредит се изготвя на разбираем език и съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин.

Съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит.