Решение № 712 от 31.10.2022, Районен съд - Разград
- Съд
- Районен съд - Разград
- Дело
- Гражданско дело 2206/2021
- Вид
- Решение № 712
- Подписан
- 31.10.2022
- В сила
- 29.11.2022
- Състав
- СИЛВИНА ДАЧКОВА ЙОВЧЕВА
Цитирани разпоредби
- чл. 183 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 415 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 415, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 47 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 146 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 26, ал. 1, предл. 3 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 79, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 92, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
РЕШЕНИЕ
№ 712 гр. Разград, 29.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РАЗГРАД в публично заседание на двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател: СИЛВИНА Д. ЙОВЧЕВА при участието на секретаря СРЕБРЕНА СТ. РУСЕВА като разгледа докладваното от СИЛВИНА Д. ЙОВЧЕВА Гражданско дело № 20213330102206 по описа за 2021 година за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са искове е по чл. 422 във вр. с чл. 415, ал. 1 от ГПК във вр. с чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и чл. 92, ал. 1 от ЗЗД – иск за установяване на парично вземане, произтичащи от договорни правоотношения с ответника.
Образувано е по постъпила искова молба от “ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД с ЕИК 130460283, със седалище и адрес на управление: гр. София, п.к.
1766, ж.к. „Младост 4“, Бизнес Парк София, сграда 6, чрез адв. Герова като пълномощник на представляващите, против Р. М. К. с ЕГН: ********** от с.
************************************.
Ищцовата страна моли на основание чл. 415 във вр. с чл. 422 от ГПК, след като се убеди в основателността на претенцията им, съдът да постанови решение, с което да признаете за установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца в размер на 111,50 (сто и единадесет лева и 50 ст.), представляваща дължими и незаплатени месечни абонаментни такси за потребление на мобилни услуги по договори с абонатен номер № 006303951 за които са издадени фактури № **********/15.06.2019 г., № 7291275577/15.07.2019 г. за периода от 15.05.2019 г. до 14.07.2019 г. ведно със законната лихва за забава, считано от датата на подаване на заявлението по реда на чл. 410 ГПК до окончателното плащане на сумата. Моли съдът да признае за установено по отношение на ответника Р. М. К. с ЕГН: **********, че към него съществува изискуемо вземане на ищеца „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, ЕИК 130460283, в размер на 296.28 лв. (двеста деветдесет и шест лева и 28 ст.) представляваща неустойка за предсрочно прекратяване Допълнително споразумение от дата 16.04.2019 г. за мобилен номер *************, както и предсрочно прекратяване на Договор за мобилни услуги от дата 16.04.2019 г. за мобилен номер **********, на основание т. 11 от Договора и т.III.2. от Допълнителното споразумение. Моли съдът да постанови осъдителен диспозитив спрямо 1 ответника за разноските по исковото производство. В условията на евентуалност, в случай че искът бъде отхвърлен и ответната страна е направила искане за присъждане на разноски, моли същите да бъдат съобразени с разпоредбите на Наредбата за минималните адвокатски възнаграждения, като бъдат присъдени такива в минимален размер В ИМ се твърди, че ответника е бил абонат на дружеството-доставчик на мобилни услуги „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ ЕАД със сключени Договори за мобилни услуги, както следва: Договор за мобилни услуги от дата 14.01.2019 г. за ползване на мобилен номер +*************. Към договора било подписано и Допълнително споразумение от дата 16.04.2019 г., съгласно което абонатът избрал да ползва абонаментен план Тотал 31,99 лв., с уговорен срок на действие за 24 месеца, до 16.04.2021 г. Освен това ответникът бил страна и по Договор за мобилни услуги от дата 16.04.2019г., за ползване на мобилен номер *************** с избран абонаментен план Интернет 15,99 лв. и уговорен срок на действие за 24 месеца до 16.04.2021 г. Ответникът ползвал предоставените от дружеството мобилни услуги, като потреблението е фактурирано под клиентския номер на абоната № 006303951. За потребените от абоната-ответник услуги за периода 15.05.2019 г. до 14.09.2019 г. „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ ЕАД издали Фактура № **********/15.06.2019г. за отчетния период на потребление от 15.05.2019 г. – 14.06.2019 г. с дължима стойност за плащане в размер на 74.48 лв. за месечни абонаментни такси за потребените от абоната по договора услуги. Дължимата сума следвало да бъде заплатена в срок до 30.06.2019 г. Към фактурата имало приложено извлечение от потреблението на ползвания мобилен номер. На 15.07.2019 г. дружеството издало Фактура № 7291275577 за отчетния период на потребление от 15.06.2019 г. - 14.07.2019 г. с дължима стойност за плащане в размер на 49,81 лв. за месечни абонаментни такси за потребените от абоната по договора услуги. Дължимата сума следвало да бъде заплатена до 30.07.2019 г. Към фактурата имало приложено извлечение от потреблението на ползвания мобилен номер. Твърди се, че за посочените месечни отчетни периоди: м. 06/2019 г., м. 07/2019 г., длъжникът не е изпълнил задължението си да заплати на „Теленор България“ дължимите месечни абонаменти, съобразно използваните от него услуги в общ размер на 124,29 лв. Издадено е Кредитно известие № 7292593676/15.08.2019 г., с което е сторнирана сумата в размер на 14,78 лв., представляваща предсрочно заплатени абонаменти, начислена застраховка в размер на 1,99 лв., както и е отразен баланс в размер на 124.29 лв., поради което и дължима сума в размер на 111,50 лв. Твърди се, че неизпълнението на абоната-ответник да заплати стойността на потребените и фактурирани услуги на стойност 111,50 лв. ангажирало договорната отговорност на абоната по т. 11 от процесните договори за услуги, като във връзка с чл. 75, вр.с чл. 196, в) от ОУ на мобилния оператор, „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ ЕАД прекратил едностранно индивидуалните договори на ответника Р. М. К. за ползваните абонаменти, издавайки крайна фактура № 7294016898/15.09.2019 г. с начислена обща сума за плащане в размер на 407,78 лв. Сочи се, че в издадената крайна фактура № 7294016898 от дата 15.09.2019 г. е начислена неустойка за предсрочно прекратяване на договора в размер на 296,28 лв. и е включена сумата за незаплатени месечни абонаментни такси и потребление на мобилни услуги в размер на 111,50 лв.
Твърди се, че посочените месечни отчетни периоди длъжникът не е изпълнил задължението си да заплати на „Теленор България“ ЕАД сумите за месечни абонаменти, съобразно използваните от него услуги, така както са 2 фактурирани. При наличието на неплатени месечни задължения на абоната операторът го уведомявал по реда на чл. 31а от Общите условия. След изтичането на срока за плащане, указан във всяка от издадените месечни фактури и при нерегистрирано плащане на дължимата сума, последователно се ограничавали първо изходящите обаждания, впоследствие и входящите обаждания на абоната, като операторът неколкокоратно пращал СМС – напомняне за налична незаплатена месечна фактура. При нерегистрирано плащане, въпреки напомняния от страна на оператора, ползваният телефонен номер бил двустранно спрян, за което абонатът бил уведомен с поредно СМС известие. Предоставена е възможност за плащане на дължимите месечни суми. Поради неплащане за оператора възникнало право да прекрати договора, без да е необходимо да уведомява изрично абоната, предвид неколкократните напомняния чрез СМС-известяване до този момент.
Генерирала се автоматично дата на деактивация на процесния абонамент при нерегистрирано плащане и наличието на незаплатени суми след изтичането на предвидените в месечните фактури срокове за заплащане и съобразно уговорения краен срок на действие на ползвания абонамент. Твърди се, че ответникът не е изпълнил договорите, неспазвайки крайния срок за ползване на абонамента Тотал 31.99 за мобилен номер +************* до 16.04.2021 г. съгласно Допълнително споразумение от дата 16.04.2019 г., както и не спазил крайния срок за ползване на абонамента Интернет 15,99 лв. за мобилен номер +********** до 16.04.2021 г. съгласно Договор за мобилни услуги от дата 16.04.2019 г. Сочи се още, че неизпълнението на ответника обусловило правото на мобилния оператор да ангажира договорната отговорност на абоната, съгласно изричната клауза, съдържаща се в т. III-4 от допълнителното споразумение, начислявайки в крайната издадена фактура неустойка за предсрочно прекратяване на сключения абонамент. Предвид влизане в сила на постигната спогодба между „Теленор“ и Комисията за защита на потребителите относно начина на формиране на неустойките, претендирани при предсрочно прекратяване на договорен абонамент, начислената на абоната неустойка в размер на 296,28 лв. била формирана съобразно новите правила за изчисление, уговорен в т. III-4 от допълнителното споразумение и представлявала стойността на три месечни абонаменти такси на ползваната програма за всеки ползван номер. Твърди се, че е дължима неустойка, както следва: 79,98 лв. (седемдесет и девет лв. и 98 ст.) за неустойка за предсрочно прекратяване на договорен абонамент от дата 16.04.2019 г. за мобилен номер +*************. представляваща стойността на три месечни абонаментни такси; 216,30 лв. (двеста и шестнадесет лв. и 30 стотинки) за неустойка за предсрочно прекратяване на договорен абонамент от дата 16.04.2019 г. за мобилен номер +**********. от които 45,08 лв., представляваща стойността на три месечни абонаментни такси и 171,22 лв.
(сто седемдесет и един лв. и 22 стотинки), представляваща неустойка за предоставено за ползване устройство TABLET PRESTIGIO GRACE 3157 7 с отстъпка от стандартната цена, съгласно т. 7 от договора за мобилни услуги от дата 16.04.2019 г.
В срока за писмен отговор ответникът чрез процесуалния си представител изразява становище за допустимост, но неоснователност на предявените искове. Посочва, че ответникът няма качеството на клиент/потребител на ищцовото дружество, както и че ответникът не сключвал посочените в ИМ договори, не са му били предоставяни и не се е съгласявал с общи условия; че ищецът не е предоставял на ответника и 3 ответникът реално не е ползвал услугите от ищеца, включително не е ползвал посочените мобилни номера. Изразява становище, че в случай на валидно правоотношение между страните, няма основание за начисляване на претендираните неустойки за предсрочно прекратяване на договорите, тъй като същите противоречат на добрите нрави, водят до неоснователно обогатяване на ищеца и нарушават принципа на справедливост, като клаузите за неустойки в процесиите договори са нищожни, съгласно чл. 26, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД, а така също са и неравноправни клаузи, съгласно чл. 146 от Закона за защита на потребителите. Изразява становище, че същите са прекомерно високи в сравнение с претърпените вреди. Изтъква се още, че приложените договори не съдържат т. 11 от Общите условия на „Теленор България” ЕАД, а тя е неотносима и не урежда отношения между страните в случаите на неизпълнение на договорни задължения. Посочва, че ищеца не е представил доказателства, че процесните договори са прекратени, включително не са налице предпоставките за възникване на задължение на ответника за плащане на претендираните неустойки.
От приложеното Частно гражданско дело № 846 по описа за 2021 г. по описа на съда се установява, че на ищеца е издадена Заповед № 564 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК за следните суми: сумата 111,50 лв. (сто и единадесет лева и петдесет стотинки), представляваща дължими и незаплатени месечни абонаментни такси за потребление на мобилни услуги; сумата 296,28 лв. (двеста деветдесет и шест лева и двадесет и осем стотинки), неустойка за предсрочно прекратяване на договорен абонамент, ведно със законната лихва върху двете суми от 19.04.2021 г. до окончателното плащане, сумата 25 лв. (двадесет и пет лева) държавна такса и 180 лв. (сто и осемдесет лева) платено адвокатско възнаграждение. С оглед връчване по чл. 47 от ГПК е указано на заявителя да предяви иск за установяване на вземанията си.
Искът е предявен в преклузивния едномесечен срок, поради което е допустим и подлежи на разглеждане по същество.
Ищецът е представил по делото заверени от страната копия на договори за мобилни услуги, допълнително споразумение и общи условия.
С оглед посоченото в отговора съдът с определението за насрочване е указал на ищеца да представи договорите, споразумението и общите условия в оригинал. В с.з. от 29.09.2022 г. съдът е дал допълнително срок на ищеца да изпълни указанията на съда за предоставяне на посочените доказателства в оригинал. Задължението за представяне на оригинал на документа възниква за страната на основание чл. 183 от ГПК. Съгласно чл. 183 от ГПК страната може да представи заверен препис от документа, на който се позовава. Това облекчение обаче отпада, ако противната страна поиска да види оригинала и в такъв случай страната заверила преписа следва да го представи в оригинал.