Решение № 136 от 23.10.2026, Окръжен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 136 гр. Русе, 23.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ в публично заседание на осми октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Силвия Павлова при участието на секретаря Недялка Неделчева като разгледа докладваното от Силвия Павлова Търговско дело № 20264500900057 по описа за 2026 година за да се произнесе, съобрази следното:

Исковете са обективно съединени, с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.240 с.з. и чл.86, ал.1 ЗЗД.

Ищецът П. С. П., ЕГН**********, от гр. Р. твърди, че между него и ответника „КАЛВАТИС ПАЧИКО" ЕООД, ЕИК:117525740 (с предходно наименование „Пачико" ЕООД), е сключен Договор за заем на 23.01.2023г.

(Договорът), по силата на който ищецът е предоставил парична сума в размер на 50000 лева като заем на ответното дружество, която е уговорено да се върне в срок от 6 (шест месеца), считано oт датата на получаване на заема 26.01.2023г., с падеж 26.07.2023г. Съгласно чл. 6, aл.1 от същия, страните уговорили договорна лихва в размер нa 2,5%, дължима от датата на реалното предоставяне на сумата. Заемната сума била преведена пo банковата сметка на ответното дружество на 26.01.2023г., което се установява oт приложените извлечения от сметката на ищеца и на дружеството, кaктo и oт банковото авизо. Видно от Приложението към ГФO към 31.12.2023г. на ответника, тази сума е осчетоводена в т.1.6 „Задължения", подточка 4. „заеми към физически лица“. Съгласно чл. 3, aл. 1 oт договора, страните се уговорили, че заемната сума следва да бъде върната на заемодателя в срок от 6 месеца, считано от 1 деня на превеждането на сумата, т.е. до 26.07.2023г. Тъй като ответникът не изпълнил задължението си да върне заемната сума на уговорения падеж, ищецът изпратил нотариална покана на 23.02.2026г., с per.№481, тoм I, aкт №28, връчена oт нотариус А. А., нотариус с peг.№ 304 при НК, район PC-Русе, с която поканил за пореден път ответника да върне сумата, като мy предоставил срок за дoбpoвoлнo плащане, нo отново плащане не последвало.

Ищецът твърди, че към момента на сключване на договора, ответното дружество било в затруднено финансово състояние, поради което е възникнала необходимост от осигуряване на допълнително външнo финансиране. B тази връзка Съветът на директорите на „ХИМСНАБ БГ“АД, в качеството мy на едноличен собственик на капитала на „КАЛВАТИС ПАЧИКО“ ЕООД, с Протокол №1/12.01.2023г. взел решение, на основание чл.

9, aл. 1, т. 17 oт Учредителния акт, дружеството да привлече финансиране чрез заем от ищеца при предварително одобрени условия. Ищецът не е участвал в това гласуване за одобряване на заемното финансиране. B изпълнение на това решение, с последващо решение от 19.01.2023г., „ХИМСНАБ БГ“AД одобрило сключването на дoгoвopи за заем при определените по-горе условия. B резултат на това, ищецът сключил процесния договор за заем с ответното дружество и предоставил уговорената сума. Тъй като до датата на предявяване на исковата молба ответникът не е извършил нито едно плащане пo договора за заем, както и дължимите лихви върху предоставената сума, общата дължима сума от ответника до 04.02.2026г. е в размер на 35662.30 евро, включваща: Главница в размер на 25 564.59 евро; Договорна лихва в общ размер на 639.11 евро; Лихва за забава до 04.02.2026 г. в размер на 9458.60 евро, като ответникът дължи и текуща лихва за забава от датата на предявяване на иска до окончателното плащане на сумите пo заема. Предвид изложеното, иска да бъде осъден ответника „КАЛВАТИС ПАЧИКО" ЕООД, ЕИК 117525740, в качеството му на заемател по договор за заем от 23.01.2023г., да заплати на П. С. П. сумата 35 662.30 евро, включваща:

Главница в размер на 25 564.59 евро; Договорна лихва в общ размер на 639.11 евро; Лихва за забава в размер на 9458.60 евро, начислена за периода от 26.07.2023г. до 02.04.2026г. върху главницата, както и текуща лихва за забава от датата на предявяването на исковете до окончателното плащане на сумите.

Претендира на основание чл.78 ГПK присъждане на направените разноски пo производството. Сочи банкова сметка.

2

В срок е постъпил отговор на исковата молба от ответника „КАЛВАТИС ПАЧИКО“ЕООД, ЕИК 117525740, чрез пълномощник адвокат В. П., АК-Добрич. Взема становище за допустимост на исковете, както и за основателност на исковете за главницата и договорната лихва. Счита за неоснователен и недоказан иска за законна (мораторна) лихва. Не оспорва: сключването на договор за заем от 23.01.2023г., предоставянето на заемната сума; договорената лихва по чл. 6, ал. 1 от договора в размер на 2,5% за срока на договора; уговорения срок за връщане, получаването на нотариалната покана от ищеца. Оспорва иска относно претендираната законна (мораторна) лихва, както и нейния размер и начин на изчисляване; в частта относно обхвата на претендирания период и предпоставките за присъждане на обезщетение за забава в претендирания размер. Твърди, че процесният договор за заем не представлява изолирано облигационно правоотношение между външен кредитор и длъжник, а е част от приета от органите на управление схема за финансово подпомагане на ответното дружество. Твърди, че още преди сключването на договора за заем, органите на управление на едноличния собственик на капитала („ЕСК“) са обсъждали и констатирали влошено финансово състояние на „Калватис Пачико“ ЕООД, налагащо предприемане на спешни мерки, включително по отношение на управлението и финансирането на дружеството (Протокол от заседание на СД № 6 от 08.11.2022 г. и Протокол-решение на ЕСК от 09.11.2022 г.). В този контекст са взети решения за промяна в управлението на дружеството, като ищецът е участвал пряко в тези процеси в качеството си на член на Съвета на директорите и представител на ЕСК. Впоследствие, включително и в периода, релевантен за възникване и изпълнение на процесното задължение, ищецът е участвал и в оперативното управление на дружеството, включително като лице, упражняващо управленски функции (Протокол-решение на ЕСК от 02.12.2022 г., Протокол от заседание на СД № 3/24.02.2023 г. и Протокол-решение на ЕСК от същата дата). С решение на Съвета на директорите на „Химснаб БГ“ АД от 12.01.2023г. е прието „Калватис Пачико“ ЕООД да получи финансова подкрепа чрез предоставяне на заеми от акционери, включително от ищеца (Протокол от заседание на СД от 12.01.2023 г.). В рамките на същото заседание ищецът е заявил готовност да предостави на дружеството заем в размер на 50 000 лева (25 564.59 евро). В изпълнение на това решение, с протокол-решение от 19.01.2023г. на ЕСК е одобрено 3 сключването на договори за заем, включително с ищеца, при лихва от 2,5% и срок от 6 месеца, като изрично е предвидена възможност за удължаване на срока и за предсрочно връщане. Ищецът е участвал пряко в процеса по вземане на тези решения в качеството си на член на Съвета на директорите и представител на ЕСК, като е подписал съответните решения в това си качество. С протокол-решение на едноличния собственик на капитала от 24.02.2023г., прието въз основа на решение на Съвета на директорите на „Химснаб БГ“ АД (Протокол № 3/24.02.2023 г.), ищецът е избран за управител на „Калватис Пачико“ЕООД и вписан в ТРРЮЛНЦ на 06.03.2023г. В това си качество ищецът е поел управлението и контрола върху дейността на дружеството, включително по отношение на управлението и изпълнението на неговите финансови задължения, като е осъществявал тези функции, както в периода, релевантен за възникване и изискуемост на процесното задължение, така и към момента на предявяването на иска. При тези обстоятелства ищецът е разполагал с пълна информация относно финансовото състояние на дружеството, необходимостта от финансиране и условията, при които е предоставен процесният заем, както и с възможност да влияе върху начина и момента на уреждане на задължението. Ето защо сочи, че представянето на процесния заем като обикновено неизпълнено парично задължение, откъснато от общия контекст на взетите управленски решения, не отразява действителното положение между страните, като поведението на ищеца следва да бъде преценявано с оглед неговото участие в управлението на дружеството и възможността му да влияе върху изпълнението на процесното задължение. Не отговаря на действителното положение твърдението, че след настъпване на падежа на задължението ответното дружество е бездействало и не е предприело действия за уреждане на задължението. Липсват каквито и да е данни и твърдения за отправени от страна на ищеца покани или искания за плащане в периода от настъпване на падежа до изпращането на нотариалната покана. В този смисъл твърдението, че нотариалната покана представлява „пореден опит“ за доброволно уреждане, е невярно, тъй като същата е първото по време действие от страна на ищеца за реализиране на претенцията му. На следващо място, след получаване на нотариалната покана, ответното дружество е реагирало своевременно, като на 05.03.2026г. е изготвило и връчило чрез управителя си на ищеца писмен отговор, с който е заявило готовност за доброволно уреждане на задължението, изрично е посочило, че 4 не признава дълга в заявения от ищеца размер без извършване на проверка, поискало е предоставяне на конкретна информация относно основанието, методиката и начина на изчисляване на претендираните лихви, поискало е поискало предоставяне на подробна разчетна справка в срок от 14 (четиринадесет) дни, поискало е срок от 30 (тридесет) дни за окончателно произнасяне след извършване на необходимата проверка. Ищецът не е предоставил изисканата информация, нито е съдействал за изясняване на размера на претендираното вземане, въпреки изрично заявената от страна на дружеството готовност за доброволно уреждане на отношенията. В периода от настъпване на падежа на задължението до предявяване на иска, ищецът е участвал пряко в управлението на ответното дружество, включително в качеството си на управител. В това си качество същият е разполагал с възможност да инициира обсъждане и предприемане на действия по уреждане на задължението от компетентните органи на дружеството, включително чрез поставяне на въпроса за разсрочване, удължаване на срока или друг подход за уреждане, каквато възможност е била изрично предвидена и в самото решение за предоставяне на заема. При това положение поведението на ответното дружество не може да бъде разглеждано изолирано от действията и бездействията на неговия управител-ищеца. В този смисъл не може да се приеме, че неизпълнението е резултат единствено от поведение на длъжника, доколкото самият ищец е участвал в процеса на управление и е разполагал с възможност да влияе върху уреждането на задължението. Формално след настъпване на уговорения падеж на задължението е налице забава по смисъла на закона, но при конкретните обстоятелства не са налице предпоставките за присъждане на обезщетение за забава в претендирания от ищеца обем. Следва да се отчете, че в периода, за който се претендира лихва за забава, ищецът е бил управител на ответното дружество и в това си качество е разполагал с възможност да инициира обсъждане и предприемане на действия по уреждане на задълженията на дружеството от компетентните органи, включително чрез поставяне на въпроса за разсрочване, удължаване на срока или друг подход за уреждане, каквато възможност е била изрично предвидена още при предоставянето на заема. Въпреки това не са предприети действия в тази насока, нито въпросът за задължението е поставен за обсъждане. При тези обстоятелства натрупването на забава и произтичащите от нея последици не могат да бъдат разглеждани изолирано от поведението на самия ищец в 5 качеството му на участник в управлението на дружеството. Допускането на присъждане на обезщетение за забава в пълен размер при така установените факти би довело до неоснователно облагодетелстване на ищеца, който черпи права от последиците на собственото си поведение, в противоречие с принципа на добросъвестност в облигационните отношения. На следващо място, след получаване на нотариалната покана ответното дружество е изпратило писмен отговор от 05.03.2026г., с който е поставило началото на процес по изясняване и уреждане на отношенията между страните. С посочения отговор ответното дружество е поискало от ищеца в 14-дневен срок да предостави конкретна информация относно размера и начина на формиране на претендираното вземане, както и е заявило необходимост от 30-дневен срок за извършване на правна и счетоводна проверка и за формиране на позиция относно начина на уреждане на задълженията. Ищецът не е изпълнил отправеното към него искане, не е предоставил изисканата информация и не е съдействал за изясняване на размера на претендираното вземане. При тези обстоятелства следва да се приеме, че самият ищец е осуетил възможността за доброволно и цялостно уреждане на отношенията между страните, като е пристъпил към реализиране на претенцията си по съдебен ред извън контекста на общата договореност за финансово подпомагане и последващо уреждане на задълженията. Наред с това сочи, ч е претендираният размер на мораторната лихва е недоказан, доколкото не е представена разбивка по периоди, приложима лихвена ставка и методика на изчисление, което не позволява да се извърши проверка на нейната правилност, като съгласно установената практика на ВКС вземането за обезщетение за забава следва да бъде индивидуализирано по размер и период. С оглед на изложеното твърди, че претенцията за законна (мораторна) лихва следва да бъде отхвърлена, респективно значително редуцирана, тъй като тя не изпълнява обезщетителната си функция, а води до неоснователно обогатяване на ищеца в противоречие с принципа на добросъвестност и забраната за злоупотреба с право. Не може да се приеме, че ответното дружество е бездействало или е просрочило предоставения срок, доколкото възможността за предприемане на последващи действия е била обективно възпрепятствана от поведението на ищеца. При това положение не е налице основание обезщетение за забава да бъде присъдено за целия претендиран обем и период, включително за времето, през което е бил налице процес по изясняване и уреждане на задълженията, 6 възпрепятстван от поведението на самия ищец. Ето защо, при условията на евентуалност, ако съдът приеме, че е налице основание за присъждане на обезщетение за забава, същото следва да бъде определено в по-нисък размер и за по-кратък период, като началният момент на евентуалната забава следва да се съобрази с момента, в който ищецът е предприел действия по реализиране на вземането си, а именно изпращането на нотариалната покана. С оглед на изложеното, иска съда да постанови решение, с което да отхвърли предявения иск относно претендираната лихва за забава като неоснователен и недоказан.