Определение № 420 от 04.04.2025, Окръжен съд - Благоевград

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 420 гр. Благоевград, 04.04.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на втори април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Петър Узунов

Членове:

Вера Коева

Милена Каменова като разгледа докладваното от Вера Коева Въззивно частно гражданско дело № 20251200500211 по описа за 2025 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.274 и сл. от ГПК.

Образувано е по частна жалба с вх.№24267/28.10.2024г., подадена от адв. Г. Ю., процесуален представител на К. А. Р. и К. Ф. К., със съдебен адрес: гр. Б., против Определение №1549/06.08.2024 г. постановено по гр.д.№43/2022 г. по описа на РС – Благоевград, с което на което на основание чл.83, ал.2 ГПК молбата на жалбоподателите за освобождаване от внасяне на държавна такса за подаване на въззивна жалба срещу постановеното по делото решение, е оставена без уважение.

С частната жалба се иска отмяна на обжалваното определение, като незаконосъобразно, необосновано и при нарушение на процесуалните правила. Твърди се от жалбоподателите, че не разполагат с достатъчно средства и не притежават доходи и имущество, поради което обективно не могат да заплатят дължимата държана такса за въззивно обжалване, за което настояват, че са посочили необходимите доказателства. Сочи се, че определената държавна такса представлява трудност за тях да я заплатят, поради което се иска уважаване на молбата им по реда на чл.83, ал.2 ГПК, като се освободят от заплащане на държавна такса за подаване на въззивна жалба и в този смисъл се отмени обжалваното определение.

Препис от частната жалба е връчена на насрещната стана, от която в срока по чл. 276, ал.1 ГПК е постъпил отговор. Излагат се аргументи за неоснователност на жалбата.

Съдът, след като се запозна с доводите на жалбоподателите и предвид събраните доказателства, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Частната жалба е подадена в срока за обжалване /чл. 275, ал. 1 от ГПК/, против акт, който подлежи на обжалване /чл.274, ал.1, т.1 ГПК/, от легитимирана страна - ищците, поради което е процесуално допустима. Ето защо следва да се разгледа по същество:

1

По гр.д.№ 43/2022г. по описа на РС Благоевград е постановено решение № 745/06.11.2023г., с което са отхвърлени като неоснователни предявените от К. Ф. К. искове против „Е.М.“ ЕООД за признаване за установено, че на основание изтекла придобивна давност и след приключване на съдебното дирене по ч.гр.д. № 614/2013 г. по описа на PC Благоевград - 15.03.2013 г., ищецът не дължи ответника сумите, както следва: 17 517.78 лв. главница по Договор за кредит от 03.05.2007 г.; 2 521.40 лв. - лихва за периода от 18.10.2002 г. до 10.03.2013 г.; 2 521.40 лв. - лихва за периода от 18.01.2012 г. до 10.03.2013 г., както и законна лихва върху главницата, считано от 11.03.2013 г. до окончателното изплащане на сумата, 403.20 лв. - заплатена държавна такса по сметка на PC Благоевград; 651.60 лв. юрисконсултско възнаграждение, за които е било образувано изп. дело № 115/2013 г. по описа на ЧСИ с рег. № 798 на КЧСИ и с район на действие ОС Благоевград.

Със същото решение като неоснователен е отхвърлен предявеният от К. К. срещу „Е.М.“ ЕООД иск – за признаване за установено, че на основание изтекла погасителна давност след приключване на съдебното дирене по ч.гр. дело № 436/2013 г. по описа на PC Благоевград21.02.2013 г., ищецът не дължи на ответника, сумите, както следва: 7 407.79 евро - главница по Договор за кредит за текущо потребление от 10.05.2008 г., ведно със законна лихва върху главницата, считано от 18.02.2013 г. до окончателното изплащане на сумата; 1 955.64 евро лихва за периода от 16.06.2012 г. до 17.02.2013 г.; 367.43 лв. - заплатена държавна такса по сметка на PC Благоевград; 617.44 лв. - юрисконсултско възнаграждение, за които е било образувано изп. дело № 114/2013 г. по описа на ЧСИ с рег. № 798 на КЧСИ и с район на действие ОС Благоевград.

С решението е отхвърлен като неоснователен и недоказан и предявеният като евентуален иск на ищците да бъде прогласено за нищожно Споразумение за встъпване в дълг обединяване и разсрочване на парични задължения с изх. № 19-С- 00329/25.03.2019 г., поради противоречие със закона и поради липса на съгласие при сключването му, при условията на евентуалност, като сключено при противоречие със закона - чл. 102 от ЗЗД, при заобикаляне на закона - чл. 102 от ЗЗД и при липса на съгласие.

Срещу решението от ищците К. А. Р. и К. Ф. К. е постъпила въззивна жалба, която с ръкописно разпореждане от 02.02.2024г. е оставена без движение и на жалбоподателите указано да внесат държавна такса в размер на 795,79 лв. по сметка на БОС.

С молба с вх.№ 6195/15.03.2024г. жалбоподателите са поискали да бъдат освободени от държавна такса за въззивно обжалване, на основание чл.83, ал.2 ГПК.

Във връзка с искането са представили 2 бр. декларации за материално и гражданско състояние, Разпореждане № 012301322425/30.06.2023 г. на ТП на НОИ - Благоевград за определяне размер на личната пенсия за осигурителен стаж и възраст на К. А. Р. и Удостоверение с изх. № 3039-01-1/12.06.2024 г. за направени удръжки от пенсията на К. А.

Р..

От представеното Разпореждане № 012301322425/30.06.2023 г. на ТП на НОИ Благоевград за определяне размер на личната пенсия за осигурителен стаж и възраст на К.

2

А. Р., се установява, че тя получава пенсия в размер на 2 400 лв. месечно, макар, че са правени удръжки от нея в размер на 1 800 лева за период от общо 8 месеца; притежава недвижим имот, ежемесечно твърди, че прави разходи в размер на 130, 00 лв. във връзка със заболяване, от което страда, но не ангажира доказателства за тези си твърдения.

К. Ф. К. е декларирал, че получава пенсия в размер на 600, 00 лв., че ежемесечно прави разходи в размер на 180 лв. във връзка със заболяване, от което страда, но не ангажира доказателства за тези си твърдения; декларирал е, че има недвижим имот.

За произнасяне по основателността на частната жалба съдът дължи проверка на притежаваното от жалбоподателите имущество и доходи. За това съдът може да извършва справка в публичните регистри по собствена инициатива и без направено от страната искане за това /вж. Определение № 60373/19.11.2021г. по ч.гр.д. № 4115/2021г. по описа на IV г.о.

ВКС/, което е в съответствие с основен принцип в гражданския процес, за приложението на следи служебно, поради императивния му характер, а именно - за упражняване от страните на предоставените им процесуални права добросъвестно и съгласно добрите нрави /чл.3 ГПТК/.

Ето защо и за да прецени наличието на материалните условия за освобождаване на страна за заплащане на дължими държавна такса и разноски по производство и в рамките на настоящото производство съдът е изискал и разпоредил прилагане на справки по отношение на всеки един от жалбоподателите, както следва: от Имотния регистър справка за вписвания, отбелязвания и заличавания, относно придобиване, респ.отчуждаване на недвижими имоти, от Търговския регистър справка за регистрирани фирми и/или търговки дружества/, собствени или с участие на лицата, от ОД на МВР, Сектор ПП Благоевград справка за регистрирани МПС, от НОИ Благоевград удостоверение за получавани пенсии, какъв вид и в какъв размер, както и от ТД на НАП, офис Благоевград справки за регистрирани трудови договори.

От изисканите и постъпили справки се установява, че единственият реален доход, който получава К. Р. е в размер на 864,10 лв. месечно, на основание пенсия за осигурителен стаж и възраст, тъй като над тази сума до размера на отпуснатата й пенсия от 2664,10 лв. има наложен запор от ДСИ, а чистият размер доход от пенсия, която получава К. К. е в размер на 1077 лв. и двамата жалбоподатели нямат регистрирани действащи трудови договори. От справката от КТА се установява, че К. Р. няма регистрирани автомобили, а К. К. само един лек автомобил. И двамата жалбоподатели нямат регистрирани търговски фирми или регистрация с тяхно участие в съдържание в такива, осъществяващи търговска дейност, а справките от Агенцията по вписванията, Имотен регистър се установява, че двамата жалбоподатели притежават недвижимо имущество, но с предназначение жилище, а не с търговски характер.

Съгласно чл. 83, ал. 2 ГПК, такси и разноски по производството не се внасят от физически лица, за които е признато от съда, че нямат достатъчно средства да ги заплатят. По молбата за освобождаване съдът взема предвид: доходите на лицето и на неговото семейство, имущественото състояние, удостоверено с декларация, семейното положение, 3 здравословното състояние, трудовата заетост, възрастта и други констатирани обстоятелства, относими към възможността за изпълнение на задължение за внасяне на такси и разноски по делото.

За преценка наличието на основание за освобождаване от заплащане на дължима държавна такса е необходимо да се установи материалното състояние на всеки от жалбоподателите към датата на искането за освобождаване и се съпостави с цената на иска и дължимият размер държавна такса, с оглед на заявения материален интерес, като се вземат предвид представените доказателства за притежаваното имущество и получавани месечни доходи и направи преценка дали изобщо дължимата сума на основание държавна такса е посилна за страната да я внесе.

С обжалваното определение съдът е счел, че при така декларираните месечни доходи и еднократната дължимост на сумата и за двамата жалбоподатели е възможно внасянето й и е отхвърли искането като неоснователно. Изрично в мотивите на съдебния акт изводът за възможността за заплащане на дължимата държавна такса за въззивната жалба е направен при съотнасяне на декларираните доходи и приетият, че дължимият размер такса е в размер на 795, 79 лв., съобразно ръкописната резолюция върху въззивната жалба от 02.02.2024г.

Предвид предявените искове и постановения диспозитив и фактът, че решението се обжалва изцяло, действително дължимата държавна такса е различна и в завишен размер от определения от първоинстанционния съд. С решението спрямо ищеца К. К. са отхвърлени два отрицателни установителни иска, предявени кумулативно с пр.основание чл.439 ГПК.

По всеки от тези искове се защитава отделен материален интерес /арг. чл.72, ал.2 ГПК/, ето защо за всеки от тях се дължи отделно държавна такса, включително и за въззивно обжалване. По първия иск държавната такса е 375,50 лв. и 366,27 лв. за втория или общо 741,77 лв. е дължимата държавна такса за въззивна жалба за двата отхвърлени отрицателни установителни иска. По отношение на иска за признаване нищожност на споразумението от 25.03.2019г. дължимата държавна такса е половината размер от тази дължима пред първата инстанция и се определя съобразно заявения материален интерес, предмет на споразумението от 59734,63 лв.. При този материален интерес цената на иска е стойността на договора - арг. чл.69, ал.1, т.4 от ГПК, поради което държавната такса, дължима пред РС е в размер на 2389,38 лв. /т.1 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК/. Или дължимата държавна такса за въззивно обжалване само по този иск е в размер на 1194,69 лв. /чл.19 от ТДТКССГПК/.

При така установената действително дължима от всеки от жалбоподателите държавна такса, съотнесена към реалните доходи, които се установи, че получават месечно, следва да се направи извод, че и двамата жалбоподатели не са в състояние да я заплатят, а не само когато евентуалното внасяне на определена сума би създала евентуални притеснения за страната. Разпоредбата на чл.83, ал.2 ГПК има социален характер и е в защита на страните и на правото им на защита, като преценката за липса на средства следва да се извърши на база преценката за липса на възможност изобщо за страната за плащането й, в противен случай би се стигнало до отказ на страната да й се осигури правосъдие.

4

Декларираните получавани от всеки от жалбоподателите реално месечни доходи са с единствен източник – от пенсия и са около минималната за страната работна заплата, поради което искането им за освобождаване от заплащане дължимата държавна такса следва да се уважи. Получаваните от жалбоподателите доходи в рамките на пенсия предвид размера им, не позволяват заплащането на държавната такса. Няма данни за друго движимо имущество на значителна стойност или за наличие на свободни ликвидни парични средства. Недвижими имоти, които се установи, че притежава всеки от тях са за жилищна нужда и които с оглед на това им предназначение, не могат да извличат граждански плодове на значителна стойност.