Решение № 1966 от 08.08.2022, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Въззивно гражданско дело 10433/2021
- Вид
- Решение № 1966
- Подписан
- 08.08.2022
- В сила
- 08.08.2022
- Състав
- Иванка Иванова, Петър Любомиров Сантиров, Виктория Марианова Станиславова
Цитирани разпоредби
- чл.12 · Граждански процесуален кодекс
- чл.131 · Граждански процесуален кодекс
- чл.235, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 - чл.273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 - чл.273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.259, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 - чл.273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 - чл.273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 - чл.273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 - чл.273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.263, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 - чл.273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 - чл.273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 - чл.273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 - чл.273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 - чл.273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 - чл.273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 - чл.273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 - чл.273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 - чл.273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 - чл.273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.280, ал.3, т.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.410 · Граждански процесуален кодекс
- чл.414 · Граждански процесуален кодекс
- чл.414, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.415, ал.4 · Граждански процесуален кодекс
- чл.422, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.8 · Граждански процесуален кодекс
- чл.139, ал.1 · Закон за енергетиката
- чл.139в, ал.2 · Закон за енергетиката
- чл.150 · Закон за енергетиката
- чл.150, ал.1 · Закон за енергетиката
- чл.150, ал.3 · Закон за енергетиката
- чл.153 · Закон за енергетиката
- чл.153, ал.1 · Закон за енергетиката
- чл.156 · Закон за енергетиката
- §1, т.42 · Закон за енергетиката
- чл.200 · Закон за задълженията и договорите
- чл.86, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.110, ал.2 · Закон за собствеността
- чл.57, ал.1 · Закон за собствеността
- чл.318, ал.2 · Търговски закон
РЕШЕНИЕ
№ 1966 гр. София, 21.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Е СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател: Иванка Иванова
Членове:
Петър Люб. Сантиров
Виктория М. Станиславова при участието на секретаря Елеонора Анг. Георгиева като разгледа докладваното от Иванка Иванова Въззивно гражданско дело № 20211100510433 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.258 - чл.273 от ГПК.
С решение № 20129745 от 02.06.2021 г., постановено по гр. д. № 60140/2020 г., по описа на СРС, ІІ ГО, 177 състав, е признато за установено, че Л. ИЛ. Р. дължи на „Т.С.“ ЕАД, на основание чл.422, ал.1 ГПК вр. чл.318, ал.2 ТЗ вр. чл.200 ЗЗД вр. чл.110, ал.2 ЗС, сумата от 265, 75 лв., представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за периода 01.10.2017 г. – 30.04.2018 г., сумата от 16, 01 лв., представляваща стойност на услугата дялово разпределение за периода 01.07.2017 г. – 30.04.2019 г., както и на основание чл.422, ал.1 ГПК вр. чл.86, ал.1 ЗЗД, сумата от 35, 64 лв., представляваща обезщетение за забава върху дължимата сума за ползване на топлинна енергия за периода 15.09.2018 г. – 25.08.2020 г., ведно със законната лихва върху главниците, считано от 08.09.2020 г. до окончателното плащане.
Искът срещу Л. ИЛ. Р. за заплащане на обезщетение за забава върху дължимата сума за услугата дялово разпределение за периода 31.03.2017 г. – 25.08.2020 г. в размер на 3, 06 лв. е отхвърлен. Изцяло отхвърлени са предявените от „Т.С.“ ЕАД срещу В.А. Р. искове за признаване за установено, че последната дължи, на основание чл.422, ал.1 ГПК вр. чл.318, ал.2 ТЗ вр. чл.200 ЗЗД вр. чл. 110, ал.2 ЗС и чл.86, ал. 1 ЗЗД, сумата от 159, 45 лв., представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за периода 01.10.2017 г. – 30.04.2018 г., сумата от 9, 61 лв., представляваща стойност на услугата дялово разпределение за периода01.07.2017 г. – 30.04.2019 г., сумата от 21, 38 лв., представляваща обезщетение за забава върху дължимата сума за ползване на топлинна енергия за периода 15.09.2018 г. – 25.08.2020 г., както и за сумата от 3, 06 лв. - обезщетение за забава върху дължимата сума за 1 услугата дялово разпределение за периода 31.03.2017 г. – 25.08.2020 г., ведно със законната лихва върху главниците, считано от 08.09.2020 г. до окончателното плащане. Ответницата Л. ИЛ. Р. е осъдена да заплати на ищеца, сумата от 445, 69 лв., сторени разноски в производството. Ищецът е осъден да заплати на В.А. Р., сумата от 600 лв. - разноски в производството.
Решението е постановено при участието на трето лице - помагач „Т.С.“ ЕООД.
Срещу постановеното съдебно решение в частта, с която са уважени предявените искове, е депозирана въззивна жалба от ответника Л. ИЛ. Р..
Излага съображения, че решението в обжалваната част е необосновано и неправилно, постановено в нарушение на процесуалните правила. Счита, че изводите на решаващият съд не кореспондират със събраните писмени доказателства и изготвените експертизи. Твърди, че не е подавала молба – декларация за откриване на партида за процесния период, както и че имотът е собственост на В.А. Р.. Същият не е топлоснабден, като радиаторите във всички стаи са свалени и затапени на 09.05.2012 г. и няма уреди, които да отчитат подадена топлинна енергия. Свалени са и всички радиатори в бл.******* за което обстоятелство е издаден акт за изключване на отоплението от топлопреносното дружество на 01.12.2002 г. Оспорва количествата на постъпилата в сградната инсталация топлинна енергия и на потребената такава в процесния апартамент. Счита, че решаващият съд незаконосъобразно е кредитирал заключенията на изготвените по делото съдебно - техническата и съдебно - счетоводната експертиза. Поддържа, че за исковия период не е сключван договор между етажната собственост и фирмата за дялово разпределение. Представеният по делото такъв е изтекъл още през 2015 г. Поддържа, че не дължи претендираните от ищеца суми, тъй като не е потребител на топлинна енергия. Моли съда да отмени решението в обжалваната част и да отхвърли изцяло предявените искове. Претендира сторените по делото разноски.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от ищеца „Т.С.“ ЕАД, с който я оспорва. Излага съображения, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно. С молба от 27.04.2022 г. моли съда да потвърди същото, като му присъди сторените по делото разноски, включително юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на насрещната страна.
Третото лице – помагач на ищеца – „Т.С.“ ЕООД не е депозирало в срока по чл.263, ал.1 ГПК писмен отговор на въззивната жалба.
Решението в частта, с която са отхвърлени предявените искове, е влязло в сила като необжалвано.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл.12 ГПК и чл.235, ал.2 ГПК, намира следното:
Първоинстанционният съд е сезиран с обективно кумулативно съединени положителни установителни искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК вр. чл.318, ал.2 ТЗ вр. чл.200 ЗЗД вр. чл.110, ал.2 ЗС и чл.86, ал.1 ЗЗД. Ищецът твърди, че ответниците са клиенти на топлинна енергия за битови нужди по смисъла на чл.153, ал.1 ЗЕ за топлоснабден имот – апартамент № 30/7, находящ се в гр. София, ж. к. „*******, аб. № *******, като му дължат разделно сумата от общо 512, 78 лв., от които: 425, 21 лв. 2 главница, представляваща цена на доставена топлинна енергия за периода м.10.2017 г. – м.04.2018 г.; 57, 03 лв., представляваща обезщетение за забава върху задължението за цена на доставена топлинна енергия за периода от 15.09.2018 г. до 25.08.2020 г.; 25, 63 лв., представляваща цена на услуга дялово разпределение за периода м.07.2017 г. – м.04.2019 г., както и 4, 91 лв., представляваща обезщетение за забава върху задължението за цена на услуга дялово разпределение за периода от 31.08.2017 г. до 25.08.2020 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК до окончателното плащане, при квоти от 3/8 за В.А. Р., а именно сумата от общо 192, 29 лв., от които: 159, 45 лв., представляваща цена на доставена топлинна енергия за периода м.10.2017 г. – м.04.2018 г.; 21, 38 лв., представляваща обезщетение за забава върху задължението за цена на доставена топлинна енергия за периода от 15.09.2018 г. до 25.08.2020 г.; 9, 61 лв. - цена на услуга дялово разпределение за периода м.07.2017 г. – м.04.2019 г., както и 1, 84 лв. обезщетение за забава върху задължението за цена на услуга дялово разпределение за периода от 31.08.2017 г. до 25.08.2020 г., ведно със законната лихва от 08.09.2020 г. до окончателното плащане и при квоти от 5/8 за Л. ИЛ. Р., именно: сумата от общо 320, 48 лв., от които: 265, 75 лв., представляваща цена на доставена топлинна енергия за периода м.10.2017 г. – м.04.2018 г.; 35, 64 лв. - обезщетение за забава върху задължението за цена на доставена топлинна енергия за периода от 15.09.2018 г. до 25.08.2020 г.; 16, 01 лв. - цена на услуга дялово разпределение за периода м.07.2017 г. – м.04.2019 г., както и 3, 06 лв. - обезщетение за забава върху цената на услуга дялово разпределение за периода от 31.08.2017 г. до 25.08.2020 г., ведно със законната лихва от 08.09.2020 г. до окончателното плащане. Във връзка с подадено на 08.09.2020 г. заявление, по ч. гр. д. № 43091/2020 г. по описа на СРС, 177 състав, е постановена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК за дължимите суми, срещу която в срока по чл.414 ГПК ответниците са депозирали възражения. Ищецът претендира установяване на вземанията му, предмет на издадената заповед за изпълнение, както и сторените по делото разноски.
С постъпилите в срока по чл.131 ГПК писмени отговори ответниците оспорват предявените искове. Излагат съображения, че нямат качеството на пасивно легитимирана страна в условията на разделна отговорност. В. Р. е собственик на процесния имот, а Л.Р. по силата на нотариален акт за дарение си е запазила правото на ползването му докато е жива. Липсва подадена молба - декларация за откриване на партида на името на ползвателката. Считат, че не дължат претендираните от ищеца суми, тъй като не са потребители на топлинна енергия и такава реално не е доставяна.
Имотът не е топлоснабден и всички радиатори в него са свалени и затапени.
Няма и уреди, които да отчитат подадената топлинна енергия. Липсвал договор между „Т.С.“ ЕАД и „Т.С.“ ЕООД за извършване на дяловото разпределение в сградата – етажна собственост, в която се намира процесния апартамент. Оспорват всички приложени към исковата молба доказателства.
Правят възражение за изтекла погасителна давност. Въз основа на изложеното, молят за отхвърляне на предявените искове. Претендират сторените по делото разноски.
На 08.09.2020 г. „Т.С.“ ЕАД е депозирала пред СРС заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК срещу В.А. Р. и Л. ИЛ. Р., 3 за сумата от 425, 21 лв. – главница и 57, 03 лв. – мораторна лихва за периода 15.09.2018 г. – 25.08.2020 г., както и за сумата от 25, 63 лв. – главница и 4, 91 лв. - мораторна лихва за периода 31.08.2017 г. – 25.08.2020 г. В т.12 от заявлението е пояснено, че длъжниците дължат сумите за доставена от ищеца топлинна енергия през периода от м.10.2017 г. до м.04.2019 г. за топлоснабден имот, находящ се в гр. гр. София, община Подуяне, ж. к.
„******* абонатен № *******. Посочено е, че дължимите суми са, както следва: за доставена незаплатена топлинна енергия в периода м.10.2017 г. – м.04.2019 г. се дължи сумата от 425, 21 лв. – главница и 57, 03 –лихва за периода 15.09.2018 г. – 25.08.2020 г., а за дялово разпределение – 25, 63 лв. – главница за периода м.07.2017 - м.04.2019 г. и 4, 91 лв. -мораторна лихва за периода 31.08.2017 г. – 25.08.2020 г. В т.13 е посочено, че сумите се претендират в условията на разделност при квоти от: 3/8 за В.А. Р. и 5/8 – за Л. ИЛ. Р..
С разпореждане от 22.09.2020 г. по ч. гр. д. № 43091/2020 г. по описа на СРС, 177 състав, съдът е постановил исканата заповед за изпълнение, като разпределил и дължимите суми както следва: В.А. Р. – сумата от 159, 45 лв., ведно със законната лихва от 08.09.2020 г. до окончателното плащане, сумата от 21, 38 лв. – мораторна лихва за периода от 15.09.2018 г. до 25.08.2020 г., сумата от 9, 61 лв. - цена на услуга дялово разпределение за периода м.07.2017 г. – м.04.2019 г., ведно със законната лихва от 08.09.2020 г. до окончателното плащане, сумата от 1,84 лв. – мораторна лихва за периода от 31.08.2017 г. до 25.08.2020 г., както и сумата от 28, 12 лв. – разноски в заповедното производство, от които: 9, 38 лв. – държавна такса и 18, 75 лв. – юрисконсултско възнаграждение, а Л. ИЛ. Р. - сумата от 265, 76 лв., ведно със законната лихва от 08.09.2020 г. до окончателното плащане, сумата от 35, 64 лв. – мораторна лихва за периода от 15.09.2018 г. до 25.08.2020 г., сумата от 16, 01 лв. - цена на услуга дялово разпределение за периода м.07.2017 г. – м.04.2019 г., ведно със законната лихва от 08.09.2020 г. до окончателното плащане, сумата от 3, 07 лв. – мораторна лихва за периода от 31.08.2017 г. до 25.08.2020 г., както и сторените от заявителя разноски по делото, в размер на 15, 63 лв. – държавна такса и 31, 25 лв. – юрисконсултско възнаграждение.
В срока по чл.414, ал.2 ГПК са депозирани възражения от длъжниците, с което оспорват вземанията по издадената заповед за изпълнение.
В срока по чл.415, ал.4 ГПК, ищецът е предявил искове за установяване на вземанията си по исков ред.
Видно от представения нотариален акт за дарение на недвижим имот № 105, том 8, дело № 17198 от 10.07.1997 г., Л. ИЛ. Р., В.А.Р. и Е.А.С. са дарили на В.А. С., дъщеря на първата и сестра на вторите двама, 7/8 идеални части от следния свой собствен недвижим имот: апартамент № 30/7, находящ се в гр. София, ж. к. „*******, състоящ се от: три стаи, кухня, сервизни помещения, два балкона, застроен на площ от 103, 08 кв.м., заедно с припадащото му се мазе № 34 от 5, 96 кв.м., заедно с приспадащите се 1, 216 % ид.части от общите части на сградата и правото на строеж върху мястото. С посочения нотариален акт дарителката Л. ИЛ. Р. си е запазила пожизнено и безвъзмездно вещното право на ползване на апартамента.
Разпечатката съдържа 29 от 85 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/3738b9b4-0974-4fbb-97d5-610b81e71b35