Решение № 51 от 21.04.2021, Районен съд - Девин

РЕШЕНИЕ

№ 51 гр. Д. , 21.04.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДЕВИН в публично заседание на двадесет и четвърти март, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Елка А. Хаджиева при участието на секретаря Радостина Р. Настанлиева като разгледа докладваното от Елка А. Хаджиева Гражданско дело № 20205410100430 по описа за 2020 година

И ЗА ДА СЕ ПРОИЗНЕСЕ ВЗЕ ПРЕДВИД СЛЕДНОТО:

Производството е по чл.357 от КТ, във връзка с чл. 188 т.1, във връзка с чл. 187 т.3, във връзка с чл. 195 от КТ.

В исковата си молба ищцата твърди, че по силата на

Допълнително споразумение към Трудов договор № ЛС 3369194/02.09.2019г. заема при ответника ОУ ”Св.Св. К. и М.” гр.Д., кв.Н. длъжността „учител по български език и литература и История и цивилизация в прогимназиален етап”. Твърди, че на 24.11.2020г. и е връчена Заповед № РД-3683-110/24.11.2020г. на директорът на ОУ „Св. Св. К. и М.” гр.Д., кв.Н., с която й е наложено дисциплинарно наказание „Забележка”, която отказала да подпише, предвид приетото от директора, че:

1. На 25.09.2020г. не присъства на Педагогически съвет; 2. На 30.10.2020г. не се явява на работа; 3. Отказва да изпълнява заповеди на директора. Счита, че освен правните норми, свързани с правомощията на работодателя да издаде заповедта, като основание за налагане на наказанието се сочат само в цифрово изражение разпоредбите на чл. 187, ал.1, т. 1, т.7 и т. 10 от Кодекса на труда.

Оспорва законосъобразността на заповед № РД-3683-110/24.11.2020г. на директорът на ОУ „Св.Св. К. и М.” гр.Д., кв.Н., с която й е наложено 1 дисциплинарно наказание „Забележка”. Счита, че същата е немотивирана и необоснована, а и извън всичко тя почива на неверният факт, че ищцата е имала поведение /действия или бездействия/, което да е дало основание за налагане на дисциплинарното наказание „Забележка”. Счита, че заповедта е издадена при допуснати съществени процесуални нарушения, самостоятелни основания за отмяната й. Оспорва и факта, виновно да е допуснала или извършила нарушенията, които й се приписват. Счита, че в заповедта за наказание на практика липсват задължителните елементи като: ясно описание на извършените нарушения, така и ясно посочване на служебните задължения, които е прието виновно да са нарушени. Счита, че при налагането на дисциплинарното наказание не са спазени изискванията на чл.195, ал.1 от КТ - „Дисциплинарното наказание се налага с мотивирана писмена заповед, в която се посочват нарушителят, нарушението и кога е извършено". В т.З-та от заповедта - „Отказва да изпълнява заповеди на директора" не е посочено кога е извършено дисциплинарното нарушение, не е посочено какви заповеди на директора отказва да изпълнява, което е в разрез с императивното изискване на чл.195, ал.1 от КТ. Липсата на дата на нарушението не дава възможност да се прецени и дали са спазени императивните изисквания за налагане на дисциплинарно наказание, свързано с императивните срокове. Счита, че заповедта не е мотивирана и не съдържа задължителните по закон реквизити, нарушението трябва да бъде посочено по разбираем за работника начин - по начин, даващ възможност на работника да проведе пълноценно защитата си. В настоящия случай заповедта не съдържа конкретното нарушение, описано с обективните и субективните си признаци и времето на извършването му. В крайна сметка не е ясно кои заповеди не е изпълнила ищцата. Оспорва наличието на нарушение съобразно чл.187, т.10 от КТ, в случая, не е изрично посочено кое от трудовите си задължение ищцата виновно е нарушила. Посочването на законовия текст и съответното му съдържание, както е постъпено в случая, е рамката, в която работодателят квалифицира конкретно нарушение на трудовата дисциплина. Законът изисква заповедта да е мотивирана. При липса на релевирано в нея нарушение дадената правна квалификация се явява лишена от съдържание. Меродавно е дисциплинарното нарушение, което работодателят е длъжен да посочи, а не законовата му квалификация, т.е. водещ е фактът, представляващ наказателното основание, с оглед на който се преценява дали е правилна 2 квалификацията, цифрово и текстово, но без конкретизирано нарушение на трудовата дисциплина, следва да се направи извод, че наказанието не произтича от определена, правно значима причина, а това означава, че наказанието е незаконосъобразно. Счита, че от заповедта не става ясно, коя измежду установените и в двете правни норми хипотези, работодателят да е приел, че е налице в случая - каква точно от възложена й работа не е изпълнила, кои заповеди не е спазила, или пък ако не е изпълнила други трудови задължения кои точно, как възложени са те, ако тези задължения са предвидени в нормативен акт - в кой точно - закон, правилник, КТ или тези й задължения са определени при възникването на трудовото правоотношение.

Счита, че тези неясноти водят до необоснованост на заповедта, както и до нарушение на изискването за ясни мотиви, от които да разбере кои задължения не е изпълнила, въпреки да е била длъжна. Счита, че за да е налице валидно упражнено право налагане на дисциплинарно наказание от работодателя, е необходимо да са изпълнени следните законоустановени предпоставки, формиращи фактическия състав по налагането на дисциплинарно наказание: 1. За деянията, за които е наложено наказанието, да са изискани обяснения от ищеца по реда на чл.193, ал.1 от КТ при условията на сочената норма; 2.Наказанието да е наложено в рамките на преклузивния срок по чл.194 от КТ; 3. Наказанието да е наложено при спазване на изискванията по чл.195, ал.1 от КТ относно формата и съдържанието на заповедта за налагане на дисциплинарно наказание; 4.

Деянието, за което е наложено дисциплинарното наказание да е осъществено от служителя и същото да представлява нарушение на трудовата дисциплина/нарушение на трудови задължения на служителя съгласно възлагането от работодателя. 5. Наложеното наказание да е определено при спазване критериите на чл.189 от Кодекса на труда, във връзка с които също следва да бъдат изложени мотиви. Счита, че изброените предпоставки следва да са налице при налагането на всяко едно дисциплинарно наказание кумулативно, а в случая те липсват. Счита, че в заповедта за налагане на дисциплинарно наказание не се съдържа обосновка на критериите на чл.189 от КТ. Преценката на работодателя относно тежестта на извършеното дисциплинарно нарушение е задължителна и подлежи на съдебен контрол, доколкото същата, съобразно критериите на чл.189, ал.1 от КТ, е част от приложението на закона, което се включва в рамките на контрола за 3 законност. Този контрол съдът упражнява при потърсена от работника или служителя правна защита, но той е невъзможен, когато обосновка в заповедта липсва. Определящи за преценката на съразмерността на наказанието освен характера на нарушението, са и последиците от конкретното неизпълнение на трудовите задължения, и поведението на служителя, които в случая не са преценени задълбочено според нея. Нито се твърди със заповедта, нито въобще е ясно да са настъпили неблагоприятни последици от поведението й, които да обосноват налагане на конкретното дисциплинарно наказание.

Относно нарушенията по т. 1 - На 25.09.2020г. не присъства на Педагогически съвет и по т.2 - На 30.10.2020г. не се явява на работа, пояснява, че е имала уважителни причини и счита наказанието за неоснователно, тъй като е нямала фактическа възможност по следните съображения: Твърди, че майка й М. Й.

П. има здравословни проблеми и е инвалид със 70 % намалена нетрудоспособност. На 25.09.2020г. поради влошаване на здравословното състояние на майка й се е наложило да се грижи за нея. На 30.10.2020г. не се явила на работа, като сочи, че този ден е бил есенна ваканция от 30.10.2020г. до 02.11.2020г. Не е отсъствала от редовен работен ден. Действително е следвало да подаде заявление за отпуск до директора на училището, тъй като й се полага ваканция, но ищцата не е подала такова, тъй като през нощта, срещу датата, в която не е подала заявление за отпуска получила обриви по цялото тяло, температура и силно разстройство. Принудила се да взема лекарства, които съдържат упойващи вещества. От силното изтощение през нощта и на другия ден е спала и е пропуснала да подаде заявление за отпуска, тъй като на тази дата се води неучебен работен ден, поради което за нея се явява правен интерес от завеждане на делото.

Моли съда да се произнесе с решение, с което да признае за незаконна заповедта за налагане на дисциплинарно наказание и да отмени Заповед № РД-3683-110/24.11.2020г. на директорът на ОУ „Св. Св. К. и М.” гр. Д., кв. Н., с която на В. Я. П. е наложено дисциплинарно наказание „Забележка“. Претендира за разноски.

В о.с.з. ищцата лично и с адв. М. поддържа исковата молба така, както е предявена. Счита, че издадената заповед е необоснована, немотивирана предвид изложените в исковата молба съображения. Оспорва отговора на исковата молба и развивите в него съображения. Счита, че 4 същите са нереалистични и неправилни и неподкрепящи се от приложените доказателства. Оспорва и всички останали твърдения и развити съображения. Моли съда да постанови решение, с което изцяло да уважи исковата молба като основателна и доказана и моли да отмени като необоснована и незаконосъобразна обжалваната заповед за налагане на дисциплинарно наказание „забележка“. Счита, че от събраните по делото доказателства по безспорен начин се доказва, че заповедта е немотивирана, неотговаряща на изискванията на закона и на критериите, които изисква закона. Претендира и моли съда да му присъди направените по делото разноски, съгласно списък за разноски, излага подробни съображения в писмена защита

В о.с.з. за ответникът адв. К. оспорва иска. Допълнително извън изложените в отговора на исковата молба съображения с оглед на възникнали обстоятелства счита иска и за недопустим. В тази връзка представя заповед от 08.03.2021г. за прекратяване на трудовото правоотношение между представляваното от него основно училище и ищцата. Моли съда да постанови решение, с което да прекрати делото като недопустимо по предявен недопустим иск с оглед представената заповед за прекратено трудово правоотношение между ищцата и доверителката й, представляваща ОУ „Св. Св. К. и М.“- гр. Д., кв.Н.. Алтернативно моли съда да отхвърли иска като неоснователен и недоказан по съображения, изложени в отговора на исковата молба, както и излага подробни съображения в писмена защита.

Претендира за разноските по делото, съгласно представения списък.

Съдът, след като взе предвид твърденията в исковата молба, становищата на страните и събраните по делото доказателства, прие за установено от фактическа и правна страна следното:

Не се спори, че ищцата В. Я. П. заема при ответника ОУ ”Св.Св.

К. и М.” гр. Д., кв. Н. длъжността „учител общообразователен предмет /български език и литература и история и цивилизация/ в прогимназиален етап“, за което е сключено Допълнително споразумение към Трудов договор № ЛС 3369- 194/02.09.2019г.

Не се спори, че със Заповед № РД-3683-110/24.11.2020г.

5 директора на ОУ „Св. Св. К. и М.” гр. Д., кв. Н., на основание чл. 259, ал.1 от ЗПУО, чл. 187, ал.1, т.1, т.7 и т.10 от КТ е наложил на ищцата дисциплинарно наказание „Забележка”, за това, че: 1. На 25.09.2020г. не присъства на Педагогически съвет; 2. На 30.10.2020г. не се явява на работа; 3.

Отказва да изпълнява заповеди на директора.

С ъ с Заповед № РД-3581-06/23.09.2020 г. на основание чл. 259, ал.1, във връзка с чл. 262, ал.1 от ЗПУО директора на ОУ „Св. Св. К. и М.“ гр.

Д., кв. Н. е свикал заседание на педагогическия съвет на 25.09.2020г. от 17.30 часа, при следния дневен ред: 1. Приемане на Мерки за вътрешноучилищна организация и спазване на правилата във връзка с епидемията COVID -19; 2.

Приемане на Годишния план на училището; 3. Актуализиране на Плана за квалификационната дейност и правилата за организирането и провеждането на вътрешноучилищната квалификация и отчитането на участието на учителите в предлаганите форми и 4. Текущи въпроси.

До директора на ОУ „Св. Св. К. и М.“ гр. Д., кв. Н. ищцата е дала писмени обяснения с вх.№ 41/29.09.2020г., че на 25.09.2020г. не е присъствала на педагогически съвет по лични, семейни и неотложни спешни ангажименти. Нямала възможност да се свърже с директора да уведоми, както и писмени обяснения с вх. № 129/23.11.2020г., затова че на 30.10.2020г. не се явила на работа, но поради здравословното си състояние, употреба на медикаменти, не е могла да направи адекватна преценка и изпуснала срока.