Решение № 237 от 06.12.2024, Апелативен съд - Бургас

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 237 гр. Бургас, 05.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на тридесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Събина Н. Христова Диамандиева

Членове:

Даниела Д. Михова

Веселка Г. Узунова при участието на секретаря Марина Д. Димова като разгледа докладваното от Даниела Д. Михова Въззивно гражданско дело № 20242000500383 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.258 и сл.ГПК и е образувано по въззивните жалби, подадени от Г. Ш. В. от с. С., обл. Б. (вх.№ 13883/05.08.2024 г.) и от Застрахователно Акционерно Дружество ДаллБогг:

Живот и Здраве АД, ЕИК 200299615, със седалище и адрес на управление: гр.София, ***, (вх.№ 13975/06.08.2024 г.), против решение № 640 от 12.07.2024 г. по гр.д.1742/2023 г. по описа на Окръжен съд Бургас.

Въззивницата-ищец Г. Ш. В. обжалва решението на ОС - Бургас В ЧАСТТА, с която са отхвърлени исковете й з а осъждане на ответното дружество да й заплати: обезщетение за неимуществени вреди, настъпили от ПТП на 27.08.2022 г., над присъдения размер от 90 000 лв. до предявения размер от 150 000 лв., ведно със законната лихва за забава върху сумата, считано от 12.12.2022 г. до 17.10.2023 г. над присъдения размер от 9 242,75 лв до предявения размер от 15 404,58 лв.

Изложени са съображения, че при правилно определен от съда размер на справедливото и доказано обезщетение за претърпени от ищцата неимуществени вреди – 150 000 лв., първоинстанционният съд неправилно е отхвърлил иска неимуществени вреди над сумата от 90 000 лв, редуцирайки обезщетението с приетия от съда размер на съпричиняване от страна на ищцата – 40%.

Твърди се, че уважавайки заявеното голословно възражение от страна на ответника за наличие на съпричиняване и принос от ищеца за настъпването на вредите от непоставен предпазен колан,

1 първоинстанционният съд не е съобразил трайната практика на ВКС, че намаляването на дължимото обезщетение на основание чл.51, ал.2 от ЗЗД е обусловено на първо място от надлежно релевиране на възражение за принос на пострадалия и установяване на този принос по категоричен начин при условията на пълно и главно доказване от възразилата страна. В този смисъл се твърди, че ответникът не направил никакви доказателствени искания и не са събрани никакви доказателства за обосноваване на възражението за съпричиняване от страна на ищцата. Твърди се, че изводът за наличие на съпричиняване по смисъла на чл.51, ал.2 ЗЗД не може да почива на предположения, а следва да се основава на доказани по несъмнен начин конкретни действия или бездействия на пострадалия, с които той обективно е способствал за вредоносния резултат, като е създал условия или е улеснил неговото настъпване.

Посочва се, че от събраните гласни доказателства е установено по безспорен начин, че процесното МПС е било много старо, че монтираните в него колани не са работили и са били технически неизправни, което, според въззивницата-ищец, е установено и от проведеното в У. полицейско разследване.

На второ място се твърди, че неправилно и необосновано съдът е определил и самата степен на съпричиняване от страна на ищцата, като отново не е съобразил практиката на ВКС по повод на обема на съпричиняване, с оглед вида на предпазния колан, местоположението на пострадалия пътник и траекторията и вида на удара. Твърди се, че поведението на водача на МПС за предизвикване на непозволеното увреждане има много по-голяма тежест в причинно-следствения комплекс от непоставянето на предпазния колан от ищцата, поради което определеният от съда размер на съпричиняване от ищцата (40%) е прекомерен. Цитирана е съдебна практика, съгласно която при направено възражение за съпричиняване, поради непоставяне на предпазен колан, наличието /респ.изправността на коланите/ не се презюмира, а следва да бъде доказано от страната, която се позовава на съпричиняване на вредоносния резултат като се твърди, че в случая такова доказване от ответника не е направено. Цитирана е съдебна практика относно приетия от съда размер на съпричиняване при непоставен предпазен колан, като изрично се посочва, че във всички тези случаи се е касаело за наличие на технически изправен и работещ механизъм на обезопасителния колан, което в настоящото дело не е доказано от ответната страна.

На последно място се посочва, че БОС вече е имал възможност да се произнесе по настъпилото процесно ПТП със същия микробус в У. и е приел в своите мотиви, че липсва съпричиняване от страна на ищеца - пострадал, тъй като не се доказва или установява съпричиняване (Решение № 352 от 15.04.2024 г. по гр.д.1743/2023 г. по описа на БОС).

Претендира се съдът да отмени обжалваното решение в неговата отхвърлителна част и да постанови решение, с което да уважи исковата претенция в пълен размер и без наличие на съпричиняване от страна на ищеца.

Претендира се присъждане на адвокатско възнаграждение на 2 основание чл. 38 от Закона за адвокатурата.

Не са ангажирани нови доказателства.

Въззивникът-ответник З. Д.Богг: Живот и Здраве АД , обжалва решението на ОС Бургас В ЧАСТТА, с която дружеството е осъдено да заплати на ищцата В. застрахователно обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди за разликата над 60 000 лв. до присъдените й 90 000 лв., т.е.за сумата от 30 000 лв.

Твърди се, че в обжалваните от ответника части, решението е неправилно, необосновано, постановено в нарушение на материалния закон чл.52 от ЗЗД и чл.51, ал.2 от ЗЗД, и съдопроизводствените правила при допуснати съществени процесуални нарушения.

Твърди се, че определеното на ищцата обезщетение за неимуществени вреди от 150 000 лв е в прекомерно завишен размер с оглед критериите за справедливост по чл.52 ЗЗД, които съдът е следвало да съобрази, вкл.социално-икономическите условия на живот в страната, средната нетна работна заплата към момента на ПТП, обичайно присъжданите обезщетения за телесни увреждания към този момент и пр.

Изложени са оплаквания и подробни съображения, че първоинстанционният съд неправилно определил процента на съпричиняване на вредите от страна на пострадалата ищца. Посочва се, че правилно съдът е приел, че ищцата е пътувала без поставен обезопасителен колан, но недостатъчно е съобразил, че при използване на предпазен колан, обемът и инетензивността на вредите би била много по-малка, включително част от вредите изобщо би могло да не възникнат, тъй като ищцата не би изпаднала и не би се наранила, т.е. съдът неправилно не е съобразил, че приносът на ищцата за настъпване на вредите е значително по-голям от този на водача на автомобила. Изложени са твърдения, че съдът е пренебрегнал опитните и научните правила, определяйки степента на съпричиняване на вредите, както и задължителната съдебна практика по този въпрос. Твърди се, че степента на съпричиняване на вредите от ищцата вследствие на непоставяне на предпазния колан следва да бъде определена на 60%.

Претендира се съдът да отмени решението на БОС в частта, с която ответното дружество е осъдено да заплати на ищцата застрахователно обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди за разликата над 60 000 лв до присъдените 90 000 лв, т.е.за сумата от 30 000 лв, и вместо него да постанови отхвърляне на иска за сумата от 30 000 лв с произтичащите от това последици.

Също не са ангажирани нови доказателства.

Всяка от страните е депозирала в законовия срок писмен отговор на въззивната жалба на другата страна.

Въззивникът-ответник оспорва въззивната жалба, подадена от ищцата като неоснователна и претендира потвърждаване на първоинстанционното съдебно решение в отхвърлителната му част като правилно и обосновано. Изложени са твърдения (подробно изложени и във въззивната жалба на ответника), че определеният от съда процент на съпричиняване на вредите от страна на ищцата (40%) не само не е завишен, но 3 напротив – е занижен, тъй като поставянето на обезопасителен колан в значителна степен би намалило, вероятно би предотвратило настъпването на вредите. Изложени са подробни съображения, припокриващи се в голяма степен с изложените във въззивната жалба на ответника.

Въззивницата-ищец В. оспорва в писмения си отговор, въззивната жалба, подадена от ответното дружество като неоснователна. Оспорва се като неоснователно и недоказано наличието на съпричинявне на вредите от страна на ищцата. Претендира се потвърждаване на решението на първоинстанционния съд в осъдителната му част. Претендира се и присъждане на адв.възнаграждение на адв. К. на основание чл. 38 ЗА.

И двете въззивни жалби са подадени от легитимирано лице, в законовия срок, против акт на съда, подлежащ на обжалване, поради което съдът ги намира за допустими.

С оглед твърденията на страните и ангажираните по делото доказателства съдът намира от фактическа и правна страна, следното:

Производството пред първоинстанционния съд е образувано по исковата молба на Г. Ш. В. от с. С., община С. против ЗАД “ДаллБогг: Живот и здраве“ АД с ЕИК 200299615, за осъждане на ответното дружество да заплати на ищцата сумата от 150 000 лв. представляваща обезщетение за неимуществени вреди от ПТП на 27.08.2022 г., сумата от 15 404,58 лв - лихва за забава за периода от 12.12.2022 г. до 18.10.2023 г., ведно със законна лихва върху главницата от 150 000 лв, считано от 18.10.2023 г. до окончателното й изплащане.

Изложени са твърдения, че при ПТП на 27.08.2022 г. с л.а.“Форд Транзит“, рег. № А 9863 МК, управляван от А. Ш., на пътя от С. към Б. в Р. У., водачът на автомобила, в който е пътувала и ищцата, е допуснал самостоятелно ПТП, при което пътниците в автомобила , вкл. ищцата, са получили различни травми, а един от тях е загинал. Твърди се, че при инцидента ищцата е получила травма на слезка /далак/, фрактури на раменна кост и горна част на ръката, много фрактури на ребрата, фрактура на гръдна кост, разкъсни рани на лицето и дъвчещите мускули, други тежки травми и пневмотаракс. Била е спешно откарана в болница и оперирана за отстраняване на далака и наместване на счупените кости в рамото, ръката, ребрата и гръдната кост. Сочи се, че ищцата е била в болница над 15 дни, от които 5 дни в реанимация, а след изписването й е предписано продължително медикаментозно лечение, ваксинация против бактерии и рехабилитация.

Твърди се, че след изписването си от болницата ищцата е била транспортирана в България и провела домашно лечение на легло в продължение на над 6 месеца, през което време е била обслужвана от друго лице. Излага се, че е имала силни продължителни болки в цялото тяло, била уязвима на инфекции поради отстранения далак, назначен й бил хранителен режим, като дълго време след това, а и понастоящем изпитва силни болки по цялото тяло, дори при леки ежедневни движения. Твърди, че се налага да приема болкоуспокояващи, да има специален режим на хранене, трудно се изправя и ходи, не може сама да се грижи за себе си. Поради състоянието си е неработоспособна.

Твърди се, че за автомобила, в който ищцата е пътувала по време на 4

ПТП, е налице сключена застраховка Гражданска отговорност с ответното дружество. Твърди се, ищцата е депозирала покана до застрахователя за определяне и изплащане на застрахователно обезщетение, но ответникът е отказал да плати такова обезщетение.

Предявени са искове правно основание чл. 432 КЗ и чл. 86 ЗЗД.

Ответникът е оспорил исковете, като в законовия срок е представил писмен отговор на исковата молба. Възразява, че вредите при ищцата са настъпили изключително в резултат на съпричиняване от нейна страна, поради това, че е пътувала без поставен предпазен колан в автомобила, което се установява от документите във връзка с ПТП. Твърди се, че травмите на ищцата се дължат на свободното движение на тялото й в купето на автомобила, както и поради изпадането й от него, поради липса на предпазен колан. Според ответника, съпричиняването от ищцата следва да се приеме в размер на 60%. Претендираното обезщетение се оспорено и по размер като прекомерно и нарушаващо принципа за справедливост. Оспорена е вината на водача на автомобила и противоправността на действията му, причинната връзка между действията му и вредите, настъпилите травми на ищцата и понесените болки и страдания и размерът на претенцията й.