Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 219 от 21.11.2024, Апелативен съд - Велико Търново

Съд
Апелативен съд - Велико Търново
Дело
Въззивно гражданско дело 440/2024
Вид
Решение № 219
Подписан
21.11.2024
В сила
03.01.2025
Състав
ХРИСТИНА ДАСКАЛОВА, ИСКРА ПЕНЧЕВА, ЖАНЕТА ДИМИТРОВА ГЕОРГИЕВА

Цитирани разпоредби

  • чл.259 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.263 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.269 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.38 ал.2 · Закон за адвокатурата
  • чл.108 · Закон за движението по пътищата
  • чл.113 · Закон за движението по пътищата
  • чл.113, ал.1 · Закон за движението по пътищата
  • чл.114, т.1 и т.2 · Закон за движението по пътищата
  • чл.114, т.1 и т.2 · Закон за движението по пътищата
  • чл.51 ал.2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.52 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.432 ал.1 · Кодекс за застраховането
  • чл.492 · Кодекс за застраховането
  • §1 т. 4 · Кодекс за застраховането
  • чл.7, ал.2, т.3 · Наредба № 1 от 1 октомври 1999 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения

РЕШЕНИЕ

№ 219 гр. Велико Търново, 21.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ

И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ХРИСТИНА ДАСКАЛОВА

Членове:

ЖАНЕТА Д. ГЕОРГИЕВА

ИСКРА ПЕНЧЕВА при участието на секретаря ГАЛЯ М. РОМАНОВА като разгледа докладваното от ИСКРА ПЕНЧЕВА Въззивно гражданско дело № 20244000500440 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по депозиранa въззивнa жалба от В. Т. К. срещу Решение № 136/ 18.06.2024 г. по гр.д. № 44/ 2024 г. по описа на ОС – Габрово в частта, с която съдът е отхвърлил предявения от нея иск за осъждане на ЗД „Бул Инс“ АД да й заплати застрахователно обезщетение за разликата над 10 500 лв. до претендирания размер от 35 000 лв. за претърпени неимуществени вреди в резултат от ПТП на 04.05.2023 г., ведно със законната лихва, считано от 20.10.2023 г. до окончателното изплащане. Жалбоподателката счита решението в тази му част за неправилно като постановено в нарушение на чл.52 ЗЗД. Съдът й присъдил крайно занижено обезщетение, защото не обсъдил детайлно всички критерии по прилагане на принципа за справедливост при определяне размера му – не отчел в достатъчна степен характера, тежестта и последиците на причинените й увреждания, продължителността и интензивността на търпените болки и страдания. Неоснователно съдът кредитирал с доверие извода на вещото лице, че във функцията на ръката й ще настъпи подобрение, без да съобрази напредналата й възраст, за която е характерно намаляването на възстановителните способности на организма. Изразява несъгласие с извода на първоинстанционния съд за наличието на съпричиняване на вредоносния резултат от нейна страна чрез предприето неправилно пресичане на пътното платно. Поддържа, че единствената причина за ПТП е предприетата от водача маневра „движение назад“ без 1 същият да се е убедил в безопасността на същата. Моли решението в обжалваната му част да бъде отменено. Процесуалният й представител претендира присъждане на адвокатско възнаграждение на основание чл.38 ал.2 ЗАдв.

В срока по чл.263 ал.1 ГПК насрещната страна ЗД „Бул Инс“ АД е подала отговор със становище за неоснователност на жалбата. Счита, че ОС – Габрово при съобразяване на всички релевантни за размера на обезщетението факти е определил справедливо такова и правилно е отчел наличието на принос на пострадалата за настъпване на вредоносния резултат. Тя предприела пресичане на необозначено място, на еднопосочно платно за движение, разделено с насрещното с бордюр и мантинела, при несъобразяване с намиращите се на улицата автомобили и според приетото заключение на авто-техническата експертиза попаднала в т.нар. „мъртва зона“, в която не е можела да бъде възприета от водача. Моли жалбата да бъде оставена без уважение. Претендира разноски.

Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259 ал.1 ГПК, от легитимирана страна, против обжалваем съдебен акт, поради което е процесуално допустима и следва да се разгледа по същество. В изпълнение на задълженията си по чл.269 от ГПК въззивният съд извърши служебна проверка относно валидността на обжалваното решение и допустимостта му в обжалваните части и намира, че съдебният акт не страда от пороци, водещи до неговата нищожност – постановен е от законен състав, в пределите на правораздавателната власт на съда, изготвен е в писмена форма, подписан е и е разбираем. Не са налице и процесуални нарушения, обуславящи неговата недопустимост.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и доказателствата по делото, в рамките на въведените оплаквания срещу първоинстанционния акт, намира следното:

Фактическата обстановка е правилно изяснена от първоинстанционния съд въз основа на събраните по делото доказателства и не се спори от страните, при което ВТАС не следва детайлно да я преповтаря, а само следва да я маркира с оглед необходимостта тя да бъде анализирана при правните изводи на съда по въпросите за съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалата и характера и интензитета на причинените й неимуществени вреди. Ищцата В. К. на 74-годишна възраст е пострадала като пешеходец при ПТП на 04.05.2023 г. около 8.45 ч. в гр. Севлиево, когато при пресичане на улица ул. ********* е била блъсната от управлявания от И. К.

Н. автомобил „Фолксваген Пасат“ при извършвана от него маневра „движение на заден ход“. Отговорността на водача е застрахована по валидна към датата на ПТП застраховка „Гражданска отговорност на автомобилиситите“, сключена с ЗАД „Бул Инс“. Механизмът на ПТП е изяснен от приетата по делото автотехническа експертиза: Водачът Недков е предприел движение на заден ход с цел включване в 2 движението и в същият момент пешеходката К. е предприела пресичане на пътното платно от десния тротоар в близост до автомобила на Недков и други спрелите автомобили. На разстояние една крачка от тротоара – около 0.6 – 0.7 м се осъществил контакт между задната дясна част на бронята на автомобила и десния крак на пешеходката, която загубила равновесие и паднала върху лявата си ръка. Причините за настъпване на произшествието според вещото лице са от една страна невъзприемане от водача на пешеходката, която преди да навлезе на пътното платно се е намирала на тротоара и е била видима в дясното странично огледало на автомобила, макар при навлизането си да е попаднала в мъртвата му зона, а от друга страна, предприемане на пресичане на пешеходката между спрели автомобили и невъзприемане преди да навлезе на платното за движение на движещия се на заден ход автомобил. Разпитан като свидетел водачът Недков е дал показания, че преди потеглянето си не видял да има някой в обсега на автомобила, нито в обсега на огледалата за странично и обратно виждане. По делото е установено, че ул. Никола Д. Петков е главна улица за двупосочно движение, като двете ленти са разделени със затревен остров с дървета с широчина 1.80 м, без мантинели /това е видно и от приложения снимков материал от досъдебното производство/. Св. Т. Ц. и св. Т. Д. дават показания, че в близост до мястото на инцидента /баничарница, закусвалня, заведение/ на разстояние между 20 м и 50 м има пешеходна пътека. В резултат на ПТП ищцата получила счупване на лявата лъчева кост в долната й част в областта на гривнената става. На 20.10.2023 г. тя е предявила извънсъдебна претенция пред застрахователя, но по образуваната щета обезщетение не й е било изплатено.

ВТАС напълно споделя формираните въз основа на така изяснената фактическа обстановка правни изводи на първоинстанционния съд за основателност на предявения иск с правно основание чл.432 ал.1 КЗ, поради което на основание чл.272 ГПК препраща към изложените от него мотиви. Доказани са всички изискуеми от закона предпоставки за ангажиране отговорността на застрахователя за обезщетяване на вредите, настъпили вследствие на конкретното ПТП: Налице е виновно противоправно поведение на водач на МПС, чиято отговорност е предмет на валидно застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ с ответното застрахователно дружество. Макар да не е реализирана наказателна отговорност спрямо водача, по настоящето дело е установено, че И.

Недков виновно, по непредпазливост, е нарушил разпоредбите на чл.40 ал.1 и ал.2 ЗДвП, които го задължават преди да започне маневрата движение назад да се убеди, че пътят зад превозното средство е свободен и че няма да създаде опасност или затруднения за останалите участници в движението и по време на движението си непрекъснато да наблюдава пътя зад превозното средство. В случая той не се е уверил, че пътят зад него е свободен и вследствие на това поведение на ищцата са причинени вреди. Налице е застрахователно събитие по см. на §1 т. 4 от ДР на КЗ и 3 застрахователят следва да заплати застрахователно обезщетение. Застрахователят не е упражнил правото си да обжалва решението във връзка с така формирания извод, при което страните са преустановили спора по този материалноправен въпрос. Спорът по делото пред въззивния съд е сведен само до справедливия размер на дължимото обезщетение за причинените на ищцата неимуществени вреди и за наличието на съпричиняване, респ. за размера на приноса на пострадалата.

Размерът на обезщетението се определя от съда по справедливост съгласно чл.52 ЗЗД, при съобразяване претърпените болки и страдания, тяхната интензивност и продължителност, проведеното лечение, настъпилото възстановяване, наличието на трайни последици за здравето, засягането на социалния и професионален живот и други релеванти обстоятелства, съобразно указанията, дадени с Постановление № 4/68 г. и с Постановление № 17/63 г. на Пленума на ВС. За да определи справедливия размер на обезщетението, в настоящия казус съдът отчете следните фактори:

От приетата пред ОС съдебно-медицинска експертиза се установява, че на ищцата В. К. – на 74-годишна възраст към датата на ПТП – е причинена фрактура на „типично място“ – на лявата лъчева кост в областта на гривнената става, характерна при падане от собствен ръст и подпиране върху дланта на съответния крайник. Има счупване и на израстъка на лакътната кост в долната й част. Получената травма не е налагала оперативно лечение – предприето е консервативно лечение, като под местна анестезия е извършена репозиция и след това е направна гипсова имобилизация първоначално с лонгета за 10 дни, а след това за месец с цял гипс, обхващащ китката на лявата ръка, част от дланта и част от лявата предмишница. След премахване на гипсовата имобилизация ищцата е провела два курса на физиотерапия от по 10 дни.

Според експерта нормалният възстановителен процес е около 2,5 - 3 месеца, през които е налице трайно затруднение на движението на левия горен крайник. От показанията на разпитаните свидетели се установява, че при ищцата възстановяването е продължило около 4 месеца, като непосредствено след инцидента и докато ръката й била обездвижена тя изпитвала силни болки. При прегледа за нуждите на експертизата – на 18.04.2024 г. /почти година след инцидента/ – вещото лице е установило, че при ищцата има лека деформация в гривнената става на лявата ръка, силата на захвата с нея е намален и има ограничена дорзална и плантарна флексия в гривнената става с около 45 градуса поради болка, но не може да се говори за инвалидизация. В съдебно заседание обяснява, че няма да настъпи пълно възстановяване на крайника, но може да има подобрение – възможно е да остане дефицитът в движенията – при сгъването и разгъването на китката, но няма да има болки и няма да се препятства нормалната активност на ищцата, съобразена с възрастта й – тя ще може да се обслужва спокойно, да пазарува и пр. Посочва, че ще се бъде преодоляна слабостта в лявата китка, като не може да се очаква тя да бъде със силата на дясната ръка, защото поначало лявата има по-слаб захват. Травмата на ръката несъмнено е причинила на ищцата затруднения в 4 самообслужването и в извършването на рутинни дейности в ежедневието – къпане, обличане, домакински работи, пазаруване, но съдът не счита, че това затруднение е в по-висока степен и за по-продължителен период от обичайните при подобно увреждане – за около 4 месеца. Не кредитира показанията на свидетелите, че през този период К. имала нужда от чужда помощ за всичко – „само до тоалетната можела да ходи сама“. Касае се до увреждане на горен крайник, който при ищцата не е водещият, при което тя може да се самообслужва в значителна степен и само с дясната си ръка, няма други травми, които да препятстват придвижването й, включително пазаруването на ежедневно необходими стоки. С оглед естеството на травмата не е ограничен по никакъв начин и социалният живот на пострадалата. Засегната е само възможността й да изпълнява трудовата дейност, която е реализирала преди инцидента. Вещото лице е посочило, че ищцата няма да може да работи физическата работа, която е работила до момента – установеното от свидетелите почистване на входове, свързано с вдигане на кофи с вода и еднородни движения с ръце, но следва да се отчете, че тя е пенсионер и тази допълнителна дейност не е решаваща за нейната издръжка. Несъмнено ищцата е изпитала значителен емоционален дискомфорт особено в началото на възстановителния период, но съдът не кредитира показанията на св. Д. – дъщеря на ищцата – в смисъл, че майка й се е променила психически вследствие на ПТП.