Решение № 729 от 12.05.2023, Районен съд - Варна
- Съд
- Районен съд - Варна
- Дело
- Административно наказателно дело 620/2023
- Вид
- Решение № 729
- Подписан
- 12.05.2023
- В сила
- 24.07.2023
- Състав
- Валентин Пушевски
Цитирани разпоредби
- чл. 34, ал. 3 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 40, ал. 2 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 43, ал. 4 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 43, ал. 6 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 44, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 57 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 59, ал. 2 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 63, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 84 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 125, ал. 5 · Закон за данък върху добавената стойност
- чл. 179, ал. 1 · Закон за данък върху добавената стойност
- чл. 269, ал. 3, т. 2 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 314, ал. 1 · Наказателно-процесуален кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 729 гр. Варна, 12.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 44 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори март през две хиляди дв адесет и трета година в следния състав:
Председател: Валентин Пушевски при участието на секретаря Мария Ст. Миланова като разгледа докладваното от Валентин Пушевски Административно наказателно дело № 20233110200620 по описа за 2023 година установи, че производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на „Богад 1248“ ЕООД, с ЕИК: 201604781, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, ул. „Ана Феликсова“ № 18, вх. А, ет. 5, ап. № 24 (с предишно наименовани „Аматрон“ ЕООД), депозирана чрез неговия процесуален представител адв. Н. Ч. от АК – Варна срещу Наказателно постановление № 684691 – F641120 от 05.01.2023 г., изд адено от Директора на дирекция „Обслужване“ в ТД на НАП гр. Варна, с което на основание разпоредбата на чл. 179, ал. 1 от Закона за данъка върху добавената стойност (ЗДДС), на дружеството – жалбопод ател е наложено административно наказани „имуществена санкция“ в размер на 500 лева за това, че на 29.11.2021 г. в ТД на НАП гр. Варна при проверка в информационния масив е установено, че дружеството „Аматрон“ ЕООД, като регистрирано по ЗДДС лице не е изпълнило задължението си да под аде справка – декларация по ЗДДС за данъчен период 01.10.2021 г. – 31.10.2021 г. в териториалната дирекция по регистрацията си – ТД на НАП гр. Варна в установения в чл. 125, ал. 5 от ЗДДС срок до 15.11.2021 г. – нарушение на разпоредбата на чл. 125, ал. 5 от ЗДДС.
Дружеството – жалбоподател „Богад 1248“ ЕООД – гр. Варна намира 1 издаденото наказателно постановление за неправилно и незаконосъобразно, като представя подробни аргументи в защита на своето становище. На първо място навежда твърдения, че в хода на административно – наказ ателното производство са били допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които са основани за отмяна на наказателното постановление.
Конкретно посочва, че АУАН е бил връчен на законен представител на дружеството – жалбоподател на дата 21.12.2022 г., без данни за спир ане на административното производство, поради което и следва да се приеме, че процесното наказателно постановление е издадено след изтичане на срока, предвиден в чл. 34, ал. 3 от ЗАНН. Също така поставя акцент във въззивната жалба, че според него самото наказателно постановление не съдържа всички изискуеми реквизити, предвидени в разпоредбата на чл. 57 от ЗАНН. Счита, че би могло в случая да намери приложение разпоредбата на чл. 28, ал. 1 от ЗАНН, предвид факта, че не са настъпили вредни последици за държавния фиск от извършване на нарушението. Поради гореизложените съображения отправя молба за отмяна на наказателното постановление и присъждане на сторените деловодни разноски.
В проведеното на 22.03.2023 г. открито съдебно з аседани по НАХД № 620 по описа за 2023 г. на Варненския районен съд, дружеството „Богад 1248“ ЕООД се представлява от своя законен представител г-н. И.Ц. и процесуалния си представител адв. Н. Ч. от АК – Варна, които поддържат жалбата на посочените в нея основани и отправят молба за отмяна на наказателното постановление.
В проведеното на 22.03.2023 г. открито съдебно з аседани по НАХД № 620 по описа за 2023 г. на Варненския районен съд, въззиваемата страна Директора на дирекция „Обслужване“ в ТД на НАП гр. Варна се представлява от своя процесуален представител ст. юрисконсулт Д.П., която моли за потвърждаване на наказателното постановление, обосновавайки се, че нарушението е безспорно установено, както и строго е спазена процедурата по спиране на административно – наказ ателното производство. Юрисконсулт Петрова претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Съдът намира за установено от фактическа страна следното:
На 29.11.2021 г. св. А. О. О. – инспектор по приходите в ТД на НАП гр.
Варна извършила проверка в информационния масив на ТД на НАП гр.
2
Варна, по време на която установила, че дружеството „Аматрон“ ЕООД, като регистрирано по ЗДДС лице не е изпълнило задължението си да под аде справка – декларация по ЗДДС за данъчен период 01.10.2021 г. – 31.10.2021 г. в териториалната дирекция по регистрацията си – ТД на НАП гр. Варна в установения в чл. 125, ал. 5 от ЗДДС срок до 15.11.2021 г.
Преценявайки, че с това свое поведение дружеството „Аматрон“ ЕООД е осъществило състава на нарушение по чл. 125, ал. 5 от ЗДДС, на 24.01.2022 г. св. О. съставила акт за установяване на административно нарушение, с който санкционирала дружеството за нарушение на посочената нормативна разпоредба.
На 26.04.2022 г. административно – наказ ателното производство било спряно, на основани чл. 43, ал. 6 от ЗАНН, като препис от АУАН бил връчен на законния представител на дружеството на 21.12.2022 г., като в предвидения в разпоредбата на чл. 44, ал. 1 от ЗАНН срок постъпило писмено възражение срещу съставения АУАН, което било разгледано от административно – наказващия орган, но след като било преценено за неоснователно, на 05.01.2023 г. Директорът на дирекция „Обслужв ане“ в ТД на НАП гр. Варна, приемайки идентична фактическа обстановка, като тази изложена в обстоятелствената част на АУАН, издал наказ ателно постановление, с което на основани чл. 179, ал. 1 от Закона за данъка върху добавената стойност (ЗДДС) наложил на дружеството „имуществена санкция“ в размер на 500 лева за извършено нарушение на чл. 125, ал. 5 от ЗДДС.
По отношение на доказателствата и от правна страна, съдът намира за установено следното:
Жалбата срещу наказателното постановление е подадена в установения в чл. 59, ал. 2 от ЗАНН срок, от надлежна страна, срещу акт, който подлежи на обжалване, поради което се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество, съдът я намира за основ ателна, поради следните съображения:
На първо място следва да се подчертае, че дружеството и неговия процесуален представител адв. Ч. не оспорват факта, че дружеството „Аматрон“ ЕООД, като регистрирано по ЗДДС лице не е изпълнило задължението си да подаде справка – декларация по ЗДДС за данъчен период 01.10.2021 г. – 31.10.2021 г. в териториалната дирекция по регистрацията си – 3
ТД на НАП гр. Варна в установения в чл. 125, ал. 5 от ЗДДС срок до 15.11.2021 г.
Поради тази причина съдът не вижда необходимост от коментар на събрА.те гласни и писмени доказателства, установяващи съставомерността на нарушението. Възраженията на дружеството срещу законосъобразността на наказателното постановление са изцяло от правно естество, като съдът ги намира в действителност за основателни, поради следните причини:
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, в настоящото съдебно производство съдът следва да провери законността на обжалваното наказателно постановление, т.е. дали правилно е приложен както процесуалния, така и материалния закон, независимо от основанита, посочени от жалбоподателя – арг. от чл. 314, ал. 1 от НПК вр. чл. 84 от ЗАНН.
В изпълнение на това си правомощие съдът служебно констатира, че са били допуснати съществени нарушения на процесуалните правила в хода на административно – наказателното производство.
Съображенията на съда за така застъпената позиция са следните: АУАН е съставен в отсъствие на нарушителя, въз основа на разпоредбата на чл. 40, ал.
2 от ЗАНН. Върху самият АУАН е отр азено, че считано от датата 26.04.2022 г. административно – наказателното производство е било спряно на основани разпоредбата на чл. 43, ал. 6 от ЗАНН.
Според съда обаче липсват доказателства, които да установяват, че е било изпълнено задължението да бъде уведомен нарушителя, че срещу него е съставен АУАН. Разпоредбата на чл. 43, ал. 6 от ЗАНН допуска административно – наказателното производство да бъде спряно тогава, когато след щателно издирване нарушителят не бъде открит. В конкретния случай се съдържат два на брой протокола (съответно от датите 14.04.2022 г., 26.04.2022 г.), с които е удостоверено, че адреса – седалище и адрес на управление на дружеството е бил посетен с цел връчване на АУАН, но на адреса законен представител на дружеството не е бил открит, както и не е бил установен негов упълномощен представител, на който да бъде връчен АУАН.
Съдът застъпва позиция, че двукратно посещение на адреса (посочен като адрес – седалище и адрес на управление на дружеството) в никакъв случай не изпълнява изискването за щателно издирване на нарушителя, доколкото на първо място от протоколите изобщо не става ясно по кое време е посещаван 4 адреса макар и такъв реквизит да е предвиден в протокола. Горното е от съществено значение доколкото се касае за посещение на адрес на търговско дружество, за което може да се предположи при това с голяма степен на вероятност, че има някакво огрА.чено работно време, съгласно императивните разпоредби на КТ, поради което и е логично да не бъде намерено извън работно време.
Акта за установяване на административно нарушение, който е бил съставен в отсъствие на нарушителя е следвало да му бъде връчен по реда на чл. 43, ал. 4 от ЗАНН. В тази връзка съдът намира за необходимо да отбележи, че редът за връчване на съобщения, предвиден в глава VІ от ДОПК в това число и връчване на съобщения в съответствие с изискванита на чл. 32 от ДОПК касае административните производства, но не и административно – наказателните производства. При последните е приложимо тълкув ането дадено от Върховният съд, а впоследствие и Върховния касационен съд в редица решения във връзка с чл. 269, ал. 3, т. 2 от НПК (чл. 268, ал. 3, т. 2 от НПК – отм.), приложим по препращане от чл. 84 от ОР на ЗАНН че „щателното издирване представлява издирвателна дейност, съставена от целенасочени, последователни, систематични и активни действия, насочени към установяване точното местонахождение на издирваното лице по всички допустими от закона и фактически възможни начини, както и че тази активност следва да се осъществява продължителен период от време.
Издирвателните мероприятия не следва да се огрА.чават в определен часови интервал и до един и същи адрес, след като лицето не бива откривано там. В издирването следва да бъдат ангажирА. оргА., имащи отношение към регистрацията и контрола върху лицата, каквито с положителност са общинските администрации и оргА.те на МВР.“ В случая АУАН е следвало да бъде изпратен на поделение на МВР („съответната служба“ по см. на чл.
43, ал. 4 от ЗАНН), като служителите на МВР имат задължението по чл. 43, ал. 4 от ЗАНН в 7 – мо дневен срок да връчат АУАН на нарушителя. След като изобщо не е пристъпено към връчване на АУАН по реда на чл. 43, ал. 4 от ЗАНН, не са били налице правни и фактически основани да се пристъпи към спиране на административно – наказ ателното производство по реда на чл.
43, ал. 6 от ЗАНН. В горната насока е налице и достатъчно константна съдебна практика на Административен съд Варна - Решение по КНАХД № 2699/2012 г., КНАХД № 130/2015 г., КНАХД № 159/2016 г. КНАХД № 5
3462/2015 г.; КНАХД № 3315/2015 г. и др. След като не са били налице основани за спиране на административно – наказ ателното производство, не са били налице и основани за издаването на процесното наказ ателно постановление повече от единадесет месеца след съставянето на акта за установяване на административно нарушение, поради което и съдът приема, че наказателното постановление е издадено в нарушение на чл. 34, ал. 3 от ЗАНН, вече след изтичане на регламентирани в тази разпоредба 6 – месечен срок. Това нарушение представлява съществено нарушение на процесуалните правила довело до съществено огрА.чаване правото на защита на въззивника и е достатъчно, при това самостоятелно основани за отмяна на наказателното постановление. Доколкото съдът достигна до извод за наличие на съществено нарушение на процесуалните правила, допуснато в хода на административно – наказателното производство, обуславящо безусловна отмяна на наказателното постановление, е безпредметно обсъждането на останалите възражения на жалбоподателя срещу законосъобразността на наказателното постановление.
Поради гореизложените съображения, съдът намира, че Наказателно постановление № 684691 – F641120 от 05.01.2023 г., изд адено от Директора на дирекция „Обслужване“ в ТД на НАП гр. Варна, е незаконосъобразно, поради което и следва да бъде отменено.
Разпечатката съдържа 35 от 44 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/37372c73-6b8f-46aa-8e34-18d315a989d6