Решение № 260449 от 12.03.2021, Районен съд - Бургас

Личните данни в текста са заличени.

Р Е Ш Е Н И Е

Номер 260449 12.03.2021 г. Град Бургас

В

ИМЕТО НА НАРОДА

Бургаският районен съд Х граждански състав

На осми февруари Година

2021

В открито заседание в следния състав:

Председател: Димана Кирязова-Вълкова

Секретар: Станка Атанасова като разгледа докладваното гр.д. № 5606 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по повод предявения от С.И.А. *** и допълнително уточнен иск, с който се моли да бъде прието за установено в отношенията между страните, че ищецът е собственик на следните поземлени имоти: поземлен имот (ПИ) с идентификатор *** по КККР на гр. Бургас, м. „Черна гора“, с площ от 783 кв.м., при съседи: ***, ***, ***,

***, поземлен имот с идентификатор *** по КККР на гр. Бургас, м. „Черна гора“, с площ от 3 347 кв.м., при съседи: ***, ***, *** и поземлен имот с идентификатор *** по КККР на гр. Бургас, м. „Черна гора“, с площ от 9 234 кв.м., при съседи: път, ***, ***, ***, *** и ***, както и да му бъдат присъдени направените разноски по делото. Ищецът твърди, че от 01.01.2001 г. до настоящия момент осъществява недобросъвестно владение върху процесните имоти, поради което счита, че на осн. чл. 77 от ЗС, вр. чл. 79 от ЗС е придобил правото на собственост върху тях. Твърди също така, че в средата на 90-те години покойната му майка е поискала да й бъде предоставено за ползване общинско място, представляващо бившата площадка на „Автотрафик“ АД – Бургас, като през 2000 г. му е предала ползването на този имот, а през 2001 г. той е построил ограда и две халета с пристройки към тях, които и към момента се владеят от него. На следващо място ищецът твърди, че преди 1989 г. имотите са били предоставени на ДАП-Товарни превози – Бургас за автоморга и са били включени в капитала на предприятието, като са загубили земеделския си характер, поради което неправилно са били отразени в КВС, след което неправилно са записани в КККР като земеделски имоти и собственост на Община Бургас. Ищецът се явява лично и с процесуален представител в съдебно заседание, поддържа иска, ангажира доказателства.

Така предявеният установителен иск е с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК и е допустим.

Първоначално са били предявени и иск за приемане за установено, че процесните поземлени имоти не представляват земеделска земя, както и иск за приемане за установено, че тези имоти не са общинска собственост, но производството по тези искове е прекратено с влязло в сила определение от 20.12.2019 г.

Ответната Община Бургас оспорва иска като неоснователен. Твърди, че в случая правните последици на твърдяната от ищеца придобивна давност не могат да настъпят, предвид наличието на законова забрана за това – чл. 86 от ЗС. Заявено е, че имотите частна общинска собственост могат да се придобиват по давност, считано от 01.06.1996 г., но течението на този давностен срок е било спряно на 31.05.2006 г. до 31.12.2017 г., а след това и до 31.12.2022 г., т.е. към момента не е изтекъл твърдяния от ищеца давностен срок. Твърди се също така, че ищецът е държал имота не като свой, а го е поискал единствено за ползване и то за определен период от време, като е плащал и наем за част от имота, т.е. ищецът е бил с ясното съзнание чий е имотът и не го е държал като свой. В съдебно заседание се явява процесуален представител на ответника, който поддържа отговора, ангажирани са доказателства. Претендира се присъждане на съдебно-деловодни разноски в полза на Община Бургас.

След преценка на събраните по делото доказателства, доводите на страните и разпоредбите на закона съдът намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Видно от приложеното копие на Протокол № 8 от проведено на 24.07.1985 г. заседание на Изпълнителния комитет на Общински народен съвет – гр. Бургас, е било дадено съгласие да се отреди терен от около 15 дка в производствена зона „Меден рудник” за устройване на гаражен двор на Автокомбинат – Бургас – Товарни автомобилни линии, при граници: изток - шосе за гр. Грудово, юг – съществуващо дере, север и запад – неусвоени терени от бившето хвостохранилище на м. „Росен”. Представена е и Заповед № 1150/28.08.1985 г. на Председателя на ОНС-Бургас, с която на осн. чл. 75 от ППЗТСУ и предвид решението на ИК на ОНС по протокол № 8/24.07.1985 г. е одобрено отреждането на терен от 15 дка за гаражен двор на Товарни автомобилни линии, находящ се в промишлена зона „Меден рудник“, при горепосочените граници.

Със Заповед № Ф-20/06.05.1991 г. на министъра на транспорта и приложение № 1 към нея, на осн. чл. 1, ал. 3, т. 1, б. „а” от Указ № 56 за стопанската дейност и чл. 5, ал. 1 на ПМС № 2/1989 г. е била образувана фирма с държавно имущество с наименование „Автотрафик”, с предоставено за уставен фонд държавно имущество в размер на 4 146 000 лв., което тя е получила като правоприемник на автостопанство „Товарни превози № 1” – Бургас от фирмата „Бургас – автотранспорт”, образувана с Решение № 50/1989 г. на МС.

Приложено е и Решение № 4758/06.06.1991 г. по ф.д. № 4304/1991 г. на БОС за регистрирането на образуваната фирма с държавно имущество „Автотрафик” – гр.

Бургас.

Впоследствие с Решение № 3780/25.06.1992 г. по ф.д. №

4076/ 1992 г. на БОС фирма „Автотрафик” е преобразувана в „Автотрафик” ЕООД с държавно имущество, с Решение от 07.11.1995 г. по същото дело последното е преобразувано в „Автотрафик” ЕАД с държавно имущество, а с Решение от 10.05.1997 г. „Автотрафик” ЕАД е преобразувано в „Автотрафик” АД по реда на чл.

51 от ЗППДОП (отм.).

Видно от изготвените основна и допълнителна съдебно-счетоводни експертизи и от изслушването на вещото лице в съдебно заседание, към настоящия момент поземлен имот с идентификатор *** по КККР на гр. Бургас не е включен в капитала на „Автотрафик“ АД и не е отразен по счетоводна сметка, отчитаща земи, респективно в баланса на дружеството, като този имот не е бил включен в капитала на дружеството и във встъпителния му баланс към момента на приватизацията на „АС Товарни превози 1“ – Бургас.

Като доказателство по делото е представено копие на молба вх. № ЦД-94-М-44/25.04.1996 г. от М. А., действаща в качеството си на ЕТ „М. Д.

А.“, до кмета на Община Бургас, с която същата моли да й бъде разрешено да ползва бившата площадка на „АВТОТРАФИК“ – Бургас в м. „Шилото“ за паркиране на притежаваните от нея тежкотоварни автомобили, като липсват писмени доказателства имало ли е и в какъв смисъл е било произнасянето на административния орган по тази молба. Не се спори по делото, че М. А. е майка на ищеца.

По делото са разпитани свидетелите П. П. Ш., Т. И.Д. и И.

С. А..

Св. Ш. (без родство) заявява, че е приятел на ищеца и знае, че той стопанисва имот на „Шилото“, който е бил взет от „ТЕКСИМ“. През 1997 г. или 1998 г. ищецът му се обадил и го помолил да му помогне за смяна на оградата на имота. Според свидетеля, старата ограда е била свалена от служители на предприятието, след което ищецът, баща му и техни приятели (включително свидетелят) сложили нова ограда на мястото на старата – циментови колове с мрежа. Имотът представлявал голям паркинг и бил насипан с чакъл, като отпред имало една вишка със стая за пазачите, а впоследствие ищецът построил две халета в имота. Свидетелят твърди, че ищецът и баща му владеят имота от преди 1997-1998 г. до настоящия момент, като той не знае някой друг да е имал претенции към този имот. Заявява също така, че не е говорил с ищеца как е придобил имот, но от техни познати знае, че му е бил предоставен или е бил закупен от „ТЕКСИМ“.

Св. Д. (без родство) заявява, че от август 1990 г. до 27.12.1999 г. е работил в „АВТОТРАФИК“, като от 1993 г. до 1999 г. е бил директор на дружеството. Твърди, че в м. „Шилото“ е имало терен от 8-10 дка, който е бил ползван от дружеството за складиране на излезли от експлоатация автомобили. Теренът е бил ограден с телена ограда със стоманени колони, били са обособени чакълирани пътеки, имало и вишка, в която на първия етаж имало стая за охраните, а на втория – стая за наблюдение. През 1996 г. - 1997 г. във връзка с масовата приватизация започнали да издирват документи за този терен и са намерили документ, с който ГНС го е предоставил за ползване на Автокомбинат – Бургас. След приватизацията на предприятието било преценено, че няма как теренът да бъде узаконен на името на „АВТОТРАФИК“, поради което през късната есен на 1999 г. започнали да премахват автомобилите и да освобождават терена, като била премахната и оградата и човекът, който сега стопанисва имота, започнал да поставя друга ограда. Според свидетеля, имотът е бил воден „задбалансово“ в баланса на предприятието, като при разделянето на Автокомбината тази „клетка“ е била дадена на „АВТОТРАФИК“ за ползване. Заявява също така, че доколкото знае теренът е бил хвостохранилище към Бургаски медни мини.

Св. А. (**********) заявява, че имотът на „Шилото” е бил „клетка” на „АВТОТРАФИК”, където той е работил много години. След това започнал работа в СОМАТ, имал няколко камиона и автобуса и търсел място за паркирането им, поради което поискал от зам. кмет на Община Бургас да му дадат имота на „Шилото“ и последният му казал да се разбере с „АВТОТРАФИК“ за този имот.

Свидетелят говорил с ръководството на дружеството и му разрешили да ползва площадката, след което той платил някаква сума и през 1995 г. – 1996 г. се нанесъл там. Дружеството демонтирало оградата на имота и свидетелят сложил нова ограда на мястото на старата, но вишката на портала останала извън имота, тъй като за нея поискали от свидетеля да плати 5 000 лв., а той нямал. След това свидетелят се разболял и той и съпругата му предоставили на сина си да се занимава с транспортната дейност както и с уреждането на въпросите, свързани с имота на „Шилото“. Според свидетеля, този имот е бил хвостохранилище на м. Р.

Като се настанили там, имотът бил чакълиран и запечатан с асфалт, като имало сондажни ядки, които те изчистили. Свидетелят твърди, че от тогава до сега никой не е имал претенции към имота, като синът му продължава да го владее и никой не го е притеснявал във връзка с този имот. Заявява също така, че имотът е бил предоставен на него и на съпругата му без никакъв договор. Според свидетеля, имотът е бил на „Автотрафик“, но той не е проверявал дали това е вярно.

Новата ограда била сложена на мястото на старата, но без да искат разрешение и без строителни книжа за нея.

Видно от изготвената съдебно-техническа експертиза, ползваният от ищеца имот, така както е заграден понастоящем, е с площ от 10 060 кв.м., като части от него попадат в следните имоти: 6 988 кв.м. от имота попадат в ПИ ***, 1 839 кв.м. - в ПИ ***, 774 кв.м. – в ПИ ***, 432 кв.м. – в ПИ ***, 16 кв.м. – в ПИ *** и 11 кв.м. – в ПИ ***. В експертизата също така е посочено, че първият план, в който е отразен имотът, е КВС, а след това имотът е отразен в кадастралната карта. Вещото лице е установило, че в по-голямата си част имотът е покрит с изкуствена настилка от чакъл и запечатка и в него са построени две масивни сгради с пристройки, като не са открити документи за законността на сградите и на оградата, която не следва границите на някой от имотите по КК.

Според вещото лице, по-голямата част от поземлен имот *** по КК на гр.

Бургас, м. „Черна гора” (старо наименования „Карабаир”) с площ 9 234 кв.м., със стар № по КВС 000415, не се експлоатира като земеделски имот, а в КВС имот 000415 е вписан като „Терени заети от хангари и гаражи за селскостопанска техника”, но вещото лице не е открило преписка за промяна статута на земята.

Съгласно заключението, поземлени имоти с идентификатори ***, *** и *** не са урегулирани и попадат извън регулационните граници на гр.

Бургас, в предвидено разширение на населеното място.

В допълнителната съдебно-техническа експертиза е посочено, че действащото хвостохранилище на „Бургаски медни мини“ ЕАД се намира на около 2 км южно от процесните имоти, а всички други терени, които са били ползвани като хвостохранилища, са били рекултивирани като земеделски или други територии и не са означени на съществуващите планове и карти.

По делото са приложени скици на процесните три поземлени имоти, като и в трите скици е посочено, че имотите са земеделски и са собственост на Община Бургас. От скиците също така е видно, че ПИ с идентификатор *** е идентичен с имот № 450 по предходен план, ПИ с идентификатор *** е идентичен с имот № 85 по предходен план, а ПИ с идентификатор *** е идентичен с имот № 415 по предходен план.