Решение № 109 от 21.06.2023, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 109 гр. Пловдив, 21.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седми юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Вера Ив. Иванова

Членове:

Катя Ст. Пенчева

Тодор Илк. Хаджиев при участието на секретаря Мила Д. Тошева като разгледа докладваното от Вера Ив. Иванова Въззивно гражданско дело № 20235000500228 по описа за 2023 година

Производството е въззивно по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Обжалвано е решение № 60, постановено на 15.02.2023 г. по гр.д.

254/2022 г. на Окръжен съд – С.З., с което са отхвърлени предявените по чл.45 ЗЗД във връзка с чл.73 ЗННД и чл.49 ЗЗД искове от П. Ж. П. против К.

П. Г., К. В. В. , “Ю.Б.“ АД-гр. С. и А. И. П. за заплащане на сумата от 300 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени от него имуществени вреди, 100 000 лв. от които за лишаване от ползване на собствения му недвижим имот, представляващ ПИ **-***, кв.** по плана на гр Х., кв. Б., цялото от 1320 кв.м по нотариален акт №***/1951 г., а по скица с площ от 1090 кв.м, при неуредени регулационни отношения, ведно с построените в него жилищна сграда (къща) със застроена площ 70 кв.м, стопанска сграда от 24 кв.м и гараж от 34 кв.м, с граници на имота: ПИ *-***, **-*** и **-***, улица, **** *** и ***-***, за периода от 19.09.2005 г. до датата на исковата молба 20.04.2022 г., и 200000 лв. за стойността на съборените през годините жилищна сграда (къща) със застроена площ 70 кв.м, стопанска сграда от 24 кв.м и гараж от 34 кв.м; и за заплащане на сумата от 200 000 лв., 1 представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди, представляващи негативни емоции, страдания и мъка, като неоснователни и недоказани, както и е отхвърлен предявеният от П. Ж. П. против К. П. Г. , К.

В. В.-К., “Ю.Б.“ АД-гр. С. и А. И. П. иск за обявяване за нищожно постановление за възлагане от 06.12.2004 г., издадено по изп.д. №****/2003 г. по описа на СИС при РС Х., като неоснователен, и е осъден на основание чл.78, ал.3 ГПК П. Ж. П. да заплати на К. П. Г. сумата от 1000 лв., представляваща направените по делото разноски за възнаграждение за един адвокат.

Жалбоподателят П. Ж. П. моли решението да бъде отменено като незаконосъобразно, неправилно по съображения, изложени във въззивната жалба от 10.03.2022 г., като моли предявените от него искове да бъдат уважени. Като ищец в производството пред окръжния съд предявява субективно и обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 45 от ЗЗД, чл.49 от ЗЗД и чл. 73 от ЗННД за осъждане на ответниците К.

П. Г., К. В. В., „Ю.Б.“АД-гр.С. и А. И. П. да му заплатят солидарно обезщетение в размер на 300 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени от него имуществени вреди вследствие на незаконосъобразни действия и актове на ответниците - на К. П. Г., която изготвила и изповядала нотариален акт за продажба на недвижим имот от лице, представящо се за пълномощник на продавачите с неистински документ, на „Е.“АД като лице, сключило договор за учредяване на договорна ипотека с лице-несобственик на имота, и поискало продажбата на недвижимия имот въпреки че вече е било уведомено за това, че ипотеката му е учредена от несобственик, придобил имота с фалшиви документи, на нотариус К. В. В., която е изготвила и изповядала нотариалния акт, с който е учредена договорна ипотека от лице, което не е собственик на имота, и на А. И. П. като лице, което е издало, съставило и подписало нищожно постановление за възлагане на недвижим имот без да има качеството на държавен съдебен изпълнител, - 100 000 лв. от които за лишаване от ползване на собствения му недвижим имот, представляващ ПИ **-***, кв.** по плана на гр Х., кв. Б., цялото от 1320 кв.м по нотариален акт №***/1951 г., а по скица с площ от 1090 кв.м, при неуредени регулационни отношения, ведно с построените в него жилищна сграда (къща) със застроена площ 70 кв.м, стопанска сграда от 24 кв.м и гараж от 34 кв.м, с граници на имота: ПИ *-***, **-*** и **-***, улица, **** 2

*** и ***-***, за периода от 19.09.2005 г. до датата на исковата молба 20.04.2022 г., и 200 000 лв. за стойността на съборените през годините жилищна сграда (къща) със застроена площ 70 кв.м, стопанска сграда от 24 кв.м и гараж от 34 кв.м, както и обезщетение в размер на 200 000 лв. за причинени неимуществени вреди, представляващи негативни емоции, страдания и мъка вследствие на незаконосъобразните действия на ответниците, както и иск с правно основание чл. 124,ал.1 от ГПК за признаване за установено спрямо ответниците К. П. Г., К. В. В., „Ю.Б.“АДгр.С. и А. И. П., че постановление за възлагане от 06.12.2004 г., издадено по изп.д. №****/2003 г. по описа на СИС при РС -Х., вписано в Служба по вписванията-Х. с вх.рег.№******/25.05.2005 г., акт №**, том * /2005 г., е недействителен-нищожен правен акт като издаден от лице, нямащо качеството на съдебен изпълнител и, съответно, лишено от властнически правомощия за издаването му.

Ответницата по жалбата К. П. Г. моли тя да бъде отхвърлена като неоснователна по съображения, изложени в писмен отговор от 6.04.2023 г.

Като ответник в производството пред окръжния съд оспорва предявените искове като неоснователни.

Ответницата по жалбата К. В. В. моли тя да бъде отхвърлена като неоснователна по съображения, изложени в писмен отговор от 11.04.2023 г.

Като ответник в производството пред окръжния съд оспорва предявените искове като неоснователни.

Ответникът по жалбата „Ю.Б.“АД-гр.С. моли тя да бъде отхвърлена като неоснователна по съображения, изложени в писмен отговор от 10.04.2023 г. Като ответник в производството пред окръжния съд оспорва предявените искове като неоснователни. Претендира за присъждане на разноски – юрисконсултско възнаграждение.

Ответникът по жалбата А. И. П. с писмена молба от 26.05.2023 г. моли жалбата да бъде отхвърлена. Като ответник в производството пред окръжния съд оспорва исковете като неоснователни.

Третото лице-помагач на ответницата К. В. В. ЗАД“А.Б.“-гр.С. е подало на 19.04.2023 г. писмен отговор, с който моли жалбата да бъде отхвърлена като неоснователна. В производството пред окръжния съд заявява становище за неоснователност на исковете.

3

Пловдивският апелативен съд провери законосъобразността на обжалваното решение съобразно разпоредбата на чл. 269 от ГПК и във връзка с оплакванията и исканията на жалбоподателя, прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и намери за установено следното:

Делото е образувано по подадената от ищеца П. Ж. П. на 20.04.2022 г. искова молба, уточнена с молба от 8.06.2022 г. Ищецът твърди, че заедно със съпругата му са придобили през 1997 г. недвижим имот в гр. Х. (дворно място с построени в него жилищна сграда, стопанска сграда и гараж), който имот става единствен дом на семейството на ищеца, и че той изгубва възможността да ползва този имот в резултат на съвкупност от обстоятелства, за настъпването на които според него отговорност носят ответниците.

Претендира ответниците да бъдат осъдени солидарно да му заплатят обезщетение за имуществени вреди и обезщетение за имуществени вреди, които са резултат от последователните действия и бездействия на ответниците, довели до отнемане на имота на ищеца с постановление за възлагане, подписано от лице, нямащо съответното длъжностно качество да издаде такъв валиден правен акт. Заявява, че искът му за обезщетение е насочен срещу всеки от ответниците, като искането е да бъдат те осъдени солидарно като съпричинители на крайния вредоносен резултат. Също така ищецът претендира да бъде признато от съда, че посоченото постановление за възлагане е недействителен, нищожен акт, като правният му интерес произтича от това, че недействителността на постановлението е преюдициална за отговорността на ответниците за вреди.

Ищецът твърди, че с нотариален акт през 2001 г. от нотариус К. П. Г. при използване на фалшив според него документ, имитиращ пълномощно, дадено от ищеца и съпругата му, имотът е бил прехвърлен в собственост на П.И.А.. Твърди, че нотариус Г. не е спазила законовите си задължения по проверка истинността на предоставените й при изповядането на сделката документи досежно пълномощното на мнимия представител на продавачите.

Твърди, че нито той, нито съпругата му са предоставяли пълномощно за продажба на имота и че сключената сделка. е била нищожна поради липса на съгласие от страна на продавачите. Твърди, че П.А. учредил върху имота с нотариален акт от 7.02.2003 г. на нотариус К. В. В. договорна ипотека за 4 обезпечаване на вземане на „Е.“АД (чийто правоприемник е „Ю.Б.“АД), като поради неизпълнение на служебните си задължения да провери валидността на всички документи нотариус В. допуснала да бъде учредена договорна ипотека върху недвижимия имот без участие на истинския му собственик и от лице, легитимиращо се като собственик с нищожен акт за собственост.

Твърди, че с нотариален акт през 2003 г. на нотариус К. П. Г. купувачът върнал обратно правото на собственост върху имота на ищеца и съпругата му.

Твърди, че по молба на „Е.“АД било образувано изпълнително дело и започнало принудително изпълнение срещу имота на ищеца въз основа на незаконно учредената и затова фалшива ипотека, като се стига до издаването на постановление за възлагане на недвижимия имот на трето лице, което обосновава и завеждането на иска срещу този ответник. Твърди, че той и съпругата му са получили съобщение, в което пишело, че за 27.11.2004 г.

(събота) е насрочена публична продан на недвижимия им имот по изп.д.

№****/2003 г. на ДСИ по искане на „Е.“АД. Твърди, че е бил пред сградата на РС-Х. на 27.11.2004 г. в посочения в обявлението час, но съдът бил затворен и нямало никой.Твърди, че държавният съдебен изпълнител не се е появил и в първия работен ден след 27.11.2004 г. Затова ищецът счита, че протоколът от проданта на недвижимия имот в хода на изпълнителното производство не е съставен в съда, където е следвало да се извърши проданта съгласно обявлението. Твърди, че за извършената продажба било издадено постановление за възлагане от 6.12.2004 г. Твърди, че протоколът бил съставен и постановлението за възлагане било издадено от ответника А. И.

П., който твърдял в документите, че има качеството на държавен съдебен изпълнител при РС-Х.. Ищецът твърди, че лицето А. И. П. не е било назначавано за държавен съдебен изпълнител към РС-Х., в подкрепа на което представя и се позовава на писмо от Министерство на правосъдието, получено в отговор на негово искане за предоставяне на копие от заповед на министъра на правосъдието от 2003 г., с която А. И. П. е бил назначен за държавен съдебен изпълнител, като в отговора е посочено, че в министерството не са налице данни за назначаване на лицето А. И. П. на длъжност държавен съдебен изпълнител. Предвид на така получения отговор ищецът твърди, че постановлението за възлагане, с което имотът е възложен на М.М.Х., е недействително, нищожно като подписано от лице, нямащо качеството на държавен съдебен изпълнител. Твърди, че въпреки, че 5 постановлението за възлагане било нищожно, именно въз основа на него бил извършен въвод и имотът им бил отнет на 19.09.2005 г. Твърди, че вследствие на съвкупността от последователни незаконосъобразни действия на ответниците – на К. П. Г., която изготвила и изповядала нотариален акт за продажба на недвижим имот от лице, представящо се за пълномощник на продавачите с неистински документ, на „Е.“АД като лице, сключило договор за учредяване на договорна ипотека с лице-несобственик на имота, и поискало продажбата на недвижимия имот въпреки че вече е било уведомено за това, че ипотеката му е учредена от несобственик, придобил имота с фалшиви документи, на нотариус К. В. В., която е изготвила и изповядала нотариалния акт, с който е учредена договорна ипотека от лице, което не е собственик на имота, и на А. И. П. като лице, което е издало, съставило и подписало нищожно постановление за възлагане на недвижим имот без да има качеството на държавен съдебен изпълнител, - за ищеца са настъпили имуществени и неимуществени вреди. Твърди, че имуществените вреди се изразяват в това, че ищецът и семейството му са били лишени от възможността да ползват собствения си недвижим имот за период от почти 17 години, като къщата на ищеца и другите находящи се в имота постройки гараж и стопанска сграда са били съборени и унищожени от лицата, които се легитимират като собственици на недвижимия имот с нищожното постановление за възлагане. Твърди, че той през цялото време е преживявал силно негативни емоции, тревоги и безпокойства не само за себе си, но и за съпругата и децата си, за които се е чувствал отговорен, унижение от него и семейството му от това жилището им да бъде описано и изнасяно на публична продан без да имат дългове. Твърди, че всички притеснения относно жилището довели и до влошаване на здравословното състояние на родителите му, които починали през 2012 г. Твърди, че притесненията, че домът им е отнет по съдебен ред, че оставят децата му без дом и не може да осигури друг дом му донесли чувство за малоценност. Твърди, че семейството му било разрушено от злополучните събития, за чието настъпване и краен резултат счита че са отговорни ответниците, всеки по описания по-горе начин. Счита, че на основание чл. 53 от ЗЗД отговорността, която носят ответниците за причинените му имуществени и неимуществени вреди е солидарна.