Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 334 от 22.04.2026, Окръжен съд - Шумен

Съд
Окръжен съд - Шумен
Дело
Въззивно частно гражданско дело 177/2026
Вид
Определение № 334
Подписан
22.04.2026
В сила
22.04.2026
Състав
Азадухи Ованес Карагьозян, Атанас Дечков Христов, Теодора Руменова Йорданова-Момова

Цитирани разпоредби

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 334 гр. Шумен, 22.04.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ II, в закрито заседание на двадесет и втори април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Азадухи Ов. Карагьозян

Членове:

Атанас Д. Христов

Теодора Р. Йорданова-Момова като разгледа докладваното от Азадухи Ов. Карагьозян Въззивно частно гражданско дело № 20263600500177 по описа за 2026 година

Постъпила е частна жалба вх.№4600/4.03.2026г. подадена от „Ай тръст“ ЕООД гр.София , действащо ,чрез пълномощника си юрисконсулт С.С. , против определение №400/5.02.2026г. по гр.д. №1920/2025г. по описа на ШРС , с което е оставена без уважение молбата на „Ай Тръст“ ЕООД, ЕИК: 203508899, със седалище и адрес на управление: гр.

София, бул. „....“ № 146 (сграда А), ет. 4, Бизнес център „България“, представлявано от И.М.Ш. за изменение на решението в частта за разноските, с искане за намаляване размера на определеното на адв. М. В. М. от АК-Пловдив адвокатско възнаграждение на сума от 240.00 лева, с вкл. ДДС.

Жалбоподателят счита, че определението е неправилно. Счита, че определеното възнаграждение на адвоката, представлявал ищцата в производството е прекомерно. Сочи, че съдът следва да извърши преценка за съответствието на адвокатското възнаграждение, като вземе предвид правната и фактическа сложност на делото, която в случая намира за ниска.

Поради това, счита, че определеният от съда размер, възлизащ на 480,00 лв. е прекомерен и следва да бъде намален до 240,00 лв.

Предвид изложеното, моли съдът да отмени определението и да измени решение № 1015/18.12.2025 г. по гр.д. № 1922/2025 г. по описа на ШРС в частта относно разноските, като в полза на ищцата бъдат присъдени такива в размер на 240,00 лв. с вкл. ДДС.

В срока по чл.276, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор от И. К. К., действаща чрез пълномощника си адв. М. В. М. от АК-Пловдив , в който взема становище за неоснователност на жалбата. Позовава се на практика на ВКС относно определяне на възнаграждение на адвокат, осъществяващ безплатна правна помощ. Моли, частната жалба да бъде оставена без уважение като неоснователна

1

Частната жалба е подадена в срок, от надлежна страна, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, настоящата инстанция счита частната жалба за неоснователна , поради следното:

С Решение №1020/19.12.2025 г., постановено по делото, съдът е уважил предявените от И. К. К., ЕГН ********** срещу „Ай Тръст“ ЕООД, ЕИК: 203508899 обективно съединени искове- установителни искове с правно основание чл.26, ал.1, предл. първо, второ и трето от ЗЗД и осъдителен иск с правно основание чл.55, ал.1, предл. първо от ЗЗД. С решението, на основание чл.38, ал.2, вр. с ал.1, т.2 от ЗА, съдът е определил възнаграждение на процесуалния представител на ищеца адвокат М. В. М. от АК-Пловдив общо в размер на 480.00 лева.

На 21.01.2026 г. в канцеларията на ШРС е депозирана молба от ответника по делото „Ай Тръст“ ЕООД, ЕИК: 203508899, с правно основание чл. 248 от ГПК, с искане да бъде изменено постановеното по гр.д.№1920/2025 г. по описа на ШРС решение в частта за разноските, като на процесуалния представител на ищеца бъде намалено определеното възнаграждение за процесуално представителство на сума от 240.00 лева, с вкл. ДДС, излагайки аргументи .

По делото е представено адвокатско пълномощно за процесуално представителство на ищцата И. К. К. от адв. М. В. М. от АК-Пловдив , както и договор за правна защита и съдействие, в който е уговорено, че договора е безвъзмезден, сключен на основание чл.38, ал.1 т.2 ЗАдв., тъй като клиентът е материално затруднено лице. Приложен е списък на разноските по чл.80 ГПК от адв. М. В. М. от АК-Пловдив , в който се претендира определяне на адвокатско възнаграждение на осн. чл.38, ал.2 ЗА в размер на 480лв. с ДДС по установителния иск и в размер на 480лв. с ДДС по осъдителния иск.

Предвид разпоредбата на чл. 38, ал. 2 ЗА (редакция преди изм. с ДВ, бр. 17 от 2026 г., действала към датата на обжалвания съдебен акт) в тази хипотеза, ако насрещната страна е задължена за разноските с оглед изхода на спора, адвокатът има право на адвокатско възнаграждение, което се определя от съда в размер не по-нисък от предвидения в Наредбата по чл. 36, ал. 2 ЗА.

Същевременно обаче според задължителното за съдилищата на основание чл.633 ГПК Решение от 25.01.2024 г. по дело – С - 438/22 на Съда на Европейския съюз /СЕС/, съдът не е обвързан от минималните адвокатски възнаграждения при присъждането на разноски по делото, съгласно разпоредбата на чл.78 от ГПК, поради това, че цитираната Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. нарушава забраната по член 101, параграф 1 от ДФЕС.

При възлагане на разноските съдът следва да определи възнаграждението при съобразяване на правната и фактическа сложност на делото. Ето защо, като взе предвид предмета на настоящото производство – искове с правно основание чл.26, ал.1 пр.1,2, и 3 ЗЗД и чл.55 ал.1 пр.1 от ЗЗД , материалния интерес, правната и фактическа сложност на делото, по което са предявени два обективно съединени иска, касае за спор, по който вече има установена съдебна практика, обстоятелството, че процесуалния представител на ищеца е депозирал и други идентични претенции, неявяване на процесуалния представител на 2 проведеното едно съдебно заседание пред първата инстанция, счита, че справедливият и обоснован размер на адвокатското възнаграждение за процесуалния представител на ищеца възлиза именно на сумата от 400лв. или 480лв. с ДДС, с равностойност 204,52 евро или 245,42 евро с ДДС, колкото е определена от районния съд, като предложената от жалбоподателя сума за възнаграждение от 240лв. несъответства на положения от адвоката високоспециализиран труд и е обидно ниска.

По изложените мотиви съдът приема , че обжалваното определение е правилно и законосъобразно , като депозираната срещу него частна жалба е неоснователна , поради което същата следва да се остави без уважение.

Предвид гореизложеното и на основание чл.248, ал.1 от ГПК, съдът ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба вх.№4600/4.03.2026г. подадена от „Ай тръст“ ЕООД гр.София , действащо ,чрез пълномощника си адв.С.С. , против определение №400/5.02.2026г. по гр.д. №1920/2025г. по описа на ШРС , с което е оставена без уважение молбата на „Ай Тръст“ ЕООД, ЕИК: 203508899, със седалище и адрес на управление: гр.

София, бул. „....“ № 146 (сграда А), ет. 4, Бизнес център „България“, представлявано от И.М.Ш. за изменение на решението в частта за разноските, с искане за намаляване размера на определеното на адв. М. В. М. от АК-Пловдив адвокатско възнаграждение на сума от 240.00 лева, с вкл. ДДС.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3