Решение № 102 от 26.01.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 102 гр. София, 26.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-3, в публично заседание на деветнадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Венета Цветкова при участието на секретаря Румяна Люб. Аврамова като разгледа докладваното от Венета Цветкова Търговско дело № 20241100900333 по описа за 2024 година

Ищецът „Пи Ел Си Маркетинг Фейшън“ ЕООД, ЕИК 101676897 към датата на подаване на исковата молба твърди, че ответникът е осъден с невлязло в сила съдебно решение № 367/12.06.2023 г. по в.т.д. № 20221001000930 по описа на САС, ТО - 13 състав за 2022г. на сума в размер на 400 000 лева, представляваща застрахователно обезщетение по застрахователен договор със срок на действие от 16.02.2016г. до 28.02.2017г. за първи застрахователен период, обективиран в полица № 880001779 (до размера на кредитния лимит на застраховани вземания на ищеца към „ЕВРО КАСТРЕИД“ ЕООД/с предишно наименование „БУЛВЕК 1“ ЕООД/ от общо неплатени фактури в размер на 527 389,20 лева за извършени доставки), както и на сума в размер на 108 564,24 лева – представляваща обезщетение за забавено плащане в размер на лихвата по чл. 86, ал. 1 ЗЗД върху дължимото застрахователно обезщетение, за периода от 03.02.2017г. до 07.10.2019г. (датата на предявяване на исковата молба). В настоящото производство претендира обезщетение за забава за период, последващ този, за който е била присъдена лихва за забава, както и законната лихва върху главницата от датата на исковата молба. Претендира разноски.

Ответникът оспорва иска, поради липсата на влязло в сила съдебно решение, с което е да е осъден относно главния дълг, като прави и възражение за изтекъл давностен срок за предявяване на исковата претенция. Счита, че е недопустимо да се начислява и законна лихва. Претендира разноски.

Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 86 ЗЗД.

В тежест на ищеца е да докаже наличието на изискуемо главно вземане и неговия размер, начална дата на забавата и размер на обезщетение за забава.

1

Предмет на разглеждане в производството е вземане с акцесорен характер, зависимо от съществуването на главното вземане.

По делото няма спорни факти.

Видно от влязло в сила решение № 239 от 06.08.2025 година, постановено по т.д.

737/2024 година на Върховен касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, е отречено съществуването на главното вземане в патримониума на ищеца „Пи Ел Си Маркетинг Фейшън“ ЕООД, ЕИК 101676897 спрямо ответното дружество. ВКС е приел, че още към датата на предявяване на иска за главния дълг, ищецът не притежава материалноправна легитимация да претендира застрахователното обезщетение и обезщетение за забавеното му плащане, поради която причина е отменил Решение № 367/12.06.2023 г. по в.т.д. № 930/2022 г. по описа на Апелативен съд – София в обжалваната част и е отхвърлил предявените от “ПИ ЕЛ СИ МАРКЕТИНГ ФЕЙШЪН” ЕООД против “Компани франсез д`асюранс пур льо комерс екстериор”СА, регистрирано по законите на **********искове с правно основание чл. 405, вр. чл. 399 КЗ и чл. 409 КЗ, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за присъждане на застрахователно обезщетение по застрахователен договор, обективиран в полица № 880001779, в размер на 400 000 лева за неплатени задължения на “ЕВРО КАСТРЕЙД” ЕООД по фактури общо от 527 389,20 лева и сумата от 108 564,24 лева - законната лихва за периода от 03.02.2017 г. до 07.10.2019 г.

По силата на чл. 298, ал. 1 ГПК, решението влиза в сила само между същите страни, за същото искане и на същото основание. В конкретната хипотеза, с влязлото в сила съдебно решение претендираното вземане за главница е отречено, тъй като искът за нейното присъждане е отхвърлен (при това не поради настъпило плащане в хода на процеса).

Следователно, ищецът не установи наличието на главен дълг, тъй като със сила на пресъдено нещо главното вземане е отречено, което изключва възможността за ангажиране на отговорността на ответника и по акцесорната претенция, предмет на настоящия иск по чл. 86 ЗЗД.

С оглед на изложеното, предявеният иск следва да бъде отхвърлен.

По присъждане на направените по делото разноски:

Разноски с оглед изхода от производството са дължими единствено на ответника, който претендира такива за адвокатско възнаграждение в размер на 11 961, 56 лева.

Ищецът е направил своевременно възражение за прекомерност на възнаграждението на процесуалния представител на ответника, което съдът намира за основателно.

Според чл. 78, ал. 5 ГПК, ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата и съответно – установен в Наредба № 1 от 09.07.2004 г., издадена от Висшия адвокатски съвет. Същевременно, обаче, в Решение на Съда на Европейския съюз от 25 януари 2024 г. по дело C-438/22 по преюдициално запитване, отправено от Софийски 2 районен съд, е прието, че национална правна уредба, съгласно която адвокатът и неговият клиент не могат да договорят възнаграждение в размер по-нисък от минималния, определен с наредба, приета от съсловна организация на адвокатите като Висшия адвокатски съвет, и съдът няма право да присъди разноски за възнаграждение в размер по-нисък от минималния, трябва да се счита за ограничение на конкуренцията "с оглед на целта" по смисъла на член 101, параграф 1 ДФЕС. Това означава, че посочената разпоредба противоречи на правото на Европейския съюз и по силата на принципа на примата /изведен от практиката на СЕС по делата Van Gend en Loos срещу Nederlandse Administratie der Belastingen (дело 26/62) и Costa срещу ENEL (дело 6/64)/, националният съд е длъжен да остави неприложена вътрешната правна норма, която е в противоречие. Поради това съдът не може да приложи, като противоречаща на забраната за ограничаване на конкуренцията Наредба, така и нормата на чл. 78, ал. 5 ГПК, която предвижда долна граница за определяне на размерите на възнагражденията, предвидени в Наредба № 1/09.01.2004 г. Тези размери, обаче, служат за ориентир на съда при определяне на справедливото и достойно възнаграждение на адвоката в конкретния случай, доколкото Наредбата е приета именно от съсловната организация.

Такъв ориентир също така е и Наредбата за правната помощ, която определя размери на възнаграждения в аналогични хипотези, както и също така видът на спора, количеството, обемът на извършената работа, фактическата и правна сложност на делото /в този смисъл Определение № 50015 от 16.02.2024 г., постановено по т.д. № 1908/2022 г. по описа на ВКС, I т.о. и Определение № 343 от 15.02.2024 г., постановено по т.д. № 1990/2023 г. по описа на ВКС, II т.о./ са от значение за определяне на съответното на положения от адвоката труд възнаграждение.

При съобразяване на горното, на нормата на чл. 2, ал. 5 и §2а НВАР, съдът намира за справедливо и обосновано възнаграждение, съответстващо на липсата на фактическа и правна сложност на спора, естеството на извършените процесуални действия, количеството и обема на положения професионален труд от процесуалния представител на ответника да е в размер на 2000 евро с ДДС. Този размер настоящият съдебен състав намира да съответства, както на легитимната цел за осигуряване качествена адвокатска защита, така и е съобразено с конкретната правна и фактическа сложност в производството по предявения акцесорен иск и извършените процесуални действия.

За яснота съдът следва да отбележи, че при обсъждане на спорните правоотношения в мотивната част е използвал понятието на националната парична единица в РБългария, приложима към момента на възникване на спорните правоотношения и преди въвеждането на еврото. На основание чл. 4 и чл. 3 от Закона за приемане на еврото в Република България, Решение на Съвета на Европейския съюз за приемането на еврото от Република България, прието в съответствие с чл. 140, параграф 2 от Договора за функционирането на Европейския съюз, и Регламент на Съвета на Европейския съюз, приет в съответствие с чл.

140, параграф 3 от Договора за функционирането на Европейския съюз и чл. 2 от Регламент (ЕО) № 974/98 на Съвета от 3 май 1998 г. относно въвеждането на еврото, всички суми 3 подлежат на автоматично превалутиране в евро по официалния валутен курс, с който България се присъединява към еврозоната на 1 януари 2026 г., е 1 евро = 1.95583 лева. По този начин те следва да бъдат изразени в диспозитива на съдебния акт.

Така мотивиран, Софийски градски съд

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявения от „Пи Ел Си Маркетинг Фейшън“ ЕООД, ЕИК 101676897 срещу „Компани франсез д'асюранс пур льо комерс екстериор“ СА, Република **********с клон на територията на Република България с фирмено наименование „Компани франсез д'асюранс пур льо комерс екстериор СА - Клон Бьлгария“ КЧТ (КОФАС) - клон България КЧТ, ЕИК: 200325896, иск по чл. 86, ал. 1 ЗЗД – за сумата от 67 975,91 евро, представляваща обезщетение за забавено плащане в размер на законната лихва върху главницата от 400 000 лева, представляваща застрахователно обезщетение по застрахователен договор със срок на действие от 16.02.2016г. до 28.02.2017г. за първи застрахователен период, обективиран в полица № 880001779 (до размера на кредитния лимит на застраховани вземания на ищеца към „ЕВРО КАСТРЕИД“ ЕООД/с предишно наименование „БУЛВЕК 1“ ЕООД/ от общо неплатени фактури в размер на 527 389,20 лева за извършени доставки), за периода 15.02.2021 година до 15.02.2024 година.

ОСЪЖДА „Пи Ел Си Маркетинг Фейшън“ ЕООД, ЕИК 101676897 да заплати на „Компани франсез д'асюранс пур льо комерс екстериор“ СА, Република **********с клон на територията на Република България с фирмено наименование „Компани франсез д'асюранс пур льо комерс екстериор СА - Клон Бьлгария“ КЧТ (КОФАС) - клон България КЧТ, ЕИК:200325896, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК – сумата от 2000 евро – сторени съдебни разноски в настоящото производство.

Решението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Софийски градски съд: _______________________

4