Решение № 88 от 29.05.2019, Окръжен съд - Враца

Р

Е Ш Е

Н И Е № 88 гр.Враца, 29.05.2019 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Врачанският окръжен съд търговско отделение в открито заседание на 23.04.2019 год.в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕНКА П.П. като разгледа докладваното от Съдията т.д. № 97/2018 год. по описа на съда и за да се произнесе, взе предвид следното:

"Първа инвестиционна банка" АД, ЕИК ***, в качеството на универсален правоприемник на "Юнионбанк"ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.София, бул.***, е дипозирала искова молба с искане да се признае за установено съществуването на вземане на "Първа инвестиционна банка"АД, ЕИК ***, срещу "Трейд Агро"ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.Враца, ул.***, за сумата от 313 423.99лв, представляваща непогасена главница по Договор за предоставяне на банков кредит срещу складов запис №060-88І12.09.2011г. и анекси към него; за сумата от 167 077.16лв, представляваща обезщетение за забава за просрочени плащания за периода 05.02.2015г.- 05.02.2018г. вкл. и за сумата от 6 449.34лв, представляваща такса, начислена на основание Раздел ІІІ, т.8.3 от договора, за които е издадена Заповед

№291/07.02.2018г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист от 07.02.2018г., издадени по ч.гр.д.№417/2018г. по описа на РС-Враца . Претендират се разноските в исковото и заповедното производства.

Ответникът чрез процесуалния си представител е оспорил изцяло исковите претенции.

Прието е за съвместно разглеждане направеното от ответника възражение за прихващане за сумата 1 021 339.90лв., представляваща парична равностойност на 1 230.53 тона черен маслодаен слънчоглед, реколта 2011г.

Правното основание на предявените обективно съединени искове е по чл.422 ГПК във вр. с чл.79 от ЗЗД.

По делото са събрани писмени и гласни доказателства. Назначени са и са изслушани съдебно счетоводна експертиза и съдебно оценителна експертиза и е приложено ч.гр.д. № 417/2018г. на Районен съд гр. Враца.

Съдът след съвкупен анализ на събраните по делото доказателства, приема за установено следното:

В исковата молба се твърди, че между "Първа инвестиционна банка"АД, ЕИК ***, като универсален правоприемник на "Юнионбанк"ЕОД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.София, бул.***, и "Трейд Агро"ЕООД,

ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.Враца, ул.*** е сключен Договор за предоставяне на кредит срещу складов запис

№060-88/12.09.2011г., изменен с анекси от 03.08.2012г., 21.12.2012г., 29.03.2013г. и 26.08.2013г., по силата на който банката е предоставила на кредотополучателя банков кредит в максимален размер 324 967лв., който е изцяло усвоен от кредитополучателя на 12.09.2011г. по открита на негово име банкова сметка. ***тва.

В исковата молба се сочи, че съгласно Раздел

ІІІ, т.6 от договора формираният редовен дълг по кредита се олихвява с годишен лихвен процент за редовен дълг, определен в размер на сумата на лихвената база - действащият едномесечен /1М/ SOFIBOR и надбавка в размер на 641 базисни точки, но не по-малко от 8.5%. Лихвеният процент се увеличава с 1 пункт при неизпълнение на условието, с което кредитополучателят се е задължил да реализира минимум 500 000 лв. тримесечни обороти по сметката си в банката, отчитащо се на тримесечие. В т.8.3 от договора е постигнато съгласие при просрочие на главницата по кредита кредитополучателят да дължи такса за просрочие еднократно в първия работен ден след изпадане в просрочие като процент върху остатъка от главницата в размер на 2%. Съгласно Раздел VІ, т.17 при неиздължаване на главницата в предвидените в договора срокове дължимата съгласно т.6 лихва се увеличава с наказателна надбавка от 1 000 базисни точки, като увеличеният размер на лихвата се прилага до ликвидиране на всички просрочия. Прието е, че при неиздължаване на дължимата сума в срока по чл.5 банката събира допълнително еднократна такса по т.8.3 върху просрочената главница. С анекси №№2-4 страните са постигнали съгласие просрочените задължения за се погасят разсрочено.

Като сочи начина на погасяване на главницата по кредита, ищецът твърди, че същия е в просрочие, считано от 07.10.2013г. - общо 1 583 дни към 05.02.2018г. включително. По кредита е просрочена една вноска по главница съгласно Анекс №4/26.08.2013г., която е била дължима на 28.02.2014г. в размер на 313 423.99лв. Просрочени са шест вноски по лихва, които са изброени в нарочна таблица по падежни дати и размер и общият размер на просрочената сума за лихва е 12 950.51лв. Крайният срок за погасяване на задълженията по кредита е 28.02.2014г., т.е. същият е с настъпил падеж.

Нататък ищецът сочи, че въз основа на извлечение от счетоводните си книги се е снабдил със Заповед за изпълнение №291/07.02.2018г. и изпълнителен лист от 07.02.2018г., издадени по ч.гр.д.№417/2018г. по описа на РС-Враца, за сумата 487 000.49лв., представляваща непогасена главница в размер на 313 423.99лв., обезщетение за забава за просрочени плащания за периода 05.02.2015г.- 05.02.2018г. вкл. в размер на 167 077.16лв. и такса, начислена на основание Раздел ІІІ, т.8.3 от договора в размер на 6 449.34лв., както и разноски по делото в размер на 9 740.01лв. - държавна таса и 50лв. юрисконсултско възнаграждение. Въз основа на издадения изпълнителен лист е образувано изп.д.№466/2018г. по описа на ЧСИ И.Ц., рег.№899 на КЧСИ.

С това, че длъжникът е подал възражение срещу заповедта за изпълнение е обоснован правния интерес от предявяването на иск за установяване на вземанията по нея.

Чрез пълномощника си адв.И.С. от САК, ответникът е подал отговор на исковата молба, в който предявеният иск е оспорен като неоснователен поради погасяване на вземането на ищеца в резултат от извършено извънсъдебно прихващане с насрещно вземане на ответника.

В отговора се сочи, че ответникът не оспорва изложените в исковата молба обстоятелства относно сключването на договора за кредит и подписването на анексите към него. Прави се възражение срещу твърдението на наличие на универсално правоприемство между ищеца и "МКБ Юнионбанк"АД.

Твърдението на ответника е, че вземане на ищеца не съществува, тъй като на 15.06.2016г. "Трейд Агро"ЕООД е направило изявление за прихващане на вземането си срещу ищеца за сумата 1 021 339.90лв. Насрещното вземане е за обезщетение за причинени вреди от бездействието на банката по опазване на 1 230.53 тона маслодаен слънчоглед, реколта 2011г., собственост на ответника, който е предаден като обезпечение по процесния договор за кредит и по друг договор от 27.09.2011г.

В подкрепа на твърдението си за съществуване на насрещно вземане срещу ищеца ответникът сочи следното: За обезпечаване на вземането по договора за кредит е сключен договор за цесия №060-89/12.09.2011г. и е подписан протокол от същата дата, по силата на който кредитополучателят предава на банката Складов запис №010358 А-2008 за количество в размер на 706.450 тона черен маслодаен слънчоглед, реколта 2011г., отговарящ на БДС. Слънчогледът е предоставен като обезпечение и е предаден по указания на банката в склад, собственост на "Агрикул Ленд"ООД въз основа на сключен договор за влог на зърно в публичен склад №7/07.09.2011г. По силата на този договор влогоприемателят "Агрикул Ленд"ООД е приел на склад срещу възнаграждение посоченото количество слънчоглед със задължение да го пази за срок от 07.09.2011г. до 07.09.2012г. и да го върне на влогодателя или на легитимирано лице при условията на чл.582 от ТЗ. На 07.09.2011г., 08.09.2011г., 19.09.2011г., 21.09.2011г. и 22.09.2011г. между страните по договора за влог са подписани приемо-предавателни протоколи за предаване на общо 1 230.53 тона слънчоглед и това количество обезпечава вземанията по двата договора за кредит, сключени между страните по делото.

На 02.05.2012г. служителите на

Национална служба по зърното Б.И. и В.М. с участието на Ц.Т. - управител на "Агрикул Ленд"ООД са извършили проверка и органолептична оценка на наличното зърно в склада, за което е съставен констативен протокол от същата дата и са взети пет броя средни проби, като резултатите от изследването са отразени в протоколи с номера 94-98 от 03.05.2012г. В изразено становище от 04.05.2012г. "Агрикул Ленд"ООД е уведомено, че резултатите от анализа налагат складираните слънчоглед и пшеница незабавно да бъдат изнесени и реализирани, като по този начин ще се предотврати похабяването на зърното и ще се намалят загубите.

От уведомително писмо на

"Агрикул Ленд"ООД до "МКБ Юнионбанк"АД от 17.05.2012г. ставало ясно, че собственикът на публичния склад е предал зърното, обект на залога, за разпореждане на "Тедвик Сийдс"ООД, като изрично е указал получените суми от реализацията на заложената стока да бъдат преведени по банкова сметка ***. На 18.05.2012г. в публичния склад на "Агрикул Ленд"ООД, зърнобаза - Монтана е извършена проверка на количеството зърно, реколта 2011г. от служителя на Управление "Проблемни вземания" към "МКБ Юнионбанк"АД В.И.. От изготвения протокол е видно, че към тази дата в публичния склад не е имало пшеница и слънчоглед и зърното е изнесено от склада в началото на м.май 2012г.

Ответникът твърди, че въпреки установената липса на заложеното в нейна полза зърно, банката не е предприела адекватни действия за защита на интересите на залогодателя, ответникът не е бил уведомен за установена липса, не са предприети действия и срещу собственика на публичния склад, който е действал като доверено на банката лице. Не са предприети действия и спрямо третото лице "Тедвиг Сийдс"ООД, което е получило държането на липсващия слънчоглед, без да е ясно на какво основание.

Не са предприети и действия пред Гаранционен фонд на публичните складове за съхранение на зърно, въпреки че фондът по закон следва да изплаща обезщетения за щети, произтичащи от установено виновно неизпълнение на задълженията на публичен склад. Това дава основание на ответника да твърди, че е налице виновно бездействие на ищеца, в резултат от което са му причинени вреди.

Ответникът твърди, че към момента на предаване на 706.450 тона маслодаен слънчоглед, за който е издаден посоченият по-горе складов запис, респ. със сключения договор за цесия е прехвърлил на банката и бъдещите си вземания за обезщетяване на вредите от евентуално увреждане или погиване на вещите от Гаранционен фонд по смисъла на чл.12 от Наредбата за условията и реда за създаване на Гаранционен фонд на публичните складове за съхранение на зърно. Въз основа на протокол от 12.09.2011г. на банката е предаден и самия складов запис, издаден от публичния склад, при което рискът от евентуалното увреждане или погиване на заложената вещ е преминал върху държателя на складовия запис. Според ответника дори да е бил уведомен за липсата на слънчогледа, не е бил в състояние да защити правата си, тъй като бъдещите вземания за обезщетяване на вреди са прехвърлени на банката, която единствено би могла да предприеме действия за получаване на обезщетението.

Според ответника виновното бездействие на ищеца се намира в причинно-следствена връзка с причинените му вреди, тъй като ако е предприел необходимите действия да предяви съдебни претенции срещу "Агрикул Ленд"ООД и "Тедвик Сийдс"ООД, респ. в качеството на държател на складови записи бе предявил претенции пред Гаранционния фонд, би получил надлежно обезпечение за липсващия слънчоглед и по този начин би погасил вземанията по двата договора за кредит.

По този начин би се избегнало и намаляването на имуществото на ответника.

Поради изложеното ответникът счита, че от 12.09.2011г. /датата на предаване на складовите записи и прехвърляне на вземанията срещу Гаранционен фонд/ ищецът носи отговорност за предмета на учредения в негова полза залог. В тази връзка ответникът твърди, че след като е установено изчезването на слънчогледа с покана вх.№10-936/17.02.2016г. е поканил ищеца да установи къде се намира същият и да извърши съответните корекции в размера на задължението.

Ищецът е подал допълнителна искова молба, в която оспорва наличието на предпоставките на чл.103 от ЗЗД за допустимост на прихващането, т.е. да е налице хипотеза, в която две лица си дължат пари или еднородни и заместими вещи и вземанията да са изискуеми и ликвидни.

На първо място ищецът оспорва наличието на насрещно вземане на ответника и твърдението, че не е предприел действия за защита на правата на кредитополучателя във връзка с изчезналото зърно. Оспорва и твърдението, че ответникът е узнал за изчезването на зърното едва през 2016г. и в тази връзка прави възражение за погасяване на насрещните му права, поради изтекла давност.

Разпечатката съдържа 37 от 100 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/3735c937-01cf-4635-8812-1008911b9d49