Решение № 480 от 21.05.2026, Районен съд - Сливен

РЕШЕНИЕ

№ 480 гр. Сливен, 21.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, I СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Живка К. Желязкова - Спирова при участието на секретаря Албена Г. Василева като разгледа докладваното от Живка К. Желязкова - Спирова Гражданско дело № 20252230103870 по описа за 2025 година

Предявени са обективно и кумулативно съединени положителни установителни искове с правно основание чл. 422 от ГПК, във вр. с чл.415 от ГПК, във вр. с чл.124, ал.1 от ГПК за признаване за установено, че ответникът дължи сумите по заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. № 1328/2025 г. по описа на СлРС, за които срещу него е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК.

Ищцовото дружество твърди, че на 04.10.2018 г. ответникът бил сключил Договор за потребителски кредит № 1144487 по електронен път по силата на ЗПФУР с „Кредисимо“, по силата на който е получил сумата от 2000 лева, срещу което се съгласил да върне 16 броя вноски по 164,58 лева в срок до 10.03.2020 г., когато падежирала последната вноски, съгласно Приложение 1, съдържащ Погасителен план, неразделна част към Договора за кредит. Уговорен бил фиксиран лихвен процент в размер на 41,24 % и ГПР от 50 %. Договорът за потребителски кредит при сключен при спазване на разпоредбите на Закона за потребителския кредит, Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги и Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние. Позовава се на чл. 9 от ЗПК и чл. 10, ал.1 от ЗПК. Твърди, че процесния договор за потребителски кредит бил действителен според повелителните норми на чл. 10, чл. 11 и чл. 22 от ЗПК.

Посочва, че в чл. 31, ал. 3 от Общите условия по Договора за потребителски кредит страните се съгласяват, че длъжникът ще дължи обезщетение а забава в размер на действащата законна лихва върху забавената сума за всеки ден 1 забава. Съгласно чл. 33, ал. 2 от Общите условия по Договора за потребителски кредит било уговорено „Сити Кеш“ ООД да уведомява длъжника чрез писма, покани, съобщения или други документи ще се счита за получени от кредитора, ако бъдат изпратени на имейл адрес или доставени на официалните адреси за кореспонденция ,посочени от него при подписването на договор за кредит.

Освен това се излагат твърдения, че ответникът е сключил на 04.10.2018 г. Договор за предоставяне на поръчителство с дружество „Ай Тръст“ с което се е задължил да сключи договор с трето лице за процеса – „Кредисимо“ и да отговаря пред „Кредисимо“ солидарно за всички задължения по договор за кредит с „Кредисимо“, така както са установени в договор за кредит и приложенията към него. Съгласно чл. 3 от Договор за предоставяне на поръчителство, дружеството се е задължило да плати изискуемите задължения при поискване от „Кредисимо“.

На 04.10.2018 г. „Ай тръст“ и „Кредисимо“ са сключили договор за поръчителство, по силата на който „Ай Тръст“ се е задължило спрямо „Кредисимо“ за всички задължения на ответника по договора за кредит, така всъщност „Ай тръст“ е изпълнило задължението си към ответника по договора за предоставяне на поръчителство. Обаче ответникът не е изпълнил в срок задълженията си по договора за кредит. Кредисимо е изпратило покана до „Ай Тръст“ да плати всички изискуеми задължения по договора за предоставяне на кредит от 18.02.2021 г. и в изпълнение на чл. 3, ал. 2 от Договора за предоставяне на поръчителство „Ай тръст“ е изпратило уведомление до длъжника на 18.02.2021 г. в което е посочено всички дължими суми и предстоящото плащане от „Ай тръст“. Всъщност „Ай тръст“ на 23.02.2021 г. е погасило дължимите от ответника суми, както следва: 2000 лева -главница; сумата от 633,28 лева - договорна възнаградителна лихва за периода от 04.10.2018 г. до 10.03.2020 г.; сумата от 1294,58 лева - законна лихва за забава за периода от 10.03.2020 г. до 29.01.2025 г., ведно със законната лихва върху главницата.

Твърди още, че с договор за цесия от 02.03.2021 г. „КРЕДИСИМО“ ЕАД и АЙ ТРЪСТ ЕООД като цедент прехвърлило своите вземания към длъжника по посочения договор за потребителски кредит на цесионера „АСП Бета България“ ЕООД, с ЕИК 203374133, със седалище и адрес на управление: гр.

София, бул. „България“ № 81В, ап. 3. Изтъкват, че длъжникът бил уведомен за извършената цесия с подаване на исковата молба.

Ответникът не бил изпълнил в срок задълженията си по договора за кредит до изтичане на крайния срок за погасяване на кредита и към датата на предявяване на исковата молба също не бил заплатен..

2

Посочва се, че тъй като от страна на длъжника не били извършвани погашения по дълга от кредитора било подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК в Районен съд - за следните дължими суми по договор за потребителски паричен кредит както следва: сумата от 2000 лева -главница; сумата от 633,28 лева - договорна възнаградителна лихва за периода от 04.10.2018 г. до 10.03.2020 г.; сумата от 1294,58 лева - законна лихва за забава за периода от 10.03.2020 г. до 29.01.2025 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на завеждане на заявлението за издаване на заповед за парично задължение по чл. 410 от ГПК - 08.09.2023 г. до окончателното изплащане на вземането, както и законна лихва за забава върху възнаграждението по Договора за предоставяне на поръчителство в размер на 921,27 лева за периода от 10.03.2020г. до 29.01.2025 г., както и лихва за забава върху възнаграждението по договора за поръчителство от датата на подаване на заявлението в съда до окончателно изплащане на вземанията.

Предвид гореизложеното, моли съдът да признае за установено, че в полза на ищцовото дружество съществува вземането по договор за потребителски, обективирано в заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, издадена по ч.гр.д. № 1338/2025 по описа на Районен съд Сливен, по описаните в него множество суми. Претендира сторените в заповедното и исковото производство разноски.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор ответника, с който са наведени множество възражения.

Счита, че исковете са недопустими, тъй като са предявени срещу лице поставено под ограничено запрещение, тъй като ответника страдал от „параноидна шизофрения“, за което е лекуван в Психиатрично отделение, представя и Епикриза, освидетелстван е с ТЕЛК, а освен това СлРС го поставя под запрещение, за което представя Решение № 13/12.03.2019 г. по гр.д. № 532/2019 г. по описа на СлОС.

В тази връзка, счита че волеизявлението по сключване на процесния договор е в момент, в който лицето не е могло да ръководи действията си, поради което счита че са налице условия за унищожаемост на договора. Сочат съдебна практика, вкл. и на СлОС.

Освен това счита, че са неоснователни, тъй като е изтекла давност, защото по договора няма нито една от погасителните вноски -16 на брой с начало 10.12.2018 г., то съгласно чл.9 от Договора за потребителски кредит , то договора става предсрочно изискуем при наличие на някой от събитията ,посочени в раздел Х от Общите условия, а там е посочено при неплащане на някое от вземането по главница или при неплащане на 6 револвираци лихви.

3

Затова счита, че предсрочната изискуемост за главницата е настъпила още на 10.12.2018 г., а по отношение на лихвата на 10.05.2010г., а образуваното заповедно производство е 14.03.2025г., т.е. тогава е отдавна изтекъл давностния срок за търсене на главницата

Следващото възражение е относно наличие на „безброй“ неравноправни клаузи, поради нарушаване на разпоредбите на чл.22 ЗПК, вр. чл.10, ал.1,2 ЗПК и чл.11, ал.1 , т.9 , т.10 и т.11 ЗПК.

В договора не е ясно кои компоненти точно са включени в ГПР, каква е неговата структура и как се е формирал същият, което било в разрез с разпоредбата на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК, тъй като не е ясно кои компоненти са включени в ГПР и как се е формирал в размер на 50 %.

Освен това допълнителните услуги като Договор за поръчителство, за който се търси сумата в размер на 1676,64 лева и законна лихва от 921,27 лева са включени едностранно договорени суми , които са във вреда на потребителя, което изпълвало нарушение на изискването за добросъвестност, което водело до значително неравноправие между правата и задълженията на търговеца.

Сочи се съдебна практика, относима към направените възражения от страна на ответницата.

Моли да се отхвърлят исковете като недопустими и неоснователни.

В о.с.з ищцовото дружество не се представлява от представител или пълномощник. С писмено становище молят съда да уважи иска. Претендират за присъждане на направените по делото разноски.

Ответникът се представлява от пълномощник, който моли съда да отхвърли изцяло иска, като недопустим и неоснователен. Претендира за присъждане на съдебно-деловодни разноски.

От събраните по делото доказателства, съдът прие за установено следното от фактическа и правна страна:

Установителният иск по чл. 422, ал. 1 от ГПК е специален положителен установителен иск, който принадлежи на кредитора. Чрез него той може да постигне защита със сила на присъдено нещо като се признае за установено срещу длъжника съществуването на вземането му. Предявяването му е обусловено от наличието на правен интерес, който е абсолютна процесуална предпоставка за съществуването на правото на иск. С предявяване на този иск се постига стабилизирането й като титул за осъществяване на принудително изпълнение. В случая искът е предявен на основание чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК.

За основателността на предявения иск ищецът следва да установи следните кумулативни предпоставки: наличие на облигационно правоотношение с ответницата по валидно сключен Договор за потребителски кредит; реално доставяне на сумата от ищцовото дружество на ответника /кредитор- кредитополучател/; стойността на отпуснатата сума в

4 претендирания в исковата молба размер и воля на страните за сключване на договорните клаузи по процесния договор за потребителски кредит.

Установи се, че ответника страдал от „параноидна шизофрения“, лекуван е в Психиатрично отделение, за което е представена Епикриза, освидетелстван е от ТЕЛК. Освен това съгласно Решение № 13/12.03.2019 г. по гр.д. № 532/2018 г. по описа на СлОС е поставен под ограничено запрещение. От представената по делото епикриза от отделението по психиатрия в МАЛ „ д-р Иван Селиминиски“ се установи, че същият е лекуван от 10.09.2018 г. до 26.09.2019 г. от параноидна шизофрения със значителни затруднения в социалната адаптация. Кредитът е подписан само няколко дни след това, а именно на 04.10.2018 г. и то по електронен път по ЗПФУР.

В тази връзка, съдът счита, че лицето не е могло да ръководи действията си при сключване на договор за потребителски кредит № 1144487/04.10.2018 г. от разстояние.

Поради наведените аргументи за невъзможност на лицето да ръководи действията си и волята си поради установеното психиатрично заболяване, съдът е допуснал съдебно-психиатрична експертиза, като вещото лице след снета анамнеза по данни на ответника и майка му е дал заключение, че към момента на сключване на договора за потребителски кредит с „Кредисимо“ ЕАД ответникът е страдал от душевно заболяване Параноидна шизофрения.

Установеното психично разстройство е било със значителна степен на тежест и при сключване на договора по електронен път на 04.10.2018 г. ответникът Д.

И. М. не е могъл да разбира свойството и значението на извършеното от него действие и да ръководи сам постъпките си.

От събраните по делото доказателства се установи, че на 04.10.2018г. е сключен Договор за потребителски кредит № 1144487 по електронен път по силата на който на ответника се предоставя сумата от 2000 лева, срещу което се съгласил да върне 16 броя вноски по 164,58 лева в срок до 10.03.2020г., когато падежирала последната вноска, съгласно Приложение 1, съдържащ Погасителен план, неразделна част към Договора за кредит. Уговорен бил фиксиран лихвен процент в размер на 41,24 % и ГПР от 50 %.

Също така не е спорно, че с договор за цесия от 02.03.2021 г.

„КРЕДИСИМО“ ЕАД и АЙ ТРЪСТ ЕООД като цедент прехвърлило своите вземания към длъжника по посочения договор за потребителски кредит на цесионера „АСП Бета България“ ЕООД, с ЕИК 203374133, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „България“ № 81В, ап. 3. Изтъкват, че длъжникът бил уведомен за извършената цесия с подаване на исковата молба.

Разпечатката съдържа 41 от 74 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/37359c6a-29f2-4504-9490-c4488dd2e0e5