Решение № 613 от 31.05.2023, Районен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 613 гр. Пазарджик, 31.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на втори май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Николинка Н. Попова при участието на секретаря Десислава Буюклиева като разгледа докладваното от Николинка Н. Попова Гражданско дело № 20225220101390 по описа за 2022 година

Производството е образувано по искова молба с предявен иск по чл.422, ал.1 ГПК вр. чл.99 ЗЗД, чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД от “***” ЕАД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление гр.с, бул.“*5, о*, представлявано от Ди**в чрез юрисконсулт Ц. П. против С. Б. В. ЕГН ********** с постоянен адрес : гр. с, ж.к. ** с настоящ адрес : гр. В*** / съдебен адрес : гр. с ,ж.к. С** / за приемане за установено по отношение на ответника, че в качеството му на кредитополучател по договор за потребителски кредит № PLUS – **/14.06.2019 г. дължи на ищеца сумата от 16322,49 лева частично претендирана главница за периода от 05.12.2021 г. до 05.06.2029 г. , по отношение на която е обявена предсрочна изискуемост считано от датата на получаване на уведомлението – 12.08.2020 г., сумата от 7585,40 лева договорна лихва за периода от 05.07.2019 г. до 12.08.2020 г., сумата от 1092,11 лева обезщетение за забава за периода от 12.08.2020 г. до датата на подаване на заявлението в съда , ведно със законната лихва от подаване на заявлението по чл.410 ГПК до окончателното изплащане.

Ищецът твърди, че между „Б**А. и ответника С. Б. В. е сключен договор за потребителски кредит с № PLUS-**, при спазване на разпоредбите на Закона за потребителския кредит. Размерът на предоставения с този договор кредит е равен на сумата, посочена в поле „Общ размер на кредита“, а именно: 20 000,00 лв. С подписването на договора кредитополучателят се е съгласил да заплати на кредитора и такса ангажимент, която е в размер на 700,00 лв., и срещу която кредиторът фиксира лихвения процент за срока на договора, при съдържащите се в този документ условия, размери и срокове.

Таксата следва да се заплати от кредитополучателя при усвояване на кредита, като кредиторът удържа сумата, посочена в поле „Такса ангажимент“ от общия размер на 1 кредита. Страните са постигнали съгласие да бъде сключена застраховка на плащанията, при която застраховката да бъде платена директно на застрахователя, посочен в застрахователния сертификат като застрахователната премия, която е в размер на 9000,00 лв. е разделена на равен брой вноски, съответстващи на посочения брой вноски в поле „Брой погасителни вноски“, част е от всяка месечна погасителна вноска, посочена в поле „месечна погасителна вноска“. Твърди се, че предоставянето на посочената по-горе сума съставлява изпълнение на задължението на Кредитора да предостави заема и създава задължение за Кредитополучателя да заплати на Кредитора погасителни вноски, указани по размер в поле „месечна погасителна вноска“ и брой в поле „брой погасителни вноски“.

Погасителните вноски по предходното изречение съставляват изплащане на главницата по кредита, ведно с надбавка, покриваща разноските на Кредитора по подготовка и обслужване на кредита и определена добавка, съставляваща печалбата на Кредитора, като лихвеният процент е фиксиран за срока на Договора и е посочен в него, при което общата стойност на плащанията по кредита е договорена в размер на 36 741.60 лв. Така, договорната лихва по кредита е уговорена от страните в размер на 7 041.60 лв. Твърди се, че на основание сключения между страните договор Кредитополучателят се е задължил да върне сумата по кредита в срок до 05.06.2029 г., на 120 броя равни месечни погасителни вноски, всяка от които по 306.18 лв., при първа погасителна вноска 05.07.2019 г., съгласно погасителен план посочен в Договора за кредит, в който е посочен падежа на всяка отделна погасителна вноска. Твърди се, че крайният срок за издължаване на всички задължения по кредита е 05.06.2029 г. /дата на последна погасителна вноска, съгласно погасителен план, неразделна част от договора за кредит/, но предвид обстоятелството, че Кредитополучателят не е изпълнявал в срок задължението си за плащане на погасителните вноски, кредиторът е приел, че по отношение на вземанията е настъпила предсрочна изискуемост съгласно чл. 5 от Условия към договора за кредит.От страна на ищеца „***“ ЕАД / в качеството и на цесионер по договор за цесия / до кредитополучателя е изпратено уведомително писмо с изх. № УПЦ/УПИ-С-БНП/PLUS- **, с което му е съобщено, че поради допуснато просрочие и неплащане на погасителни вноски по договора всички вземания по него са изискуеми изцяло и в пълен размер, считано от 12.08.2020 г. /датата на получаване на уведомлението за предсрочна изискуемост/. Уведомителното писмо е връчено на кредитополучателя чрез „Български пощи“ ЕАД с известие за доставяне. На длъжника освен това била начислена лихва за забава за периода от 12.08.2020 г. до датата на подаване на заявлението в съда, която е в общ размер на 1092.11 лева. Твърди се, че длъжникът не е заплатил дължимия паричен заем към Дружеството,поради което ищеца "***" ЕАД е възникнал правният интерес от подаване на заявление за издаване на изпълнение по реда на чл.410 от ГПК срещу ответника С. Б. В. за дължими суми по Договор за потребителски кредит № PLUS **, сключен на 14.06.2019 г. Съдът е уважил претенцията ни и по образуваното ч. гр. д. № 20225220100457/ 2022 г., по описа на PC Пазарджик и е издадена заповед за изпълнение. В тази връзка се твърди, че на 08.10.2019 г. е подписано Приложение 1 към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от дата 19.08.2019 г., на основание чл. 99 от ЗЗД, между „Б**А., клон България“ и „***” ЕАД, ЕИК *, по силата на който вземането, 2 произтичащо от Договор за потребителски кредит № PLUS- **, сключен на 14.06.2019 г. между „Б**А., клон България“ и С. Б. В. е прехвърлено в полза на „***” ООД, ЕИК 201318404 изцяло с всички привилегии, обезпечения и принадлежности, включително и всички лихви. Договорът за кредит съдържа изрична клауза, която урежда правото на кредитора да прехвърли вземането си в полза на трети лица. Длъжникът е уведомен по реда на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД за станалата продажба на вземането с Уведомително писмо с изх. № УПЦ/УПИ-С- БНП/PLUS-** от името на „Б**А., клон България“, което е връчено на кредитополучателя чрез „Български пощи“ ЕАД с известие за доставяне. Писмото е получено на 12.08.2020 г.

Моли се съдът да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответника С. Б. В., ЕГН **********, с настоящ адрес: гр. с, ж.к. Надежда I 156, вх. А, ет. 3, ап. 7, че същият дължи на „***“ ЕАД ЕИК * следните суми: - 16 322.49 лв.

/шестнадесет хиляди триста двадесет и два лева и четиридесет и девет стотинки/представляващи частично претендирана главница по неплатени месечни погасителни вноски за периода от 05.12.2021 г. до 05.06.2029 г., по отношение на които е обявена предсрочна изискуемост считано от датата на получаване на уведомлението - 12.08.2020 г.; 7 585.40 лв. (седем хиляди петстотин осемдесет и пет лева и четиридесет стотинки) представляваща договорна лихва за периода от 05.07.2019 г. до 12.08.2020 г. (дата на получаване на уведомлението за предсрочна изискуемост); - 1 092.11 лв. (хиляда деветдесет и два лева и единадесет стотинки) представляваща обезщетение за забава считано от 12.08.2020 г. до датата на подаване на заявлението в районен съд, както и законна лихва за забава върху главницата от датата на входиране на заявлението до окончателното изплащане на задължението. Претендират се разноски. Сочат се доказателства. Правят се доказателствени искания.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника, с който се твърди, че същият не дължи претендираната от ищеца договорна лихва за периода от 05.07.2019 г. до 12.08.2020 г., в размер на 7 585. 40 лева, както и претендираното от ищеца обезщетение в размер на 1092.11 лева за забава, считано от 12.08.2020 г. до датата на подаване на заявлението в районен съд. Твърди също така, че не дължи претендираната законна лихва за забава върху главницата, която според ищеца започва да тече от датата на входиране на заявлението до окончателно изплащане на задължението, тъй като до влизане в сила на решение на Съда, с което се произнася по предявения иск,тази претенция е неоснователна.

Прави се възражение по отношение на направените разноски по водене на делото, включващи заплатените държавни такси и юристконсултско възнаграждение в двете производства. Моли се съдът да постанови решение, с което да отхвърли предявения иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК като напълно неоснователен.Претендират се разноски.

Предвид събраните по делото доказателствата , съдът намира следното:

Бил е сключен между “БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД и ответника С. Б. В.

3 договор за потребителски кредит с № PLUS-**, , като размерът на предоставения потребителски заем е в размер на 20 000,00 лв. С подписването на договора кредитополучателят се е съгласил да заплати на кредитора и такса ангажимент, която е в размер на 700,00 лв. и срещу която кредиторът фиксира лихвения процент за срока на договора, при съдържащите се в договора условия, размери и срокове. Кредиторът удържа сумата, посочена в поле „Такса ангажимент“ от общия размер на кредита. Според представения към договора погасителен план ,погасителните вноски включват изплащане на главницата по кредита, ведно с надбавка, покриваща разноските на Кредитора по подготовка и обслужване на кредита и определена добавка, съставляваща печалбата на Кредитора, като лихвеният процент е фиксиран за срока на Договора и е посочен в него, при което общата стойност на плащанията по кредита е договорена в размер на 36 741.60 лв. По силата на сключения между страните договор Кредитополучателят се е задължил да върне сумата по кредита в срок до 05.06.2029 г., на 120 броя равни месечни погасителни вноски, всяка от които по 306.18 лв., при първа погасителна вноска 05.07.2019 г., съгласно погасителен план посочен в Договора за кредит, в който е посочен падежа на всяка отделна погасителна вноска. Уговорения в договора годишен процент на разходите е 8,03 % , лихвения процент е 6,93 %.

Процесният договор за кредит попада в обсега на ЗПК, поради което трябва да отговаря на императивните разпоредби на този закон. Нормата на чл.11, ал.1 ЗПК ясно посочва какво следва да съдържа договорът за кредит. Според чл.22 ЗПК когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7-9, договорът за потребителски кредит е недействителен. Следователно част от изискванията на чл.11, ал.1 от закона, досежно съдържанието на договора, са императивни и нарушението им влече нищожност на сключения договор. В случая съдът намира, че договорът отговаря на изискванията на закона, като няма основания да се приеме за нищожен. В текста му са посочени размерите на лихвения процент и на ГПР, поради което относно тези параметри не е налице неяснота. Налице е и подробен погасителен план, с посочени вноски по дати и размер. Налага се извод, че договорът не противоречи на императивните разпоредби на ЗПК.

Установява се по безспорен начин, че вземанията по кредита са прехвърлени на новия кредитор. Налице е рамков договор за цесия от 19.08.2019 г., сключен между БНП Париба Пърсънъл Файненс ЕАД и АСВ ЕАД, с който е уговорена възможността за бъдещо прехвърляне на вземания в срока на договора. Представено е Приложение № 1/08.10.2019 г. към договора, с което са продадени конкретно определени вземания. Сред тях е и вземането към ответника, видно от съдържанието на приложението. Посочено е името на ответника и процесния договор за кредит, поради което следва извод, че са прехвърлени в полза на новия кредитор именно процесните вземания.

Старият кредитор /цедент/ е подписал пълномощно, с което е упълномощил новия кредитор /цесионер/ да уведомява от негово име на основание чл.99, ал.3 ЗЗД всички длъжници за сключената цесия. В тази връзка следва да се подчертае, че законът не 4 забранява цедентът да упълномощава цесионера да съобщи на длъжника за цесията, поради което възраженията на ответницата в тази насока са неоснователни. В изпълнение на пълномощното, новият кредитор, ищец по делото, е изпратил до длъжника уведомително писмо за цесията. Видно е от данните по делото, че писмото с уведомлението е било връчено на ответника чрез лице, посочено като сестра на длъжника – на дата 12.08.2020 г. Видно от съдържанието на това писмо , с него ответникът освен за цесията, е уведомен и за настъпване на предсрочната изискуемост на дълга поради неплащане на вноските по кредита /уведомлението е на гърба на писмото/. Следователно, ответникът е уведомен за станалата цесия и за настъпване на предсрочната изискуемост с получено писмо. По тази причина и двата юридически факта са произвели действие по отношение на кредитополучателя, като спрямо него кредиторът е ищецът АСВ ЕАД, а предсрочната изискуемост е настъпила на датата на получаване на уведомлението / съгласно текста на уведомителното писмо / или на дата 12.08.2020 г.