Решение № 2721 от 03.12.2025, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 2721 гр. Бургас, 03.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LXIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ЛАЗАР К. ВАСИЛЕВ при участието на секретаря РОСИЦА Н. БУДАКОВА като разгледа докладваното от ЛАЗАР К. ВАСИЛЕВ Гражданско дело № 20252120105050 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба на Д. И. Г. с ЕГН **********, с адрес гр. Б.**********, чрез адв. Е. И. от АК П., против „Кредисимо“ ЕАД с ЕИК 175330437 и „Ай тръст“ ЕООД, с която са предявени искове по чл. 26, ал. 1 от ЗЗД вр. с чл. 22 от ЗПК, с които ищецът иска да бъде прието за установено, че договор за кредит и договор за поръчителство, сключени между нея и ответните дружества, са нищожни. В условията на евентуалност моли да бъде прието за установено, че клаузата на чл. 4 ал. 1 от Договор за потребителски кредит е нищожна. Предявени са и искове по реда на чл. 55 от ЗЗД, с искане ответникът „Кредисимо“ ЕАД с ЕИК 175330437 да бъде осъден да заплати на ищеца сумите от 20 лв. - платена възнаградителна лихва по договор за предоставяне на потребителски кредит № *******/ 07.02.2022г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане, както и сумата от 50лв., съставляващи престирани от него парични плащания, извършени в изпълнение на непородилия правно действие договор за поръчителство към договор за кредит № *******/ 07.02.2022г.

Ищецът твърди, че е сключил с първия ответник Договор за потребителски кредит № *******/ 07.02.2022г. и с втория ответник Договор за предоставяне на поръчителство, като е усвоил изцяло предоставената му в заем сума от 1000,00лв. Сочи, че съгласно условията на Договор за потребителски кредит № *******/ 07.02.2022г. лихвеният процент по кредита е в размер на 19.86 %, а годишният процент на разходите е 21,77%. Твърди, че действително приложения в кредитното правоотношение ГПР е различен от 1 посочения в договора, че кредиторът вписвайки в контракта ГПР от 21,77 % е заблудил потребителят, като използваната заблуждаваща търговска практика е довела до неравноправност на уговорката за ГПР и оттук до нищожност на клаузата за ГПР с произтичащите правни последици по чл. 22 ЗПК нищожност на кредитната сделка поради липса на задължителен реквизит от съдържанието на договора за потребителски кредит по чл. 11, ал.1, т. 10 от ЗПК. Намира, че уговореното възнаграждение за фирма - поръчител е разход по кредита, който следва да бъде включен при изчисляването на годишния процент на разходите - индикатор за общото оскъпяване на кредита - чл. 19, ал. 1 и 2 ЗПК. Излага подробно съображенията си в тази насока като счита, че поради невключването на възнаграждението в посоченият в потребителския договор размер на ГПР, последният не съответства на действително прилагания от кредитора в кредитното правоотношение. Посочването в кредитния договор на размер на ГПР, който не е реално прилагания в отношенията между страните представлява „заблуждаваща търговска практика" по смисъла на чл. 68 д, ал. 1 и ал. 2, т. 1 от Закона за защита на потребителите.

Ищецът твърди, че кредиторът не е изпълнил задължението си по чл. 5 от ЗПК, тъй като заблуждаващо е предоставил на кредитоискателя стандартен европейски формуляр за кредит в размер на 1000,00 лв. с посочен ГПР 21,77 %, с различни стойности на месечната погасителна вноска и други условия от действително приложените в правоотношението. Сочи, че кредиторът е нарушил правата на потребителя, тъй като не е включил в договора по ясен и разбираем за него начин действителната стойност на ГПР.

Счита, че с оглед засилената защита на правата на потребителите и за санкциониране на злоупотребата с тях от страна на търговците, които са посилната икономически страна в гражданския оборот, законът е предвидил при неизпълнение на задължението за посочване на действителния размер на ГПР тежката правна последица на непораждане на права и задължения от кредитния договор - чл. 11, т. 10 във вр. с чл. 22 ЗПК.

По отношение на втория иск, с който се иска прогласяване нищожността на договор за предоставяне на поръчителство, сключен между ищеца и „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД поради накърняване на добрите нрави се излагат сходни аргументи, като се твърди, че договорът нарушава добросъвестността в отношенията, поради явната нееквивалентност между предоставената услуга и уговорената цена.

В срока по чл. 131 от ГПК ответникът „КРЕДИСИМО“ ЕАД е депозирал писмен отговор, с който оспорва основателността на предявената искова претенция.

Сочи, че за ищеца не е налице правен интерес от предявяване на исковете с правно основание чл. 26 от ЗЗД, доколкото Договор за потребителски кредит № *******/07.02.2022 г. и Договор за предоставяне на поръчителство от 07.02.2022 г., към днешна дата не са действащи между страните. Счита, че страната би получила търсената от нея защита и само при условие, че предяви исковете си по реда на чл. 55 от ЗЗД.

2

По отношение основателността на предявените искове ответникът излага, че същите са неоснователни. Не оспорва сключването на Договор за потребителски кредит № *******/07.02.2022 г. между „Кредисимо“ ЕАД /кредитодател/ и Д. И. Г. /кредитополучател/, както и сключването на Договор за предоставяне на поръчителство от 07.02.2022 г. с поръчител „Ай Тръст“ ЕООД и потребител Д. И. Г.. Сочи, че Договор за потребителски кредит № *******/07.02.2022 г. е сключен между страните за главница от 1200.00 лева, като същата е била усвоена в цялост от него. Уговорено било предоставената в заем главница да бъде върната за срок от 7 месеца, при фиксиран ГПП от 39,41 % и ГПР от 47,38 %, което се доказва и от представения от доверителя ми като приложение на настоящия отговор договор.

Общият размер на дължимите по кредита суми при точно спазване на погасителния план възлиза на 1365.21 лева (от която сума: 1200.00 лева главница и 165,21 лв. - договорна възнаградителна лихва). Ищецът обаче погасил задълженията си по договора за кредит доброволно и предсрочно, предвид което не е заплатил в пълен размер уговорената с договора възнаградителна лихва.

Ответникът не оспорва твърдението на ищеца, че във връзка с погасяването на задълженията си по процесните договори е заплатил по сметка на „Кредисимо“ ЕАД сума в размер на 20.00 лв., разпределена за погасяването на задължението му за договорна възнаградителна лихва и сума в размер на 50лв., разпределена за погасяването на негови задължения към другото дружество ответник „Ай ТРЪСТ“ ЕООД. Не оспорва и твърдението на ищеца, че „Кредисимо“ ЕАД е овластено да приема и администрира вместо „Ай Тръст“ ЕООД изпълнението на задължението на ищеца за плащане на възнаграждение по процесния договор за предоставяне на поръчителство.

Ответникът оспорва твърдението на ищеца, че процесният договор за потребителски кредит е нищожен, тъй като съдържанието му не отговаря на изискванията начл. 11, ал. 1,т. 10 от ЗПК (да бъдат посочени „годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин“). Излага съображения в тази насока.

Ответникът не оспорва твърдението на ищеца, че при изчисляване на ГПР възнаграждението за предоставяне на поръчителство, дължимо и платимо на „Ай ТРЪСТ“ ЕООД, не е включено като разход по смисъла на чл.

19 от ЗПК, както и, че единственият разход по смисъла на чл. 19 от ЗПК, който е включен при изчисляване на ГПР е договорната възнаградителна лихва.

Сочи, че възнаграждението за поръчител не е включено като разход по кредита, тъй като не отговаря на легалната дефиниция за общ разход по кредита. Формулирана в § 1, т. 1 от Допълнителните разпоредби на ЗПК.

Оспорва твърдението, че за ищеца е било задължително да сключи договор за предоставяне на поръчителство с другия ответник. Оспорва и твърдението, че към момента на сключване на процесните договори за кредит 3 дружеството е знаело какъв е размерът на дължимото възнаграждение за предоставяне на поръчителство. Твърди, че договорът за предоставяне на поръчителство между ищеца и „Ай Тръст“ ЕООД е договор за поръчка по смисъла на чл. 280 и сл. от ЗЗД и уговореното по него възнаграждение не попада в обхвата на общи разходи по кредита.

По изложените съображения ответникът моли така предявените искове да бъдат отхвърлени. Претендира присъждане на сторените разноски.

В срока по чл. 131 от ГПК ответникът „Ай Тръст“ ЕООД е депозирал писмен отговор, с който оспорва основателността на предявената искова претенция. Излага аналогично становище досежно правния интерес на ищеца от предявяване на исковете с правно основание чл. 26 от ЗЗД.

Излага, че дружеството е сключило с ищеца договор за поръчка при условията на чл. 280 от ЗЗД, наименован „договор за предоставяне на поръчителство“, съгласно същината на който е поело задължението да сключи договор за поръчителство с „Кредисимо“ ЕАД, по силата на който се е задължил да гарантира като поръчител описаното в предходния абзац задължение на ищеца. Съгласно погасителния план, представляващ част от Приложение № 1 към сключения с ищеца договор за предоставяне на поръчителство за така описаната услуга е дължимо възнаграждение в размер на 753.83 лева, погасяването на което е разсрочено на 7 месечни вноски.

Твърди, че възнаграждението се дължи само за периода, за който е гарантирано задължението по кредита, т.е. при предсрочно погасяване на задължението на кредитополучателя, каквото е налице в настоящия случай, същият не дължи възнаграждение на доверителя ми за периода след пълното изплащане на кредита. Вноските за погасяване на задължението за възнаграждение за поръчител са намаляващи, като размерът им е в зависимост от размерът на гарантираното главно задължение - така например първата вноска е в размер на 114.90 лв., тъй като в този момент гарантираното задължение е 1365.21 лева (цялата главница и възнаградителна лихва по договора за кредит), а последната вноска е в размер на 100.94 лв., тъй като към този момент размерът на гарантираното задължение би възлизало на 201.78 лв.

Излага, че възнаграждението се дължи само за периода, за който е гарантирано задължението по кредита, т.е. при предсрочно погасяване на задължението на кредитополучателя, каквото е налице в настоящия случай, същият не дължи възнаграждение на доверителя ми за периода след пълното изплащане на кредита.

Намира, че възнаграждението за поръчител не следва да бъде включено в ГПР, тъй като същото не отговаря на дефиницията на 6 1 т. 1 от ДР на ЗПК, респективно на Член 3. б. „ж" от Директива 2008/48/EQ. Сочи, че „Кредисимо“ ЕАД не знае и няма как да узнае предварително какво възнаграждение ще се уговори по бъдеш договор между кредитоискателя и поръчителя „Ай ТРЪСТ" ЕООД, по който бъдеш договор „Кредисимо" ЕАД не е страна. Поради това намира, че сключването на договор за предоставяне на поръчителство не може да бъде квалифицирано и като „заблуждаваща 4 търговска практика“.

В съдебно заседание от 21.10.2025г. по искане на ищеца съдът е допуснал изменение на исковете по чл. 55 от ЗЗД, предявени срещу Крадисимо АД, като същите са били увеличени от първоначално предявените размери до сумите от на 105.20 лв. за заплатена без основание възнаградителна лихва и 765.20 лв. за заплатено без основание възнаграждение за поръчителство.

В проведеното на 20.11.2025г. открито съдебно заседание съдът е допуснал изменение на иска по реда на чл. 214 от ГПК, като е уважил молба на ищеца. С протоколно определение е прието, че предявените искове с правно основание чл. 55 от ЗЗД са за осъждане на ответника „Кредисимо“ ЕАД да заплати на ищеца сумите от 75,86 лв. за заплатена без основание възнаградителна лихва, както и сумата от 341,12 лв., представляваща заплатено без основание възнаграждение за поръчителство. Доколкото изменението на иска е представлявало намаляване на същия, съдът е прекратил производството за разликата до пълния размер на исковите претенции, на основание чл. 232 от ГПК. Определението е влязло в сила, като не е било обжалвано от страните.