Определение № 345 от 04.05.2023, Окръжен съд - Кюстендил

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 345 гр. Кюстендил, 04.05.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, I СЪСТАВ, в закрито заседание на четвърти май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Ваня Др. Богоева

Членове:

Евгения Хр. Стамова

Веселина Д. Джонева като разгледа докладваното от Веселина Д. Джонева Въззивно частно гражданско дело № 20231500500173 по описа за 2023 година

Производството е по реда на Глава Двадесет и първа „Обжалване на определенията“, чл.274 – чл.279 от ГПК във вр. с чл.129 ал.3 изр.2 от ГПК.

Делото е образувано по частната жалба на А. К. А. с ЕГН **********, с адрес в гр.Кюстендил, ул.„Пролет“ №8, подадена чрез пълномощника му адв.Й.Л.П. от АК-София, против определение с №153 от 31.01.2023г. на Районен съд (РС) – Кюстендил по гр.д.

№2251/2022г. по описа на съда, с което е върната, на основание чл.129 ал.3 от ГПК, подадена от А. К. А. искова молба с вх.№11097 от 12.12.2022г. и е прекратено производството по делото.

В частната жалба се претендира отмяна на атакувания съдебен акт и се иска връщане на делото на РС-Кюстендил за продължаване на съдопроизводствените действия.

Излагат се съображения за неправилност на обжалваното определение, с твърдения, че дадените от съда указания за отстраняване на нередовности са били изпълнени от ищеца в срок, чрез подаване на молба по пощата в последния ден на срока, като се прави позоваване на разпоредбата на чл.62 ал.2 от ГПК.

Окръжен съд-Кюстендил, след като се запозна с материалите по делото, намира следното:

Делото пред РС-Кюстендил – гр.д.№2251/2022г. - е било образувано по подадена на 12.12.2022г. искова молба от А. К. А. с ЕГН **********, с адрес в гр.Кюстендил, ул.

„Пролет“ №8, чрез сочещата се като негов пълномощник адв.Й.Л.П. от АК-София, против „Обединена българска банка“ АД, с ЕИК ********

С разпореждане с №4505 от 15.12.2022г. районният съд е оставил исковата молба без движение и е предоставил на ищеца едноседмичен срок, в рамките на който да изпълни дадени указания, а именно – да представи доказателство за заплатена държавна такса в размер на 200 лева; да представи доказателство за заплатена такса в размер на 6.12 лева за възпроизвеждане на исковата молба и приложенията към нея на хартиен носител и за представяне на пълномощно, по силата на което подалата исковата молба адв.Л.П. да е оправомощена да стори това от името на ищеца. Отправено е предупреждение към последния, че при неизпълнение на указанията в срок исковата молба, ведно с приложенията, ще бъде върната, а производството по делото – прекратено.

Съобщение, възпроизвеждащо дадените указания, е връчено на ищеца на посочения 1 в исковата молба адрес за изпращане на съобщения и призовки, на датата 20.01.2023г.

На 30.01.2023г. в деловодството на Районен съд-Кюстендил е входирана молба с вх.

№905 от ищеца А., в която е направено искане за освобождаване на същия от заплащане на държавна такса и разноски в производството по делото; към молбата е приложено пълномощно от 01.12.2022г., с което А. е упълномощил подалата исковата молба адв.Л.П. да стори това от негово име, както и са приложени преписи от исковата молба и от приложенията към нея за връчване на ответника. На л.107 от делото се намира пощенски плик, от който е видно, че молбата и приложените към нея документи са били изпратени по пощенски път на датата 27.01.2023г., която е отразена на поставеното пощенски клеймо.

Върху входираната в съда молба не е било отразено от съответния служител обстоятелството, че същата е била изпратена по пощата – задължение по чл.35 ал.2 изр.2 от ПАС, във връзка с което от деловодител на регистратура са били изискани и депозирани писмени обяснения на 01.02.2023г.

Междувременно, с обжалваното определение КнРС е приел, че указанията не са били изпълнени в срок, тъй като срокът е изтекъл на 27.01.2023г., а подадената от ищеца молба е с дата 30.01.2023г., поради което извършените след изтичане на дадения срок процесуални действия не могат да бъдат зачетени.

ОС-Кюстендил, в настоящия му състав, след като прецени изложените по-горе факти, приема следното:

Частната жалба е допустима, като подадена в срок, от страна, която има право на жалба и срещу подлежаш на атакуване съдебен акт, в хипотезата на чл.274 ал.1 т.1 във вр. с чл.129 ал.3 изр.2 от ГПК.

Съдът счита, че обжалваното определение е валидно и допустимо, но е неправилно, поради следното:

Съгласно разпоредбата на чл.129 ал.3 от ГПК, когато ищецът не отстрани в дадения от съда срок нередовностите на исковата молба, същата заедно с приложенията се връща. По силата на чл.101 ал.3 от ГПК, ако процесуалното действие е извършено, но след изтичане на дадения от съда срок, същото се смята за неизвършено.

Относима към дължимата в настоящия случай преценка е и разпоредбата на чл.62 ал.2 от ГПК, според която срокът не се смята за пропуснат, когато изпращането на молбата е станало по пощата.

Както правилно е приел и районният съд, предоставения на ищеца 1-седмичен срок за отстраняване на нередовностите на исковата молба е изтекъл в края на 27.01.2023г. Вярно е, че молбата на А. е постъпила на по делото на 30.01.2023г., но не е съобразено обстоятелството, че тази молба е била изпратена по пощата на 27.01.2023г., т.е. в рамките на срока за изпълнение на дадените указания. Този факт е установим от запазения (в съгласие с предписанието на чл.35 ал.2 изр.1 от ПАС) пощенски плик, който е приложен по делото и върху който е поставено пощенско клеймо на датата на изпращане, а именно – 27.01.2023г., която е последният ден на срока. Приложимо е правилото на чл.62 ал.2 от ГПК и срокът не следва да се счита за пропуснат. Преценката на районния съд, която е в обратен смисъл, е неправилна и вероятно – последица от пропуска на съдебния деловодител на регистратурата да отрази това обстоятелство върху постъпилата молба.

Същевременно, с депозираната молба част от нередовностите са отстранени, а относно указанието за представяне на документ за заплатена държавна такса в размер на 200 лева, ищецът е формулирал искане за освобождаване от такси и разноски по делото, което е допустимо процесуално поведение и по което районният съд дължи произнасяне.

Предвид изложеното, КнОС приема, че обжалваното определение е неправилно и следва да се отмени. Делото следва да бъде върнато за продължаване на съдопроизводствените действия.

2

Воден от гореизложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение с №153 от 31.01.2023г. на Районен съд – Кюстендил по гр.д.

№2251/2022г. по описа на съда, с което е върната, на основание чл.129 ал.3 от ГПК, подадена от А. К. А. искова молба с вх.№11097 от 12.12.2022г. и е прекратено производството по делото.

ВРЪЩА делото на Районен съд - Кюстендил за продължаване на съдопроизводствените действия.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3