Решение № 10 от 09.01.2025, Окръжен съд - Бургас

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 10 гр. Бургас, 09.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на единадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Десислава Д. Щерева като разгледа докладваното от Десислава Д. Щерева Гражданско дело № 20222100100511 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл.247 от ГПК.

С определение №521/23.10.2024 год. е прекратено производството по в.гр.д.№398/24 год. по описа на АС Бургас и делото е върнато на настоящия съд за изпълнение на процедурата по чл.247 от ГПК.

В мотивите си въззивната инстанция е посочила, че в първоинстанционното решение е допусната очевидна фактическа грешка, която се състои в отсъствие на надлежно формулиране на диспозитив, въпреки обсъждането в мотивите по иска за нищожност на договора за покупкопродажба, обективиран в нот.акт № 133/26.05.2020 год., том І, рег.№1003, дело №95/20 на нотариус под №285 на НК, вписан под вх.рег.№4754, акт 123, том 14, дело №2656/26.05.20 год. на Сл.Вп Бургас на осн.чл.26 ал.1 и ал.2 от ЗЗД (поради накърняване на добрите нрави и липса на съгласие).

Страните, призовани в открито съдебно заседание, вземат становище в производството по чл.247 от ГПК.

Ищецът счита, че е допусната очевидна фактическа грешка, тъй като в установителния диспозитив на решението не е посочено собственическото основание на „Фиоре“ ЕООД, а именно, че е собственик въз основа на покупко-продажба.

Ответникът също счита, че е налице очевидна фактическа грешка, тъй като в диспозитива на решението отсъства формулиране на становището на съда по отношение на всеки един от исковете, предявени от ищеца, а именно по чл.26 ал.1 от ЗЗД за нищожност на договора поради накърняване на добрите нрави и по чл.26 ал.2 от ЗЗД за нищожност поради липса на съгласие.

1

Поддържа се, че в диспозитива съдът не е отразил кой от исковете уважава и кой – отхвърля, на основания, които подробно са изложени в мотивационната част на решението.

Бургаският окръжен съд, по повод указанията на въззивната инстанция, съобрази следното:

Ищецът е предявил две кумулативни искания за установяване нищожността на договора за покупко-продажба, обективиран в нот.акт № 133/26.05.2020 год., том І, рег.№1003, дело №95/20 на нотариус под №285 на НК, вписан под вх.рег.№4754, акт 123, том 14, дело №2656/26.05.20 год. на Сл.Вп Бургас - поради накърняване на добрите нрави (основание за нищожност по чл.26 ал.1 от ЗЗД) и поради липса на съгласие (основание за нищожност по чл.26 ал.2 от ЗЗД). Тези искания се възприемат от съда като отделни претенции.

На тези искове следва да се даде отговор в диспозитива на съдебното решение, тъй като само диспозитивът е източник на силата на пресъдено нещо на решението. Когато съдът е пропуснал да се произнесе с установителен диспозитив, но е формирал изводи по основателността на предявените искове, е налице очевидна фактическа грешка в решението. Тази грешка в случая се дължи на значителната фактическа и правна сложност на делото и е поправима по реда на чл.247 от ГПК.

Решението следва да се допълни с нов диспозитив, с който да се приеме за установено, че договора за покупко-продажба, обективиран в нот.акт № 133/26.05.2020 год., том І, рег.№1003, дело №95/20 на нотариус под №285 на НК, вписан под вх.рег.№4754, акт 123, том 14, дело №2656/26.05.20 год. на Сл.Вп Бургас, е нищожен на осн.чл.26 ал.1 от ЗЗД поради накърняване на добрите нрави, в съответствие с изложените вече мотиви.

Същевременно, следва да се държи сметка, че когато са предявени искове за недействителност на прехвърлителната сделка,начинът на съединяването на исковете не зависи от волята на ищеца. Каквато и поредност и каквото и съотношение да е посочил ищецът, всички искове са предявени в условията на евентуалност,тъй като никоя сделка не може да бъде нищожна на повече от едно основание – така решение №2/22.04.2020 год. по гр.д.

№1153/19 год. ІV гр.о. ВКС. Съдът е длъжен да разгледа основанията на нищожност, подредени според тежестта на порока : от най-тежкия – противоречие на закона или заобикалянето му, през по – леките – липса на основание, липса на съгласие, привидност, невъзможен предмет, противоречие на морала или липса на форма. Когато съдът прогласи нищожността на сделката на едно от сочените от ищеца основания, разгледани в поредност според тежестта на порока, отпада вътрешнопроцесуалното 2 условие, под което са предявени останалите съединени искове, основаващи се на по-леки пороци (коментираното по-горе решение №2/22.04.2020 год. по гр.д.№1153/19 год. ІV гр.о. ВКС).

Съобразявайки горното разрешение настоящият съд счита, че не дължи произнасяне с отделен диспозитив по иска за установяване на нищожността на процесния договор по чл.26 ал.2 от ЗЗД поради липса на съгласие, а в мотивната част са изложени съображения във връзка с доводите на ищеца за липсващо съгласие само за пълнота.

Ищецът е поискал да бъде поправена и друга грешка в решението, като се е позовал на решение №50002/25.01.2024 год. по гр.д.№678/12 год. на ВКС, І гр.о. Със същото, при позоваване на ТР №4/2016 год. по т.д.№4/14 год. на ОСГК ВКС, е прието, че съдът дължи отделен установителен диспозитив за правото на собственост. В съответствие с практиката на ВКС и изложените мотиви на настоящия съд, че ищецът е придобил правото на собственост чрез покупко-продажба, диспозитива на решението следва да се допълни на стр.15, ред 9 отгоре-надолу с израза „на основание покупко-продажба“.

Разноските, сторени от ответника в настоящото производство, на настоящия етап не могат да му бъдат присъдени, поради правилото на чл.78 ал.1 от ГПК. Същите следва да бъдат взети предвид от въззивната инстанция при разпределението на отговорността за разноските според резултата от обжалването.

Мотивиран от горното, на осн.чл.247 от ГПК Бургаският окръжен съд РЕШИ:

ДОПУСКА ПОПРАВКА НА ОЧЕВИДНИ ФАКТИЧЕСКИ

ГРЕШКИ в диспозитива на решение №518/10.06.2024 год. по гр.д.№511/22 год. по описа на ОС Бургас, както следва:

1/ на стр.15 от решението, след „РЕШИ“ и преди изречението „ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по претенцията на „Фиоре“ ЕООД…“ добавя следния диспозитив:

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по претенцията на „Фиоре“ ЕООД, ЕИК 102063107, със седалище град Бургас адрес на управление Промишлена зона „Север“, ***, представлявано от Т.Д.Б., против „Болеро ВИП“ ЕООД, ЕИК 201628412, със седалище град Бургас и адрес на управление ***, представлявано от П.Ж.К., че договор за покупко-продажба, сключен между „Фиоре“ ЕООД и „Болеро ВИП“ ООД с предмет магазин за хранителни стоки с идентификатор № ***, обективиран в нот.акт № 133/26.05.2020 год., том І, рег.№1003, дело №95/20 3 на нотариус под №285 на НК, вписан под вх.рег.№4754, акт 123, том 14, дело №2656/26.05.20 год. на Сл.Вп Бургас, е нищожен на основание чл.26 ал.1 от ЗЗД поради противоречие с добрите нрави.

2/ на стр.15, ред 9 отгоре-надолу, след думата „собственик“ да се чете израза „на основание покупко-продажба“.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Бургаски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Окръжен съд – Бургас: _______________________ 4