Решение № 647 от 11.06.2026, Районен съд - Кюстендил

РЕШЕНИЕ

№ 647 гр. Кюстендил, 11.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, XIV-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мария Ем. Антова при участието на секретаря Валентина Сп. Стоицова като разгледа докладваното от Мария Ем. Антова Гражданско дело № 20251520103273 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Делото е образувано по искова молба вх. № ***г. от „Банка ДСК“ АД срещу А. М..

Ищецът поддържа, че на 20.06.2019г. между него и длъжника бил сключен Договор за кредит за текущо потребление за сумата от 8000 лева, със срок за издължаване – 60 месеца, считано от датата на неговото усвояване, с падежна дата – 10-то число на месеца. Страните уговорили, че сумата от кредита следвало да се усвои еднократно по посочената в договора за кредит разплащателна сметка, с титуляр кредитополучателя и следвало да се погасявала чрез същата сметка с месечни вноски за главница и лихва, съгласно погасителния план, представляващ неразделна част от договора /Приложение 1/. Съгласно чл.8 от договора главницата се олихвявала с променлив лихвен процент в размер на 8,5 % годишно /0,02 % на ден/. ГПР по кредита възлизал на 10,42 %, като същият можел да бъде променян при предпоставките на ОУ.

Поради настъпил краен падеж на договора – 31.07.2024г., и наличие на неизпълнение задължения от страна на ответника, на същата дата ищецът подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 ГПК, което било уважено. Доколкото обаче заповедта била връчена при условията на чл.47, ал.5 ГПК, на ищеца били дадени указания за предявяване на установителни искове. Моли съдът да уважи предявените искове. Претендира разноски.

В срока по чл.131, ал.1 ГПК особеният представител на ответника – адв.

1

М., е подала отговор на исковата молба, в който са развити съображения за допустимост, но неоснователност на предявените искове. По отношение на вземанията за договорна лихва в размер на 2220,79 лева, обезщетението за забава в размер на 1129,67 лева, както и по отношение на законната лихва в размер на 89,17 лева, се релевира възражение, че клаузите от договора и ОУ са нищожни като неравноправни по смисъла на чл.143, ал.1 ЗПП във вр. с чл.143, ал.2, т.5 и т.10, доколкото не били индивидуално уговорени. Ответникът нямал възможност да влияе на съдържанието на последните. Било безспорно необходимо и да е налице конкретна формула за определяне на възнаградителната лихва като съществен елемент от съдържанието на договора за кредит. Посочените клаузи не били формилурани на ясен разбираем език, тъй щото за кредитополучателя да било възможно да предвиди икономическите последици от договора. Доколкото на ответника не била предоставена необходимата информация от страна на банката, последната като икономически по-силната страна, е нарушила принципа на добросъвестност. Моли съдът да отхвърли исковете.

В проведеното открито съдебно заседание страните, редовно призовани, не се явиха. Назначеният особен представител на ответника поддържа отговора на исковата молба и счита, че предявеният иск за главницата и законната лихва от датата на подаване на исковата молба е основателен, а останалите претенции следва да бъдат отхвърлени. С депозирани молби от ищеца, същият уведоми съда за служебната ангажираност на пълномощника си и изрази желание делото да се разгледа в негово отсъствие. По делото са ангажирани писмени доказателства, както и е назначена и изслушана съдебносчетоводна експертиза.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.12 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Предявени са установителни искове по реда на чл.422 ГПК от „Банка ДСК“ ЕАД срещу А. М., с правно основание чл.430, ал.1 ТЗ, чл.430, ал.2 ТЗ и чл.79, ал.1 ЗЗД, за признаване за установено, че ответника дължи на ищеца следните суми: 6527,51 лева, представляваща неплатена главница по договор за кредит за текущо потребление от 20.06.2019г., ведно със законната лихва от 31.07.2024г. до изплащане на вземането; сумата от 2220,79 лева, представляваща договорна лихва за периода от 10.08.2020г. до 20.06.2024г.; сумата от 1129,67 лева, представляваща обезщетение за забава за периода от 10.08.2020г. до 20.06.2024г. и сумата от 89,17 лева, представляваща законна лихва за периода от 21.06.2024г. до 30.07.2024г., за които вземания е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.

417 ГПК по ч.гр.д. № 1924/2024г. по описа на РС – Кюстендил.

За да бъдат уважени предявените искове, в тежест на ищеца е да докаже: наличието на валидно правоотношение между страните по договор за кредит; отпускането и усвояването на процесния кредит; размера и изискуемостта на 2 неплатената главница; размера и изискуемостта на вземането за договорна възнаградителна лихва; наличието на валидна уговорка за начисляване на надбавка за забава; изпадането на кредитополучателя в забава и размера на надбавката за забава.

Видно от приложения Договор за кредит за текущо потребление, сключен на 20.06.2019г. между „Банка ДСК“ АД, ЕИК 121830616, в качеството му на кредитор и А. М., в качеството на кредитополучател, са възникнали облигационни отношения. Съгласно чл.1, ал.1 от договора кредиторът се е задължил да предостави на кредитополучателя заемна сума в размер на 8000 лева. Срокът за издължаване на кредита бил 60 месеца без гратисен период за издължаване на главницата. По силата на процесния договор ответникът в качеството си на кредитополучател се е задължил да заплаща месечни погасителни вноски включващи лихва и главница, съгласно погасителен план, представляващ неразделна част от договора. Видно от приложения погасителен план, падежът на последната погасителна вноска е на 20.06.2024г., т.е. редовната изискуемост на цялото вземане е настъпила преди подаването на заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 ГПК на 31.07.2024 г.

Съгласно чл.8 от Договора, кредитът се олихвява с променлив лихвен процент в размер на 8,50 % годишно или 0,02 % на ден, формиран от стойността на референтен лихвен процент, представляващ индикатор „среден лихвен процент по салда по срочни депозити в лева на домакинства, със срок над 1 ден до 2 години“ 0,180 %, който при отрицателна стойност се приема със стойност нула и фиксирана преференциална надбавка в размер на 8,320%, при изпълнение на Условията при програма ДСК Партньори плюс. Договорено е, че при нарушаване на условията, кредитополучателят губи правото си да ползва преференциите изцяло или частично и приложимият лихвен процент се увеличава, чрез увеличаване на надбавката. Максималният процент, който може да достигне лихвения процент в резултат на неизпълнение, е променливият лихвен процент, приложим по стандартни потребителски кредити, в размер на референтния лихвен процент към съответната дата и фиксирана стандартна надбавка в размер на 13,28 %. Договорът за кредит е обезпечен с договор за залог на вземане по сметка в „Банка ДСК“ АД от 20.06.2019 г.

Приложени към договора са Общи условия за предоставяне на кредити за текущо потребление на физически лица, които уреждат следното: променлив лихвен процент в т.7.1 – кредитът се олихвява с променлива лихва, състояща се от базов лихвен процент и надбавка, посочена в договора, която лихва се начислява върху усвоената и непогасена част от кредита, като в Раздел III е предвиден редът за определяне на променливия лихвен процент, зависим от стойността на референтен лихвен процент, представляващ лихвен бенчмарк или индекс и/или индикатор, публикуван официално на интернет страницата на БНБ.

3

В т. 8 е уредно, че кредитополучателят заплаща на кредитора такси и комисионни съгласно Тарифа за лихвите, таксите и комисионните, които „Банка ДСК“ АД прилага по извършвани услуги на клиента, които – ако не бъдат внесени, с тях се увеличава дългът. В т.9.1 от Общите условия е предвиден начинът на изчисление на ГПР, който включва лихви, такси, които се дължат по Тарифата, такси за допълни услуги. В т.18.1. от Общите условия е предвидено, че при забава на плащането на месечната вноска от деня, следващ падежната дата, определена в договора, частта от вноската, представляваща главница, се олихвява с договорената лихва, увеличена с надбавка за забава в размер на 10%, освен ако дължимата сума не се погаси до 7 дни след падежната дата, в който случай тази надбавка не се прилага. В т.18.2. е уговорено, че при допусната забава в плащанията на главница и/или лихва над 90 дни целият непогасен остатък от главницата става предсрочно изискуем. От датата на изискуемост на кредита – на краен падеж или предсрочна, целият непогасен остатък от главницата се олихвява със законна лихва по чл.86 ЗЗД до окончателното погасяване на задължението, включително и по принудителен ред. Предвидено е /т.19.1/, че кредиторът има право да превърне кредита в предсрочно изискуем и конкретни случаи, сред които и при всяко неплащане в срок на уговорените погашения по лихва и/или главница.

По делото е прието заключение по допуснатата съдебно-счетоводна експертиза от вещо лице М. В. за изясняване на спорните обстоятелства по делото, което съдът цени като обективно изготвено, според което заемната сума по Договор за кредит за текущо потребление, сключен на 20.06.2019г. в размер на 8000 лева е усвоена изцяло от ответника на 21.06.2019г.

Погасителните вноски по кредита са посочени в Приложение № 3 към заключението, от което е видно, че длъжникът е извършвал плащания, последното от които на 10.09.2020г. в размер на 2,43 лева за договорна лихва.

Общо внесената сума за погасяване на кредита възлиза на 2135,83 лева.

Посочва се, че дължимата сума за главница към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда – 31.07.2024г. е в размер на 6 527,51 лева при платени 1 472,49 лв. За периода от 10.08.2020г. до 20.06.2024 г. размерът на договорната лихва е определен на 2 220 лева, законната лихва за периода 21.06.2024 г. – 30.07.2024 г. – 89,17 лв., а обезщетението за забава до 30.07.2024 г. – 1 129,67 лева.

Като страна по разглеждания договор за заем на физическо лице ответникът притежава качеството „потребител“ по смисъла на пар.13, т.1 от Допълнителните разпоредби за Закона за защита на потребителите. При извършената проверка за неравноправни клаузи по смисъла на чл.143, ал.1 ЗЗП в процесния договор, на основание чл.7, ал.3 ГПК, и съобразявайки наведените от ответната страна възражения за противоречие с чл.10 и чл.11, т.7, т.8, т.9, т.10, т.11 и т.14 от ЗПК, съдът констатира следното:

Според чл.22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл.10, ал.1, чл.11, ал.1, т.7-12 и 20 и ал.2 и чл.12, ал. 1-9 ЗПК, договорът за потребителски 4 кредит е недействителен. Според чл.11, т.9 и т.10 ЗПК договорът трябва да съдържа лихвения процент по кредита, условията за прилагането му и индекс или референтен лихвен процент, който е свързан с първоначалния лихвен процент, както и периодите, условията и процедурите за промяна на лихвения процент, както и годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на ГПР по определения в приложение № 1 от закона начин.

Лихвите по договора за кредит са уредени в чл.8 от договора и в Раздел III от Общите условия. Договорната лихва съгласно чл.8 от договора включва референтен лихвен процент. Договорът не предвижда възможност за едностранна промяна на надбавката. В т.7.2.1 от ОУ е посочено, че договорната лихва се променя два пъти в годината, на точно фиксирани дати – 15 януари и 15 юли съгласно котировката на използваните от кредитора лихвен бенчмарк или индекс и/или индикатор, която се обявява два работни дни преди 15 януари и 15 юли на интернет страницата на БНБ. В случая не става дума за едностранна промяна на лихвения процент от страна на банката, дължаща се на неясни и неконкретизирани причини. Става дума за междубанков лихвен индекс, който е пряко производен от чисто пазарни фактори и се обявява от БНБ. В този смисъл промяната на неговите стойности е обективна, не зависи от едностранните решения на банката. С оглед на това и доколкото в договора са фиксирани датите, на които ще се променя договорния лихвен процент само и единствено поради промяната на този индекс, чиито стойности са общо достъпни, не може да се приеме, че тази клауза е нищожна на основание чл.146 ЗЗП като неравноправна по смисъла на чл.143, т.10 ЗЗП. Още повече, че в т.7.3.3 от Общите условия е предвидено, че при промяна на лихвения процент кредиторът определя нов размер на месечната вноска за лихва и/или главница и предоставя актуализиран погасителен план на кредитополучателя при явяването му в поделение на кредитора.