Решение № 2995 от 12.06.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 2995 гр. Пловдив, 12.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, ХХІІІ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Крум Б. Гечев при участието на секретаря Марина М. Кънева като разгледа докладваното от Крум Б. Гечев Гражданско дело № 20235330102459 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 235 и сл. ГПК.

Съдът е сезиран с искова молба от Г. А. А., ЕГН **********, с която са предявени обективно съединени осъдителени искове срещу В. П. Г., ЕГН ********** - гр. П., с правно основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за осъждане на ответника да заплати на ищцата сумата от сумата от общо 2 585, 23 лв., от които: сумата от 1 993, 75 лева /хиляда деветстотин деветдесет и три лева и седемдесет и пет стотинки/, представляваща сума, с която В. П. Г., ЕГН ********** се е обогатила без основание за сметка на Г. А. А., ЕГН **********, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда – 16.02.2023г. до окончателното изплащане на сумата, както и акцесорен осъдителен иск за осъждане на ответницата да заплати на ищеца сумата от 591, 48 лева /петстотин деветдесет и един лева и четиридесет и осем стотинки/ – обезщетение за забава, дължимо за периода 15.03.2020 г. – 15.02.2023г.

Ищецът твърди, че на *********** г. е погасил задължението на В. П. Г. към ********************************************* в размер на 1 993, 75 лв., като е превел сумата по образуваното срещу ответницата *****************************************************************.

Твърди се, че към настоящия момент ответницата не е възстановила дадената от ищеца сума. Твърди се също, че ответницата има вземане срещу ищеца в размер на 1 259, 60 лв., представляващо присъдени с Решение № 1

261785/18.06.2021 г. разноски по гр. д. № 9591/2019 г. по описа на РС – Пловдив. За това вземане ответницата в настоящото производство образувала ************************************************************************* като видно от представената по делото покана за доброволно изпълнение /л.10/ Г. А. дължи сумата от общо 2 273, 92 лв., включваща разноски, такси и адв. възнаграждение по изп. дело. Моли за уважаване на иска и присъждане на сторените разноски.

В срока по чл.131, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника В.

П. Г., със становище за неоснователност на предявения иск. Счита, че е неприложимо субсидиарното приложение на чл. 59 ЗЗД поради наличието на друг ред на защита. Сочи, че ищецът имал възможност да встъпи в правата на кредитор и да търси вземането си по този ред. Предпоставките за суброгация били да е налице погасяване на задължение, чрез изпълнение от лице, различно от длъжника, изпълнилото лице да има регресно вземане към освободения длъжник, като наличието на предпоставките следвало да се установи от ищеца. Твърди, че дължимата сума представлява сбор от дължими периодични плащания към **********, поради което вземането се погасявало с тригодишна давност. Прави възражение за погасяване на вземанията по давност. Иска се отхвърляне на претенциите.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото писмени доказателства и доказателствени средства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

На първо място следва да се посочи, че правната квалификация на предявения главен осъдителен иск е по чл. 59, ал. 1 ЗЗД, а не по чл. 74 ЗЗД, както се твърди от ответната страна. Искът по чл. 74 ЗЗД включва два основни елемента: правен интерес и изпълнение на чуждо задължение. Към тях доктрината добавя и изискването за наличие на регресни права в полза на третото лице, изпълнило чуждо задължение. Според трайно установената практика на ВКС правен интерес от изпълнение на чуждото задължение означава облигационното отношение между кредитора и длъжника да засяга конкретни имуществени права на третото лице (така Решение № 5 от 04.07.2016 г. по гр. д. № 2723/2015 г. на ВКС, IV г. о.). Правен интерес от изпълнението на чуждо задължение по смисъла на чл. 74 ЗЗД ще има когато имуществото на третото лице може да бъде обект на претенции от страна на кредитора или когато върху него може да бъде насочено принудително изпълнение – било по силата на съществуващо правоотношение между това трето лице и длъжника, било по силата на правоотношение между кредитора и третото лице. Ето защо, в настоящия случай ищецът няма правен интерес да изпълни чуждо задължение, поради което предявеният главен иск не може да се квалифицира по чл. 74 ЗЗД.

Съдът е сезиран с обективно съединени осъдителени искове с правно основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД и акцесорен иск по чл. 86, ал. 1 ЗЗД. За да бъде уважен главният осъдителен иск, ищецът следва да докаже при условията на пълно и главно доказване своето обедняване - превеждането на процесната сума по сметка на ****, обогатяването на ответника - че същият е получил 2 сумата, и връзката между обедняването на ищеца и обогатяването на ответника. От своя страна, ответникът следва да докаже наличието на валидно правно основание за имущественото разместване в отношенията между страните.

От събраните по делото писмени доказателства – платежно нареждане на л. 4 се установява, че на *****************. ищецът Г. А. е превел по сметка на ********************************* сумата от 1993, 75 лева. Като основание за превода е посочено погасяване на задължението по ************************* със задължено лице ответницата В. П. Г.. Това обстоятелство се установява и от заключението на вещото лице по ССчЕ Й.

П., което настоящия съдебен състав кредитира като обективно, компетентно и неоспорено от страните.

Видно от заключението,

***************************************************************** е образувано по молба на ***************************************** със задължено лице – ответницата В. П. Г.. Вещото лице сочи, че на ************** по сметката на ******************************** по банков път е постъпила сумата в размер на 1 993, 75лева с основание за превода „****************************************” с наредител ищеца Г. А. А..

При така установените обстоятелства, съдът приема, че превеждането на процесната сума по сметка на **** за погасяване на изпълнителното дело на ответницата, ответницата се е обогатила за сметка на ищеца, чието имущество е намаляло със сумата от 1993, 75 лева, като връзката между обедняването на ищеца и обогатяването на ответника е налице.

Ответницата В. Г., въпреки разпределената й с проекта за доклад по делото доказателствена тежест, не успя да докаже наличието на валидно правно основание за имущественото разместване в отношенията между страните.

Възражението на ответницата за изтекла погасителна давност касаят вземането по

******************************* на

********************************************** и са напълно ирелевантни в настоящото производство.

Ето защо, предявеният главен осъдителен иск по чл. 59 ЗЗД се явява основателен и следва да се уважи.

Касателно предявения акцесорен осъдителен иск с правно основание чл.

86, ал. 1 ЗЗД за присъждане на сумата от 591, 48 лв. – обезщетение за забвава, дължимо за периода 15.03.2020 г. – 15.02.2023 г., съдът намира следното:

При всяко положение, неоснователно обогатилият се ще дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва от деня на забавата ( чл.86, ал.1 ЗЗД). В тази връзка с Решение № 394 от 27.11.2015 г., постановено по гр. д. № 3034 / 2015 г. на ВКС, IV г.о. се приема, че в хипотезата на чл. 59, ал.1 ЗЗД вземането е изискуемо от деня на разместване на благата и не е обвързано със срок, поради което, съгласно чл.69, ал.1 ЗЗД, кредиторът може да иска изпълнението му веднага. Вземането за обезщетение за мораторни лихви при общия фактически състав на неоснователно обогатяване по чл. 59, ал.1 ЗЗД 3 възниква от деня на забавата на длъжника, която при липсата на определен срок, настъпва след покана на кредитора. Kогато кредиторът не е поканил длъжника да изпълни своето задължение преди завеждане на делото, исковата молба има значението на покана, след която длъжникът изпада в забава.

Ето защо, доколкото по делото липсват доказателства ищецът да е канил ответницата да плати, то акцесорният иск по чл. 86, ал. 1 ЗЗД ще следва да се отхвърли като неоснователен. Ще следва да се присъди обаче законната лихва върху главницата, считано от датата на исковата молба – 16.02.2023г. до окончателното изплащане на вземането, доколкото, както вече се посочи, когато кредиторът не е поканил длъжника да изпълни своето задължение преди завеждане на делото, исковата молба има значението на покана, след която длъжникът изпада в забава.

При този изход на спора, право на разноски имат и двете страни, съразмерно с уважената, респ. отхвърлената част от иска. Ищецът е представил списък по чл. 80 ГПК, видно от който е направил съдебни разноски в общ размер на 680 лева. Съразмерно с уважената част от исковете, ще му се присъдят разноски в размер на 524, 42 лева.

Ответника претендира присъждане на разноски в размер на 500 лева за заплатен адвокатски хонорар. Съразмерно с отхвърлената част от исковете ще се присъди сумата от 114, 40 лева.

Мотивиран от гореизложеното, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА В. П. Г., ЕГН **********, действаща лично и със съгласието на **************** С. И. С. да заплати на Г. А. А., ЕГН ********** сумата от 1 993, 75 лева /хиляда деветстотин деветдесет и три лева и седемдесет и пет стотинки/, представляваща сума, с която В. П. Г., ЕГН ********** се е обогатила без основание за сметка на Г. А. А., ЕГН **********, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда – 16.02.2023г. до окончателното изплащане на сумата.

ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявения от Г. А. А., ЕГН ********** против В. П. Г., ЕГН **********, действаща лично и със съгласието на ********** С. И. С. акцесорен осъдителен иск за осъждане на ответницата да заплати на ищеца сумата от 591, 48 лева /петстотин деветдесет и един лева и четиридесет и осем стотинки/ – обезщетение за забава, дължимо за периода 15.03.2020 г. – 15.02.2023г.

ОСЪЖДА В. П. Г., ЕГН **********, действаща лично и със съгласието на ************ С. И. С. да заплати на Г. А. А., ЕГН ********** сумата от 524, 42 лева /петстотин двадесет и четири лева и четиридесет и две стотинки/, представляваща съдебно – деловодни разноски в настоящото производство, съразмерно с уважената част от исковете.

ОСЪЖДА Г. А. А., ЕГН ********** да заплати на В. П. Г., ЕГН **********, действаща лично и със съгласието на ************ С. И. С.

4 сумата от 114, 40 лева /сто и четиринадесет лева и четиридесет стотинки/, представляваща съдебно – деловодни разноски, съразмерно с отхвърлената част от исковете.

РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано от страните в двуседмичен срок от съобщаването му с въззивна жалба пред Окръжен съд - Пловдив.

Съдия при Районен съд – Пловдив: __________/п/_____________ 5