Решение № 44 от 03.02.2025, Районен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 44 гр. Пазарджик, 03.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XX НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Красимир Лесенски при участието на секретаря ДАНИЕЛА Г. МУРДЖЕВА като разгледа докладваното от Красимир Лесенски Административно наказателно дело № 20245220200900 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН и е образувано по жалба на Л. И. К. от ******** против Електронен фиш за налагане на глоба серия К № 9078113, издаден от ОД на МВР Пазарджик, с който на жалбоподателя е наложена глоба в размер на 200 лв. на основание чл.189, ал.4, вр. чл.182, ал.4, вр. ал.2, т.3 от ЗДвП за нарушение на чл.21, ал.2, вр. ал.1 от ЗДвП.

В жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност на ел. фиш, издаването му в противоречие на материалния закон, при съществени нарушения на процесуалните правила, в противоречие с целта на закона и се моли да бъде отменен.

В съдебно заседание, жалбоподателят, чрез надлежно упълномощения му процесуален представител, поддържа жалбата и доводите, изложени в нея.

Ангажира доказателства. Претендира разноски.

Ответникът по жалбата, редовно призован, не изпраща представител. В писмено становище от процесуален представител се иска потвърждаване на издадения ел. фиш. Претендират се разноски.

1

Съдът, като съобрази доводите, изложени в жалбата, становището на ответната страна и събраните по делото писмени доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено следното:

С обжалвания електронен фиш жалбоподателят е наказан за това, че на 24.04.2024 г. в 16.53 часа в обл. Пазарджик, на път II-37, км. 122+256 с посока на движение към AM “Тракия” е управлявал лек автомобил ***********, като при максимално разрешена скорост за движение в този участък на пътя от 60 км/ч., въведена с пътен знак В26 (поставен на км. 122+496 – на 240 метра преди кръстовището са село Драгор в посока гр. Панагюрище, отменена забрана с пътен знак В33, монтиран на км.122+231) е заснет с мобилна радарна система АТСС ARH CAM S1 и отчетен толеранс от минус 3 км/ч от измерената скорост при извършено нарушение на скорост, установено и заснето с автоматизирано техническо средство № 120c d 11 – установена стойност на скоростта 89 км/ч., с което е нарушил чл.21, ал.2, вр. ал.1 от ЗДвП и е издаден процесния електронен фиш серия К № 9078113 от ОД на МВР Пазарджик, с който му е наложена глоба в размер на 200 лв. на основание чл.189, ал.4, вр. чл.182, ал.4, вр. ал.2, т.3 от ЗДвП, тъй като нарушението е извършено в условията на повторност в едногодишния срок от влизане в сила на ЕФ серия К № 6315032.

Горната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства, които са абсолютно безпротиворечиви.

При така установеното е видно, че жалбата против атакувания ЕФ е процесуално допустима, подадена е в срок и от лице, имащо правен интерес от обжалването.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна поради следното:

В конкретния случай административното наказание на жалбоподателя е наложено с електронен фиш, а не с наказателно постановление, каквато възможност е предвидена в ЗДвП. Електронният фиш съгласно чл.189, ал.8 от ЗДвП подлежи на обжалване по ЗАНН, а разпоредбата на чл.189, ал.11 от ЗДвП предвижда, че влезлият в сила електронен фиш се смята за влязло в сила наказателно постановление. Следователно ел. фиш се приравнява 2 едновременно към АУАН и НП, но само по отношение на правното му действие, не и по форма, съдържание, реквизити и процедура по издаване. От това следва, че изискванията за форма, съдържание, реквизити и ред за издаване на АУАН и НП, сравнително подробно регламентирани в ЗАНН, са неприложими по отношение на електронния фиш. Относно формата на електронния фиш следва да се приемат за задължителни само посочените в чл.189, ал.4, изр.2 от ЗДвП реквизити, поради което в електронния фиш не следва да се изписва името на издателя му и негов подпис, а само териториалната структура на МВР, на чиято територия е извършено нарушението. В тази посока е и ТР № 1 от 26.02.2014 г. на ВАС по т. д. № 1/2013 г. Същите съображения важат и по отношение на датата на издаване на ел. фиш, тъй като тя не е част от задължителните реквизити определени в чл.189, ал.4, изр.2 от ЗДвП. В този смисъл съдът намира, че от формална страна ЕФ отговаря на законовите изисквания, тъй като процедурата е значително по-олекотена от тази по ЗАНН и законът определя точно и изчерпателно условията, при които може законосъобразно да се издаде електронен фиш. Тези условия са лимитативно изброени в чл.189, ал.4 от ЗДвП и се заключават в установяване и заснемане на административното нарушение с техническо средство, в отсъствие на контролен орган и на нарушител.

В конкретния казус управлението на МПС е констатирано и заснето с изправно, одобрен тип средство за измерване, преминало периодичен технически преглед (за което са приложени и доказателства по делото) мобилна радарна система, за чието използване на посоченото място и време е представен и надлежен протокол по чл.10, ал.3 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата. Към протокола е и приложена снимка от разположението на техническото средство, а в приложените фотоси са точно посочени и GPS координатите на същото. В протокола е посочена датата на неговото използване, която съвпада с датата на нарушението, а часът на нарушението попада в периода от време, през който автоматизираното техническо средство (АТСС) е било в работен режим съгласно протокола. Същият отразява и мястото на контрол, както и режима на измерване и посоката на задействане – засичани са били отдалечаващи се автомобили. Отразени са и броя на установени нарушения 3 105. Протоколът е регистриран с № 1006р-8427/25.04.2024 г. Доказателства, че същият е съставен на процесната дата – 24.04.2024 г. и отразява надлежното използване на посоченото място и време на автоматизираното техническо средство се съдържат в самия него. Освен датата на използване на техническото средство – 24.04.2024 г., в протокола е посочена и датата на приемането му от служител на ОД на МВР Пазарджик – също 24.04.2024 г., която дата е удостоверена и с подпис от съответния полицейски служител върху протокола, както и датата на проверка - 24.04.2024 г., също удостоверена с подпис от съответния полицейски служител върху протокола.

Видно е, че в своята съвкупност всички тези обстоятелства сочат, че редът на Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. е спазен.

Съдът констатира, че при издаването на ЕФ не са допуснати съществени процесуални нарушения и материалният закон е приложен правилно. Видно е, че ЕФ е издаден в законоустановените срокове, в рамките на материалната и териториална компетентност на своя издател. Негово съдържание съответства на изискванията на чл.189, ал.4, изр.2-ро от ЗДвП, т.е. отразява териториалната структура на МВР, на чиято територия е установено нарушението, което съвпада с данните от техническото средство, изведени на 5 броя фотоси, които последното изготвя за констатираните нарушения в хода на работата му. Описано е нарушението по време, място и констатирано превишение на скоростта, а именно на 24.04.2024 г. в 16.53 часа в обл.

Пазарджик, на път II-37, км. 122+256 с посока на движение към AM “Тракия”.

Посочена е и посоката на движение на л.а. Разминаване между скоростта, която се сочи като измерена по данните от фотосите и възприетата като установена в ЕФ се отдава на редуцирането , предвид възможността за допустима техническа грешка от 3 км/ч, която е отчетена в полза на нарушителя, тъй като от фотосите е видно, че скоростта на движение е била 92 км/ч, а в издадения ел. фиш е посочена скорост от 89 км/ч. Посочени са нарушените разпоредби на ЗДвП - чл. 21, ал.2, вр. ал.1, както и наложената глоба по размер, място, начин и срок на плащане. Индивидуализирано е в пълна степен и техническото средство, с което е извършено фотозаснемането и е засечена превишената скорост. В атакувания ел. фиш е посочен вида и серийния номер на техническото средство. Те са посочени и в протокола за проверка № 121-СГ-ИСИС/01.09.2023 г. на Българския институт по метрология и в изготвените фотоси, т.е. средството за измерване е в 4 достатъчна степен индивидуализирано.

Като се има предвид приложените фотоснимки, придружаващи ЕФ и имащи статут на веществено доказателствено средство по смисъла на чл.189, ал.15 от ЗДвП, може да се заключи, че са заснети от техническото средство, което е напълно валидно и са изготвени в съответствие с техническите изисквания. Визираните реквизити в долната част на фотосите напълно съответстват на възприетото като време, начин и място на извършване на нарушението. Установява се посока на измерване, която напълно съвпада с посоката на движение на МПС. Засичани са били отдалечаващи се автомобили. Отчетената скорост е на заснетия автомобил, а не на друг лек автомобил, т.к. камерата е насочена и е засекла отдалечаващ се автомобил, а видно от фотосите точно там се движи процесният автомобил. От техническа гледна точка камерата засича този автомобил, който попада в точката на събиране на двата вектора - хоризонтален и вертикален (на снимките техните начална и крайна точки са изобразени с триъгълници), а в тази пресечна точка е автомобилът на жалбоподателя. На следващо място на снимките е посочено и разстоянието от камерата до ППС – 110 метра.

В тази връзка основният довод на процесуалния представител на жалбоподателя е, че съгласно Ръководството за експлоатация на техническото средство, конкретно т.4.5, при определяне на разположението на камерата, минималното съотношение между разстоянието от камерата до центъра на лентата за измерване и разстоянието между камерата и МПС-то следва да е в съотношение 1:10. Според процесуалния представител на жалбоподателя, след като автомобилът на жалбоподателя се намира на разстояние 110 метра от камерата, то същата следва да е на разстояние 11 метра от центъра на лентата за измерване, а камерата, според него, се е намирала на 22,5 метра. Макар и последното разстояние да не е точно изчислено, според съда то отговаря на приблизителното такова, видно от всички приложени материали по делото – протокол за използване на техническото средство, мащабни скици, снимки от Гугъл Мапс и G P S координатите на поставяне на камерата. При това положение доводите му са неоснователни, тъй като т.4.5 от Ръководството за експлоатация на техническото средство сочи, че при определяне на разположението на камерата, минималното съотношение между разстоянието от камерата до центъра на лентата за измерване и разстоянието между камерата и МПС следва да е в съотношение 1:10, т.е. в конкретния случай 5 минималното разстояние от камерата до центъра на лентата за измерване следва да е 11 метра, но естествено, че няма пречка съгласно Ръководството, то да е повече. Самият процесуален представител на жалбоподателя твърди, че е повече от 11 метра, следователно изискването за спазване на минимално съотношение от 1:10 на Ръководството, е спазено. Няма изискване за точно фиксирано разстояние, което е и логично, защото автомобилите се намират в движение и няма как да бъдат засичани на едно и също разстояние от камерата, която е неподвижна, а и е житейски нелогично последната, едва ли не, да бъде местена (или да се мести сама) при засичането на всеки автомобил, движещ се с превишена скорост, за да спазва точно съотношение между двете разстояния – от нея до автомобила и от нея до центъра на лентата за движение. При работата на камерата следва да е спазено определено минимално разстояние, базирано на горепосоченото съотношение 1:10, а не точно определено такова. В случая самият процесуален представител излага становище, че минималното разстояние от камерата до центъра на лентата за измерване следва да е 11 метра, а то е било над 20 м., т.е. изискването на т.4.5 от Ръководството за експлоатация на техническото средство е спазено изцяло.