Определение № 843 от 26.03.2025, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 843 гр. София, 26.03.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 4-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в закрито заседание на двадесет и шести март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мария Яначкова

Членове:

Десислава Б. Николова

Миглена Йовкова като разгледа докладваното от Миглена Йовкова Въззивно частно гражданско дело № 20251000500598 по описа за 2025 година

Определението е по чл. 274, ал. 2 във вр. с ал.1, т.1 от ГПК.

„Юробанк България“ АД – ищец в производството, обжалва Определение №821 от 14.11.2024г. по гр.д.№455/2024г. но Окръжен съд – Перник, с което е прекратено производството по гр. дело № 455 по описа на ОС Перник за 2024г., в частта относно предявените с правно основание чл. 79, 86, 240 от ЗЗД искове да се осъди П. Н. П., ЕГН ********** от гр. ***, ул. *** № **, ет. *, ап. **. да заплати на „Юробанк България“ АД, ЕИК 000694749, следните суми по договор № NL 397/18.07.2005 г. и договор за встъпване в дълга по него от 13.09.2011г. : сумата от 41 929.71лв. – просрочена и изискуема главница, 5 082.28лв. – дължима възнаградителна лихва за периода от 10.03.2022 г. до 22.07.2024 г., 625.13 лв. – дължима мораторна лихва за периода от 10.03.2022 г. до 22.07.2024 г. и 99.39 лв. – такси по кредита, начислени за периода от 10.11.2023 г. до 22.07.2024 г. Съдът е приел, че искове с идентичен предмет и между същите страни са разгледани и разрешени с влезъл в сила акт по същество и с прекратително определение. Така с решение по гр.д.№326/2020г. на ПОС исковете са отхвърлени, а с определение по гр.д.

№744/2023г. на ПОС производството по тях е прекратено.

Жалбоподателят възразява, че в предходните производства е завел исковете срещу П. П. в качеството и на задължено лице по договор за встъпване в дълг от 13.09.2011г., а в настоящото в качеството й на наследник на кредитополучателя по договор за кредит №НL 397/18.07.2005г. Поради това поддържа, че основанието на исковете е различно от основанието на исковете по първите две производство. Ето защо иска да бъде отменено определението за прекратяване на настоящото дело.

Отговор на ЧЖ е подаден от П. П., която изразява становище, че определението е законосъобразно, поради което иска ЧЖ да бъде отхвърлена като неоснователна.

1

Настоящият въззивен състав констатира, че ЧЖ на „Юробанк България“ АД е редовна и допустима, тъй като е депозирана в преклузивния срок за обжалване, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и от страна имаща право на жалба.

За да се произнесе по нейната основателност, съдът съобрази следното :

Както е посочил първонстанционния съд, с решение по гражданско дело № 326 по описа на Окръжен съд гр. Перник за 2020г., е отхвърлен иск между същите страни и в същото им процесуално качество ( банката – ищец, П. – ответник ), да бъде осъдена последната да заплати на ищеца сумите, дължими по договор за банков кредит NL 397/18.07.2005 г., както следва: 46789.79 лв. – дължима главница за периода от 12.09.2017г. до 15.05.2019 г.; 2475.17 лв. – дължима възнаградителна лихва за периода от 12.01.2017г. до 10.08.2018г.;

5831.71 лв. – дължима мораторна лихва за периода от 12.01.2017г. до 15.05.2019г.; 116.58 лв. – дължими такси по договора за периода от 29.11.2017г. до 15.05.2019г.; 43.95 лв. – дължими суми за застраховки за периода от 08.06.2018г. до 15.05.2019г. и сумата от 36.00 лв. – разноски по кредита за периода от 10.05.2019г. до 15.05.2019г., ведно със законна лихва върху главницата, считано от датата на обявяване на кредита за предсрочно изискуем – 12.07.2018г. до окончателно изплащане на сумите.

В исковата молба, по която е образувано това дело, са изложени обстоятелства обосноваващи иска, че първоначалният длъжник Н. Т. е починал, поради което единственият негов наследник и правоприемник П. П. е предоговорила с допълнително споразумение от 29.11.2011г. размера на остатъчния дълг и условията на погасяването му, като е освободен от отговорност солидарният длъжник С. С.. Посочено е също, че ответницата отговоря за този дълг и като лице, което е встъпило в дълга по смисъла на чл.

101 от ЗЗД със споразумение от дата 13.09.2011г. Изложени са факти, че вземанията на Банката по договора са били обявени за изцяло предсрочно изискуеми на 12.07.2018г., че са предоговорени с четири допълнителни споразумения и че за тях ответникът отговаря в пълен размер.

Доводите изложени в решението за отхвърляне на исковете са основно, че не е представен договор за кредит №НL 397/18.07.2005г., поради което не е установена договорната обвързаност между Н. Т. и Банката. Ето защо, Пернишкият окръжен съд е приел, че П. П. не може да поема с договор за встъпване в дълг задълженията по договор, който не е доказано, че е бил сключен.

Видно е от доказателствата, че с ИМ, предявена от същия ищец „Юробанк България“ АД срещу същия ответник - П. П. е било образувано гр.д. №744/2023г. по описа на ПОС, в която са изложени обстоятелства, че Банката претендира вземанията по договора за кредит № NL 397/18.07.2005 г., допълнителните споразумения към него и договора за встъпване в дълга от 13.09.2011г. Твърди се от Банката в същата ИМ, че е открила в архива си договора от 2005г., който не е представила по гр.д. №326/2020г., както и че претенцията й по същото е била на основание договора за встъпване в дълг.

Второто заведено дело е приключило с определение, с което е прекратено, 2 поради това че исковете вече са били разрешени с влязлото в сила решение по гр.д.№326/2020г. на ПОС. Прекратителното определение е потвърдено с определение на САС, което е влязло в сила и в което е прието, че фактът дали П. е встъпила по силата на договор в съществуващо между банката и Н. Т. правоотношение е преклудиран от силата на пресъдено нещо.

Настоящият състав приема, че след като в обстоятелствената част на ИМ по гр.д. №326/2020г. на ПОС са изложени обстоятелства, че П. П. е поела с договор от 2011г. задълженията на баща си по договора за кредит с ищеца от 2005г. и че след смъртта му, като негов наследник е предоговорила условията на договора и начина на погасяване на задълженията, което е станало с допълнително споразумения отново през 2011г. и в петитума на исковата молба няма конкретизация, че се иска осъждането й да заплати исковите суми в качеството й на наследник или в качеството й на страна по договор за встъпване в дълг, следва че претенциите са предявени срещу нея и в двете й качества. Идентично на формулирания петитум на ИМ, в диспозитива на решението по гражданско дело № 326 по описа на Окръжен съд гр. Перник за 2020г., исковете на Банката срещу нея са отхвърлени без посочване, че не отговаря за задълженията като наследник или като трето лице, страна по договор за встъпване в дълг.

От изложеното следва, че обективните предели на СПН в посоченото решение са формирани по отношение на факта, че не е сключен договор за кредит №НL 397/18.07.2005г. между Н. Т. и Банката, както и по отношение на това в какво качество не носи отговорност за задълженията по същия договор ответницата, а именно, че тя не отговаря, както като наследник на сочения от ищеца длъжник, така и като лице встъпило в дълг по договор с правно основание чл. 101 от ЗЗД.

За пълнота на изложението следва да се посочи, че дори да се приеме, че претенцията срещу ответницата в настоящото дело е в качеството й на наследник на сочения като кредитополучател, а влязлото в сила решение е постановено по искове срещу нея в качеството й на трето лице, встъпило в дълг, то и в двете хипотези правопораждащият факт, от който възникват задълженията, е договор за кредит №НL 397/18.07.2005г., за който е прието с влязлото в сила решение, че не е сключен. Т.е. формирана е сила на пресъдено нещо по отношение на правопораждащия факт, на който се базират претенциите на Банката и за двете форми на пасивни легитимации на П. П..

Това е така защото, един от белезите, с който се индивидуализира спорното материално право винаги е юридическият факт, от който произтича.

По въпроса за обективните предели на СПН са изложени разсъждения в ТР №3/2016 от 22.04.2019г. по тълк.д.№3/2016г. на ОСГТК на ВКС, според които обективните предели на СПН очертават нейния предмет – правоотношението, чието съществуване или несъществуване е установено по делото. В този предмет са юридическите факти, от които спорното право произтича, съдържанието на спорното право(в какво се състои то) и неговото правно естество(правна квалификация). Разяснено е, че субективното материално право не може да бъде установено извън правопораждащите го факти, извън основанието му. Тези разсъждения подкрепят изложените 3 мотиви на настоящия състав, че процесното правоотношение вече е било предмет на правнорелевантен спор, разрешен със сила на пресъдено нещо, поради което настоящия съдебен процес относно същия спор е недопустим.

По изложените съображения, съдът приема, че атакуваното определение е правилно, а частната жалба срещу него неоснователна. Последица от изложеното е оставянето й без уважение.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

Оставя без уважение частната жалба на „Юробанк България“ АД срещу Определение №821 от 14.11.2024г. по гр.д.№455/2024г. но Окръжен съд – Перник, с което е прекратено производството по гр. дело № 455 по описа на ОС Перник за 2024г., в частта относно предявените с правно основание чл. 79, чл. 86 и чл. 240 от ЗЗД искове да се осъди П. Н. П., ЕГН ********** от гр. ***, ул. *** № **, ет. *, ап. **. да заплати на „Юробанк България“ АД, ЕИК 000694749, следните суми по договор № NL 397/18.07.2005 г., и договор за встъпване в дълга по него от 13.09.2011г.: сумата от 41 929.71лв. – просрочена и изискуема главница, 5082.28 лв. – дължима възнаградителна лихва за периода от 10.03.2022г. до 22.07.2024г., 625.13 лв. – дължима мораторна лихва за периода от 10.03.2022г. до 22.07.2024г. и 99.39 лв. – такси по кредита, начислени за периода от 10.11.2023г. до 22.07.2024г.

Определението може да се обжалва с частна касационна жалба, в 1 – седмичен срок от връчването му на страните, пред ВКС.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4