Решение № 10687 от 03.06.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 10687 гр. София, 03.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 71 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ЯНА Д. БОРИСОВА при участието на секретаря КАЛИНА Д. АНГЕЛОВА като разгледа докладваното от ЯНА Д. БОРИСОВА Гражданско дело № 20251110143397 по описа за 2025 година

Производството е образувано въз основа на искова молба, подадена от И. С. К. против ЗАД „........“ АД, с която е предявен иск с правно основание чл. 405,ал.1 от КЗ за осъждане на ответника да му заплати сумата от 2178,18 евро /след допуснато изменение на размера на предявения иск с протоколно определение от 22.05.2026 г./, представляваща застрахователно обезщетение за претърпени имуществени вреди по лек автомобил марка „Р“ с рег. №......., вследствие на настъпило на 09.06.2025 г. застрахователно събитие – ПТП, съставляващо застрахователен риск, ведно със законната лихва от 13.08.2025 г. до окончателното й изплащане.

Ищецът обосновава исковата си претенция с твърдения, че на 09.06.2025 г. в гр.

София с участието на лек автомобил марка „Р“ с рег. №....... е реализирано ПТП, като местопроизшествието е било посетено от служители на „Пътна полиция“ и е съставен протокол за ПТП, представен за застрахователя, ведно с уведомлението за щета. Посочва, че застрахователят, с който е имал валидно сключен договор за застраховка „Каско на МПС“ , обективиран в застрахователна полица №0306Х0949486, със срок на действие от 01.10.2024 г. до 03.10.2025 г., направил оглед на автомобила и бил съставен опис – заключение на щетите по предявената претенция. С писмо изх. №..../20.06.2025 г. ищецът получил отказ за изплащане на застрахователно обезщетение. На 27.06.2025 г. автомобилът бил приет за ремонт, като била изготвена сервизна поръчка №0000015142. При тези твърдения моли ответникът да бъде осъден да му заплати застрахователно обезщетение, ведно със законна лихва от датата на образуване на делото до окончателното изплащане.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с който е оспорил иска по основание и размер. Не оспорва наличието на валидно сключен и действащ към момента на настъпване на ПТП застрахователен договор, както и обстоятелството, че е настъпило процесното ПТП. Прави възражение за изключен застрахователен риск на основание т. 10.11 от Общите условия към застраховката, съгласно която клауза застрахователят не отговаря за щети, причинени при, от или вследствие на умишлени или с груба небрежност действия/бездействия на водача на МПС, а съгласно т. 76.1 и т. 76.2 застрахованият е длъжен да пази и ползва застрахованото МПС с грижата на добър стопанин. Поддържа, че в процесния случай водачът на лекия автомобил не само че не пазил 1 застрахованото имущество, но не положил и минимална дължима грижа при използването му, като преминал през кръстовището на червен светофар, което било единствената причина за настъпване на произшествието. Посочва, че преминаването на забранителен сигнал на светофарната уредба сочи на грубо незачитане на правилата за движение по пътищата, несъобразяване с конкретната пътна обстановака и небрежно отношение към застрахованото имущество. Поддържа, че неполагането на минимална грижа от страна на застрахования е значително с оглед интереса на застрахователя, а неговото неизпълнение пряко е довело до настъпване на щетата, поради което за застрахователя не възникнало задължение за заплащане на застрахователно обезщетение. Сочи, че освен нарушение на приложимите към договора общи условия, поведението на ищеца нарушавало и разпоредбата на чл. 395, ал. 1 КЗ, което давало право на застрахователя да приложи разпоредбата на чл. 395, ал. 4 и да откаже плащане на обезщетение. Алтернативно сочи, че при установено основание за дължимост на обезщетението, размерът на същото следва да бъде намалено поне на половина, съответно на степента на принос на застрахования.

Съдът, след като прецени всички събрани по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По предявения иск с правно основание чл.405,ал.1 от КЗ, за да бъде същият приет за основателен, ищецът следва да докаже сключването на договор за имуществено застраховане, както и че в срока на действие на договора е настъпило застрахователно събитие, вследствие на което върху застрахованото имущество са нанесени посочените вреди, тяхната действителна стойност към датата на настъпването им, както и че е уведомил застрахователя за настъпването им и че е представил уговорените между страните документи за определяне и изплащане на обезщетението.

По правоизключващото възражение на ответника, последният следва да установи фактите, от които произтича възражението, а именно – че застрахованият е преминал на червен светофар, че това поведение съставлява груба небрежност и че е предвидено в конкретна клауза от договора като изключен застрахователен риск.

Всички обстоятелства между страните са безспорни с изключение на това преминал ли е ищецът на червен светофар, вследствие на което да е настъпило процесното ПТП и представлява ли това поведение груба небрежност по смисъла на раздел 6 „Изключения“, т.10.11 от Общите условия към сключения застрахователен договор.

В случай, че действията на водача, участвал в реализиране на ПТП, са проява на "груба небрежност", то съобразно т. т.10.11 от ОУ към договора за имуществена застраховка, е налице изключен застрахователен риск и в този случай застрахователят се освобождава от отговорност, като не покрива нито пълна загуба, нито частична щета на застрахованото МПС.

Безпротиворечиво от събраните по делото доказателства – показанията на свидетеля И., представения протокол за ПТП от 09.08.2025 г., наказателно постановление № 25-4332016282, както и заключението на приетата съдебна автотехническа експертиза, което съдът възприема, поради неговата логичност и обоснованост, се установява, че процесното ПТП се е реализирало по следния начин: на 09.06.2025 г. около 14:10 часа, лек автомобил „Р“, с рег.

№ ....... се е движел по бул.“Ч“, с посока от бул.“С“ към бул.“В“, като в района на кръстовището с бул.“Б“, водачът навлязъл в кръстовището на червен сигнал на светофарната уредба, вследствие на което реализирал ПТП с движещия се отляво мотоциклет „П“, с рег.№ .......Т.е. от така събраните доказателства безспорно се установява, че ищецът е преминал към кръстовище на червен сигнал на светофарна уредба, вследствие на което реализира ПТП. С оглед така установения факт, е необходимо да бъде изследвано представлява ли поведението на ищеца „груба небрежност“ по смисъла на т.10.11. от ОУ към застрахователния договор.

Понятието "груба небрежност" няма легална дефиниция в българското законодателство. Самият застраховател също не е конкретизирал в т. 10.11. от ОУ в кои хипотези счита, че е налице проява на "груба небрежност" и респ. не следва да носи отговорност. Ето защо съдържанието на понятията "небрежност" и "груба небрежност" и 2 каква е разликата между тях, следва да се изведе от постановките в съдебната практика.

В трайната съдебна практика се приема, че небрежността в гражданското право е неполагане на дължимата грижа според един абстрактен модел - поведението на определена категория лица (добрия стопанин) с оглед естеството на дейността и условията за извършването й. Грубата небрежност не се отличава по форма (според субективното отношение към увреждането), а по степен, тъй като грубата небрежност също е неполагане на грижа, но според различен абстрактен модел - грижата, която би положил и найнебрежният човек, зает със съответната дейност при подобни условия /Решение № 348 от 11.10.2011 г. по гр. д. № 387/2010 г. на ВКС, Решение № 184 от 24.02.2016 г. по т.д. № 3092/2014 г. на ВКС и др./

Не всички нарушения на Закона за движение по пътищата от страна на водач на автомобил, вследствие на които изцяло по негова вина се е стигнало до причиняване на щети на автомобила, са извършени при наличие на груба небрежност. И в двата случая на небрежност водачите с поведението си извършват нарушения на правилата за движение по пътищата, вследствие на неположена от тях дължима грижа, но за да се отговори каква е степента на тази небрежност - обикновена такава или по-тежка, а именно - груба небрежност, трябва да се анализира дали нарушенията, извършени от водача в конкретния случай, се открояват в сравнение с други, често допускани по пътищата нарушения, с особено явна липса на елементарна грижа за предотвратяване на щети на застрахованото имущество, или са израз на обикновено невнимание, липса на концентрация, което поведение също води до нарушаване на правила за движение по пътищата, но в този случай не е налице изключен риск и съответно се дължи заплащането на обезщетение за настъпилите щети.

Съдът намира, че в конкретния случай поведението на ищеца по преминаване на едно от най-натоварените кръстовища в гр.София на червен сигнал на светофарна уредба съставлява нарушение по чл.6,т.1 от ЗДвП, извършено при груба небрежност, тъй като се откроява с особена явна липса на положена и най-минимална грижа от ищеца за предотвратяване на настъпилото ПТП и щетите, причинени на МПС, застраховано при ответника, именно от реализирането му, каквато грижа би положил и най-небрежният човек, управляващ автомобил. В случай, че същият беше съобразил обстоятелството, че се намира на изключително натоварено кръстовище, беше възприел сигналната уредба на светофара и беше спрял при наличие на червен сигнал, процесното ПТП нямаше да бъде реализирано и нямаше да настъпят щети по застрахованото МПС. Ето защо поведението на ответника е израз на проявена груба небрежност, като това обстоятелство изрично е предвидено между страните като изключен риск, който води до липса на възникване на задължение на застрахователя да заплати застрахователно обезщетение.

Предвид изложеното, исковата претенция следва да бъде изцяло отхвърлена.

С оглед изхода на спора, право на разноски има ответникът. Същият е поискал присъждане на сторени разноски за възнаграждение на вещо лице в размер на 240 евро, за свидетел в размер на 50 евро, за съдебно удостоверение в размер на 2,56 евро и юрисконсултско възнаграждение, което съдът определи на основание чл.78,ал.8 от ГПК на сума в размер на 100 евро. Доказано е извършването им в процеса, поради което на ответника следва да му се присъди сума в общ размер на 392,56 евро за разноски.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявения от И. С. К., ЕГН: ********** иск против ЗАД „........“ АД, ЕИК: ****** с правно основание чл. 405,ал.1 от КЗ за осъждане на ответника да му заплати сумата от 2178,18 евро, представляваща застрахователно обезщетение за претърпени имуществени вреди по лек автомобил марка „Р“ с рег. №......., вследствие на настъпило на 3

09.06.2025 г. застрахователно събитие – ПТП, съставляващо застрахователен риск, ведно със законната лихва от 13.08.2025 г. до окончателното й изплащане.

ОСЪЖДА И. С. К., ЕГН: ********** да заплати на ЗАД „........“ АД, ЕИК: ****** сума в размер на 392,56 евро – разноски по делото.

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Софийски градски съд.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

4