Решение № 23 от 23.03.2023, Районен съд - Тополовград

РЕШЕНИЕ

№ 23 гр. Тополовград, 23.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ТОПОЛОВГРАД, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на трети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Иван Хр. Христов при участието на секретаря А.В.А. като разгледа докладваното от Иван Хр. Христов Гражданско дело № 20212320100359 по описа за 2021 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано въз основа на предявен иск с правно основание чл.50 от ЗЗД, с който ищцата З.Щ.Н. с ЕГН ********** от с.С., общ.Т. в качеството й на майка и законен представител на малолетното дете Ж. Д. В., чрез адв.С. Я. от АК-Х. против „Е.М.Г.“ ООД, с ЕИК ********** със седалище и адрес на управление: гр.Б., ж.к.********* и С. В. У. с ЕГН ********** от гр.Б., ул.*************, да й заплатят солидарно сумата от 5000 лева съставляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди, изразили се в причинени болки и страдания, преживяни от малолетното дете Ж. В., в следствие от психическите травми и телесните повреди при нахапванията й от кучето.

Предявен е и акцесорен иск с правно основание чл.86 от ЗЗД, с който се претендира обезщетението да бъде присъдено ведно с лихвата за забава, считано от датата на увреждането – 24.04.2018 г. до окончателно изплащане на сумата.

В исковата молба ищцата твърди, че на 24.04.2018 г., около 18.30 часа била излязла на разходка с децата си Ж. и З., и съседката им Х. К. М. в непосредствена близост до хотелски комплекс „Г.П.“ в село С., общ.Т. който 1 бил собственост на ответното дружество и изненадващо първо върху ищцата, а след това върху нейната дъщеря Ж. връхлетяло куче, което изскочило от двора на хотелския комплекс. Кучето било едро, със силно изразена враждебност и захапало първо майката З. по дясната подбедрица и долната трета, в задната част на дясното бедро. Следващите секунди кучето захапало и детето Ж. в областта на дясното седалище и по дясната слабенна област, масивни охлузвания по двете колене. В този момент на мястото на нападението се оказал съпругът на З. и баща на детето Ж. – св.Д. Ч. Д. и с колата са отвели във филиала за спешна медицинска помощ – гр.Е. пострадалите майка и дъщеря от нападението на кучето, където раните на двете са били обработени. Малката дъщеря З. също е била прегледана и е била с предписание за провеждане на индивидуални психотерапевтични сесия и специализирана психологична диагностика и лечение. След първоначалната обработка в Бърза помощ – Е., пострадалите майка и двете дъщери са били насочени към болницата в гр.Я., където след извършен преглед и направени консултации със специалист е било установено: ухапване от куче по дясната подбедрица и долната трета, в задната част на дясното бедро за майката, а за детето Ж. : ухапвания от куче в областта на дясното седалище и под дясната слабенна област, масивни охлузвания и по двете колене. Направена е била хирургическа обработка на раните и е поставена ТАБ, и са направени стерилни превръзки на ищцата и голямата й дъщеря Ж..

Твърди се, че на 25.04.2018 г. в лекарския кабинет по съдебна медицина – гр.Стара Загора, съдебния лекар д-р Т.П. е извършил последващ преглед и е било констатирано за Ж. – „по двата лакета се установяват пръснати кафеникави охлузвания, върху дясното седалище и дясната седалищна гънка са се установили поставени стерилни превръзки, по двете колене са били намерени поставени марлени бинтови превръзки“ и след прегледа съдебния лекар е излязъл с писмено заключение: рани от ухапвания от куче по дясното седалище и дясната слабенна област, в областта на гънката, охлузвания по двете колене и двата лакътя. Вследствие на нападението детето било диагностицирано от специалист психолог и психотерапевт Д.Б., според който детето Ж. Д. В. има страх от кучета /кинофобия/. Детето имало проблеми със съня, кошмари, леки тикове, липса на апетит, вкопчвало се в близките и имало прекомерни страхове от раздялата с тях. Твърди се, че възникването на това тревожно състояние у детето се дължало на атаката на кучето, като 2 твърди, че за нападението на кучето е било образувано досъдебно производство № 49/2018 г. по описа на РУ – Тополовград, като от това досъдебно производство се установило, че кучето било собственост на ответното дружество и било порода „немска овчарка“ и това досъдебно производство било спряно на 09.04.2019 г. и до настоящия момент същото не било възобновено.

Ищцата моли съда да бъде осъдено ответното дружество и работника по охраната и служител на дружеството С. В. У. солидарно да заплатят на ищцата като майка и законен представител на непълнолетното дете неимуществени вреди в размер на 5000 лева, изразяващи се в болки и страдания, понесени от ищцата в следствие от нахапванията от кучето, ведно със законната лихва за забава, считано от датата на инцидента 24.04.2018 г. до окончателно изплащане на главницата. Претендират се да им бъдат присъдени направени деловодни разноски.

В срока по чл.131 от ГПК ответниците не са взели становище по иска, а са подали такъв писмен отговор след изтичането на едномесечния срок, като причина за това се сочи, че дружеството не е било надлежно уведомено, тъй като получилият призовката С. В. У. не бил служител на „Е.М.Г.“, но видно от разписката същият е получил книжата като се е подписал на получател именно като служител във фирмата.

Съдът счита, че това възражение на ответника е неоснователно, тъй като в случая пропуска не се дължа на особени, непредвидими обстоятелства и щом служител на фирмата е получил съобщението, същият е следвало да уведоми работодателите си. И освен това, по делото не са представени никакви доказателства в тази насока, че процесуалният представител на ответното дружество случайно е разбрал за проекто-доклада по делото, още повече следва да се отбележи и факта, че и двамата ответници се представляват по делото от един и същи адвокат. Тъй като ответното дружество не посочва особени, непредвидими обстоятелства, на които да се дължи неподаването на отговора, съдът счита, че възраженията в този писмен отговор са преклудирани и не следва да бъдат ангажирани в процеса.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, по отделно и в тяхната съвкупност и като взе предвид становищата и доводите на страните приема за установено следното от фактическа страна:

3

Видно от показанията на разпитаната по делото свидетелка М., същата е съседка на ищцата в село С., общ.Т. в деня на инцидента съпруга на ищцата и майка й са отишли с автомобил до една чешма, близо до хижата /Дивата круша/ и са щели да ходят до града, а М., заедно с ищцата З. Н. и двете й деца Ж. и З. са останали да ги изчакат. Свидетелят Д. В. и майката на ищцата са останали до чешмата, а М., заедно с ищцата и децата й са тръгнали да пият кафе на комплекс“Г.П.“ и там да изчакат съпруга й да ги вземе. Докато са вървели по пътя и като са решили да завиват към хижата, порталът на хотелски комплекс „Г.П.“ не е бил затворен и в този момент от там излязло куче – немска овчарка и тръгнало срещу тях. Св.М. държала голямото дете Ж. и кучето отишло до детето и то започнало да се крие зад св.М.. Тя казала на детето да не се дърпа, да не провокира кучето, но Ж. се пуснала от нея и тръгнала към майка си, и в този момент кучето се изправило върху детето и детето паднало на асфалта пред портала. Ж. била с къси панталони и кучето я захапало за дясното бедро, в областта на седалището и дясната слабенна област, в областта на гънката. При падането на земята Ж. е получила охлузвания по двете колене и по двата лакътя. Ищцата – майката на Ж., като видяла какво се случва, дала малкото дете З. в ръцете на М. и отишла да спасява Ж., като хванала кучето за ушите и започнала да го дърпа. Когато З. хванала кучето за ушите, то се извъртяло и захапало ищцата по дясната подбедрица и долната трета, в задната част на дясното бедро. В този момент е излязъл пазачът на хотела – вторият ответник по делото С. В. У. и се спуснал да хваща кучето, хванал го, но го изпуснал и кучето пак отишло върху детето.

В този момент при тях са пристигнали съпругът на ищцата Д. В. и майката на ищцата, и той слязъл от колата и с ритници изгонил кучето. М. свидетелства, че е виждала това куче и друг път там, когато е водила нейните внуци на басейна и същото било немска овчарка.

Видно от показанията на другия разпитан по делото свидетел Д. В. – баща на детето по време на инцидента бил спрял до съседната хижа да пълни вода, а ищцата и св.М. били отишли към хижата и кучето ги нападнало.

Свидетелства, че кучето било на портала, излязло от там и било пуснато.

Ответникът С. У., който е охрана на „Г.П.“ и работи там и го гледал на портала. Видял детето си и жена си нахапани и първо отървал от кучето дъщеря си, а след това и жена си, и след това ответникът У. е излязъл и е хванал кучето и тръгнал за болницата. След инцидента същият заявява, че 4 жена му и детето му ходили на рехабилитация в Павел баня и докато е пълнил вода е чул крясъци и след не повече от три минути е отишъл там и е спасил семейството си. Свидетелства, че е чувал в селото, че отв.У. гледа куче в „Г.П.“ и друг път като е минавал покрай хотела е виждал това куче в двора и заявява, че сградата на хотела е горе на високото, порталът е долу, имало лек баир. Хотелският комплекс няма каменни стени и има добра видимост към случващото се в него.

Съдът кредитира с доверие показанията на тези двама свидетели, тъй като същите са еднопосочни и взаимодопълващи се, непротиворечиви и кореспондират с останалите събрани по делото доказателства, като установяват действителните факти относно инцидента. Св.В. и М. са били очевидци на инцидента и техните показания са еднопосочни и безпротиворечиви по отношение на възприетите от тях обстоятелства.

Видно от съдебномедицинско удостоверение на живо лице № 33- I/218 на д-р Т.П. – специалист съдебен лекар в кабинет по съдебна медицина – гр.Стара Загора от представената медицинска документация и при извършения преглед на Ж. Д. В. се установило рани от ухапвания от куче по дясното седалище и дясната слабинна област, в областта на гънката, охлузвания по двете колене и двата лакътя. Описаните и установени травматични увреждания добре отговарят да са от действието на твърди, тъпоръбести предмети и могат да бъдат получени по начин и време , както се съобщава в предварителните сведения, а именно при ухапване от куче с последващо събаряне върху терен и влачене. Тези травматични увреждания са причинили разстройство на здравето извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК. Във връзка с травмите е необходимо проследяване на състоянието от специалист хирург, и при необходимост от специалист инфекционист.

Видно от изготвеното по делото заключение на психологическата експертиза, по тялото на Ж. има белег от шев в горната вътрешна част на бедрото, в близост до бедрената артерия и слабините. Раната е заздравяла, има белег от шеф, но липсва активност и не ограничава движението. От пробираните методики може да се заключи, че при Ж. не се наблюдават симптоми и предпоставки за клинична депресия. Според заключението преживяното ухапване е негативен опит с травматични преживявания, които са били болезнени за Ж., но тя се е справила, както с физическите, така и 5 психическите травми и е продължила живота си като е интегрирала негативния опит и е развила психични умения на бдителност и недоверие към поведението на животни, което да я предпази при възможни следващи подобни ситуации. Психологичното изследване показва липса на силни и неадекватни като сила интензитет емоции, застинали като сила в травматичното преживяване, което предполага, че Ж. е успяла да преживее трудния момент и не е застинала емоционално в него. Това предполага продължаване на живота, въпреки преживяването и не води посттравматично стресово разстройство.

Видно от предоставения паспорт на домашен любимец, процесното куче е порода немска овчарка, като не се установява кой му е собственик, а единствено че на кучето са били поставени всички необходими ваксини от различни ветеринари до преди процесния инцидент с него.

При така установената фактическа обстановка, съдът приема за установено от правна страна следното: