Решение № 507 от 24.10.2025, Софийски окръжен съд

РЕШЕНИЕ

№ 507 гр. С., 24.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, II ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ирина Р. Славчева

Членове:

Ивайло П. Георгиев

Лилия М. Руневска при участието на секретаря Теодора Р. Вутева като разгледа докладваното от Лилия М. Руневска Въззивно гражданско дело № 20251800500069 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 258 и следв. ГПК.

С решение № 358 от 17.10.2024 г. по гр. д. № 900/2023 г. по описа на РС – Костинброд е отхвърлен предявеният от К. С. Б. срещу А. Й. В. установителен иск за собственост – за признаване за установено по отношение на ответницата правото на собственост на ищцата върху недвижим имот – празно дворно място, находящо се в землището на гр. Г., съставляващо имот с пл. № 1060 в кв. 51 по плана на гр. Г., с площ от 943 кв. м., при съседи: АПК, И.К., Г.Т. и К.Н.. С решението са присъдени и разноски в полза на ответницата.

Решението е обжалвано от ищцата в първоинстанционното производство с оплаквания за неправилност, като се иска отмяната му и постановяване на друго решение, с което искът бъде уважен.

В срока за отговор на въззивната жалба е постъпил такъв от ответницата в първоинстанционното производство, в който жалбата е оспорена, като са изложени съображения за правилност на решението и се иска потвърждаването му.

След преценка на доказателствата по делото и доводите на страните настоящият въззивен състав намира следното от фактическа и правна страна:

Жалбата е процесуално допустима, а разгледана по същество – неоснователна, съответно решението следва да бъде потвърдено по следните 1 съображения:

Предявен е иск с правно основание чл. 54, ал. 2 ЗКИР /видно от изложеното в исковата молба, твърди се непълнота на кадастралния план, тъй като в него не е нанесен имотът на ищцата, което обстоятелство същата установила при безуспешен опит да се снабди със скица на имота и последвало го иницииране на процедура по нанасяне на имота в КККР, приключила неуспешно поради прекратяване от административния орган на преписката за изменение на кадастралния план на гр. Г. в кв. 105 поради наличие на спор за материално право/. Обстоятелството, че искът е квалифициран от първоинстанционния съд като такъв по чл. 124, ал. 1 ГПК не е довело до нарушаване на правата на страните, тъй като искът по чл. 54, ал 2 ЗКИР също като иска по чл. 124, ал. 1 ГПК е установителен иск за собственост към настоящия момент, като релевантните факти в случая са едни и същи, независимо по какъв начин е квалифициран искът и посочването на надлежната правна квалификация е само въпрос на прецизност. Същественото е, че в случая при разпределението на доказателствената тежест първоинстанционният съд е разпределил същата именно досежно релевантните по делото факти.

За да отхвърли иска, първоинстанционният е приел, че ищцата не е доказала надлежно правото на собственост върху процесния имот, тъй като не е доказала, че от 1980 г. /когато е придобила правото на собственост на основание давностно владение, наследство и делба при действието на кадастралния план от 1958 г./ до предявяването на иска е упражнявала фактическа власт върху имота /каквото е твърдението й/, същевременно имотът не е нанесен като самостоятелен такъв в кадастралния план от 1984 г., а според същия попада в имот с пл. № 1227, записан по разписен лист на ОбНС и предвиден за залесителен пояс, като няма данни ищцата да е възразила срещу новия кадастрален план и да е заявявала собственически права по отношение на имота след одобряването му. Приел е също, че ответницата е доказала притежавано от нея право на собственост върху процесния имот, тъй като е доказала такова по отношение на УПИ XXIV-1719 по действащия кадастрален и регулационен план на гр. Г., в който именно след изменението на кадастралния план през 1993 г. /чрез нанасяне на нов самостоятелен имот с пл. № 1719 и определяне на верните граници на имот с пл. № 1227/ и изменението на регулационния план през 2013 г. /с което от имот с пл. № 1719 са образувани УПИ XXIV-1719 и УПИ XXV-1719/ попада процесният имот, като имот с пл. № 1917 е възстановен на наследниците на Й.Р.В., сред които е и ответницата, по реда на ЗСПЗЗ с решение на ПК, имащо конститутивно действие, впоследствие от него са образувани УПИ XXIV-1719 и УПИ XXV-1719 и след извършена доброволна делба УПИ XXIV-1719 е поставен в дял на ответницата, освен това от 1993 г. /когато е постановено решението на ПК/ до предявяването на иска тя е упражнявала явно и несмущавано от никого, вкл. от ищцата, фактическата власт върху имота.

Пред въззивния съд е допусната съдебно-техническа експертиза за проследяване на регулационния статут на процесния имот, от заключението по която се установява следното:

2

Описаният в представените от ищцата нотариален акт № 186/1980 г. и протокол за съдебна делба от 26.11.1980 г. имот с площ от 943 кв. м. е част от имот с пл. № 1060, нанесен в архивния кадастрален и регулационен план на с.

Г., Г.ка околия, одобрен със заповед № 3888/01.07.1958 г. Имот с пл. № 1060 попада частично в регулация, като за него е отреден парцел II-1060 в кв. 51. За придаваемите и отчуждаеми места /отразени на скица - приложение към заключението/ по данни от Община Г. сметките по регулация са уредени.

Площта от 943 кв. м. от имота попада извън регулация, не е отчуждавана и попада в терен за залесителен пояс. По действащия кадастрален и регулационен план на гр. Г. имотът не съществува в предишните си граници.

Площта, която е била извън регулация преди процедурата по нанасяне в кадастралния план на имота по решението на ПК от 1993 г., попада в имот с пл. № 1227. В резултат от процедурата по нанасяне в кадастралния план на имота по решението на ПК от 1993 г. имот с пл. № 1227 е разделен на три части: имот с пл. № 1227, имот с пл. № 1718 и имот с пл. № 1719. Имот с пл.

№ 1719 е възстановеният с решението на ПК от 1993 г. След разделянето на имот с пл. № 1227 частта от имот с пл. № 1060 по архивния план от 1958 г. попада в имот с пл. № 1719. За имот с пл. № 1719 е проведена процедура за изменение на плана за регулация, с която са образувани два нови УПИ XXIV1719 и УПИ ХХV-1719 в кв. 105, които са били предмет на договор за доброволна делба от 14.11.2013 г.

Видно от отбелязаното в констативния нотариален акт, легитимиращ наред със съдебната делба ищцата като собственик на имота, имотът не влиза в строителните граници на града и се отчуждава за залесителен пояс, като тарифната му цена, определена съгласно удостоверение на ОбНС – Г., е 2829 лв. Така отразеното в нотариалния акт /установяващо, че към момента на съставянето му имотът не само е предвиден за отчуждаване, но е определено и обезщетението за това/, отнесено и към установеното по делото обстоятелство, че по кадастралния план от 1984 г. имотът, описан в нотариалния акт, не е нанесен като самостоятелен такъв, а площта му попада в имот с пл. № 1277, записан по разписен лист на ОбНС, води до логичното предположение, че процесният имот е бил отчужден в периода между 1980 г .

– 1984 г. Съдебното решение обаче не може да се основава на предположения и доколкото това предположение не е подкрепено от останалите доказателства по делото, тъй като според заключението на вещото няма данни процесният имот да е отчужден, а по отношение на залесителния пояс в о. с. з. вещото лице е пояснило, че цял залесителен пояс не е реализиран, но има отделни залесявания, изводите на въззивния съд не могат да се основат на това предположение. Независимо от така изложеното настоящият въззивен състав намира, че искът е неоснователен, тъй като макар ищцата да е притежавала правото на собственост върху описания в нотариалния акт имот, впоследствие е загубила това право и същото е придобито от ответницата.

Както е изложено и във въззивната жалба, притежаваното от ищцата право на собственост не може да бъде загубено само поради факта, че имотът й не е нанесен в новия кадастрален план. Кадастралният план няма отчуждително действие и неговото одобряване не води до придобиване или 3 загубване на право на собственост, целта на създаването и поддържането му е единствено наличието на единен регистър на недвижимите имоти, поради което и законът предвижда процедура по отстраняване на непълноти и грешки в кадастралния план. Именно поради това обаче е без значение дали в плана от 1984 г. имотът не е нанесен поради пропуск на съда, допуснал делбата, да изпрати на службата по кадастъра делбения протокол или поради бездействие на ищцата.

Основателно е и изложеното във въззивната жалба /при отчитане на факта, че на ищцата се противопоставя решението на ПК, издадено в административно производство, в което тя не е участвала/, че в преписката по възстановяване на правото на собственост по реда на ЗСПЗЗ не се съдържат надлежни доказателства за притежаваното от наследодателя на ответницата право на собственост върху заявения за възстановяване имот преди включването му в земеделско стопанство, въз основа на които доказателства да може да се установи точното му местонахождение.

Настоящият въззивен състав намира обаче, че въпреки основателността на гореобсъдените доводи, искът е неоснователен, тъй като, както се посочи, ищцата е загубила правото на собственост върху имота и същото е придобито от ответницата на основание давностно владение /в каквато насока изрично е наведено възражение в отговора на исковата молба/.

Ищцата твърди, че от 1980 г. /когато заедно с още две лица се е снабдила с констативен нотариален акт и впоследствие е извършена делба между тях/ до момента стопанисва имота и ежегодно плаща местните данъци и такси за него. За доказване на тези твърдения ангажира показанията на един свидетел, данъчни декларации и доказателства за платени местни данъци и такси.

Ответницата твърди, че от 1993 г. до 2013 г. наследниците на Й.Р.В., на които е възстановено правото на собственост по реда на ЗСПЗЗ, съвместно са владели явно, необезпокоявано и непрекъснато възстановения им имот с пл.

№ 1719, а от 2013 г. /след включване на имота в регулация и извършване на доброволна делба между наследниците/ до момента ответницата упражнява фактическа власт върху тази част от възстановения имот, в която попада претендирания от ищцата имот, а именно УПИ XXIV-1719. За доказване на тези твърдения ангажира показанията на един свидетел, данъчни декларации, приходни квитанции за платени местни данъци и такси, административни преписки - за възстановяване на правото на собственост по реда на ЗСПЗЗ, за нанасяне на възстановения по реда на ЗСПЗЗ имот в кадастралния план, за включването му в регулация, образувани по искания на наследниците на Й.Р.В..

Настоящият въззивен състав намира, че представените от ищцата доказателства не установяват надлежно факта на упражнявана от нея фактическа власт върху имота за релевантния период.

Показанията на свид. Т.С. от една страна не могат да се възприемат като напълно обективни, тъй като същата е братовчедка на ищцата. От друга страна тези показания не са конкретни, а установяват твърде общо фактите, че ищцата притежава имот в близост до бившето АПК на гр. Г. по наследство 4

/свидетелката не индивидуализира имота в достатъчна степен/, че е полагала грижи за имота до 2023 г., изразяващи се в косене, че имотът бил ограден, но много отдавна, а когато свидетелката го посетила през 2022 г. или 2023 г., вече нямал ограда.

Представените данъчни декларации и доказателства за плащани от ищцата местни данъци и такси за имота също не налагат различен извод.

Установява се от представените данъчни декларации и писма, изходящи от заместник-кмета на Община Г., че ищцата е подала данъчна декларация през 1998 г., в която е деклариран имот с кад. № 1648, парцел III в кв. 16 по плана на гр. Г., с площ от 943 кв. м., като към декларацията не е бил представен акт за собственост, подадена е и коригираща декларация през 2023 г. /след предявяване на иска, предмет на настоящото дело/, в която е деклариран имот с кад. № 1060 в кв. 51 по плана на гр. Г., представляващ земя с площ от 943 кв. м., като с декларацията са представени доказателствата, представени и с исковата молба по настоящото дело.