Решение № 4051 от 26.06.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4051 гр. София, 26.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-II-Е, в закрито заседание на двадесет и четвърти юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Петър Люб. Сантиров

Членове:

Ивета Антонова

Йоана Кр. Кацарска като разгледа докладваното от Петър Люб. Сантиров Въззивно гражданско дело № 20251100504273 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 435-438 от ГПК.

Образувано е по жалба с вх. № 061278/04.11.2024 г. по описа на ЧСИ Н.М., с рег. № 841 на КЧСИ и вх. № 45631 от 11.04.2025 г. на СГС, подадена от длъжника Д. И. А., чрез пълномощника си – адв. Б.Б., по изпълнително дело № 20148410411461 против постановление, обективирано в разпореждане от 18.10.2024 г. на ЧСИ Н.М., с което е отказано прекратяване на изпълнителното дело, вдигането на наложените върху банкови сметки на длъжника запори и намаляването на приетото за събиране юрисконсултско възнаграждение.

В жалбата са изложени оплаквания за неправилност на постановлението, обективирано в разпореждането от 18.10.2024 г., поради допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон. Жалбоподателят поддържа, че е налице основание за прекратяване на изпълнителното дело, тъй като вземането, предмет на принудителното изпълнение е погасено с изтичане на 5-годишна погасителна давност. Твърди, че по процесното изпълнително дело не са предприети действия по връчване на поканата за доброволно изпълнение, назначаването на особен представител е извършено в нарушение на регламентираните в разпоредбата на чл. 47 ГПК правила, както и че не е била надлежно уведомена за извършената цесия, поради което и прехвърлянето на вземанията няма действие спрямо нея. Сочи, че принудителното изпълнение е насочено към суми по банкови сметки на длъжника, по които постъпва трудово й възнаграждение и обезщетения за временна неработоспособност, които вземания са несеквестируеми. Излага съображения за прекомерност на определеното юрисконсултско възнаграждение, както и определената пропорционална такса по т. 26 от Тарифата по ЗЧСИ, като излага съображения, че същата не 1 следва да се изчислява върху дължимото юрисконсултско възнаграждение, а единствено върху присъденото вземане по изпълнителния лист. Моли съда да отмени обжалваното разпореждане и изпълнителното дело да бъде прекратено, а при условията на евентуалност – да бъде вдигнат наложения запор върху трудово й възнаграждение. Прави искане за намаляване на размера на определеното от ЧСИ юрисконсултско възнаграждение, както и за намаляване на таксата по чл. 26 ТТРЗЧСИ. Претендира разноски в настоящото производство – за заплатена държавна такса и адвокатско възнаграждение.

Взискателят по изпълнителното дело – “Агенция за събиране на вземанията“ ЕАЗ в законоустановения срок по чл. 436, ал. 3 ГПК не е подал писмени възражения.

ЧСИ Н.М. с рег. № 841 е депозирал мотиви, в които поддържа становище за неоснователност на жалбата. Поддържа, че съдебният изпълнителен не е компетентен да се произнася относно погасяването на вземанията, предмет на принудителното изпълнение по давност, доколкото се касае до материалноправен спор, който подлежи на разглеждане от съда. Сочи, че доколкото по изпълнителното дело не са правени каквито и да е парични постъпления от страна на длъжника, то за съдебния изпълнителен не съществува възможност да извърши преценка дали преводите са осъществени при съобразяване на правилата за несеквестируемост. Посочва още и че въпросът относно спазването на предпоставките за назначаване на особен представител не рефлектира върху действителността на извършените изпълнителни действия и оспорва оплакването на длъжника за липса на предприети спрямо него действия по уведомяване за извършената цесия. Счита, че размерът на дължимото юрисконсултско възнаграждение е бил определен в съответствие с действащата към момента на образуване на изпълнителното дело – 23.10.2014 г. нормативна уредба, поради което и не е налице основание за промяна на правилно определената такса по т. 26 от ТТР към ЗЧСИ.

Жалбата е подадена в преклузивния срок по чл. 436 ал. 1 ГПК от легитимирана страна и е насочена срещу извършени от съдебен изпълнител действия, които попадат в обхвата на чл.435 ал. 2 ГПК, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е частично основателна.

Изпълнително дело № 20148410411461 по описа на ЧСИ Н.М., с рег. № 841 на КЧСИ, е образувано срещу Д. А. по молба на взискателя “Ти би Ай банк“ ЕАД от 23.10.2014 г. и въз основа на изпълнителен лист от 01.10.2014 г., издаден на основание Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 14.05.2014 г., по ч.гр. д. № 20751/2014 г. по описа на СРС, 67-ми състав. Съгласно процесния изпълнителен лист длъжникът Д. А. е осъден да заплати на взискателя “Ти би Ай банк“ ЕАД сумата от 1336, 23 лв., представляваща дължима главница по договор за целево финансиране от 15.12.2012 г., такса за обслужване и управление на кредита в размер на 83, 04 лв., заедно със законната лихва за периода от 16.04.2014 г. до изплащане на вземанията; договорна лихва в размер на 4,17 лв. за периода от 15.07.2013 г. до 26.02.2014 г., лихва за забава в размер на 52,19 лв. за периода от 15.07.2013 г. до 26.02.2014 г. и 325, 51 лв. – разноски по делото, а именно: 25, 51 лв. – държавна такса и 300, 00 лв. – възнаграждение за юрисконсулт.

2

С разпореждане от 23.10.2014 г. ЧСИ Н.М. е начислил такси и е приел разноски по изпълнителното дело, както следва: 60, 00 лв. с ДДС – такса за образуване на изпълнителното дело и за връчване на покана за доброволно изпълнение, 350, 00 лв. – юрисконсултско/адвокатско възнаграждение и 217, 11 лв. с ДДС – такса по т. 26 от ТТР към ЗЧСИ.

С постановление от 29.08.2017 г. на основание чл. 429, ал. 1 ГПК като взискател по делото е конституиран “Агенция за събиране на вземания“ ЕАД.

Със запорно съобщение с изх. № 001092/03.01.2018 г., изпратено до “И Ен Ти“ ЕООД и връчено на 08.01.2018 г. е наложен запор върху вземането за трудово възнаграждение на Д. А. /л.72 от делото/.

Със запорно съобщение с изх. № 074090/23.05.2018 г. до “Първа инвестиционна банка“ АД и запорно съобщение с изх. № 074089/23.05.2018 г. до “Уникредит Булбанк“ са наложени запори върху вземанията на длъжника Д. А. /л. 78 и 79 от изп. дело/.

С възражение с вх. № 062158/05.12.2023 г. на ЧСИ Н.М. длъжникът Д. А. е направила искане изпълнителното дело да бъде прекратено поради погасяване на вземанията по давност, като наред с това е възразила срещу налагането на запор върху банкови сметки, по които постъпват несеквестируеми вземания и срещу размера на определеното юрисконсултско възнаграждение, като е поискала последното да бъде намалено до сумата от 200, 00 лв., като наред с това бъде намалена и таксата по т. 26 от ТТР към ЗЧСИ като прекомерна.

С разпореждането от 18.10.2024 г. ЧСИ Н.М., рег. № 841 в КЧСИ е оставил без уважение исканията на длъжника, обективирани в молбата от 05.12.2023 г.

По отношение на жалбата, касаеща искането на жалбаподателя за прекратяване на изпълнителното производство:

Въпросът за дължимостта на вземанията с оглед на твърдяното им погасяване по давност следва да бъде разгледан в исково производство по предявен иск за несъществуване на вземането по чл. 439 ГПК, вр. чл. 124 ГПК, поради което и остава извън предмета на проверката, която извършва съдебният изпълнител, респективно съдът в настоящото производство. Доколкото в конкретния случай не се твърди настъпване на перемпция – основание по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК за прекратяване на изпълнителното дело, настоящият състав на съда намира, изводът на съдебния изпълнител за липса на основание за прекратяване на изпълнителното производство, за законосъобразен.

С оглед на наведените оплаквания относно допуснати нарушения от съдебния, касаещи липсата на надлежно връчване на покана за доброволно изпълнение и нарушаване на правилата, приложими при назначаването на особен представител, в случай, че длъжникът счита, че е налице незаконосъобразно принудително изпълнение, същият може да осъществи защитата си чрез чрез предявяване на иск за обезщетение за вреди по чл. 441 ГПК. Наред с това конституриането на нов взискател по изпълнителното дело в резултат на извършено прехвърляне на вземания не попада сред изрично и изчерпателно изброените в 3 разпоредбата на чл. 435 ГПК действия на съдебния изпълнител, които подлежат на съдебен контрол.

По отношение на оплакването, касаещо налагането на запор върху банкови сметки на длъжника, по който постъпват несеквестируеми вземания:

По процесното изпълнително дело със запорно съобщение с изх. № 074090/23.05.2018 г. до “Първа инвестиционна банка“ АД и запорно съобщение с изх. № 074089/23.05.2018 г. до “Уникредит Булбанк“ са наложени запори върху вземанията на длъжника Д. А. /л. 78 и 79 от изп. дело/, по които банкови сметки жалбоподателят твърди, че постъпват несеквестируеми вземания, имащи характера на трудово възнаграждение и обезщетение за временна неработоспособност.

С оглед на така наведените оплаквания следва да бъде посочено, че к огато длъжникът получава трудовото си възнаграждение или обезщетение за временна неработоспособност, налагането на запор върху такава сметка не прави тези постъпления изцяло секвестируеми. Секвестируема е наличността по сметката преди постъпването на последното по ред плащане, тъй като това са спестявания на длъжника. В този смисъл е и приетата след постановяване на тълкувателното решение норма на чл. 446а, ал. 1 от ГПК (ДВ, бр. 86/2017 г.), съгласно която несеквестируемостта на доходите по чл. 446, ал. 1 от ГПК, както и на помощи и обезщетения съгласно друг нормативен акт, се запазва и ако са постъпили по банкова сметка, но не по-рано от един месец преди налагане на запора.

Несеквестируемата част се определя след като банката съобщи на съдебния изпълнител за постъпления по сметката на длъжника, представляващи възнаграждения за труд и за техния размер. Ако съдебният изпълнител не е получил необходимата информация от банката, той не знае произхода на средствата по запорираното вземане и не може да зачете несеквестируемостта. Следователно, задължението на съдебния изпълнител да зачете несеквестируемостта възниква, когато той бъде уведомен за произхода на постъпленията по сметката. Наред с това, като задължение за банката съгласно разпоредбата на чл. 446а, ал. 3 ГПК е вменено, когато от основанието на постъпленията по банковата сметка е видно, че те представляват възнаграждения за работа, наложеният запор да не бъде изпълняван до размера на минималната работна заплата, освен за задълженията за издръжка.

В конкретния случай не се установява след налагане на процесните запори банките да са информирали съдебния изпълнител какъв е произходът на постъпленията, респективно в резултат на наложените запори да са постъпвали плащания по сметка на съдебния изпълнител в нарушение на правилата за несеквестируемост по чл. 446 ГПК и чл. 446а ГПК, поради което и настоящият съдебен състав намира, че не се касае до хипотеза на насочване на изпълнението върху имущество на длъжника, което е несеквестируемо.

По отношение на оплакването, касаещо размера на дължимото юрисконсултско възнаграждение:

С разпореждане от 23.10.2014 г. ЧСИ Н.М. е начислил и е приел разноски по 4 изпълнителното дело, както следва: 60, 00 лв. с ДДС – държавна такса за образуване на изпълнителното дело, 350, 00 лв. – юрисконсултско възнаграждение, 217, 11 лв. с ДДС – такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ, дължима към датата на образуване на делото.

В случая по делото е установено от представените доказателства, че взискателят е бил представляван по изпълнителното дело от юрисконсулт и следователно приложение следва да намери чл. 78, ал. 8 ГПК вр. с чл. чл. 79, ал. 1 ГПК. Съобразно разпоредбата на чл.

78, ал. 8 ГПК, в полза на юридически лица или еднолични търговци се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт, като размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ. Съгласно разпоредбата на чл. 27, ал. 2 от Закона за правната помощ, действаща към момента на постановяване на обжалвания от съдебния изпълнител отказ за намаляване на размера на дължимото юрисконсултско възнаграждение, дължимото в изпълнителното производство възнаграждение е в размер от 50, 00 до 150, 00 лв. Доколкото в конкретния случай не се установява да са били налице усложнения по отношение на страните или движението на процесното изпълнителното дело дължимите разноски за юрисконсултско възнаграждение по него следва да са в размер на 100 лв., до която сума настоящата съдебна инстанция намира, че следва да бъде намалено приетото за събиране юрисконсултско възнаграждение.