Решение № 178 от 25.03.2026, Районен съд - Силистра

РЕШЕНИЕ

№ 178 гр. Силистра, 25.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СИЛИСТРА в публично заседание на девети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мария Н. Петрова при участието на секретаря Т. В. Д. като разгледа докладваното от Мария Н. Петрова Гражданско дело № 20253420101882 по описа за 2025 година

Ищцата С. П. К. твърди, че сключила с ответника договор за кредит № MAX500054752, по силата на който бил предоставен такъв в размер на 800 лв., който тя се задължила за върне за уговорения срок заедно с уговорената възнаградителна лихва за срок от 13 месеца. Страните по договора се споразумели за предоставяне на услуга „Бързо разглеждане на искането за кредит“ и услуга „Динамично плащане“ срещу възнаграждение съответно в размер на 182,40 лв. и 289,60 лв. Ищцата погасила задължението си предсрочно, като заплатила на съконтрахента си сумата от 1203,71 лв.

Ищцата изтъква доводи, че сключеният договор за кредит е недействителен на основание чл. 22 във вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК поради обстоятелството, че от текста на договора не ставала ясна методиката за формиране на ГПР и не ставало ясно какви компоненти включва, математическия алгоритъм, по който ГПР се изчислява, както и поради обстоятелството, че възнаграждението за допълнителните услуги не било включено при неговото изчисляване, поради което посоченият в договора процент не съответствал на действително прилагания такъв по заемното правоотношение. Определя този подход като заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл. 68д, ал. 1 и ал. 1, т. 1 ЗЗП и счита, че по този начин се заобикаляла разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК, тъй като с прибавянето на таксата ГПР надхвърлял максималния законов размер.

Счита също така, че сключеният договор за кредит е недействителен на основание чл.

22 във вр. чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК, тъй като в него не били посочени условията за прилагането на лихвения процент, дали същият е фиксиран или променлив, както и общият размер на възнаградителната лихва, дължима за срока на договора.

1

Счита също така, че самите клаузи за предоставяне на услуга „Бързо разглеждане на искането за кредит“ и услуга „Динамично плащане“ са нищожни на първо място поради противоречието им с чл. 10а, ал. 2 ЗПК, тъй като същите били свързани с действия по усвояване и управление на кредита. Позовава се също така на неравноправност на клаузите по смисъла на чл. 143, ал. 2, т. 19 ЗЗП поради невъзможността на потребителя да прецени икономическите последици от тяхното уговаряне предвид невключването им в ГПР. Счита също така, че възнагражденията за допълнителни услуги представляват добавка към възнаградителната лихва, което обосновавало нищожност на клаузата за тяхното начисляване поради накърняването на добрите нрави, произтичащо от значителна нееквивалентност на насрещните престации.

Поради изложените причини ищцата моли съда да осъди ответника да заплати сумата от 288,21 лв., представляваща недължимо платена сума, надхвърляща главницата по недействителния договор за кредит, заедно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда – 05.12.2025 г. до окончателното плащане, а в случай на нищожност само на клаузите за предоставяне на допълнителни услуги претендира възстановяване на сумата от 247,93 лв. заедно със законната лихва върху сумата от датата на подаване на исковата молба в съда – 05.12.2025 г. до окончателното плащане. Претендира и направените по делото разноски.

В предоставения му от закона срок ответникът „Б. Е. Д. К.“ ООД оспорва иска и моли съда да го отхвърли като неоснователен. Счита, че сключеният договор за кредит е валиден, а възнагражденията за допълнителни услуги не попадат в компонентите, формиращи ГПР, тъй като предоставянето им не представлява задължително условие на отпускане на кредита. Поради тези причини е на мнение, че услугите са доброволно заявени от ищцата и уговорена между страните при спазване принципа на свобода на договарянето. Не споделя твърденията за накърняване на добрите нрави и нееквивалентност на насрещните престации и изразява становище, че допълнителните услуги не са свързани с усвояването и управлението на кредита. При отхвърляне на исковете претендира направените по делото разноски.

След като прецени представените по делото доказателства, съдът прие за установено следното:

Предявените искове са с правно основание чл. 22 във вр. чл. 11, ал. 1, т. 9 и 10 и ЗПК, чл. 19, ал. 5 ЗПК, чл. 146 във вр.чл. 143, ал. 2, т. 19, чл. 26, ал. 1, пр.1 и 3 ЗЗД1 чл. 55, ал. 1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.

По делото е представен договор за потребителски кредит MAX500054752 от 20.07.2022 г., от който е видно, че ответникът в качеството си на кредитор предоставил на ищцата в качеството на кредитополучател потребителски кредит в размер на 800 лв., който тя се задължила да ползва срещу уговорена лихва в размер на 36,15 % на годишна база, както и да възстанови същия на 13 месечни вноски в срок до 19.01.2023 г. В чл. 9 от договора е отразено желанието на кредитополучателя за бързо разглеждане на искането му при условията на т. 7.3 от раздел 5 от ОУ срещу заплащане на възнаграждение в размер на 2

182,40 лв., както и за динамично плащане при условията на т. 7.4 от раздел 5 от ОУ срещу възнаграждение в размер на 289,60 лв., които възнаграждения били дължими на равни части през периода на кредита, добавени към всяка погасителна вноска. По делото не са представени ОУ към договора за кредит, поради което не става ясно в какво се изразяват конкретните услуги, предоставяни от кредитора под посочените по – горе обозначения – „бързо разглеждане на искането“ и „динамично плащане“.

Процесният договор изпълнява характеристиките на договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9, ал. 1 ЗПК, който гласи, че това е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане, с изключение на договорите за предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от един и същи вид за продължителен период от време, при които потребителят заплаща стойността на услугите, съответно стоките, чрез извършването на периодични вноски през целия период на тяхното предоставяне. Чл. 19, ал. 1 ЗПК гласи, че годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит, а според §1, т. 1 ДР към ЗПК "Общ разход по кредита за потребителя" са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. Съгласно чл. 19, ал. 4 ЗПК ГПР не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република Б.; същевременно чл. 19, ал. 5 ЗПК определя като нищожни клаузи в договор, надвишаващи определените по ал. 4 максимални размери на ГПР, а чл. 21, ал. 1 ЗПК - всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне изискванията на този закон.

Съдът счита, че възнагражденията за бързо разглеждане и динамично плащане би следвало да се включат в ГПР по кредита, тъй като несъмнено представляват разход по неговото обслужване; ответникът е на мнение, че уговарянето на посочените услуги не било задължително условие за отпускане на кредита, но тази негова теза се крепи единствено на отразеното в договора желание на кредитополучателя да се ползва от посочените услуги, която формулировка е малко вероятно да отразява реалното желание и нужда на потребителя, при положение че липсват данни относно възможността за ползване на кредитни продукти от същия доставчик и при същите финансови условия без заплащане на посочените допълнителни услуги и предвид липсата на икономическа логика и 3 целесъобразност от уговарянето на допълнителни услуги, съпоставими по стойност с тази на самата главница. Прибавянето на възнагражденията за допълнителните услуги към останалите разходи по кредита води до надвишаване на максимално допустимия ГПР по чл.

19, ал. 4 ЗПК, поради което уговорката за тяхното заплащане следва да се приеме за нищожна, тъй като видимо надвишава допустимия по закон максимален размер на ГПР.

Дори да се приеме, че възнагражденията за услугите „Бързо разглеждане на искането за кредит“ и „Динамично плащане“ не следва да се включва общия размер на ГПР (ако се приеме, че тяхното уговаряне не е задължително условие за отпускане на кредита), съдът счита, че клаузите за тяхното начисляване са неравноправни с оглед на особено високия размер на възнаграждението за тяхното ползване на фона на размера на заетата от кредитополучателя парична сума, съответно лихвата, която се дължи за нейното ползване.

Чл. 143, ал. 1 ЗЗП гласи, че неравноправна клауза в договор, сключен с потребител, е всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя, като в т. 1 до 20 се съдържа неизчерпателен списък на видовете неравноправни договорни клаузи. Основната услуга в сферата на кредитирането логично се явява кредитната такава (предоставянето на заем), а стойността се заключава в уговорената договорна лихва, представляваща възнаграждението за нейното ползване. Икономически необосновано е услугите, съпътстващи и обслужващи кредитната услуга, да се установяват на по - висока стойност от нейната собствена цена, тъй като тя е основния предмет на правоотношението между страните, така че практическото и финансово значение на съпътстващите я услуги не би могло да надвишава нейното собствено и централно за договора значение. В разрез с всякаква икономическа логика въпросните услуги „бързо разглеждане“ и „динамично плащане“ са фиксирани в договора на стойност съответно 182,40 лв. и 289,60 лв., като всяка от тях надвишава съществено договорната лихва за целия срок на договора, която възлиза на сумата от 80 лв. За съда остава неясно какви собствено услуги въпросните такси биха могли да обезпечават, така че тяхното значение, въпреки обслужващия си характер, да е по – съществено за кредитното правоотношение от услугата по предоставянето на самия кредит. Самият ответник впрочем също не е счел за необходимо да конкретизира същността на двете допълнителни услуги или да представи общите условия към договора за кредит, в които би следвало да се съдържа тяхното описание, което допълнително потвърждава тезата, че те нямат никакво практическо значение за ползването на кредита, вместо което са предназначени за извличане на допълнителна печалба от нуждаещото се от кредит лице. Чл. 9 от ЗЗД позволява на страните да определят свободно съдържанието на сключваните от тях договори, като единственото ограничение на свободата на договаряне произтича от необходимостта от спазване на повелителните норми на закона и съблюдаване на добрите нрави. Последните са критерии за норми за поведение, които се установяват в обществото, поради това, че значителна част от хората според вътрешното си убеждение ги приемат и се съобразяват с тях. За противоречащи на добрите нрави се считат сделки, с които неравноправно се третират икономически слаби участници в оборота, като се използва недостиг на материални 4 средства на един субект за облагодетелстване на друг. Предлагането на фиктивна услуга срещу заплащане на особено висока такса е пример именно на подобно неравноправно третиране, което през призмата на потребителския характер на договора за кредит следва да се разглежда като нарушение на изискването за добросъвестност, водещо до значително неравновесие между правата и задълженията на кредитора и потребителя по смисъла на чл.