Решение № 1791 от 23.10.2026, Административен съд - Смолян

РЕШЕНИЕ

№ 1791

Смолян, 23.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Смолян - I състав, в съдебно заседание на шести октомври две хиляди двадесет и шеста година в състав:

СЪДИЯ:

ИГНАТ КОЛЧЕВ

При секретар ЗЛАТКА ПИЧУРОВА като разгледа докладваното от съдия ИГНАТ КОЛЧЕВ административно дело № 20267230700352 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по жалба вх. № 2608/02.09.2026 г. на „ВЕНИГАЗ“ ЕООД [населено място], [област], представлявано от управителя В. Н. Г. срещу Ревизионен акт с № Р-16002125002194-091-001/27.05.2026 г. издаден органи по приходите при ТД на НАП – [област], потвърден изцяло с Решение № 282 от 11.08.2026 г. на Директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – [област].

С оспорения РА са начислени допълнителни задължения на дружеството-жалбоподател по ЗДДС в размер на 111 889,29 лева /57 208,10 евро/ - главница и 23 585,60 лв. /12 059,12 евро/ начислени лихви, поради непризнат от приходния орган данъчен кредит. Решението на административния орган е получено по ел.път на 12.08.2026 г. Жалбата срещу него е подадена чрез административния орган на 24.08.2026 г. и е в срок, подадена е дружеството – юридическо лице, с правен интерес от обжалването.

Жалбата е окомплектована с преписката по оспорения ИАА, изпратена на съда по електронен път чрез ССЕВ, с придружително писмо вх. № 2608/02.09.2026 г. с опис на доказателства (от №1 до № 91), които следва да се приемат в закритото заседание.

Жалбоподателят твърди, че издадения ревизионен акт е неправилен, незаконосъобразен и необоснован, постановен при неправилно тълкуване на материалния данъчен закон и в противоречие със събраните в ревизионното производство доказателства.

Въвежда доводи, че не са налице предпоставките за отказ на данъчен кредит. Неправилно данъчните органи не признават действителност на сделките по фактури, издадени от „ФУУЛ СТОК ТРЕЙД“ ЕООД, „*ТРЕЙД“ ЕООД, „ПЕТРОЛАТУМ“ ЕООД и „ЮВЕЛИ-70“ ЕООД. Търговските взаимоотношения на „ВЕНИГАЗ“ ЕООД с тези дружества са реални и извършените облагаеми доставки се потвърждават от събраните в хода на ревизията доказателства. На ревизията били предоставени всички данни за счетоводната отчетност на доставките, свързани с извършваната от „Венигаз“ ЕООД строителна дейност, но ревизиращият екип и впоследствие решаващият орган не извършили необходимата индивидуална и съвкупна преценка на тези доказателства.

Оспорващият развива съображенията си с аргументи за реално осъществявана икономическата дейност. Твърди, че предназначението на покупките е с цел реализиране на основната дейност - строителство на съоръжения, пътища, самолетни писти и спортни терени и други, във връзка с което са сключени облагаеми доставки в различни населени места. Дружеството е разполагало с достатъчно техника и персонал, необходими за изпълнение на своите дейности. Поддържат се доводи, че закупените стоки, материали, гориво или машина произтичат от естеството и декларираната икономическа дейност и от ревизията не е установено използването им за лични цели.

На следващо място доводите на жалбоподателя се отнасят до счетоводното отчитане на материалите и отразената в тази посока положителна констатация от ревизиращия орган. Твърди, че за всички облагаеми доставки са издадени фактури от процесните доставчици, които надлежно са отразени като счетоводните операции от „ВЕНИГАЗ“ЕООД, но органите по приходите не са успели да проследят изцяло вътрешната отчетност на доставчика по веригата. Сочи, че естеството на голяма част от строителните материали, тяхното предназначение и влагане в строителните обекти е отчетено като директен разход и това счетоводно третиране съответства на фактическата организация на дейността на дружеството. За целите на корпоративното облагане материалите са отчитани като разход в годините, в които са извършени последващите продажби и строителни доставки.

В жалбата се релевират доводи относно допълнително установените задължения по ДДС, в резултат на непризнати доставки от:

За доставчика „ЮВЕЛИ-70“ ЕООД се сочи, че по процесните четири броя фактури №1126/05.12.2024 г..; № 1132/11.12.2024 г. № 1143/20.12.2024 г. и №1186/31.01.2025 г. всички с обща данъчна основа 113 074,60 лв. и начислено ДДС 22 614,92 лв. се твърди, че налице безспорна установеност на сделките с доказани реално осъществени операции. Материалите по процесните фактури са доставени направо до строителните обекти и вложени в извършваните строителни работи. Твърди се, че всяка от фактурите е със съпътстващи транспортни документи от превозвача „Катс Груп 21“ ЕООД и насрещната проверка на това дружество е потвърдила извършения превоз. Твърдят, че са закупили стоките от „ЮВЕЛИ-70“ ЕООД, но е невъзможно да проследят неговите предходни доставчици. Издателят на акта е следвало да обоснове своя извод за евентуална измама от предходни звена по веригата доставчици. Недоказани са твърденията свързани със сключените трудови договори, защото вътрешната организация на доставчика е извън контрола на приходния орган. Посочва, че всички доставки от „Ювели-70“ ЕООД са извършени след регистрацията му по ЗДДС на 31.10.2024 г. и преди дерегистрацията на 29.05.2025 г., а последващата повторна регистрация на 19.06.2025 г. „ЮВЕЛИ-70“ ЕООД не доказва, че фактурите са издадени без доставка или, че е налице данъчна измама, за която „ВЕНИГАЗ“ ЕООД е знаело или е било длъжно да знае.

Спрямо доставката от „ФУУЛ СТОК ТРЕЙД“ ЕООД на компактна трошачна машина по фактура № **********/30.03.2024 г. с данъчна основа 185 416,67 лв. и ДДС 37 083,33 лв. се посочва, че дружеството е с регистрация по ЗДДС, продажбата е отразена надлежно в дневника за продажба на дружеството и това е установено от ревизията. Липсата на записи за предходно движение на машината в дневниците за покупка на „ФУУЛ СТОК ТРЕЙД“ ЕООД не означава, че доставчикът не е притежавал машината или че не я е продал и не е бил длъжен да доказва цялата история на придобиването на актива. Посочва, че характерът на машината изключва стоков поток аналогичен с този на строителните материали. Представени са доказателства за транспортирането й, а пътният лист от 02.08.2024г. е за последващо транспортиране и не опровергава фактурата за закупуването й на 30.03.2024г. Машината е заведена като дълготраен материален актив, предназначен за многократно използване в строителната дейност на дружеството. Приходните орани не са извършили оглед и инвентаризация на машината затова е недопустимо съмнението им в реалността на доставката й.

По отношение доставките от „* ТРЕЙД“ ЕООД с 12 фактури за строителни материали, издадени през месеците юли, август, септември, октомври и ноември 2024 г. с общ данъчен кредит 52 144,68 лв. в жалбата се сочи, че към датите на продажбите доставчикът е имал регистрация по ЗДДС и право да начислява данък по общия ред. Твърди, че са налице са всички съпътстващи документи за реализираните продажби, които не са обсъдени в достатъчна степен, както и декларираните трудови правоотношения и наетите лица в периода, в който са извършени продажбите. Липсата на собствени дълготрайни активи или складова база според жалбоподателя не доказва липса на търговска доставка на строителни материали, защото търговецът може да организира снабдяването им чрез външен превозвач или чрез място извън складова база. Дерегистрацията на дружеството е последващо обстоятелство, което не влияе върху извършените продажби от този доставчик.

За доставените от „ПЕТРОЛАТУМ“ ЕООД спорни две фактури за дизелово гориво № **********/19.04.2024 г. за 119,71 лв. и ДДС 23,94 лв. и фактура № **********/10.09.2024 г. за 112,19 лв. и ДДС 22,44 лв. се сочи, че от ревизията не е установено използването за лични цели. Фактурите са отразени в счетоводството на ревизираното дружество, плащането е осчетоводено и отразява предназначението на горивото за множеството товарни автомобили, използвани за дейността на дружеството. Твърди, че стойностите по двете фактури предполагат зареждане на гориво директно в резервоарите на автомобилите. Липсата на данни за конкретния автомобил не извежда мотив за липса реалност на доставка на гориво.

На следващо място жалбоподателят възразява срещу изводите за неустановени преминавания на товарен автомобил „И. С.“ с peг. № [рег. номер]. Твърди, че липсата на запис в справките на АПИ и националното ТОЛ-управление не е равнозначна на доказано непреминаване на превозното средство. Приходният орган не е установил пълният обхват на системата, не е доказано през процесните дни дали всички устройства функционират, кои маршрути и пътища са покрити и как са обработвани данните от първичните изображения.

Накрая с жалбата се твърди добросъвестност от страна на „Венигаз“ ЕООД. Придобило е стоки и активи от дружества, които към датите на издаване на фактурите са били регистрирани по ЗДДС. Получени са фактури по доставките, които счетоводно са отразени в дневника за покупките и справките-декларации. Придобитите стоки, машина и гориво са използвани и предназначени за основната строителна дейност на дружеството. От ревизията не е установено „ВЕНИГАЗ“ ЕООД да е участвало в създаването на фиктивни документи с цел данъчно предимство чрез несъществуващи покупки или за увреждане на бюджета. Твърди се, че наличието на спор за доставчика-негов предходен контрагент не доказва знание за получателя „ВЕНИГАЗ“ ЕООД. На приходния орган са представени документи за получаване, транспорт, плащане, счетоводно отразяване и последващо използване на доставките.

С жалбата се твърдят процесуални нарушения, свързани с липсата на индивидуална мотивация и самостоятелен анализ на действителните факти от страна на решаващият орган. Възпроизведени са отрицателните констатации в доклада без индивидуална преценка на доказателствата по всяка от процесните фактури.

Съображенията си жалбоподателя позовава на решения на ВАС по идентични случаи.

Молят съда да отмени изцяло Ревизионен акт № Р-16002125002194-091- 001/27.05.2026 г., потвърден с Решение № 282/11.08.2026 г. на директора на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – [област] и установените допълнителни задължения по ЗДДС за месеците април, юли, август, септември, октомври, ноември и декември 2024 г. и м. януари 2025 г., общо в размер на 111 889,29 лв. /57 208,10 евро/, както и начислените лихви в размер на 23 585,60 лв. /12 059,12 евро/.

В съдебно заседание жалбата се поддържа от процесуален представител на дружеството- адв. И., р.упълномощен. В предоставения срок е депозирана писмена защита, която възпроизвежда твърденията на жалбоподателя, депозирани в жалбата с която е сезиран съда.

Ответникът чрез гл. юриск. М. Г. оспорва подадената жалба. В определения от съда срок развива допълнителни съображения, основани на допълнително събраните доказателства, с които обосновава доводите си за липса на реални доставки на твърдените строителни материали, горива и ДМА в патримониума на дружеството. Претендира присъждане на юриск. възнаграждение.

След преценка на събраните по делото доказателства, като взе предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства, АССм в настоящия си съдебен състав направи следните фактически и правни изводи:

Жалба вх. № 2608/02.09.2026 г. от „ВЕНИГАЗ“ представлявано от управителя В. Н. Г. срещу Ревизионен акт с № Р-16002125002194-091-001/27.05.2026 г. издаден органи по приходите при ТД на НАП – [област] е процесуално допустима- подадена е в преклузивния срок по чл. 156, ал.1 ДОПК от надлежна страна- участник в административното производство по което е издаден оспорения РА. Налице е правен интерес от търсената защита- обжалвания акт въздейства неблагоприятно върху правната сфера на жалбоподателя. Налице са особените изисквания на гл. осемнадесета ДОПК- издадения РА е обжалван в неговата цялост по административен ред. АССм е функционално и териториално компетентен да се произнесе по жалбата.

Преценена така, тя е процесуално допустима и по нея се дължи произнасяне по същество. Разгледана по същество, жалбата е частично основателна. Това е така по следните съображения:

Няма спор по делото, че дружеството-жалбоподател извършва строителна дейност на строителни обекти, намиращи се в различни области на територията на страната.