Решение № 612 от 22.07.2016, Окръжен съд - Разград

Личните данни в текста са заличени.

Р Е Ш Е Н И

Е № 16

Гр. Разград, 22. 07. 2016 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЗГРАДСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД в публично заседание на единадесети юли през две хиляди и шестнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Анелия

Йорданова

ЧЛЕНОВЕ: 1. Ирина Ганева

2. Теодора Нейчева при секретаря Д. Г. разгледа докладваното от съдията Анелия Йорданова в.т.дело № 41 по описа за 2016 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С Решение № 326/30.10. 2014г. постановено по гр.д.№ 568/ 2014г. РРС е отхвърлил като неоснователен и недоказан иска на „ДЕВОН” ООД, гр.Сеново против „КАУФЛАНД БЪЛГАРИЯ ЕООД & КО” КД, гр.София, предявен на осн. чл. 109 ЗС ответникът да бъде осъден да премахне улица, изградена в парцел Х.-2064 по плана на Разград извън учреденото върху имота сервитутно право, съгл. н.а. №183, т.VІІІ, рег.№ 8743/2.10. 2006г.

Със същото решение РРС е уважил изцяло иска, предявен от „ДЕВОН” ООД против „КАУФЛАНД БЪЛГАРИЯ ЕООД & КО” КД, като на осн. чл. 59 ЗЗД е осъдил ответното дружество да заплати обезщетение на ищеца сумата от 1 440,00лв. до размера, на която неоснователно се обогатил за негова сметка, ползвайки без основание и извън границите на учредените му сервитутни права - 9, 62 кв.м. и 7,42 кв.м. от собствения на ищеца парцел Х.-2064, съставляващ имот с идентификатор *** по кадастрална карта на гр. Разград. С постановено по чл.250 ГПК Решение от 15.І.2015г., РРС е допълнено горното решение с произнасяне за периода на дължимото по чл.59 ЗЗД обезщетение.

Недоволни от така постановеното решение са останали и двете страни.

Ищецът „ДЕВОН”

ООД чрез процесуалните си представители адв. Цанкова и адв Димитров, обжалва Решение №326/ 30.10.2014 г. постановено по гр.д.№ 568/ 2014г. на РРС в ЧАСТТА, с която предявения от него негаторен иск с пр. осн. чл. 109 ЗС е отхвърлен като неоснователен и недоказан. Позовавайки се на неправилност, незаконосъобразност, необоснованост и допуснати при постановяването му съществени нарушения на процесуалните правила, моли за отмяна на решението в тази му част и за постановяване на ново, с което съдът да уважи иска му като основателен и доказан.

Претендира разноски. Поддържа жалбата и в съдебно заседание.

Ответникът по иска „КАУФЛАНД БЪЛГАРИЯ ЕООД & КО” КД чрез процесуалния си представител адв. Цонкова обжалва същото Решение №326/30.10.2014 г. по гр.д. № 568/2014 в ЧАСТТА, с която съдът е уважил предявения срещу него иск с пр. осн. чл. 59 ЗЗД и го е осъдил да заплати в обезщетение на ищеца сумата от 1 440,00лв., до размера на която се е обогатил неоснователно за негова сметка.

Позовавайки се на неправилност и незаконосъобразност, моли за отмяна на решението в тази му част и отхвърляне на иска в цялост, като неоснователен, поради отсъствие на предпоставките, ангажиращи отговорността му за обезщетяване на ищеца по реда на чл. 59 ЗЗД. Алтернативно, претендира отмяна на решението в тази му част частично, оспорвайки доказаност на размера на присъденото обезщетение.

В съдебно заседание поддържа въззивната жалба.

И двете страни са депозирали писмен отговор на въззивната жалба на другата страна, оспорвайки нейната основателност.

Разградският окръжен съд, като обсъди изложените доводи и становища на страните и след проверка на обжалвания съдебен акт, констатира следното:

Обжалваното решение е валидно и допустимо, а жалбите депозирани срещу него, разгледани по същество се явяват, съответно: на „КАУФЛАНД БЪЛГАРИЯ ЕООД & КО” КД основателна, а подадената от „ДЕВОН”ООД частично основателна.

Няма спор между страните, което се установява и от събраните по делото писмени доказателства, че са собственици на съседни имоти – ищецът е собственик на У.

Х.-2064, а ответникът на У. ХХХVІІ-2064, двата в кв. 13 по плана на гр. Разград и на право на преминаване през имота на ищеца върху сервитутна ивица с площ от 44, 109 кв. м. от служещия имот – сервитутна ивица 1 и сервитутна ивица 2 с площ от 28, 856, означени с червен и син цвят на скицата, приложена към нот. акт № 183, т. 8, дело № 1034/ 2006 г. на нотариус с рег. № 282, с който е учредено сервитутното право в полза на „Бизнес БГ Груп Корект” ЕООД. „Бизнес БГ Груп Корект” ЕООД е праводадател на ответника по силата на договор за покупко-продажба на имота и сервитутното право, оформени с № 175/31.10. 2006г. по нот. д. №

790/2006г. по описа на нотариус с рег. №

312. Представени са Разрешение за строеж № 20/ 06. 02. 09 г. , издадено от Община Разград за строителството на магазин за самообслужване Кауфланд – едроплощен хипермаркет, Протокол на Държавна приемателна комисия за установяване годността на ползване на строежа на Хипермаркет „Кауфланд” обр.16/24. VІІІ. 2009г., според който изградения в имота на ответното дружество обект е одобрен като изпълнен в съответствие с предвижданията на ПУП и инвестиционния проект, при спазване на изискуемите се за него строителни правила и норми и пуснат в експлоатация, съгл. Разрешение за ползване № СТ-05-1002/26.VІІІ.2009 г. В състава на комисията, приела обекта, назначена със Заповед №РД-1-36/17.VІІІ.2009 г на ДНСК, в качеството на възложители /ищецът в частта

„Обслужващ път за вход - изход „Кауфланд” от тупикова улица за КАТ-ПП-Разград” / са участвали представители и на двете страни по делото. Протоколът е подписан от представителя на ищеца - Ц.Василев без възражения. В касаещата процесното съоръжение част „Геодезия, Вертикална планировка и пътна” /л.80 от делото на РРС/ , в подписания от ищеца Протокол обр. 16 изрично е посочено, че се касае за обслужващ път, част от реализацията на който попада в съседния, собствен на ищеца У. Х.-2064. В тази част на Протокол обр.

16 са посочени параметрите, в които е изградено съоръжението- 7,00м. ширина на подхода, уширяване на лентата към входна зона с дължина от 30,00м и 2,45 м ширина в края на участъка. Назначената по делото СТЕ, след оглед на место и по налична към делото и в Община Разград документация, установява, че съоръжението е изпълнено по дадените в Протокол обр.16 параметри, но в отклонение на сервитутното право, учредено от ищеца с нот. акт №183/2.10. 2006г. по нот. д. № 1034/2006 г. по описа на нотариус с рег.№282 и следващо собствеността на У. ХХХVІІ-2064, съгл. сключен от ответника договор за продажба с нот. акт № 175/30. 10. 2006 г. по нот.д. №790/2006г. по описа на нотариус с рег.№312. Според заключението, осъществяването на връзката на новоизградения път със съществуващата улица за обслужване на КАТ е реализирана, посредством преодоляване на денивелация на терена от 2.0м., поради което по протежението му са изградени две подпорни стени, едната от които е в участъка, който реално е единственият достъп на У. Х. -2064 до улица. Според заключението на СТЕ, прието по в. т. д. № 1/ 2015 г. по описа на РОС, за сервитутна ивица № 1 навлизането в границите на имота на ищеца извън уговореното е в два участъка, общата площ на които е 15, 424 кв. м. с навлизане на пътната настилка, а за сервитутна ивица № 2 навлизането е с площ от 11, 374 кв. м. , като навлиза част от пътната настилка и цялата подпорна стена. Допуснатото отклонение от установените сервитутни граници не представлява допустимо отклонение.

Според допълнителното заключение на вещото лице, изслушано пред настоящия състав на съда, улицата –тупик, чрез която би следвало да се осъществи достъпът до У. Х. – 2064 от северозапад е реализирана, но не във вида в който е предвидена по плана за регулация.

Участъкът, явяващ се граница на У. Х.-2064 и улицата, представлява подпорна стена, чиято височина е около 3, 5 м. в продължение на 4, 10 м. от съществуващата сграда в У. V-20164, а в останалата част – 1, 3 м. Реален достъп до имота на ищеца У. Х.-2064 не съществува. Заключенията са обективни, всестранни и пълни, поради което съдът ги приема като доказателство по делото.

Неоснователно по смисъла на чл. 109, ал. 1 ЗС е всяко действие, което пречи на собственика да упражнява правото си на собственост и не се основава на законна разпоредба, ограничаваща това право. Безспорно ответникът е придобил сервитутно право за преминаване чрез изграждане на пътнотранспортно съоръжение върху две сервитутни ивици, очертани със син и червен цвят на скицата, приложение към нот. акт № 183, т. 8, дело № 1034/ 2006 г. на нотариус с рег. № 282, но при изграждането им се е отклонил от учреденото му сервитутно право, навлизайки в имота на ищеца.

С

Решение № 91 от 25.04.2016 г. на ВКС по гр. д. № 6290/2015 г., I г. о., ГК, постановено на осн. чл. 290 ГПК, с което е отменено Решение № 9 от 8.07.2015 г. по гр. д. № 1/2015 г. на РОС , постановено при предходното разглеждане на настоящия правен спор, е прието, че съгласно чл. 55 ЗС вещни права върху чужда вещ могат да се придобиват или учредяват с правна сделка, по давност или по други начини, определени в закона. Тези способи важат и за придобиване на ограничени вещни права, включително и правото на преминаване.

Сделката, ако има за предмет недвижим имот, следва да се сключи при спазва нотариалната форма, предвидена в чл. 18 ЗС.

Подписването на Протокол на Държавна приемателна комисия за установяване годността на ползване на строежа на Хипермаркет „Кауфланд” обр.16/24.VІІІ.2009г. за реализиране на отстъпеното право на преминаване без възражения от ищеца, не съставлява способ за учредяване на сервитутно право. Ако собственикът на служещия имот е бил съгласен да увеличи площите, които е предоставил за реализиране на учреденото право на преминаване, това е могъл да направи по предвидения в закона начин. С оглед на това следва да се приеме, че ответникът неоснователно се е отклонил от учреденото му сервитутно право.

Предпоставки за уважаване на иск по чл. 109 ЗС е както извършване на действия, засягащи имота на ищеца, така и създаването в резултат на това на препятствие за неговото пълноценно ползване. Установеното отклоняване при изграждането от уговореното между страните сервитутно право, само по себе си не обуславя основателността на предявения негаторен иск. По делото не се установи, че навлизането на пътната настилка в границите на имота на ищеца извън уговореното в участъка с обща площ от 15, 424 кв. м. , /сервитут № 1/ смущава правото на собственост на ищеца и в тази част иска следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан, а решението на РРС да бъде потвърдено.

От събраните доказателства се установява, че ответникът пречи на ищеца да упражнява пълноценно правото си на собственост върху имота по отношение на сервитутна ивица № 2, навлизайки в имота на ищеца извън уговореното сервитутно право с площ от 11, 374 кв. м.

, като е изградил част от пътната настилка и цялата подпорна стена и по този начин е възпрепятстван достъпът на ищеца до улицата –тупик.

/Скица на л. 130 по гр. д. № 568/14 г. на РРС, скица на л. 92 към заключение на СТЕ по в. т. д. №1/ 2015 г. на РОС, както и скица, приложена към заключението по настоящото дело/. Предвид изложеното, ответникът следва да бъде осъден на осн. чл. 109 от ЗС да прекрати неоснователните си действия, с които пречи на собственика „Девон” ООД да упражнява правото си на собственост върху на У.

Х.-2064 в кв. 13 по плана на гр. Разград, като премахне изграденото пътнотранспортно съоръжение – пътна настилка и подпорна стена, извън уговореното сервитутно право с площ от 11, 374 кв. м.

, обозначена със син цвят на скицата на л. 92 към заключение на СТЕ по в. т. д.

№1/ 2015 г. на РОС / извън сервитутна ивица № 2/.

Предявеният иск от ищеца с правно основание чл. 59 от ЗЗД е неоснователен и недоказан.

Ищецът е обосновал претенцията си, че ответникът се е обогатил за негова сметка със сума в размер на 1440 лв., ползвайки построената улица извън сервитутното право за снабдяване на построения в имота си магазин със стоки. По иска по чл. 59 ЗЗД следва да се установи онова обогатяване, което е било в причинна връзка с обедняването на ищеца и не надвишава размера на това обедняване. В случая не са посочени каквито и да било доказателства от ищеца за тези факти, относно обогатяването на ответника и обедняването на ищеца. По иска за неоснователно обогатяване в тежест на ищеца е да докаже своето обедняване и обогатяването на ответника, както и причинната връзка между тях. Предвид изложеното, решението на районният съд в частта, в която е уважил предявения иск с правно основание чл. 59 ЗЗД, като необосновано и незаконосъобразно следва да бъде отменено и да бъде постановено друго, с което да бъде отхвърлен иска като неоснователен и недоказан.