Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 480 от 10.04.2020, Административен съд - Бургас

Съд
Административен съд - Бургас
Дело
Административно дело 341/2020
Вид
Решение № 480
Подписан
10.04.2020
В сила
17.12.2020
Състав
ЧАВДАР ДИМИТРОВ ДИМИТРОВ

Цитирани разпоредби

  • чл. 149, ал. 1 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 168 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.172, ал.2 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 59, ал. 2 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.59, ал.2, т.4 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 20а, ал. 1 и 2 · Закон за подпомагане на земеделските производители
  • чл. 20а, ал. 1 и 2 · Закон за подпомагане на земеделските производители
  • чл. 20а, ал. 4 · Закон за подпомагане на земеделските производители
  • § 1, т. 13 · Закон за подпомагане на земеделските производители
  • чл.24 · Наредба за заплащането на правната помощ

Р Е Ш Е Н И Е

№ 480 10.04.2020 година гр.Бургас,

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд – Бургас – трети състав, в публично съдебно заседание на единадесети март две хиляди и двадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

Чавдар Димитров при секретар И. Ламбова изслуша докладваното от съдията Димитров административно дело № 341 по описа за 2020г. на Административен съд – Бургас, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано в по жалбата от ЗП

Н.С.Т., с ЕГН **********, с постоянен адрес: ***, УРН 617168, с адрес за призоваване гр.Бургас, ул. „Пиротска“ №26, чрез адвокат П.Д., срещу Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по мярка 11 „Биологично земеделие“ от ПРСР 2014-2020 за кампания 2017 г., с изх.№ 02-020-6500/1542 от 14.02.2019г. на зам.изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“, с което е оторизирана сума в размер на 0 лв., след наложена санкция в размер на 11 472,57 лв.

Според жалбоподателят оспорения административен акт е незаконосъобразен – липсват фактически и правни основания за издаването му. Иска се от съда да отмени акта и да върне преписката за ново произнасяне.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно и своевременно призован, се представлява от процесуален представител, който поддържа депозираната жалба и представя доказателства по делото, претендира разноски.

Ответната страна - заместник изпълнителния директор на ДФ „Земеделие” – Разплащателна агенция гр.София, редовно и своевременно призована, се представлява от ю.к. Б., която оспорва жалбата и претендира разноски.

Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

По делото не е спорно, че жалбоподателят е регистриран земеделски производител с Уникален регистрационен номер /УРН/: 617168 в Интегрираната система за администриране и контрол /ИСАК/. В качеството си на земеделски производител Тонева е подала Общо заявление за подпомагане с вх.№ 18477989/22.03.2017г. и с УИН 02/120717/23524 по програми, сред които е и Мярка 11 „Биологично земеделие“ от програмата за развитие на селските райони 2014-2020г. за кампания 2017, със заявени площи по направлението с код на дейност БРП3 в общ размер на 7,97 ха. Към заявлението са приложени Таблица на използваните парцели 2016 г., съдържаща данни за идентификация на парцелите, Таблица на заявените площи по схеми и мерки 2017 и др. декларации.

От представената по делото преписка се установява, че между „Кю Сертификейшън“ АД, в качеството на контролен орган и Н.С.Т., в качеството на оператор, е сключен Договор за контрол и сертификация съгласно регламент (ЕО) 834/2007 от 14.10.2014г.

Установява се също, че в рамките на извършени автоматични проверки на въведените данни в заявление за подпомагане по директни плащания за кампания 2017 и резултатите от тях, са установени грешки, за които контролиращото лице „Кю Сертификейшън“ АД е подало няколко заявления за редакция на въведени данни в „Системата за въвеждане на данни от външни институции (СВДВИ)“ за оператора Н.С.Т., сред които заявление от 14.12.2017г. с основание промяна на данните относно спазването на изискванията на Регламент (ЕО) 834/2007 и Регламент (ЕО) 889/2008. Към него на основание чл.49, ал.4 от Наредба № 4 от 24.02.2015г. са приложени заверено копие на инспекторски доклад от 04.04.2017г. и инспекторски доклад от 21.11.2017г. Към преписката е приложен и MD 182 Формуляр за нередност/нарушения от 21.11.2017г., в който е дадено описание на нередността/нарушението, изразяващо се в това, че „Програмата за производство на растителни култури не е предоставена на контролния орган в указаните срокове“ и че на 14.10.2017г. на поле №1 е изтекъл преходния период, но операторът не е уведомил КЛ за промяната. Правното основание на нередността/нарушението е чл.71 от Регламент (ЕО) № 889/2008. Във формуляра операторът (Н.Т.) е посочила, че е съгласна с установената нередност/нарушение и ще представи в срок от 5 дена нужните документи. Наложена е мярка.

С писмо изх.№ 02-2600/8718#2/16.05.2018г., относно постъпилото заявление за редакция на въведените данни в СВДВИ и представените инспекторски доклади, зам.изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“ е поискал от директора на дирекция „Растениевъдство и биологично производство“ към Министерство на земеделието, храните и горите, в качеството му на компетентно звено, изпълняващо функции по чл.1 от Наредба № 1 от 07.02.2013г., да извърши проверка за календарната 2017г. дали операторът Н.Т. с УИН 617168 е спазил изискванията на Регламент (ЕО) 834/2007 и Регламент (ЕО) 889/2008 за 2017г., дали данните в докладите съответстват на наложената мярка и ако е необходимо да бъде извършена допълнителна проверка.

С писмо с изх.№10-720/10.06.2018г. директорът на Дирекция „Растениевъдство и биологично производство“ отговаря, че на операторът е направена допълнителна необявена проверка на 21.11.2017г. и е установено несъответствие с приложимите регламенти, като е наложена мярка 5.1 (код 4.11: програма за производство на растителни култури не е представена на контролния орган в указаните срокове), съгласно Общ списък от мерки при нередности и нарушения – Приложение № 3 към чл.40, ал.6 от Наредба №1 от 07.02.2013г. за прилагане на правилата за биологичното производство на растения, животни и аквакултури, растителни, животински продукти, продукти от аквакулури и храни, тяхното етикиране и контрола върху производството и етикирането.

Въз основа на установеното, от зам.изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“ е издадено процесното Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по мярка 11 „Биологично земеделие“ от ПРСР 2014-2020 за кампания 2017 г., с изх.№ 02-020-6500/1542 от 14.02.2019г., с което оторизирана сума в размер на 0 лв., след наложена санкция в размер на 11 472,57 лв.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна с правен интерес от обжалването и в преклузивния срок по чл. 149, ал. 1 от АПК, видно от представения по делото приемо-предавателен протокол на л.10. Не може да бъде прието становището на процесуалния представтел на ответния орган, че връщане на известието с отразяване „непотърсен“, следва да се приеме за отказ за получаване, респ. за липса на известен адрес, в който случай след обявяване на акта на видно място в администрацията на органа, следва да се счита за надлежно негово връчване, обосноваващо просрочие на жалбата.

Разгледана по същество жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения:

Съгласно

§ 1, т. 13 от ДР на ЗПЗП, Разплащателната агенция е специализирана структура за приемане на заявления, проверка на условията и извършване на плащания от Европейските земеделски фондове и за прилагане на пазарни мерки, включително интервенция на пазарите на земеделски продукти по правилата на законодателството на Европейския съюз. Оспореният акт е издаден от зам. изпълнителен директор на ДФ „Земеделие“ при наличие на материална компетентност, което не е спорно между страните. Съгласно разпоредбата на чл.

20а, ал. 1 и 2 от ЗПЗП изпълнителният директор на ДФ „Земеделие“ е и изпълнителен директор на Разплащателната агенция и като такъв организира, ръководи нейната дейност и я представлява. Съгласно чл. 20а, ал. 4 от ЗПЗП изпълнителния директор може да делегира със заповед на заместник-изпълнителните директори правомощията си, произтичащи от правото на Европейския съюз или от националното законодателство, включително за вземане на решения, произнасяне по подадени заявления за подпомагане и формуляри за кандидатстване и/или сключване на договори за финансово подпомагане, административни договори по Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове и по подадени заявки и искания за плащане. В разглеждания случай Изпълнителният директор със Заповед № 03-РД/715 от 27.06.2017 г. е делегирал на своя заместник изпълнителен директор правомощието за издаване и подписване на всички уведомителни писма по схемите и мерките за директни плащания за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане, адресирани до кандидатите за финансово подпомагане, съгласно чл. 1 от Наредба № 5 от 27.02.2009 г. за условията и реда за подаване на заявления по схеми и мерки за директни плащания, включително и по мярка 11. С оглед изложеното съдът приема, че оспореното уведомително писмо е издадено от компетентен орган в кръга на предоставените му правомощия.

Обжалваното уведомително писмо е обективирано в писмена форма, като при издаването му са спазени изискванията на чл. 59, ал. 2 от АПК. Съгласно разпоредбата на чл.59, ал.2, т.4 от АПК, административният акт следва да съдържа фактическите и правни основания за издаването му, т. е. следва да съдържа мотиви. Трайната съдебна практика,в това число и практиката на Върховния административен съд на Република България, приема, че мотивите могат да се съдържат както в самия акт, така и в друг документ, към който акта препраща и който се намира в административната преписка. Във всички случаи в административният акт обаче следва ясно да са посочени фактическите основания и правното основание, въз основа на които е постановен. Това е необходимо, не само за да може адресатът на акта да се защити срещу него, но и с оглед осъществяването на съдебен контрол относно наличието на предпоставките за отказ. В настоящата хипотеза се установи, че метода трайно използван от Разплащателната агенция за мотивиране на уведомителните писма е чрез таблично обобщаване на резултатите. В случая мотивите към оспореното уведомително писмо следва да се извеждат от разясненията, посочени от административния орган за всяка колона от Таблицата на стр. 3 от същото, сочеща на изчисления размер на финансовото подпомагане, както и от Таблица № 1 на стр. 7, в която е отразена оторизираната сума.

Видно от стр.2 от оспореното уведомително писмо, основанието за налагане на санкция и определянето на оторизирана сума в размер на 0 лв. е неспазването на изискванията за управление на заявената от кандидата дейност и по-конкретно констатирано неспазване на изискванията на Регламент (ЕО) 834/2007 и Регламент (ЕО) 889/2008 г. В колона 16 в Таблицата с изчисление за финансово подпомагане по направление „Биологично производство“ /стр.4 от писмото/ е посочено, че за декларираните площи били констатирани „неспазени изисквания за управление“. В поясненията за колона 16 е посочено, че санкцията е „наложена съгласно раздел V „Намаление при неспазване на базови и изисквания по управление за направленията от мярка 11 „БЗ“ от ПРСР 2014-2020 г. буква „а“ направление „Биологично растениевъдство, буква „б“ „Изисквания за управление „ от Методика за намаляване или отказване на плащанията по м. 11 „ БЗ“ от ПРСР 2014-2020 г., утвърдена със Заповед № РД 09-233 от 12.03.2018 г. на Министъра на земеделието, храните и горите /Методиката/.

От така изложеното в уведомителното писмо става ясно кои изисквания по управление не са били спазени и това са тези посочени в поясненията в колона 16, а именно неспазване на изискванията на Регламент (ЕО) 834/2007 и Регламент (ЕО) 889/2008, за което нарушение според Методиката процента на намаляване е 100. Действително, в уведомителното писмо не е посочено в какво точно се изразява това неспазване на изискванията и коя точно разпоредба от регламента е нарушена. Това според съдът обаче, не представлява съществено административно нарушение, нарушило правото на защита на лицето. От представената по делото преписка се установява, че жалбоподателят, в качеството си на оператор и земеделски производител, подал заявление за подпомагане по мярка 11 „Биологично земеделие“ от ПРСР 2014-2020 за кампания 2017г., е уведомен за резултатите от извършените административни проверки и установените с тях нередности/нарушения. Както се посочи по-горе видно от формуляр за нередности/нарушения MD 182, с който операторът е запознат, установеното нарушение се изразява в това, че „Програмата за производство на растителни култури не е предоставена на контролния орган в указаните срокове съобразно чл.71 от Регламент (ЕО) 889/2008“. Във формуляра е посочен съответния код от Приложение № 3 от Наредба № 1 от 07.02.2013г., уреждащо списъкът от мерки и нередности. Операторът не е възразил относно установеното несъответствие, дори във формуляра за нередност е отразено неговото съгласие с така установеното.