Определение № 883 от 05.04.2024, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 883 гр. София, 05.04.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 8-МИ ГРАЖДАНСКИ, в закрито заседание на пети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Теодора Кръстева

Членове:

Златина Рубиева

Петя Алексиева като разгледа докладваното от Петя Алексиева Въззивно частно гражданско дело № 20241000500768 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.274-чл.279 от ГПК.

Образувано е по частна въззивна жалба на П. А. Н., подадена чрез процесуалния му представител адвокат Е. с надлежно учредена по делото представителна власт с пълномощно приложено на л.63 от настоящото дело срещу Определение от 28.12.2023 г., постановено по гр.д. № 12958/2023 г. по описа на СГС, І-22 състав, с което съдът е оставил без уважение искането на ищеца за освобождаване от държавна такса и разноски в производството по делото.

Частната въззивна жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 от ГПК (препис от обжалваното определение е връчен редовно на 29.01.2024 г., а частната жалба е подадена на 05.02.2024 г. ) от легитимирана да обжалва страна и срещу акт, подлежащ на обжалване. С оглед характера на производството, на този етап не се дължи държавна такса.

Предвид горното частната въззивна жалба е редовна и процесуално допустима.

Поддържа се, че обжалваното определение е неправилно, постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необосновано. Твърди се, че ищецът е пенсионер и единствените доходи, които получава са от неговата пенсия, върху която има наложен изпълнителен запор, като горницата над несеквестируемия минимум се 1 събира от частен съдебен изпълнител, което крайно затруднява покриването на елементарни необходими разноски за издръжка и жизнен стандарт. Твърди се, че срещу ищеца има образувани две изпълнителни дела още през 2011 г. и до момента по тях не е събрано нищо, именно поради липса на средства или друго имущество. Поддържа се, че съдът не е извършил преценка за възрастта, трудовата заетост и здравословното състояние на ищеца, не е направена преценка за това към настоящия момент. Твърди се, че ищецът не е получавал заемите, а само ги е обезпечавал и то към 2007 г. Твърди се, че съдът е направил недопустими предположения за получавани от ищеца доходи изградена на установените обстоятелства от справката в Търговския регистър. В частната жалба се излагат конкретни доводи за всяко от дружествата по справката. Представят се писмени доказателства за дружествата относно представени ГФО.

Жалбоподателят моли съда да отмени определението и вместо него постанови друго, с което да освободи ищеца от заплащането на държавна такса и разноски по делото.

Въззивният съд и след като се запозна със становището на жалбоподателите и приложеното гр.д. № 12958/2023 г. по описа на СГС, І-22 състав, намира следното:

От фактическа страна:

Гр.д. № 12958/2023 г. по описа на СГС, І-22 състав е образувано по искова молба на П. А. Н. срещу „Агенция за събиране на вземанията“ ЕАД и „Общинска банка“ АД, с която е предявил искове с правно основание чл.439 от ГПК за недължимост на суми по изпълнителни листа в общ размер на 70 000 лв., въз основа на които са образувани изпълнителни дела №№ 788/2011 г. и 1324/2011 г., поради погасяването им по давност.

Без да има изрично заявено с исковата молба от страна на ищеца искане с правно основание чл.83, ал.2 от ГПК за освобождаването му от държавна такса и разноски, Съдът и с разпореждане от 21.11.2023 г. е определил едноседмичен срок на ищеца за представяне на декларация за имотно състояние, доходи и др., доказателства за липса на имущество, като е указал на ищеца, че след това ще бъде извършена служебна проверка.

Това разпореждане е връчено на 08.12.2023 г. и в срока определен от съда, ищецът чрез процесуалния си представител е депозирал писмена молба 2 вх.№ 118743/15.12.2023 г., с която за първи път заявява искане с правно основание чл.83, ал.2 от ГПК за освобождаване на ищеца от държавна такса за разглеждане на делото. Към молбата е представена декларация от ищеца, с която е декларирал следните обстоятелства: месечен доход в размер на 1 832,19 лв. от пенсия, има сключен граждански брак, като съпругата му получава месечна пенсия в размер на 954,34 лв. Ищецът е декларирал, че се издържат от двете пенсии. Декларирал е, че притежават със съпругата си жилища в гр.Сливен, гр.Велико Търново, вила и земя в гр.Сливен.

Декларирал е, че притежава дялове в търговски дружества на стойност 2 600 лв., както и че съпругата му страда от заболяване, което налага допълнителни периодични разходи в размер на 400 лв. месечно. Изрично и в своята декларация, ищецът е посочил, че през 2008 г. е поръчителствал за кредит на негов съдружник тогава „Карбон инвест“ ООД и поради неизпълнение на главния длъжник, кредиторите започнали изпълнение срещу ищеца, поради което и към настоящия момент срещу ищеца като физическо лице има образувани изпълнителни дела от „Уникредит Булбанк“ и „Общинска банка“ АД за сумата от около 160 000 лв., като тези вземания са прехвърлени на колекторски фирми. Декларирал е също така, че като физическо лице, във всички банки на територията на страна са му запорирани банковите сметки и не може да открие нови, като ежемесечно му се удържа 50% от пенсията в размер на 916,10 лв.

При тези обстоятелства и с обжалваното определение съдът намерил искането на ищеца за освобождаването му от заплащане на такси и разноски в производството за неоснователно, приемайки, че ищецът има недвижимости и то със значителни размери, видно от служебно изготвената справка от имотния регистър. А също така видно от служебно изготвената справка от търговския регистър-той е управител или представител на множество дружества. Приел е също така, че самите суми, които са били предмет на заеми са значителни, което представлявало допълнителен аргумент, че искането е неоснователно. Приел е, че въпреки указанията, ищецът не представя доказателства. Посочил е, че гражданският процес по правило не е безплатен, а липсата на имущество не се предполага.

При така установените факти, съдът приема следното от правна страна:

3

Частната жалба е подадена от надлежна страна, срещу акт подлежащ на обжалване и в срок и по гореизложените вече съображения се явява редовна и процесуално допустима.

Ето защо частната жалба ще следва да бъде разгледана по същество.

Обжалваното определение е неправилно и незаконосъобразно, а частната въззивна жалба-основателна.

По молба на страната за освобождаване от държавна такса на основание чл. 83, ал. 2 ГПК съдът следва да извърши преценка налице ли са предпоставки за освобождаване на молителя от внасяне на държавна такса и разноски въз основа на доказателства за имущественото състояние на лицето, семейното му положение, възраст, здравословното му състояние, трудова заетост и всички обстоятелства, относими към възможността за изпълнение на законоустановеното задължение за внасяне на държавна такса за производството по делото, съответно за предварително внасяне на разноски за събиране на доказателства. Тази преценка се извършва въз основа на декларация, подадена от молителя, и на посочени и представени от него доказателства, като съдът може да го задължи да представи и други доказателства, а също и служебно да събере такива. След изясняване на общото материално състояние на страната и останалите относими обстоятелства съдът е длъжен да ги съпостави с цената на иска/исковете и пълния размер на държавната такса, а в конкретния случай и с обичайните разноски, които ще бъдат извършени по делото при конкретно предявените искове. Изцяло в този смисъл е и съдебната практика, обективирана в Определение № 26 от 15.01.2019 г. на ВКС по ч. гр. д. № 4789/2018 г., IV г. о., ГК, Определение № 604 от 31.12.2018 г. на ВКС по ч. гр. д. № 4626/2018 г., IV г. о., ГК.

Съдебната практика е константна, че преценката не може да бъде извършвана на основата на предположение за възможността лицето да полага труд и да реализира доход, както и за наличието на приходи от осъществявана търговска дейност при наличието на изрично изявление в декларацията, че такива доходи лицето не получава. Ако за съда съществува основателно съмнение в истинността на посочените в декларацията данни, могат да бъдат дадени указания за представяне на допълнителни доказателства, установяващи тези данни и едва след отстраняване на съществуващата 4 неяснота относно тези обстоятелства, съдът следва да постанови акта, с който се произнася по искането. Изцяло в този смисъл Определение № 73 от 5.04.2019 г. на ВКС по ч. гр. д. № 723/2019 г., II г. о., ГК. В този смисъл е и Определение № 69 от 12.02.2019 г. на ВКС по ч. гр. д. № 4354/2018 г., III г. о., ГК, Определение № 66 от 12.02.2016 г. на ВКС по ч. гр. д. № 136/2016 г., IV г. о., ГК и много други все в същия смисъл.

На първо място без да е бил сезиран с искане по чл.83, ал.2 от ГПК, Съдът служебно е дал указания за представяне на доказателства с оглед освобождаване на ищеца от държавна такса. Част от тези указания „ищецът да представи доказателства за липса на имущество“, са и незаконосъобразни, доколкото отрицателни факти не подлежат на доказване.

По същество съдът неправилно е преценил декларираните от ищеца обстоятелства, както и установените такива със служебните справки извършени от съда.

На първо място действително ищецът разполага с три недвижими имоти, като два от апартаментите са със значителна площ, но съдът и въпреки извършената от него справка от имотния регистър, не е отчел установеното с нея, а именно: върху апартамента в гр.Велико Търново и поземлен имот пак във Велико Търново има учредена договорна ипотека, вписани на 02.11.2023 г. Върху апартамента в гр.Сливен има наложена възбрана от ЧСИ Г. Г. в полза на „Райфайзенбанк (България)“ ЕАД от 26.08.2013 г. втора и първа по ред, апартамента и гаража от 15.08.2011 г. в полза на „Уникредит Булбанк“ АД. А тези имоти са и ипотекирани на 26.02.2009 г. в полза на „Райфайзенбанк (България)“ ЕАД.

Следователно от така декларираните недвижими имоти, ищецът е в невъзможност да реализира приходи с оглед съществуващите и надлежно вписани договорни ипотеки и възбрани.

По отношение на установеното, че ищецът е управител или представител на множество дружества, без да е установил тези дружества реално реализират ли печалби, съдът е направил предположение за обстоятелството, че ищецът реализира доходи, което е в противоречие с цитираната по-горе съдебна практика. Видно от приложените към частната въззивна жалба писмени доказателства, тези дружества не реализират печалби.

5

Ищецът изрично е посочил, че получаваната от него пенсия е запорирана и реално получава само несеквестируемата част в размер на 916,10 лв., обстоятелство което нито е отчетено, нито е обсъдено от пръвоинстанционния съд.

Следователно общият доход на двучленното семейство само от месечни пенсии възлиза на сумата от 1 870,44 лв., от която 400 лв. е за лекарства, т.е. общо остава сума в размер на 1 470,44 лв.

Видно от сайта на НСИ, по данни от наблюдението на домакинските бюджети тримесечният общ разход средно на лице от домакинство през третото тримесечие на 2023 г. е 2 714 лв. и се увеличава с 21.2% спрямо същия период на предходната година.

Т.е. ищецът разполага с доходи под този размер (735,22 лв., който доход се приближава до линията на бедност в България за 2023 г., която е 504 лв. ).

Следователно същият не е в състояние да заплати дължимата държавна такса в размер на 2 800 лв., както и да понесе разноските в производството С оглед така цитираната по-горе съдебна практика и в конкретния случай, с оглед установените конкретни факти, молбата на ищеца е основателна.

По горните съображения частната въззивна жалба е основателна, поради което обжалваният съдебен акт следва да бъде отменен.

Мотивиран от горното, Апелативен съд-София, 8-ми граждански състав ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Определение от 28.12.2023 г., постановено по гр.д. № 12958/2023 г. по описа на СГС, І-22 състав и вместо него постановява:

ОСВОБОЖДАВА на основание чл.83, ал.2 от ГПК ищецът П. А. Н., ЕГН **********, със съдебен адрес: гр.София, ул. „Проф.Фр.Нансен № 37А, ет.5, адвокат Е. Е. от внасяне на дължимите се в производството държавни такси, като за първоинстанционното производство същата възлиза на сумата от 2 800 лв., както и от разноски.